Учени описаха ефектите от „вълшебните гъби“
Ново проучване, оповестено в Biological Psychology, хвърля светлина върху неврофизиологичните основи на психеделичното прекарване. Проучването дава нови детайлности за това по какъв начин псилоцибинът - интензивният съставен елемент във „ вълшебните “ гъби - трансформира моделите на връзка сред обособените браншове на мозъка.
„ Психеделиците сега се изследват за лекуване на психиатрични разстройства. Все още обаче не е ясно по какъв начин те трансформират мозъчната интензивност и невронните връзки, с цел да провокират своите неповторими резултати “, изяснява създателят на проучването Катрин Прелер от университета в Цюрих и Йейлския университет. Искахме да проучим по какъв начин времето се отразява на резултатите от псилоцибина върху мозъчните връзки и каква е връзката сред измененията в мозъчната съгласуваност и рецепторната фармакология. “
Двадесет и трима здрави хора били подложени на ЯМР. Мозъкът им е сканиран 20 минути, 40 минути и 70 минути след приемане или на псилоцибин или на плацебо. Учените следили понижена съгласуваност сред мозъчните области, участващи в планирането и вземането на решения, само че се нараснали връзките сред секторите, участващи в чувствата и придвижванията, до момента в който участниците били под въздействието на психеделичното вещество.При сходни опити с LSD екипът получил „ съвсем идентични “ резултати.
Учените считат, че психоделичните субстанции, намиращи се в магическите гъби и аяуаската, имат голям лековит капацитет по отношение на психологичните болести и разстройства. Изследвания отпреди 2 години демонстрираха добра употреба на психеделиците, одобрявани под лекарско наблюдаване, върху някои типове меланхолия. Но защото съвсем всяко психоделично вещество е склонно да сътвори взаимозависимост при приложимост, откривателите към момента не престават изследванията, с цел да преценяват дали това е добра концепция или не.
Източник
„ Психеделиците сега се изследват за лекуване на психиатрични разстройства. Все още обаче не е ясно по какъв начин те трансформират мозъчната интензивност и невронните връзки, с цел да провокират своите неповторими резултати “, изяснява създателят на проучването Катрин Прелер от университета в Цюрих и Йейлския университет. Искахме да проучим по какъв начин времето се отразява на резултатите от псилоцибина върху мозъчните връзки и каква е връзката сред измененията в мозъчната съгласуваност и рецепторната фармакология. “
Двадесет и трима здрави хора били подложени на ЯМР. Мозъкът им е сканиран 20 минути, 40 минути и 70 минути след приемане или на псилоцибин или на плацебо. Учените следили понижена съгласуваност сред мозъчните области, участващи в планирането и вземането на решения, само че се нараснали връзките сред секторите, участващи в чувствата и придвижванията, до момента в който участниците били под въздействието на психеделичното вещество.При сходни опити с LSD екипът получил „ съвсем идентични “ резултати.
„ Псилоцибинът - сходно на LSD - провокира модел, който се характеризира с нараснала синхронизация на сензорните мозъчни райони и понижена съгласуваност на асоциативните мрежи “, изяснява Прелер пред PsyPost.Според нея не толкоз увеличената сензорна обработка, колкото променената интеграция на тази сензорна информация може да бъде в основата на психеделичното положение и да изясни признаците, провокирани от псилоцибин.
Учените считат, че психоделичните субстанции, намиращи се в магическите гъби и аяуаската, имат голям лековит капацитет по отношение на психологичните болести и разстройства. Изследвания отпреди 2 години демонстрираха добра употреба на психеделиците, одобрявани под лекарско наблюдаване, върху някои типове меланхолия. Но защото съвсем всяко психоделично вещество е склонно да сътвори взаимозависимост при приложимост, откривателите към момента не престават изследванията, с цел да преценяват дали това е добра концепция или не.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ