Източните Родопи крият неразгадани тракийски мистерии
Някога Родопите били земята на траките. Навсякъде из планината са непокътнати следи от тях - светилища, долмени, скални ниши и гробници. Особено доста са артефактите в Крумовградско. В Източните Родопи има близо 1500 скални ниши, над 40 скални гробници, следи от 30 скални погребения, десетки шарапани, които са и винарни. Тези мегалитни монументи в района са датирани от късно бронзовата и началото на ранножелязната ера - 13-12. в прочие Хр. Свързани са с племена, които за познавали бронзова металургия, защото в планината има подобаващите първични материали, също и антимон и арсений. Има и злато и сребро, което освен се е добивало, само че и интензивно се е търгувало с гръцките полиси на Бяло море.
Светилище, по-голямо от Белинташ, до с. Ковил
Много секрети пази археологическият комплекс край село Ковил, на пътя сред Крумовград и Хасково. Мястото към момента не е задоволително проучено. Комплексът е ситуиран на голяма повърхност. Твърди се, че надвишава неколкократно Глухите камъни, дори Белинташ. Разпростира се на километри по билото в местността Бялата канара сред селата Ковил и Джанка.
Светилището е ситуирано към венец от бели вулканични скали (вулкански туфи) и се издига върху билото на скалист било. В скалите са изсечени голям брой уреди с паметно предопределение, жертвеници, улеи, както и огромна, добре непокътната шарапана, ниши. Откритият по билото керамичен материал се дефинира от късната бронзова и ранножелязната ера. При извършените в интервала 1991-1993 година проведени разкопки от археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов е открит и един амфороподобен кумир. При метода към обекта върху билото се минава край други антични уреди - некропол, водохранилище.
Некропол с жертвеник в Ак кая
В непосредственост до пътя Крумовград - Хасково, директно след къщите на селото, има ясно забележим скален некропол, опиращ се на каменни колони.
Той е датиран в интервала II в. прочие Хр.- I в. сл. Хр. При изследванията археолозите попадат на доста забавен материал. Най-важното е, че откриват следи от ритуала на трупоизгарянето. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Бялата канара (Ак кая). Общият им брой е 9, от които 3 са добре непокътнати, 4 са съвсем унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са ситуирани в една линия с приблизителна ориентировка север-юг. Не са открити следи от погребения. Най-вероятно те са осъществявани посредством трупоизгаряне отвън гроба, като останките и доста блага са полагани в урна или напряко на терена и ограждани с камъни. При осъществените разкопки са открити доста украшения, фибули, глинени зооморфни паметни фигури и обилие от керамичен материал.
Винарна в скалите до с. Джанка
На няколко километра от Ковил се намира село Джанка. В махала Кълвач ясно личат тракийски ниши. Те са труднодостъпни, когато в дерето има вода, само че се виждат се добре от асфалтовия път. Изсечени са на западната страна на скалата под естествена козирка. Общият им брой е 11. В региона е непокътната и скална винарна (шарапана). Тя е с един басейн, кръгла, и с диаметър 1.6 м и дълбочина 0.35-0.45 м. Дъното е с надолнище на изток, където е изсечен отточен отвор.
Гробници край Поточница
След село Джанка по пътя за село Поточница на към 200 м от левия бряг на река Крумовица - малко преди вливането й в р. Арда, има продължен хълм от бели скали. Край изоставена кариера за вулкански туфи на билото на рида са изсечени две скални гробници. Едната е по-запазена. Входът й е извърнат на югозапад и има трапецовидно напречно сечение и отвор от горната страна, а общата й дължина е 3.10 м.. Край тях има и няколко добре непокътнати скални ниши. Около гробниците се откриват следите на тракийско населено място.
Стъпките на Али
Скална гробница е изсечена и на десния бряг на река Крумовица при село Рогач. Намира се в непосредствена непосредственост до пътя Крумовград - Аврен. Запазена е относително добре. Има трапецовидно сечение, с стеснен вход на една от късите страни и горен отвор. Входът е извърнат към реката, пред него има едва загатнато преддверие, засечено асиметрично на централната ос. Върху скалите има две дребни, само че дълбоки дупки, наподобяващи човешка стъпка. Местното население ги назовава " Стъпките на Али " - мюсюлмански светец, а мястото е известно като Гую (Кую).
Стоунхендж до Черничево
В село Черничево, което е на границата с Гърция, има некропол от 7 долмена. Гробницата от каменния век съставлява два побити камъка и трети, подложен върху тях. Обектът е забавен, само че сложен за намиране.
Некрополът отстои на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Разположени са от лявата страна на моста за ивайловградското село Гугутка в гъста дъбова гора. Най-добре е да се отиде до мястото с компаньон от локалното население.
Долмените се отнасят към края на II - нач. на I хиляди прочие Хр. Липсва могилен насип, само че в западния завършек на поляната са подредени обли камъни. Площадка с размери 12 м на 6 м е обвързвана с некропола. Вероятно тук са осъществявани ритуали, свързани с погребенията. В региона на некропола са открити фрагменти от тракийска керамика, а в непосредствена непосредственост - и групова находка от бронзови монети на Маронея (IV в. прочие Хр.).
Светилище, по-голямо от Белинташ, до с. Ковил
Много секрети пази археологическият комплекс край село Ковил, на пътя сред Крумовград и Хасково. Мястото към момента не е задоволително проучено. Комплексът е ситуиран на голяма повърхност. Твърди се, че надвишава неколкократно Глухите камъни, дори Белинташ. Разпростира се на километри по билото в местността Бялата канара сред селата Ковил и Джанка.
Светилището е ситуирано към венец от бели вулканични скали (вулкански туфи) и се издига върху билото на скалист било. В скалите са изсечени голям брой уреди с паметно предопределение, жертвеници, улеи, както и огромна, добре непокътната шарапана, ниши. Откритият по билото керамичен материал се дефинира от късната бронзова и ранножелязната ера. При извършените в интервала 1991-1993 година проведени разкопки от археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов е открит и един амфороподобен кумир. При метода към обекта върху билото се минава край други антични уреди - некропол, водохранилище.
Некропол с жертвеник в Ак кая
В непосредственост до пътя Крумовград - Хасково, директно след къщите на селото, има ясно забележим скален некропол, опиращ се на каменни колони.
Той е датиран в интервала II в. прочие Хр.- I в. сл. Хр. При изследванията археолозите попадат на доста забавен материал. Най-важното е, че откриват следи от ритуала на трупоизгарянето. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Бялата канара (Ак кая). Общият им брой е 9, от които 3 са добре непокътнати, 4 са съвсем унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са ситуирани в една линия с приблизителна ориентировка север-юг. Не са открити следи от погребения. Най-вероятно те са осъществявани посредством трупоизгаряне отвън гроба, като останките и доста блага са полагани в урна или напряко на терена и ограждани с камъни. При осъществените разкопки са открити доста украшения, фибули, глинени зооморфни паметни фигури и обилие от керамичен материал.
Винарна в скалите до с. Джанка
На няколко километра от Ковил се намира село Джанка. В махала Кълвач ясно личат тракийски ниши. Те са труднодостъпни, когато в дерето има вода, само че се виждат се добре от асфалтовия път. Изсечени са на западната страна на скалата под естествена козирка. Общият им брой е 11. В региона е непокътната и скална винарна (шарапана). Тя е с един басейн, кръгла, и с диаметър 1.6 м и дълбочина 0.35-0.45 м. Дъното е с надолнище на изток, където е изсечен отточен отвор.
Гробници край Поточница
След село Джанка по пътя за село Поточница на към 200 м от левия бряг на река Крумовица - малко преди вливането й в р. Арда, има продължен хълм от бели скали. Край изоставена кариера за вулкански туфи на билото на рида са изсечени две скални гробници. Едната е по-запазена. Входът й е извърнат на югозапад и има трапецовидно напречно сечение и отвор от горната страна, а общата й дължина е 3.10 м.. Край тях има и няколко добре непокътнати скални ниши. Около гробниците се откриват следите на тракийско населено място.
Стъпките на Али
Скална гробница е изсечена и на десния бряг на река Крумовица при село Рогач. Намира се в непосредствена непосредственост до пътя Крумовград - Аврен. Запазена е относително добре. Има трапецовидно сечение, с стеснен вход на една от късите страни и горен отвор. Входът е извърнат към реката, пред него има едва загатнато преддверие, засечено асиметрично на централната ос. Върху скалите има две дребни, само че дълбоки дупки, наподобяващи човешка стъпка. Местното население ги назовава " Стъпките на Али " - мюсюлмански светец, а мястото е известно като Гую (Кую).
Стоунхендж до Черничево
В село Черничево, което е на границата с Гърция, има некропол от 7 долмена. Гробницата от каменния век съставлява два побити камъка и трети, подложен върху тях. Обектът е забавен, само че сложен за намиране.
Некрополът отстои на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Разположени са от лявата страна на моста за ивайловградското село Гугутка в гъста дъбова гора. Най-добре е да се отиде до мястото с компаньон от локалното население.
Долмените се отнасят към края на II - нач. на I хиляди прочие Хр. Липсва могилен насип, само че в западния завършек на поляната са подредени обли камъни. Площадка с размери 12 м на 6 м е обвързвана с некропола. Вероятно тук са осъществявани ритуали, свързани с погребенията. В региона на некропола са открити фрагменти от тракийска керамика, а в непосредствена непосредственост - и групова находка от бронзови монети на Маронея (IV в. прочие Хр.).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ