Новото елегантно издание с избрана лирика на голямата Елисавета Багряна

Новото елегантно издание с определена поезия на огромната Елисавета Багряна „ Аз обичам самата обич “ е измежду приятните изненади на пазара. Поезията на „ Вечната и святата “ доближава до читателите по необикновен метод.  Между страниците те ще търсят отговор на въпросите „ Коя Багряна не познаваме? “ и „ За коя Багряна нормално не се приказва? “ Днес, когато литературният ни избор не е ръководен, нито лимитиран от външно налагани или пропагандни императиви, имаме сериозния късмет да открием за себе си и по този метод да оправдаваме най-хубавата лирика, основана от поетесата. Тоталитарното ни литературознание, възприело руските идеологически доктрини, отхвърля да иконизира „ безконечната и святата “ Багряна; то като че ли непрекъснато ѝ отмъщава за нещо. И в случай че няма защо, го измисля. Съдържанието на този алманах обгръща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста лирика: линеарен текст без начало и до безкрайност. Голямата тематика у Багряна, несъмнено, е любовта и на нея са подчинени – от нея произтичат – всички останали тематики: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията със или без „ птица с моторно сърце “, самотата, споменът... За нея влюбеният е извънположен по отношение на света. Багряна е освен и не просто „ Стихии “, „ Кукувица “ или „ До моя наследник на фронта “: тя е елитарен създател, който може да бъде четен от всекиго – в действителност най-труднопостижимата амбивалентност в нечий креативен развой. Художественото оформление е Кирил Златков, съставители на томчето със знака на „ Колибри “ са Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров.

Дългият креативен път на Багряна минава през разнообразни идейно-художествени търсения и обрисува няколко нейни преображения. Стиховете й са преведени на 30 езика и са издадени във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и други страни.

 

Сън

Аз те срещнах – и бликна в душата ми ария

на предусещане, наслада и боязън –

като че ли топло крило ме издигна, понесе,

като че ли в някакъв сън заживях.

 

Засънувах аз синия пламък, пробляснал

в удължените странни очи –

завладяващ несъзнателно, обещаващ неразбираемо,

като загатна – безценен и горчив.

 

Знам, че още преди да се сгрее земята

и стопи навалелият сняг,

преди първия лъх на пролет и лято

аз ще бъда разбудена отново –

 

и от мойте възторзи, очаквания, победи

ще остане – един спомен спокоен,

една дипла горчива край устните бледи

и в тетрадката – някой нов стих.

 

Вик

Във тази стая – тясна, тъмна, ниска,

загивам от неизцерима рана,

че аз не съм изгора и близка,

ни чакана от някого, ни звана.

 

А желая единствено, единствено да обичам,

копнея искроструйно, ярко вино;

от всяка тъмна мисъл се отхвърлям,

край всеки зложелател беззлобно ще отмина.

 

И желая обилно, волно да приписвам

това, що в мен гори, трепти и пее,

и в царски празненства да разклащам

над скъпи посетители звънки полилеи. –

 

Че мойта младост, огненопламтяща,

и моята душа на чучулига,

и моето сърце животрептящо

като буря над света ме подвигат.

 

Единственият

Ти ли беше в предишното?

Ти ли си в този момент?

Ти ли с мен ще бъдеш на следващия ден?

 

Този облик, който виждам

под затворените си клепачи,

този контур с друга сянка,

който неотменно с мен върви,

този глас, от който се разсънвам

и запявам заран,

името, с което те назовавам –

твои ли са? Твои ли са?

 

Ти ли си, или това е

обликът и името

на моята обич,

незагасваща в сърцето ми,

както огъня в сърцето на земята.

 

Ти ли си, или това е

обликът и името

на мойта жадност,

чакаща и тръпна,

както жаждата на плодната земя

за дъждоносен облак.

 

Ти ли си, или това е

обликът и името

на мойта болежка

по единствения

безконечен,

неразделен сателит –

както месецът е към земята.

Ти ли си?