Едната страна на Земята бързо става по-студена от другата
Ново проучване демонстрира, че тихоокеанското полукълбо губи топлота по-бързо от африканското полукълбо. Топлината идва от разтопената сърцевина на Земята, което предизвиква континентален дрейф.
Сушата улавя повече топлота, в сравнение с повърхността на морското дъно, което демонстрира по-горещ Тихи океан спрямо предишното.
В ново изследване учени от университета в Осло споделят, че едната страна на вътрешността на Земята губи топлота доста по-бързо от другата страна – а виновникът е на процедура толкоз остарял, колкото времето.
Изследването, оповестено в Geophysical Research Letters, употребява компютърни модели от последните 400 милиона години, с цел да пресметна какъв брой „ изолирано “ е всяко полукълбо от континенталната маса, което е основно качество, което задържа топлината навътре в Земята, вместо да я отделя. Моделът се връща чак до ерата на Пангея.
Земята има нагрято до алено ядро, което затопля цялата планета от вътрешната страна. То също се върти, генерирайки както гравитацията, по този начин и магнитното поле на Земята. Това държи нашата защитна атмосфера покрай повърхността на Земята.
В извънредно дълготраен проект този интериор ще продължи да се охлажда, до момента в който Земята стане по-скоро като Марс. Изненадата в новото проучване е какъв брой неравномерно се разсейва топлината, само че повода има подсъзнателен смисъл: Части от Земята са изолирани от повече суша, създавайки нещо като термо пласт, който улавя топлината.
„ Термичната еволюция на Земята се управлява значително от скоростта на топлинните загуби през океанската литосфера “, пишат създателите на проучването. Това е мястото с най-голяма загуба на температура.
Земната тога е като конвекционна фурна, която задвижва бягаща пътека. Всеки ден повърхността на морското дъно се движи с малко; ново морско дъно се ражда от магмата, която изригва при континенталното разделяне, до момента в който остарялото морско дъно се разрушава и стопява под съществуващите континенти.
За да проучат по какъв начин се държи вътрешната топлота на Земята, учените построяват модел, който разделя Земята на Африканско и Тихоокеанско полукълбо, след което разделя цялата повърхнина на Земята на решетка с половин градус географска широчина и дължина.
Учените комбинират няколко предходни модела за неща като морско дъно и континентални позиции през последните 400 милиона години. След това екипът открива количеството топлота, което се съдържа във всяка решетъчна клетка през дългото време. Това проправя пътя за пресмятане на скоростта на изстудяване като цяло. Така откривателите откриват, че тихоокеанската страна се охлажда доста по-бързо.
Морското дъно е надалеч по-тънко от обемистата суша и температурата от вътрешната страна на Земята се „ охлажда “ от големия размер студена вода, която е над него. Помислете за гигантския Тихи океан спрямо противоположните суши на Африка, Европа и Азия – има логичност топлината да се разсейва по-бързо от най-голямото морско дъно на Земята.
Предишни проучвания на този резултат на морското дъно са се върнали единствено 230 милиона години обратно, което значи, че новият модел, който се връща 400 милиона години обратно, съвсем удвоява проучваната времева рамка.
В изводите има изненадващо несъгласие. Тихоокеанското полукълбо е охладило към 50 Келвина повече от африканското, само че „ непрекъснато по-високите скорости на придвижване на тектоничните плочи на Тихоокеанското полукълбо през последните 400 милиона години “ допускат, че Тихия океан е бил доста по-горещ в избран миг от времето.
Дали е бил затрупан от суша в някакъв миг от далечното минало, задържайки повече топлота навътре в Земята? Има и други вероятни пояснения, само че по този начин или другояче, високата тектонична интензивност на Тихия океан през днешния ден, сочи към топлинно противоречие. Колкото по-топла е мантията, толкоз повече плочите могат да се плъзгат и удрят една в друга.
