Питър Хорокс, Ofcom: Повече отговорни регулации, а не премахване на технологичните платформи
Нужна е рейтинг система за медийните компании, която да се дефинира по отношение на медийни стандарти. Аз съм цифров оптимист, работа е на политиците и регулаторите да трансфорат технологията в виновен инструмент. Дори при най-безпристрастната публицистика може да има разбори, да се вършат изводи. Питър Хорокс стартира работа като стажант в BBC през 1981 година Кариерата му минава през разнообразни излъчвания в групата, измежду които и като старши редактор на Panorama. През 2007 година Хорокс става началник на нюзрума на BBC. Две години по-късно той поема ръководството на Световната работа на BBC и до 2014 година дава отговор за цялото публицистично наличие. От 2015 до 2018 година е заместник-ректор на Open University. В момента е член на Съвета за наличие на английския медиен регулатор Ofcom. Питър Хорокс беше един от лекторите в тазгодишното издание на най-големия креативен рекламен фестивал в България - ФАРА. Той приказва на тематика " Регулаторите идват - какви провокации слага пред медиите и търговците възходящият надзор върху цифровото наличие ". В книгата си Broadcast Over Britain Джон Райт, именуван още създателят на BBC, споделя, че ще бъде обидно за хората, в случай че малкия екран се употребява единствено за забавление. Според вас какво е предназначението на малкия екран в днешно време?
Това е към момента безусловно правилно. Важно е публиката да бъде осведомена и образована, само че въпреки всичко да го правиш по развлекателен метод. За мен е композиция от информирай, образовай и забавлявай. Бих добавил, че освен малкия екран, само че и медиите като цяло би трябвало да свързват хората. Но в този случай е значим и методът, по който го вършат.
Реклама Тук обаче излиза казусът с модела на финансиране на медиите, множеството от които разчитат на доходи от реклами. Рекламодателите избират да се нареждат в развлекателно наличие. Как тогава може да се основава качествена публицистика, когато парите са в развлекателното наличие?
Това е голям проблем и още по-голям за цифровите новинарски издания. Едно от решенията е да има мощни публични медии, които да бъдат самостоятелни. Но не да работят по остарели модели, а също да бъдат изобретателни. Това е значимо. Разбира се, има доста съществени терзания за бизнес модела на новинарските медии. В малкия екран обаче има вяра, че новините могат да бъдат подкрепяни. Аз съм съветник на малкия екран N1, благосъстоятелност на United Media, които в България са притежател и на " Нова броудкастинг груп ". Те са добър образец за това по какъв начин частна телевизия възприема висококачественото новинарско наличие като положително за марката й. Не всички новинарски услуги на Балканите са подкрепяни от компании, които имат положителните планове на United Media. Затова са значими регулациите и осъществяването на законен надзор върху комерсиалното въздействие.
Медиитетрябва да бъдат и онлайн, само че натрупването на платени клиенти за цифрово наличие продължава да е мъчно.
Има някои англоезични издания, на които огромна част от приходите им са от цифрови клиенти. Например FT, Guardian, The Economist, WSJ и The New York Times вървят в тази посока. Всичко зависи от стопанската система и от това дали има пазар за такова наличие.
Ако вземем образеца на FT във Англия, мисля, че бизнесите схващат, че по този начин качеството на журналистическото наличие е доста по-добро. И даже рекламите след лимитираното гратис наличие (pay wall) са с по-високо качество, тъй като рекламодателите знаят на кого да продават. Става въпрос за основаване на табиет в хората. Тези, които са почнали с абонамент към FT, по-късно се абонират и за други издания. Изданията могат да се се прицелят в топ 15-20% от популацията, което държи да бъде добре осведомено и качественото наличие е изключително значимо тях.
Мислите ли, ческолкото повече информация разполагаме, толкоз по-малко осведомени сме?
Зависи по какъв начин работи логаритъмът. Мисля, че регулациите върху платформи като Фейсбук би трябвало да имат доста по-силен фокус върху качеството на информация. В момента поради бизнес модела им всичко, което вършат, е за да максимализират ангажираността на потребителите, което се показва в прочувствени реакции, с цел да кликат повече. Ще бъде сложна и дълга задача, с цел да бъдат накарани да слагат качеството на информацията на напред във времето.
Реклама
Аз постоянно съм вярвал в нещо като рейтинг система за медийните компании, която да се дефинира по отношение на медийни стандарти. Например качествените издания да получават оценка ААА, а на тези, които пазят съветски ползи - DDD. Това ще помогне и за бизнеса модела на медиите. Ще имат тласък да поддържат високо качеството и точно тази информация да се демонстрира в платформите. Регулациите, в случай че са направени по верния метод, могат да бъдат от изгода за медиите.
Това крие риск, в случай че да вземем за пример Фейсбук кажат, че повече няма да демонстрират вести, а единствено фотоси на котенца. Затова регулациите би трябвало да се вършат деликатно, с цел да няма непредвидени последици.
Социалнитемрежи помагатили вредят на медиите?
Към момента доста постоянно те не оказват помощ за качественото новинарско наличие, тъй като подправените истории получават повече видимост от виновните истории. Много е значимо, когато приказваме за виновни регулации, не да премахнем платформите, тъй като това би било икономическо и обществено злополучие. Има доста публично положително, което платформите вършат. Аз съм цифров оптимист, работа е на политиците и регулаторите да трансфорат технологията в виновен инструмент.
Социалните мрежи имат огромна силада блокират или отстраняват профили по лична преценка. Товацензурали е или някакъв тип вътрешна регулация?
Те са частни платформи и просто ползват личните си правила. Притеснението ми е в последователността им. Не стана доста ясно по какъв начин Twitter и Фейсбук взимат тези решения. Не наподобява, че има ясни правила. Според мен огромна част от регулациите от Европейски Съюз и Англия би трябвало да бъдат в посока по-голяма бистрота за това по какъв начин работят логаритмите, тъй като наподобява, че множеството решения не се взимат от хора, а от роботи. Платформите дават доста малко информация.
Това е към момента безусловно правилно. Важно е публиката да бъде осведомена и образована, само че въпреки всичко да го правиш по развлекателен метод. За мен е композиция от информирай, образовай и забавлявай. Бих добавил, че освен малкия екран, само че и медиите като цяло би трябвало да свързват хората. Но в този случай е значим и методът, по който го вършат.
Реклама Тук обаче излиза казусът с модела на финансиране на медиите, множеството от които разчитат на доходи от реклами. Рекламодателите избират да се нареждат в развлекателно наличие. Как тогава може да се основава качествена публицистика, когато парите са в развлекателното наличие?
Това е голям проблем и още по-голям за цифровите новинарски издания. Едно от решенията е да има мощни публични медии, които да бъдат самостоятелни. Но не да работят по остарели модели, а също да бъдат изобретателни. Това е значимо. Разбира се, има доста съществени терзания за бизнес модела на новинарските медии. В малкия екран обаче има вяра, че новините могат да бъдат подкрепяни. Аз съм съветник на малкия екран N1, благосъстоятелност на United Media, които в България са притежател и на " Нова броудкастинг груп ". Те са добър образец за това по какъв начин частна телевизия възприема висококачественото новинарско наличие като положително за марката й. Не всички новинарски услуги на Балканите са подкрепяни от компании, които имат положителните планове на United Media. Затова са значими регулациите и осъществяването на законен надзор върху комерсиалното въздействие.
Медиитетрябва да бъдат и онлайн, само че натрупването на платени клиенти за цифрово наличие продължава да е мъчно.
Има някои англоезични издания, на които огромна част от приходите им са от цифрови клиенти. Например FT, Guardian, The Economist, WSJ и The New York Times вървят в тази посока. Всичко зависи от стопанската система и от това дали има пазар за такова наличие.
Ако вземем образеца на FT във Англия, мисля, че бизнесите схващат, че по този начин качеството на журналистическото наличие е доста по-добро. И даже рекламите след лимитираното гратис наличие (pay wall) са с по-високо качество, тъй като рекламодателите знаят на кого да продават. Става въпрос за основаване на табиет в хората. Тези, които са почнали с абонамент към FT, по-късно се абонират и за други издания. Изданията могат да се се прицелят в топ 15-20% от популацията, което държи да бъде добре осведомено и качественото наличие е изключително значимо тях.
Мислите ли, ческолкото повече информация разполагаме, толкоз по-малко осведомени сме?
Зависи по какъв начин работи логаритъмът. Мисля, че регулациите върху платформи като Фейсбук би трябвало да имат доста по-силен фокус върху качеството на информация. В момента поради бизнес модела им всичко, което вършат, е за да максимализират ангажираността на потребителите, което се показва в прочувствени реакции, с цел да кликат повече. Ще бъде сложна и дълга задача, с цел да бъдат накарани да слагат качеството на информацията на напред във времето.
Реклама
Аз постоянно съм вярвал в нещо като рейтинг система за медийните компании, която да се дефинира по отношение на медийни стандарти. Например качествените издания да получават оценка ААА, а на тези, които пазят съветски ползи - DDD. Това ще помогне и за бизнеса модела на медиите. Ще имат тласък да поддържат високо качеството и точно тази информация да се демонстрира в платформите. Регулациите, в случай че са направени по верния метод, могат да бъдат от изгода за медиите.
Това крие риск, в случай че да вземем за пример Фейсбук кажат, че повече няма да демонстрират вести, а единствено фотоси на котенца. Затова регулациите би трябвало да се вършат деликатно, с цел да няма непредвидени последици.
Социалнитемрежи помагатили вредят на медиите?
Към момента доста постоянно те не оказват помощ за качественото новинарско наличие, тъй като подправените истории получават повече видимост от виновните истории. Много е значимо, когато приказваме за виновни регулации, не да премахнем платформите, тъй като това би било икономическо и обществено злополучие. Има доста публично положително, което платформите вършат. Аз съм цифров оптимист, работа е на политиците и регулаторите да трансфорат технологията в виновен инструмент.
Социалните мрежи имат огромна силада блокират или отстраняват профили по лична преценка. Товацензурали е или някакъв тип вътрешна регулация?
Те са частни платформи и просто ползват личните си правила. Притеснението ми е в последователността им. Не стана доста ясно по какъв начин Twitter и Фейсбук взимат тези решения. Не наподобява, че има ясни правила. Според мен огромна част от регулациите от Европейски Съюз и Англия би трябвало да бъдат в посока по-голяма бистрота за това по какъв начин работят логаритмите, тъй като наподобява, че множеството решения не се взимат от хора, а от роботи. Платформите дават доста малко информация.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ