Синодът: Закон отрича връзката дете-родител
Новоприетият Закон за обществените услуги опонира на Конституцията, а посредством някои от наредбите му всъщност се отхвърля духовната връзка на детето с неговите родители. Това се твърди в известие до медиите във връзка със мнение на Светия синод на Българската православна черква - Българска Патриаршия във връзка с закона.
" Нормативното регламентиране на голям брой нови предпоставки за ограничение на родителските права слага родителите в неспособност да възпитават личните си деца, защото процесът на образование включва в себе си поощрителни, обучителни, само че и ограничаващи ограничения, които би трябвало да се ползват сложно ", пишат владиците.
" Създават се предпоставки за един модел на интервенция на служители и неправителствени организации в фамилното огнище, които могат да доведат до разрушение на фамилията, до увеличение на броя на обществените сираци при живи родители, до опустошени детски ориси ", се споделя още в известието на Светия синод.
" Като духовни архипастири на българския народ призоваваме Народното събрание да предприеме дейности за отсрочване действието на новия ЗСУ, както и за анулацията му, или главното му преправяне, след необятна социална полемика, за основаване на точна и ясна нормативна уредба за обществено подкрепяне, съответстваща на духа на Конституцията и законите, на националните и исторически български обичаи, на нашата изконна праотеческа религия ", пишат още от Светия синод на БПЦ-БП.
СЪОБЩЕНИЕ до средствата за всеобща информация във връзка със Становище на Светия Синод на БПЦ-БП във връзка на новоприетия Закон за обществените услуги (ЗСУ)
Светият Синод на БПЦ-БП, угрижен за предпазване на фамилията и за възпитанието на децата в християнските полезности, изрази мнения по отношение на приемането на Семейния кодекс, влезнал в действие от 2009 година, на Закона за протекция на детето, Закона за предучилищното и учебното обучение и други Светият Синод изрази и безапелационната си позиция по станалата известна Истанбулска спогодба, както и във връзка с Националната тактиката за детето 2019-2030 година
Неотменно във всички тези свои мнения Светият Синод приканва ръководещите да се сътвори такава законодателна уредба, която да пази и укрепва обичайното семейство, да спомага за превъзмогване на демографския срив, дейно да пази децата и дамите от заплахите, на които могат да бъдат подложени. Всички досегашни позиции на Светия Синод се основават на учението на светата Православна черква, на нейното светоотеческо богословие, което произтича от Свещеното Писание и Свещеното Предание.
Когато става дума за законодателство, въпросът постоянно има двузначен аспект – от една страна е нравствен, доколкото няма закон или нормативен акт, който да не се основава на избрани полезности, да не изхожда от избрани убеждения и да не крие в себе си несъмнено схващане за индивида и за смисъла на неговия живот; въпреки това, всеки законов и нормативен акт има и юридическа страна, доколкото съставлява държавен акт, вписва се в избрана правна система и би трябвало да съдържа ясно дефинирани и еднопосочни понятия. Не бива двете страни – духовната и юридическата – да се опълчват.
Нашата православна религия не е откъснато от обществото събитие, а неразделна част от обществото. Църквата – това сме всички ние, вярващите и духовните пастири, всеки православен християнин. От всекиго от нас зависи дали и до каква степен въплъщава християнската религия в живота си, в делата си и във всекидневието си. Но ние сме и жители на нашата Родина – България, и като такива имаме правото да заявяваме и отстояваме вековното християнско схващане за индивида като Божие създание и като „ облик и сходство “ на Всеблагия Творец – Бога. Имаме правото, само че и задължението да настояваме, включително посредством законодателството, фамилията като „ дребна домашна черква “ (св. Йоан Златоуст) да бъде предпазено от страната, а нашите деца да бъдат възпитавани в духа и православните обичаи на българския народ.
Не е допустимо да се открие духовно-ценностната основа на даден законодателен акт, в случай че не се направи по едно и също време ценностен и юридически разбор на съответния текст. Именно направеният ценностен и юридически разбор на новоприетия на 22.03.2019 година Закон за обществените услуги (ЗСУ) послужи за основа на признатото от Светият Синод на БПЦ – БП Становище от 13.11.2019 година
Изводите, които могат да се създадат при ценностния и юридически разбор на Закона за обществените услуги, са следните:
1. Социалната функционалност на страната, видно от Конституцията ни, е същностна нейна характерност, която има доста повече духовни, в сравнение с материални измерения.
2. Задължението на страната директно да реализира обществена активност, както и главно да я финансира и насочва, се явява и милосърдната, човеколюбива и Богоустановена нейна задача да бъде страж на общите полезности, да бъде олицетворение на взаимния интерес на цялото общество, да бъде грижовна майка за всички свои жители, да упражнява в цялост държавния суверенитет. Грижата, която едно общество демонстрира към хората в неравностойно състояние, болните, възрастните, фамилията и децата е израз на християнска религия, на обич към близък.
3. Чрез някои от наредбите на ЗСУ всъщност се отхвърля духовната връзка на детето с неговите родители!
4. Нормативното регламентиране на голям брой нови предпоставки за ограничение на родителските права слага родителите в неспособност да възпитават личните си деца, защото процесът на образование включва в себе си поощрителни, обучителни, само че и ограничаващи ограничения, които би трябвало да се ползват сложно.
5. Създават се предпоставки за един модел на интервенция на служители и неправителствени организации в фамилното огнище, които могат да доведат до разрушение на фамилията, до увеличение на броя на обществените сираци при живи родители, до опустошени детски ориси.
6. „ Овластяването “ на детето се пропагандира постоянно с концепциите за репродуктивно здраве и права на децата, само че зад тази терминология се крие поход против детската непорочност и непорочност и опит за демографски надзор в фамилните връзки.
Светият Синод на БПЦ-БП с паника установи, че по този начин наречените нови „ фамилни политики “, в основата на които е разбирането за детето като индивид на независими юридически права и за родителството като обществена роля, към този момент са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията.
Поради всичко гореказано и като духовни архипастири на българския народ призоваваме Народното събрание да предприеме дейности за отсрочване действието на новия ЗСУ, както и за анулацията му, или главното му преправяне, след необятна социална полемика, за основаване на точна и ясна нормативна уредба за обществено подкрепяне, съответстваща на духа на Конституцията и законите, на националните и исторически български обичаи, на нашата изконна праотеческа религия.
Становището на по отношение на новоприетия Закон за обществените услуги, може да видите тук - https://bg-patriarshia.bg/news.php?id=306152
" Нормативното регламентиране на голям брой нови предпоставки за ограничение на родителските права слага родителите в неспособност да възпитават личните си деца, защото процесът на образование включва в себе си поощрителни, обучителни, само че и ограничаващи ограничения, които би трябвало да се ползват сложно ", пишат владиците.
" Създават се предпоставки за един модел на интервенция на служители и неправителствени организации в фамилното огнище, които могат да доведат до разрушение на фамилията, до увеличение на броя на обществените сираци при живи родители, до опустошени детски ориси ", се споделя още в известието на Светия синод.
" Като духовни архипастири на българския народ призоваваме Народното събрание да предприеме дейности за отсрочване действието на новия ЗСУ, както и за анулацията му, или главното му преправяне, след необятна социална полемика, за основаване на точна и ясна нормативна уредба за обществено подкрепяне, съответстваща на духа на Конституцията и законите, на националните и исторически български обичаи, на нашата изконна праотеческа религия ", пишат още от Светия синод на БПЦ-БП.
СЪОБЩЕНИЕ до средствата за всеобща информация във връзка със Становище на Светия Синод на БПЦ-БП във връзка на новоприетия Закон за обществените услуги (ЗСУ)
Светият Синод на БПЦ-БП, угрижен за предпазване на фамилията и за възпитанието на децата в християнските полезности, изрази мнения по отношение на приемането на Семейния кодекс, влезнал в действие от 2009 година, на Закона за протекция на детето, Закона за предучилищното и учебното обучение и други Светият Синод изрази и безапелационната си позиция по станалата известна Истанбулска спогодба, както и във връзка с Националната тактиката за детето 2019-2030 година
Неотменно във всички тези свои мнения Светият Синод приканва ръководещите да се сътвори такава законодателна уредба, която да пази и укрепва обичайното семейство, да спомага за превъзмогване на демографския срив, дейно да пази децата и дамите от заплахите, на които могат да бъдат подложени. Всички досегашни позиции на Светия Синод се основават на учението на светата Православна черква, на нейното светоотеческо богословие, което произтича от Свещеното Писание и Свещеното Предание.
Когато става дума за законодателство, въпросът постоянно има двузначен аспект – от една страна е нравствен, доколкото няма закон или нормативен акт, който да не се основава на избрани полезности, да не изхожда от избрани убеждения и да не крие в себе си несъмнено схващане за индивида и за смисъла на неговия живот; въпреки това, всеки законов и нормативен акт има и юридическа страна, доколкото съставлява държавен акт, вписва се в избрана правна система и би трябвало да съдържа ясно дефинирани и еднопосочни понятия. Не бива двете страни – духовната и юридическата – да се опълчват.
Нашата православна религия не е откъснато от обществото събитие, а неразделна част от обществото. Църквата – това сме всички ние, вярващите и духовните пастири, всеки православен християнин. От всекиго от нас зависи дали и до каква степен въплъщава християнската религия в живота си, в делата си и във всекидневието си. Но ние сме и жители на нашата Родина – България, и като такива имаме правото да заявяваме и отстояваме вековното християнско схващане за индивида като Божие създание и като „ облик и сходство “ на Всеблагия Творец – Бога. Имаме правото, само че и задължението да настояваме, включително посредством законодателството, фамилията като „ дребна домашна черква “ (св. Йоан Златоуст) да бъде предпазено от страната, а нашите деца да бъдат възпитавани в духа и православните обичаи на българския народ.
Не е допустимо да се открие духовно-ценностната основа на даден законодателен акт, в случай че не се направи по едно и също време ценностен и юридически разбор на съответния текст. Именно направеният ценностен и юридически разбор на новоприетия на 22.03.2019 година Закон за обществените услуги (ЗСУ) послужи за основа на признатото от Светият Синод на БПЦ – БП Становище от 13.11.2019 година
Изводите, които могат да се създадат при ценностния и юридически разбор на Закона за обществените услуги, са следните:
1. Социалната функционалност на страната, видно от Конституцията ни, е същностна нейна характерност, която има доста повече духовни, в сравнение с материални измерения.
2. Задължението на страната директно да реализира обществена активност, както и главно да я финансира и насочва, се явява и милосърдната, човеколюбива и Богоустановена нейна задача да бъде страж на общите полезности, да бъде олицетворение на взаимния интерес на цялото общество, да бъде грижовна майка за всички свои жители, да упражнява в цялост държавния суверенитет. Грижата, която едно общество демонстрира към хората в неравностойно състояние, болните, възрастните, фамилията и децата е израз на християнска религия, на обич към близък.
3. Чрез някои от наредбите на ЗСУ всъщност се отхвърля духовната връзка на детето с неговите родители!
4. Нормативното регламентиране на голям брой нови предпоставки за ограничение на родителските права слага родителите в неспособност да възпитават личните си деца, защото процесът на образование включва в себе си поощрителни, обучителни, само че и ограничаващи ограничения, които би трябвало да се ползват сложно.
5. Създават се предпоставки за един модел на интервенция на служители и неправителствени организации в фамилното огнище, които могат да доведат до разрушение на фамилията, до увеличение на броя на обществените сираци при живи родители, до опустошени детски ориси.
6. „ Овластяването “ на детето се пропагандира постоянно с концепциите за репродуктивно здраве и права на децата, само че зад тази терминология се крие поход против детската непорочност и непорочност и опит за демографски надзор в фамилните връзки.
Светият Синод на БПЦ-БП с паника установи, че по този начин наречените нови „ фамилни политики “, в основата на които е разбирането за детето като индивид на независими юридически права и за родителството като обществена роля, към този момент са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията.
Поради всичко гореказано и като духовни архипастири на българския народ призоваваме Народното събрание да предприеме дейности за отсрочване действието на новия ЗСУ, както и за анулацията му, или главното му преправяне, след необятна социална полемика, за основаване на точна и ясна нормативна уредба за обществено подкрепяне, съответстваща на духа на Конституцията и законите, на националните и исторически български обичаи, на нашата изконна праотеческа религия.
Становището на по отношение на новоприетия Закон за обществените услуги, може да видите тук - https://bg-patriarshia.bg/news.php?id=306152
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ