Азбучник на българския хаос: БЯГСТВО
Някога са бягали към България. Македонски българи, арменци, евреи, гърци, руснаци, украинци. Търсили са сигурност за себе си и фамилиите си, търсили са заслон, търсили са работа, търсили са и са намерили. Намерили са своята нова татковина. Казват, че българинът е добър, милосърден, търпелив. Навярно е по този начин, даже и през днешния ден. Тогава обаче, с изключение на всичко друго, е имало и потребност от работна ръка, имало е работа. Преди век въпреки и едвам 3-4 милиона страната ни е предложила работа на десетки и стотици хиляди емигранти. На доста от тях потомците и в този момент живеят в България. Пишещият тези редове е един от тях, дядо ми беше белогвардейски бежанец и единствено в град Габрово тогава са се заселили повече от 500 белогвардейци, като близо 200 от тях са основали фамилии, останали са в града, потомците на част от тях още живеят в Габрово.
Днес бягат от България. Първо изгонихме огромна част от турците, след тях се изнесоха арменците, евреите и гърците. Най-боли бягството на сънародниците ни. Българи, млади, че и не толкоз млади, напущат под паника страната ни, като че ли е прокажена. Възрастните са принудени да останат тук. А постоянно и да се грижат за възпитанието на внучетата си, с цел да не са напълно лишени от родителска грижа и надзор. Разпиляват се фамилии, изчезват родове. Страната опустява. Един френски екскурзиант, историк, когато минавахме през изоставените села край Трявна, ми сподели: „ Така би трябвало да е изглеждала Европа по време на чумата. Къщите си стоят, хората ги няма. Само дето не мирише на леш. ”
Дори емигрантите от целия свят, които инцидентно минават през страната ни, бързат да я изоставен. Когато са тръгвали от своите родни места, те и за момент не са си представяли да се открият са непрекъснато в България. Защото знаят какво ни е дереджето. Ако питате ръководещите, за тях това е успокоение. Недостигът на работна ръка е напълно друга тематика.
Бягството не е единствено емигриране на открито. То е и вътре в страната. Който може нещо да прави, търси работа в София или някои от другите огромни градове. Иначе в някои уеб сайтове можем да прочетем желаното/но за жалост преувеличено/ изказване по какъв начин младежите се заселвали назад в селата. Това са просто единични случаи.
Бягането обаче има и доста други изражения.
Децата бягат от родителите си, изключително когато те са на надалеч по гурбет и възрастните им дядо и баба не могат да ги управляват. Затова зачестиха случаите на наркомания, алкохолизъм и убийства измежду учениците.
Българите бягат от ромите и ромите бягат от българите.
Лекарите бягат от болните.
Полицаите бягат от бандитите.
Бизнесмените бягат от политиците.
Учениците бягат от учебно заведение и учителите бягат от учебно заведение, без значение от прехваленото повишение на заплатите.
Българите бягат от себе си.
България бяга от себе си.
…
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Днес бягат от България. Първо изгонихме огромна част от турците, след тях се изнесоха арменците, евреите и гърците. Най-боли бягството на сънародниците ни. Българи, млади, че и не толкоз млади, напущат под паника страната ни, като че ли е прокажена. Възрастните са принудени да останат тук. А постоянно и да се грижат за възпитанието на внучетата си, с цел да не са напълно лишени от родителска грижа и надзор. Разпиляват се фамилии, изчезват родове. Страната опустява. Един френски екскурзиант, историк, когато минавахме през изоставените села край Трявна, ми сподели: „ Така би трябвало да е изглеждала Европа по време на чумата. Къщите си стоят, хората ги няма. Само дето не мирише на леш. ”
Дори емигрантите от целия свят, които инцидентно минават през страната ни, бързат да я изоставен. Когато са тръгвали от своите родни места, те и за момент не са си представяли да се открият са непрекъснато в България. Защото знаят какво ни е дереджето. Ако питате ръководещите, за тях това е успокоение. Недостигът на работна ръка е напълно друга тематика.
Бягството не е единствено емигриране на открито. То е и вътре в страната. Който може нещо да прави, търси работа в София или някои от другите огромни градове. Иначе в някои уеб сайтове можем да прочетем желаното/но за жалост преувеличено/ изказване по какъв начин младежите се заселвали назад в селата. Това са просто единични случаи.
Бягането обаче има и доста други изражения.
Децата бягат от родителите си, изключително когато те са на надалеч по гурбет и възрастните им дядо и баба не могат да ги управляват. Затова зачестиха случаите на наркомания, алкохолизъм и убийства измежду учениците.
Българите бягат от ромите и ромите бягат от българите.
Лекарите бягат от болните.
Полицаите бягат от бандитите.
Бизнесмените бягат от политиците.
Учениците бягат от учебно заведение и учителите бягат от учебно заведение, без значение от прехваленото повишение на заплатите.
Българите бягат от себе си.
България бяга от себе си.
…
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ