The Guardian: Студентите от Харвард всъщност не са толкова умни
Някога чудили ли сте се какво е належащо, с цел да влезеш в Харвард? Звездни оценки, впечатляващи извънкласни стратегии и основани на неотдавна оповестено изследване, дълбоки джобове и родител, който или работи, или е учил там. Последните две са много значими за белите студенти в Харвард, тъй като единствено към 57% от тях са признати в учебното заведение въз основа на заслуги, написа " Гардиън ".
В реалност 43% от белите студенти в Харвард са или спортисти, наследствени студенти, в листата с ползи на декана (което значи, че техните родители са дарители) или деца на преподаватели и чиновници (студенти, признати въз основа на тези критерии, се назовават " ALDCs ", което значи " спортисти ", " наследствени ", " лист на ползите на декана " и " деца " на чиновниците на Харвард). Приблизително три четвърти от тези претенденти биха били отхвърлени, в случай че не бяха богати или свързани с Харвард.
Харвард е безумно конкурентен. Процентът на банкет за клас 2025 година е 3,43%, най-ниският % в историята на учебното заведение, за една година, в която се следи невиждан скок в кандидатурите. Но защото от ден на ден и повече става ясно процеса на банкет в Харвард, излиза наяве, че конкурентоспособността на учебното заведение не се основава единствено на академичната мощ или страхотни резултати, само че и на това дали вашите родители или баби и дядовци са дарили доста за учебното заведение.
Тази динамичност по своята същина е расова, като съвсем 70% от всички наследствени претенденти в Харвард са бели. Според изследването възможностите на бял да бъде признат се усилва седем пъти, в случай че има семейство, което е дарило за Харвард. Междувременно в внезапен контрастност студентите афроамериканци, азиатски американци и испаноговорящи съставляват по-малко от 16% от студентите в ALDC.
Този тип редовно фаворизиране на белите, богатите и обвързваните не е нещо ново, когато става дума за елитни университетски институции. Винаги е била малко нагласена игра, която в огромна степен избира богатите бели хора.
Вземете да вземем за пример абсурда за приемане в лицей през 2019 година Изминаха съвсем три години от фиаското, при което десетки богати се пробваха да платят за децата си в наследени институции като Станфорд и Йейл. Тези родители заплатиха хиляди долари, с цел да накарат хора да вземат проби вместо децата им, да подкупят админите на проби и да подкупят треньори, с цел да разпознават децата им като страхотни спортисти. В последна сметка в абсурда бяха упрекнати 50 души, в това число известни персони като Фелисити Хъфман и Лори Лофлин.
Белите расисти (включително администрацията на Тръмп) от дълго време презират системата, която е основана, с цел да даде на исторически незадоволително показаните общности по-добър късмет да влязат в институции, от които са били систематично изключвани. Според тях сходно нещо в университетите е еднакво на превръщане на расизма против белите и е помогнало по-специално на чернокожите да се възползват от преимуществата, за които се допуска, че са за белите.
Съдейки по цифрите на Харвард, звучи по този начин, като че ли тези хора в действителност не считат, че утвърдителните дейности са неприятни - те просто считат, че би трябвало да бъдат непокътнати за бели, богати хора. И когато става въпрос за уважавания статут на Харвард, тези разкрития по отношение на процеса на приемане пробиват огромни дупки в концепцията, че всеки, който е там, е потвърдил, че е " заслужен " да бъде част от тази елитна институция.
Харвард и други учебни заведения като него от дълго време са почитани като свещени пространства, до които единствено най-хубавите и най-светлите мозъци имат достъп - и доста младежи към момента го виждат по този начин. Реалността обаче е доста друга.
Предполага се, че това са най-големите гении на планетата, само че учебните зали са цялостни с потомства на привилегировани, които не биха били там, в случай че не бяха техните връзки и пари.
В реалност 43% от белите студенти в Харвард са или спортисти, наследствени студенти, в листата с ползи на декана (което значи, че техните родители са дарители) или деца на преподаватели и чиновници (студенти, признати въз основа на тези критерии, се назовават " ALDCs ", което значи " спортисти ", " наследствени ", " лист на ползите на декана " и " деца " на чиновниците на Харвард). Приблизително три четвърти от тези претенденти биха били отхвърлени, в случай че не бяха богати или свързани с Харвард.
Харвард е безумно конкурентен. Процентът на банкет за клас 2025 година е 3,43%, най-ниският % в историята на учебното заведение, за една година, в която се следи невиждан скок в кандидатурите. Но защото от ден на ден и повече става ясно процеса на банкет в Харвард, излиза наяве, че конкурентоспособността на учебното заведение не се основава единствено на академичната мощ или страхотни резултати, само че и на това дали вашите родители или баби и дядовци са дарили доста за учебното заведение.
Тази динамичност по своята същина е расова, като съвсем 70% от всички наследствени претенденти в Харвард са бели. Според изследването възможностите на бял да бъде признат се усилва седем пъти, в случай че има семейство, което е дарило за Харвард. Междувременно в внезапен контрастност студентите афроамериканци, азиатски американци и испаноговорящи съставляват по-малко от 16% от студентите в ALDC.
Този тип редовно фаворизиране на белите, богатите и обвързваните не е нещо ново, когато става дума за елитни университетски институции. Винаги е била малко нагласена игра, която в огромна степен избира богатите бели хора.
Вземете да вземем за пример абсурда за приемане в лицей през 2019 година Изминаха съвсем три години от фиаското, при което десетки богати се пробваха да платят за децата си в наследени институции като Станфорд и Йейл. Тези родители заплатиха хиляди долари, с цел да накарат хора да вземат проби вместо децата им, да подкупят админите на проби и да подкупят треньори, с цел да разпознават децата им като страхотни спортисти. В последна сметка в абсурда бяха упрекнати 50 души, в това число известни персони като Фелисити Хъфман и Лори Лофлин.
Белите расисти (включително администрацията на Тръмп) от дълго време презират системата, която е основана, с цел да даде на исторически незадоволително показаните общности по-добър късмет да влязат в институции, от които са били систематично изключвани. Според тях сходно нещо в университетите е еднакво на превръщане на расизма против белите и е помогнало по-специално на чернокожите да се възползват от преимуществата, за които се допуска, че са за белите.
Съдейки по цифрите на Харвард, звучи по този начин, като че ли тези хора в действителност не считат, че утвърдителните дейности са неприятни - те просто считат, че би трябвало да бъдат непокътнати за бели, богати хора. И когато става въпрос за уважавания статут на Харвард, тези разкрития по отношение на процеса на приемане пробиват огромни дупки в концепцията, че всеки, който е там, е потвърдил, че е " заслужен " да бъде част от тази елитна институция.
Харвард и други учебни заведения като него от дълго време са почитани като свещени пространства, до които единствено най-хубавите и най-светлите мозъци имат достъп - и доста младежи към момента го виждат по този начин. Реалността обаче е доста друга.
Предполага се, че това са най-големите гении на планетата, само че учебните зали са цялостни с потомства на привилегировани, които не биха били там, в случай че не бяха техните връзки и пари.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ