Една уста с два езика
Новоизпеченият евродепутат от ГЕРБ-СДС Александър Йорданов реализира през вчерашния ден нови висоти в антикомунизма и русофобията си. Руските политици лъжат, те са научени да лъжат, АЕЦ " Белене " не ни е нужна и бих подарил " тия съветски реактори, които ги домъкнаха тук ", на Китай или Венецуела, изля нови бисери по Нова през вчерашния ден видният отвред деятел на пещерната десница. Ама той си давал единствено персоналното мнение. Красота, няма що - делегат на България в Екологичен потенциал с персонално мнение, не с мнението на България. Та, по този мотив да напомним едно друго негово мнение, явно - отново доста персонално, изказано със същия хъс по друго време и при друга политическа обстановка.
И още нещо - ето подписите на депутатите от Великото Народно заседание под решението от 14.11.1990 година държавното управление да стартира договаряния за влизане на България в НАТО. С номер 93 в подписката " Подкрепям проекторешение НАТО " Сашо Йорданов е записал: " изключително мнение ". Тогава не е желал индивидът да влизаме в НАТО. А в този момент обществено желае нови бази на НАТО в България, с цел да " ни пазят от съветската опасност "! Многото персонални отзиви на едно място най-после май стават безлични.
Медиите припомниха, че седесарят Александър Йорданов, към този момент евродепутат, през 1990 година бил подписал с " изключително мнение " за присъединение на страната ни към НАТО. Мнозина одобриха този факт, поизтупан от прахоляка на политическата фактология, като куриоз. Всъщност този миг от началото на неизбродимия тунел на така наречен Преход е единствено част от Йордановите идейно-политически превъплъщения - от несъвършен книжовен критик, характерен представител на праволинейната комунистическа номенклатура от края на 70-те и през 80-те години на предишното столетие до злостен антикомунистически партиец.
Преди години починалият книжовен критик проф. Здравко Петров ми подари едно книжле - литературно-критически етюд от 60 страници, издадено в Шумен през 1985 година За заглавие е употребен прочут еднообразен израз от социалистическата ера - " По коловозите на времето ". Изданието е отдадено на 40-годишнината от основаването на книжовен кабинет " Владимир Маяковски " и на литературния живот в Шумен след 9.IХ.1944 година Автори са въпросният към този момент евродепутат Александър Йорданов, приключил през 1976 година българска лингвистика във Висшия педагогичен институт в Шумен, и Иван Карадочев.
Книжката впечатлява на първо място с хвалебствения си възторг - апология на успеха на 9 септември. Като алена нишка през цялото четиво е прокарана концепцията за благотворната роля на Априлския пленум за развиването на културата и в частност на литературата в Шумен. Още на първите страници четем фрази като: " Трудно бихме могли да си представим сформирането на литературния кабинет " Вл. Маяковски " незабавно след Деветосептемврийската победа, в случай че неговите основоположници нямаха нужната идеологическа подготовка, с цел да осъзнаят огромните публични задания, които се слагат пред литературата при първите стъпки на новото публично развиване. "
Първото вътрешно заглавие в книжката е недвусмислено ясно: " С патоса на революцията ". Още в началните редове тук е вмъкнато комфортното заключение, от което ни излиза наяве за коя гражданска война иде тирада: " Наблюденията върху литературното развиване на Шумен след Деветосептемврийската гражданска война, което се свежда най-вече върху следенето на историята на литературния кабинет " Вл. Маяковски ", демонстрира, че тъкмо през този интервал най-пълнокръвно се осъзнават социално-икономическите и духовно-естетическите процеси в литературата, че дълбоките измерения на социално-психическите земетресения, провокирани от революцията, получават най-пълнокръвното си отражение в творчеството на писателите и поетите. " Многословно, неопределено и недобре структурирано изречение. Посредственият изказ на един упорит книжовен критик, без да знае и самият той пред кого е угодничил. Това не би ни интересувало, в случай че под тези думи не се беше подписал един от първите водачи на Съюз на демократичните сили, издокаран в този момент от пепеляка, с цел да бъде наместен за Европейския парламент.
След още няколко страници четем: " Ето за какво при следенето на историята на литературния кабинет " Вл. Маяковски " би трябвало да се оцени огромното значение на Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1956 година за неговото развиване. "
Под последващо вътрешно заглавие - " Априлският темп на поезията ", четем: " И задоволително е да се върнем в тези бурни дни и нощи на април 1956 година, с цел да почувствуваме същинския лъх на обновлението, да усетим висшото напрежение на мозъците и сърцата, да се докоснем до пулса на времето... В литературния живот на Шумен април 1956 година е знак на смяната, на събуждането на остарелия книжовен дух, на разкрепостяване на поетическото мислене. Десетилетията, минали от тези паметни дни, недвусмислено демонстрират историческия смисъл на смяната. "
На коя смяна, господин Йорданов, на онази, за която сте написали тези думи, или на смяната, за която се напъвахте в Народното събрание през 90-те години - смяната, която някой като вас назова " либерален временен интервал ", в чиято кал натикахте страната без вяра за изплъзване от тази обстановка?
В текста от книгата " По коловозите на времето " под последващо вътрешно заглавие - " Творчеството на шуменските писатели ", четем: " През втората половина на петдесетте и началото на шестдесетте години настава същински напредък на белетристичните жанрове. Април 1956 година разкрива нови, изкуствено арестувани до този миг, креативен сили в локалните художници на словото и с възобновяване на ленинските правила на партиен живот се възвръща и жизнеността на старите разказвачески обичаи на града, където се ражда първата истинска българска повест. "
По-надолу разсъжденията за обновителната роля на Априлския пленум не стопират: " В региона на литературната рецензия Априлският пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1956 година внася нов дух, открива шир за нови хрумвания, за креативно продължение на огромната критическа традиция, за създаването на проблеми, които в интервала на догматизма са интензивно потискани, отричани. "
Като пореден марксист-ленинец в попрището си на принципен книжовен критик Александър Йорданов дружно със своя съавтор обобщава: " През своите четиридесет години литературният кабинет " Вл. Маяковски " е и остава най-важният център в окръга за разпространение на идейността на социалистическата литература. По страниците на вестниците " Освобождение ", " Коларовградска битка " и " Шуменска заря " могат да се видят стотици информации за проведени литературни четения в трудови колективи и юношески бригади, за извършени срещи с изтъкнати поети и писатели. "
Литературна рецензия ли се назовава това? От позицията на миналите към този момент 34 години от издаването на тази неугледна брошура по-скоро бихме го определили като долнопробно интелектуално ласкателство. Дали си откровен, когато възхваляваш с цяло гърло някого или нещо, демонстрира времето. Да, то лекува, само че написаното остава, с цел да свидетелства.
Заглавието " По коловозите на времето " в днешно време няма да го откриете измежду литературно-критическите активи на Александър Йорданов. То е в строго несъгласие с демонстрираните негови политически възгледи на злостен десен човек - човек с една уста, както при всички естествени хора, само че с два езика, съжителстващи в нея. Първият език се увива в добре насочени поклони, превъзнасяйки правилата на социалистическия натурализъм и пълзящ по пиедестала на Априлския пленум. Този език в този момент спи в блажено успокоение като след добре свършена работа. Сега е ред на втория език, който скача като побесняло куче против ръката, пред която в миналото Александър Йорданов е угодничил. Тези подскоци са в действителност характерни стъпки от танца на безгръбначните. От всички довчерашни комунисти най-нагли се оказват антикомунистите.
Г-н Йорданов, на кой от двата езика в устата ти си вярваш?
И още нещо - ето подписите на депутатите от Великото Народно заседание под решението от 14.11.1990 година държавното управление да стартира договаряния за влизане на България в НАТО. С номер 93 в подписката " Подкрепям проекторешение НАТО " Сашо Йорданов е записал: " изключително мнение ". Тогава не е желал индивидът да влизаме в НАТО. А в този момент обществено желае нови бази на НАТО в България, с цел да " ни пазят от съветската опасност "! Многото персонални отзиви на едно място най-после май стават безлични.
Медиите припомниха, че седесарят Александър Йорданов, към този момент евродепутат, през 1990 година бил подписал с " изключително мнение " за присъединение на страната ни към НАТО. Мнозина одобриха този факт, поизтупан от прахоляка на политическата фактология, като куриоз. Всъщност този миг от началото на неизбродимия тунел на така наречен Преход е единствено част от Йордановите идейно-политически превъплъщения - от несъвършен книжовен критик, характерен представител на праволинейната комунистическа номенклатура от края на 70-те и през 80-те години на предишното столетие до злостен антикомунистически партиец.
Преди години починалият книжовен критик проф. Здравко Петров ми подари едно книжле - литературно-критически етюд от 60 страници, издадено в Шумен през 1985 година За заглавие е употребен прочут еднообразен израз от социалистическата ера - " По коловозите на времето ". Изданието е отдадено на 40-годишнината от основаването на книжовен кабинет " Владимир Маяковски " и на литературния живот в Шумен след 9.IХ.1944 година Автори са въпросният към този момент евродепутат Александър Йорданов, приключил през 1976 година българска лингвистика във Висшия педагогичен институт в Шумен, и Иван Карадочев.
Книжката впечатлява на първо място с хвалебствения си възторг - апология на успеха на 9 септември. Като алена нишка през цялото четиво е прокарана концепцията за благотворната роля на Априлския пленум за развиването на културата и в частност на литературата в Шумен. Още на първите страници четем фрази като: " Трудно бихме могли да си представим сформирането на литературния кабинет " Вл. Маяковски " незабавно след Деветосептемврийската победа, в случай че неговите основоположници нямаха нужната идеологическа подготовка, с цел да осъзнаят огромните публични задания, които се слагат пред литературата при първите стъпки на новото публично развиване. "
Първото вътрешно заглавие в книжката е недвусмислено ясно: " С патоса на революцията ". Още в началните редове тук е вмъкнато комфортното заключение, от което ни излиза наяве за коя гражданска война иде тирада: " Наблюденията върху литературното развиване на Шумен след Деветосептемврийската гражданска война, което се свежда най-вече върху следенето на историята на литературния кабинет " Вл. Маяковски ", демонстрира, че тъкмо през този интервал най-пълнокръвно се осъзнават социално-икономическите и духовно-естетическите процеси в литературата, че дълбоките измерения на социално-психическите земетресения, провокирани от революцията, получават най-пълнокръвното си отражение в творчеството на писателите и поетите. " Многословно, неопределено и недобре структурирано изречение. Посредственият изказ на един упорит книжовен критик, без да знае и самият той пред кого е угодничил. Това не би ни интересувало, в случай че под тези думи не се беше подписал един от първите водачи на Съюз на демократичните сили, издокаран в този момент от пепеляка, с цел да бъде наместен за Европейския парламент.
След още няколко страници четем: " Ето за какво при следенето на историята на литературния кабинет " Вл. Маяковски " би трябвало да се оцени огромното значение на Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1956 година за неговото развиване. "
Под последващо вътрешно заглавие - " Априлският темп на поезията ", четем: " И задоволително е да се върнем в тези бурни дни и нощи на април 1956 година, с цел да почувствуваме същинския лъх на обновлението, да усетим висшото напрежение на мозъците и сърцата, да се докоснем до пулса на времето... В литературния живот на Шумен април 1956 година е знак на смяната, на събуждането на остарелия книжовен дух, на разкрепостяване на поетическото мислене. Десетилетията, минали от тези паметни дни, недвусмислено демонстрират историческия смисъл на смяната. "
На коя смяна, господин Йорданов, на онази, за която сте написали тези думи, или на смяната, за която се напъвахте в Народното събрание през 90-те години - смяната, която някой като вас назова " либерален временен интервал ", в чиято кал натикахте страната без вяра за изплъзване от тази обстановка?
В текста от книгата " По коловозите на времето " под последващо вътрешно заглавие - " Творчеството на шуменските писатели ", четем: " През втората половина на петдесетте и началото на шестдесетте години настава същински напредък на белетристичните жанрове. Април 1956 година разкрива нови, изкуствено арестувани до този миг, креативен сили в локалните художници на словото и с възобновяване на ленинските правила на партиен живот се възвръща и жизнеността на старите разказвачески обичаи на града, където се ражда първата истинска българска повест. "
По-надолу разсъжденията за обновителната роля на Априлския пленум не стопират: " В региона на литературната рецензия Априлският пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1956 година внася нов дух, открива шир за нови хрумвания, за креативно продължение на огромната критическа традиция, за създаването на проблеми, които в интервала на догматизма са интензивно потискани, отричани. "
Като пореден марксист-ленинец в попрището си на принципен книжовен критик Александър Йорданов дружно със своя съавтор обобщава: " През своите четиридесет години литературният кабинет " Вл. Маяковски " е и остава най-важният център в окръга за разпространение на идейността на социалистическата литература. По страниците на вестниците " Освобождение ", " Коларовградска битка " и " Шуменска заря " могат да се видят стотици информации за проведени литературни четения в трудови колективи и юношески бригади, за извършени срещи с изтъкнати поети и писатели. "
Литературна рецензия ли се назовава това? От позицията на миналите към този момент 34 години от издаването на тази неугледна брошура по-скоро бихме го определили като долнопробно интелектуално ласкателство. Дали си откровен, когато възхваляваш с цяло гърло някого или нещо, демонстрира времето. Да, то лекува, само че написаното остава, с цел да свидетелства.
Заглавието " По коловозите на времето " в днешно време няма да го откриете измежду литературно-критическите активи на Александър Йорданов. То е в строго несъгласие с демонстрираните негови политически възгледи на злостен десен човек - човек с една уста, както при всички естествени хора, само че с два езика, съжителстващи в нея. Първият език се увива в добре насочени поклони, превъзнасяйки правилата на социалистическия натурализъм и пълзящ по пиедестала на Априлския пленум. Този език в този момент спи в блажено успокоение като след добре свършена работа. Сега е ред на втория език, който скача като побесняло куче против ръката, пред която в миналото Александър Йорданов е угодничил. Тези подскоци са в действителност характерни стъпки от танца на безгръбначните. От всички довчерашни комунисти най-нагли се оказват антикомунистите.
Г-н Йорданов, на кой от двата езика в устата ти си вярваш?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ