Рускинята – роман за невъзможна обсебваща любов
Някъде в граничната зона сред Румъния и Русия по река Днестър се завързват рискови връзки сред румънски лейтенант и рускини бежанки от погромите на Октомврийската гражданска война. Дали ще откри той своя блян, построен от прочита на типичен съветски създатели, или ще види една доста друга съветска жена? Търсенето на дамата блян се трансформира в самобитна детективска история, на фона на която се разкриват доста човешки ориси. Зад всичко обаче е мистериозната река, повлякла не една орис и държаща ключа към тази невъзможна завладяваща обич.
За това споделя „ Рускинята “ (изд. Персей, превод Христо Боев), един от най-хубавите военни романи, в който сантименталният ентусиазъм към дамата се сблъсква с трагичната действителност на последствията от една гражданска война, въпреки и състояла се на отвъдния бряг на реката.
Авторът - Джиб Михаеску е роден на 23 април 1894 година в Драгашани, Румъния, и умира на 19 октомври 1935 година в Букурещ. Участва в Първата международна война, юрист e в Кишинев и родния си град. Пише за вестниците Збураторул, Гъндиря, Вияца ромъняска и други Умира на 41 години от туберкулоза.
Талантлив хроникьор на своята ера, Михаеску основава в „ Рускинята “ посредством перипетиите на бежанците и активността на охраняващите подразделения боен разказ под формата на съвременна приказка. В нея намира мощно проявяване естетиката на румънския модернизъм, като на напред във времето излиза метаморфозата на реката, съпреживявана от разказвача, интензивните еротични подиуми, предадени доста чувствено, натуралистичните подиуми на човешко страдалчество, както и уплътнените с доста психологизъм разсъждения и разговори. Има я и горчивата подигравка на времето, което опълчва идеализирания облик на дамата от съветския романтизъм от миналата ера и художественото пресъздаване на краха на тези идеали в суровите съвременни времена. По този метод романът е самобитен трогателен и автентичен прочит на произведения на Достоевски, Толстой и Тургенев в една румънска вероятност, която се явява тяхно хронологично и артистично допълнение, контрапункт оттатък границата.
За това споделя „ Рускинята “ (изд. Персей, превод Христо Боев), един от най-хубавите военни романи, в който сантименталният ентусиазъм към дамата се сблъсква с трагичната действителност на последствията от една гражданска война, въпреки и състояла се на отвъдния бряг на реката.
Авторът - Джиб Михаеску е роден на 23 април 1894 година в Драгашани, Румъния, и умира на 19 октомври 1935 година в Букурещ. Участва в Първата международна война, юрист e в Кишинев и родния си град. Пише за вестниците Збураторул, Гъндиря, Вияца ромъняска и други Умира на 41 години от туберкулоза.
Талантлив хроникьор на своята ера, Михаеску основава в „ Рускинята “ посредством перипетиите на бежанците и активността на охраняващите подразделения боен разказ под формата на съвременна приказка. В нея намира мощно проявяване естетиката на румънския модернизъм, като на напред във времето излиза метаморфозата на реката, съпреживявана от разказвача, интензивните еротични подиуми, предадени доста чувствено, натуралистичните подиуми на човешко страдалчество, както и уплътнените с доста психологизъм разсъждения и разговори. Има я и горчивата подигравка на времето, което опълчва идеализирания облик на дамата от съветския романтизъм от миналата ера и художественото пресъздаване на краха на тези идеали в суровите съвременни времена. По този метод романът е самобитен трогателен и автентичен прочит на произведения на Достоевски, Толстой и Тургенев в една румънска вероятност, която се явява тяхно хронологично и артистично допълнение, контрапункт оттатък границата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ