Ново 20: Предлагат минимална заплата според образованието
Ново 20: Предлагат минимална заплата съгласно образованието.
На национално равнище да има още две величини за минимални работни заплати – за работещ
със приблизително обучение и за подобен, който има висше, и те заемат длъжности,
за които се изисква съответното обучение.
Това е една от фундаменталните промени в законодателството, за които КНСБ упорства по отношение на
транспонирането на Директивата за съответните минимални работни заплати и поощряване на
груповото трудово договаряне, изясни президентът на синдиката Пламен Димитров.
Тези минимални заплати ще са над националната МРЗ, която е за нискоквалифициран труд, и ще е ясно, че щом работещият има такова обучение, не може да му се заплаща по-малко. След тези величини идва и груповото договаряне на началните заплати на браншово равнище. В България то не е развито и би трябвало да бъде законодателно укрепено. Предлагаме да се договарят стартови заплати по 85-те стопански действия на националния класификатор, с главните длъжности и специалности.
Предложенията за законодателни промени, направени от КНСБ, са предоставени за разискване с работодателите . Срокът за транспонирането на директивата пък е до 15 ноември тази година.
Много от съответните ѝ записи генерират спомагателни права на служащите и отговорности на работодателите, свързани с груповото договоряне на заплатите. Поне пет закона би трябвало да бъдат изменени в резултат на директивата, уточни Димитров.
Той изясни, че главният закон, който би трябвало да се промени, е Кодексът на труда. К НСБ предлага в него да има напълно нова глава, която да е за трудовото заплащане. “В нашето трудово законодателство няма изясненост по какъв начин се образува съществена, брутна заплата, какви бонусни системи има, възнаграждение по правила и разценки. Има го отчасти в две наредби – от 1991 и от 2007 година
Второто направление пък е по какъв начин се договаря това възнаграждение ”,
уточни Димитров и подсети, че в Кодекса на труда към този момент бе несъмнено,
че МРЗ е 50% от междинната заплата за страната и тъкмо по този начин тя бе избрана от 1 януари тази година.
Директивата обаче споделя, че това е референтна стойност.
За да бъдат съответни минималните заплати би трябвало от време на време да се мерят по отношение на средствата, нужни за прехрана.
През март МОТ одобри формулировка какво е заплата за прехрана, по какъв начин се пресмята тя,
като главните категории са четири – храна, здравеопразване, обучение и жилища.
Методиката би трябвало да бъде час по скоро направена на национално равнище, настоя Димитров.
Президентът на КНСБ изясни още, че от Директивата за съответните минимални работни заплати
произтича и обвързване на страните членки да охраняват правото на синдикално сдружаване.
След дълга битка конфедерацията съумя да реализира смяна в Наказателния кодекс през август предходната година,
с която се криминализира нарушаването на правото на синдикално сдружаване. Директивата споделя, че единствено синдикати могат да договарят заплатите през КТД.
“Следователно охраняването на правото на сдружаване, както директивата споделя, е в действителност първата борба,
която би трябвало да бъде извоювана – в главите на работодателите, на служащите – да знаят, да я изискват и ползват.
Ние, посещавайки предприятия в границите на акцията, в случай че имаме сигнали за нарушение на това право, ще търсим реакция за коригиране.
Ако няма такава, ще селектираме най-агресивните работодатели ”,
безапелационен бе президентът на КНСБ.
Той изясни, че на всички би трябвало да стане ясно, че разпоредбите са изменени и при нарушавания, конфедерацията ще реагира в съда.
Ние сме решени някой,
който нарушава това фундаментално право, да влезе в пандиза за наставление на всички останали, предизвести Димитров.
Той изясни още, че Директивата за съответните минимални работни заплати би трябвало да бъде
прилагана дружно с Директивата за транспарантно възнаграждение, приета през юни предходната година.
“Тя, казано на човешки език, когато влезе в законодателството, ще прати в историята т.нар фирмена загадка на заплатите.
Всички работодатели ще бъдат длъжни да разгласяват на уеб страниците си заплащането по категории личен състав, диапазони, начални заплати.
Основната ѝ цел е да не се позволява деформиране на заплащането сред мъже и дами,
само че ще реализира задачата за бистрота на заплащането в България.
Затова би трябвало да бъдат гледани в симбиоза при транспонирането им ”, безапелационен бе Димитров.
На национално равнище да има още две величини за минимални работни заплати – за работещ
със приблизително обучение и за подобен, който има висше, и те заемат длъжности,
за които се изисква съответното обучение.
Това е една от фундаменталните промени в законодателството, за които КНСБ упорства по отношение на
транспонирането на Директивата за съответните минимални работни заплати и поощряване на
груповото трудово договаряне, изясни президентът на синдиката Пламен Димитров.
Тези минимални заплати ще са над националната МРЗ, която е за нискоквалифициран труд, и ще е ясно, че щом работещият има такова обучение, не може да му се заплаща по-малко. След тези величини идва и груповото договаряне на началните заплати на браншово равнище. В България то не е развито и би трябвало да бъде законодателно укрепено. Предлагаме да се договарят стартови заплати по 85-те стопански действия на националния класификатор, с главните длъжности и специалности.
Предложенията за законодателни промени, направени от КНСБ, са предоставени за разискване с работодателите . Срокът за транспонирането на директивата пък е до 15 ноември тази година.
Много от съответните ѝ записи генерират спомагателни права на служащите и отговорности на работодателите, свързани с груповото договоряне на заплатите. Поне пет закона би трябвало да бъдат изменени в резултат на директивата, уточни Димитров.
Той изясни, че главният закон, който би трябвало да се промени, е Кодексът на труда. К НСБ предлага в него да има напълно нова глава, която да е за трудовото заплащане. “В нашето трудово законодателство няма изясненост по какъв начин се образува съществена, брутна заплата, какви бонусни системи има, възнаграждение по правила и разценки. Има го отчасти в две наредби – от 1991 и от 2007 година
Второто направление пък е по какъв начин се договаря това възнаграждение ”,
уточни Димитров и подсети, че в Кодекса на труда към този момент бе несъмнено,
че МРЗ е 50% от междинната заплата за страната и тъкмо по този начин тя бе избрана от 1 януари тази година.
Директивата обаче споделя, че това е референтна стойност.
За да бъдат съответни минималните заплати би трябвало от време на време да се мерят по отношение на средствата, нужни за прехрана.
През март МОТ одобри формулировка какво е заплата за прехрана, по какъв начин се пресмята тя,
като главните категории са четири – храна, здравеопразване, обучение и жилища.
Методиката би трябвало да бъде час по скоро направена на национално равнище, настоя Димитров.
Президентът на КНСБ изясни още, че от Директивата за съответните минимални работни заплати
произтича и обвързване на страните членки да охраняват правото на синдикално сдружаване.
След дълга битка конфедерацията съумя да реализира смяна в Наказателния кодекс през август предходната година,
с която се криминализира нарушаването на правото на синдикално сдружаване. Директивата споделя, че единствено синдикати могат да договарят заплатите през КТД.
“Следователно охраняването на правото на сдружаване, както директивата споделя, е в действителност първата борба,
която би трябвало да бъде извоювана – в главите на работодателите, на служащите – да знаят, да я изискват и ползват.
Ние, посещавайки предприятия в границите на акцията, в случай че имаме сигнали за нарушение на това право, ще търсим реакция за коригиране.
Ако няма такава, ще селектираме най-агресивните работодатели ”,
безапелационен бе президентът на КНСБ.
Той изясни, че на всички би трябвало да стане ясно, че разпоредбите са изменени и при нарушавания, конфедерацията ще реагира в съда.
Ние сме решени някой,
който нарушава това фундаментално право, да влезе в пандиза за наставление на всички останали, предизвести Димитров.
Той изясни още, че Директивата за съответните минимални работни заплати би трябвало да бъде
прилагана дружно с Директивата за транспарантно възнаграждение, приета през юни предходната година.
“Тя, казано на човешки език, когато влезе в законодателството, ще прати в историята т.нар фирмена загадка на заплатите.
Всички работодатели ще бъдат длъжни да разгласяват на уеб страниците си заплащането по категории личен състав, диапазони, начални заплати.
Основната ѝ цел е да не се позволява деформиране на заплащането сред мъже и дами,
само че ще реализира задачата за бистрота на заплащането в България.
Затова би трябвало да бъдат гледани в симбиоза при транспонирането им ”, безапелационен бе Димитров.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ