Независимо дали ще нахлуе в Украйна, или ще отстъпи, Путин е нанесъл вреда на Русия
Новините за миг изглеждаха окуражаващо. В проведена телевизионна изява на 14 февруари Владимир Путин изсумтя сбито " добре " на предлагането на външния си министър, че макар предизвестията на Запада за идна инвазия в Украйна дипломацията би трябвало да продължи. Ден по-късно съветското министерство на защитата сподели, че част от към 180 хиляди бойци, които е разположило по границите си с Украйна, би трябвало да бъдат изтеглени в казармите, откакто са приключили военните си учения, което, както постоянно е поддържало, е повода, заради която те са били там изобщо.
Длъжностните лица и пазарите въздъхнаха с облекчение. Уви, разузнаването скоро сподели, че макар че няколко бойни единици се оттегляха, доста повече се подготвяха за борба. С откровеността, която побърква Путин, доста западни високопоставени чиновници по сигурността го упрекнаха в неистина, удвоявайки предизвестията си за идна съветска инвазия. Дори и войските да се отдръпват, тази рецесия към момента не е завършила. И каквото и да се случи, война или не, Путин навреди на страната си, като сътвори спора.
Център на международното внимание
Много западни наблюдаващи биха оспорили тази преценка. Без нито един изстрел, показват те, Путин се трансформира в център на международното внимание, доказвайки, че Русия още веднъж има значение. Той дестабилизира Украйна и сподели на всички, че бъдещето й е негова работа. Той към момента може да завоюва отстъпки от НАТО за отбягване на война. А вкъщи акцентира държавническите си качества и отклони вниманието от икономическите компликации и репресиите против опозиционни фигури като Алексей Навални, който предходната седмица още веднъж беше изправен пред съд.
И въпреки всичко тези облаги са тактически. Въпреки че Путин ги завоюва, в по-дълготраен и по-стратегически смисъл той загуби позиции. От една страна, макар че всички очи са ориентирани към Путин, той подтиква съперниците си. Воден от Джо Байдън, който един път назова Путин " палач " и сигурно ненавижда индивида, който се опита да го спре по пътя към президентския пост, Западът се споразумя за по-строг пакет от закани за наказания, в сравнение с през 2014 година, когато Русия анексира Крим. НАТО, отритнат през 2019 година от френския президент като измъчен от " мозъчна гибел ", откри нова цел в отбраната на своите флангове, обърнати към Русия. След като постоянно са предпочитали да съблюдават отдалеченост, Швеция и Финландия може даже да се причислят към алианса. Германия, откакто безразсъдно поддържа новия газопровод " Северен поток 2 ", одобри, че съветският газ е обвързване, с което би трябвало да се оправи, и че инвазия ще убие плана. Ако Путин си е представял, че заканите му ще бъдат посрещнати със западна каша, той е бил смутен.
Реклама Удар за Украйна
Украйна в действителност пострада. Но рецесията също по този начин удостовери известното чувство измежду украинците, че ориста им е на Запад. Вярно е, че Путин извлече уверения, че Украйна няма да се причисли към НАТО, само че те бяха евтини, тъй като участието постоянно беше отдалечено. По-важното е, че откакто беше подценявана през последните години, Украйна се радва на невижданата дипломатическа и военна поддръжка от Запада. Тези връзки, изковани по време на рецесия, няма да се разпаднат ненадейно, в случай че съветските сили се отдръпват. Отново, това е противоположното на това, което Путин искаше.
Вярно е също, че Путин сложи сигурността на Европа на дневен ред, в това число полемиките по отношение на ракетите и военните учения. Но такива диалози биха били в полза на всички, тъй като понижават заплахата от спор. Ако печелившите договаряния се смятат за победи за Путин, дано има повече от тях.
След като беше подценявана през последните години, Украйна се радва на невижданата дипломатическа и военна поддръжка от Запада. Реклама
Най-интригуващата загуба на Путин е вкъщи. Русия се опита да построи крепостна стопанска система. Тя усили запасите си и понижи каузи от тях, държани в долари. Намали зависимостта на компаниите от задграничен капитал и работи интензивно, с цел да построи своя " софтуерен стек " (всичко от чипове до приложения до самата мрежа). Тя също по този начин се приближи към Китай с вярата да откри различен покупател за енергийните си първични материали, които към момента са главният източник на задгранична валута.
Въпреки че тези дейности са понижили евентуалната щета от западните наказания, те не са я отстранили. Европейски Съюз към момента е пазар за 27% от съветския износ; Китай - към половината от него. Газопроводът " Силата на Сибир ", който върви към Китай, когато бъде приключен през 2025 година, ще носи единствено една пета от това, което в този момент отива в Европа. В случай на сериозен спор глобите посредством мрежата за интернационалните банкови разплащания SWIFT или против огромните съветски банки биха прекъснали финансовата система. Ограниченията за импорт в жанр Huawei биха основали големи компликации за съветските софтуерни компании.
Путин може или да живее с тази причинност, или да се обърне към Китай. И въпреки всичко това би осъдило Русия да бъде младши сътрудник на един несантиментален режим, който я вижда като дипломатически асистент и изостанал източник на евтини артикули. Това е ярем, под който Путин би се раздрусал.
Този съюз на автократи би имал и психическа цена в Русия. Това би демонстрирало зависимостта на Путин от силоваците, шефовете по сигурността, които виждат в демокрацията на Украйна и задълбочаващите се връзки със Запада опасност за личната им дарба да управляват и плячкосват Русия. Това би било още един знак за демократичните капиталисти и технократи, които са другият дирек на съветската страна, който те са изгубили. Повече от най-хубавите ще си тръгнат; други биха се отказали. Стагнацията и негодуванието ще се трансфорат в съпротива, която евентуално ще бъде посрещната с нараснала грубост.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазари 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Промишленост 3 Свят 1 Свят 2 Промишленост Реклама
И какво, в случай че Путин, имайки поради всичко това, нахлуе? Това към момента може да е ужасният резултат от тази рецесия, защото всяка страна се стреми да надхитри другата. Руската Държавна дума прикани Путин да признае самообявените " републики " в Донбас, които претендират за огромни елементи от украинска територия, която сега не управляват, като добави още един спусък, който Путин може да дръпне, когато пожелае.
Освен че ще опустоши Украйна, войната би нанесла доста по-голяма щета на Русия, в сравнение с опасността от война. Западът ще бъде по-решителен да обърне тил на съветския газ; Украйна ще се трансформира в непрекъсната язва, лишаваща Русия от пари и хора. Самата Русия ще бъде изумена в кратковременен проект от наказания и по-късно от още по-дълбока автокрация и репресии.
Путин се е сложил в ъгъла. Можеше да се нахвърли. И въпреки всичко отстъплението в този момент, с разстройване на упоритостите му, може да докара единствено до офанзива по-късно. Като се изправи против опасността, която той съставлява, Западът има най-хубавия късмет да възпре този съдбоносен избор.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Длъжностните лица и пазарите въздъхнаха с облекчение. Уви, разузнаването скоро сподели, че макар че няколко бойни единици се оттегляха, доста повече се подготвяха за борба. С откровеността, която побърква Путин, доста западни високопоставени чиновници по сигурността го упрекнаха в неистина, удвоявайки предизвестията си за идна съветска инвазия. Дори и войските да се отдръпват, тази рецесия към момента не е завършила. И каквото и да се случи, война или не, Путин навреди на страната си, като сътвори спора.
Център на международното внимание
Много западни наблюдаващи биха оспорили тази преценка. Без нито един изстрел, показват те, Путин се трансформира в център на международното внимание, доказвайки, че Русия още веднъж има значение. Той дестабилизира Украйна и сподели на всички, че бъдещето й е негова работа. Той към момента може да завоюва отстъпки от НАТО за отбягване на война. А вкъщи акцентира държавническите си качества и отклони вниманието от икономическите компликации и репресиите против опозиционни фигури като Алексей Навални, който предходната седмица още веднъж беше изправен пред съд.
И въпреки всичко тези облаги са тактически. Въпреки че Путин ги завоюва, в по-дълготраен и по-стратегически смисъл той загуби позиции. От една страна, макар че всички очи са ориентирани към Путин, той подтиква съперниците си. Воден от Джо Байдън, който един път назова Путин " палач " и сигурно ненавижда индивида, който се опита да го спре по пътя към президентския пост, Западът се споразумя за по-строг пакет от закани за наказания, в сравнение с през 2014 година, когато Русия анексира Крим. НАТО, отритнат през 2019 година от френския президент като измъчен от " мозъчна гибел ", откри нова цел в отбраната на своите флангове, обърнати към Русия. След като постоянно са предпочитали да съблюдават отдалеченост, Швеция и Финландия може даже да се причислят към алианса. Германия, откакто безразсъдно поддържа новия газопровод " Северен поток 2 ", одобри, че съветският газ е обвързване, с което би трябвало да се оправи, и че инвазия ще убие плана. Ако Путин си е представял, че заканите му ще бъдат посрещнати със западна каша, той е бил смутен.
Реклама Удар за Украйна
Украйна в действителност пострада. Но рецесията също по този начин удостовери известното чувство измежду украинците, че ориста им е на Запад. Вярно е, че Путин извлече уверения, че Украйна няма да се причисли към НАТО, само че те бяха евтини, тъй като участието постоянно беше отдалечено. По-важното е, че откакто беше подценявана през последните години, Украйна се радва на невижданата дипломатическа и военна поддръжка от Запада. Тези връзки, изковани по време на рецесия, няма да се разпаднат ненадейно, в случай че съветските сили се отдръпват. Отново, това е противоположното на това, което Путин искаше.
Вярно е също, че Путин сложи сигурността на Европа на дневен ред, в това число полемиките по отношение на ракетите и военните учения. Но такива диалози биха били в полза на всички, тъй като понижават заплахата от спор. Ако печелившите договаряния се смятат за победи за Путин, дано има повече от тях.
След като беше подценявана през последните години, Украйна се радва на невижданата дипломатическа и военна поддръжка от Запада. Реклама
Най-интригуващата загуба на Путин е вкъщи. Русия се опита да построи крепостна стопанска система. Тя усили запасите си и понижи каузи от тях, държани в долари. Намали зависимостта на компаниите от задграничен капитал и работи интензивно, с цел да построи своя " софтуерен стек " (всичко от чипове до приложения до самата мрежа). Тя също по този начин се приближи към Китай с вярата да откри различен покупател за енергийните си първични материали, които към момента са главният източник на задгранична валута.
Въпреки че тези дейности са понижили евентуалната щета от западните наказания, те не са я отстранили. Европейски Съюз към момента е пазар за 27% от съветския износ; Китай - към половината от него. Газопроводът " Силата на Сибир ", който върви към Китай, когато бъде приключен през 2025 година, ще носи единствено една пета от това, което в този момент отива в Европа. В случай на сериозен спор глобите посредством мрежата за интернационалните банкови разплащания SWIFT или против огромните съветски банки биха прекъснали финансовата система. Ограниченията за импорт в жанр Huawei биха основали големи компликации за съветските софтуерни компании.
Путин може или да живее с тази причинност, или да се обърне към Китай. И въпреки всичко това би осъдило Русия да бъде младши сътрудник на един несантиментален режим, който я вижда като дипломатически асистент и изостанал източник на евтини артикули. Това е ярем, под който Путин би се раздрусал.
Този съюз на автократи би имал и психическа цена в Русия. Това би демонстрирало зависимостта на Путин от силоваците, шефовете по сигурността, които виждат в демокрацията на Украйна и задълбочаващите се връзки със Запада опасност за личната им дарба да управляват и плячкосват Русия. Това би било още един знак за демократичните капиталисти и технократи, които са другият дирек на съветската страна, който те са изгубили. Повече от най-хубавите ще си тръгнат; други биха се отказали. Стагнацията и негодуванието ще се трансфорат в съпротива, която евентуално ще бъде посрещната с нараснала грубост.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Пазари 2 Свят 3 Свят 1 Свят 2 Промишленост 3 Свят 1 Свят 2 Промишленост Реклама
И какво, в случай че Путин, имайки поради всичко това, нахлуе? Това към момента може да е ужасният резултат от тази рецесия, защото всяка страна се стреми да надхитри другата. Руската Държавна дума прикани Путин да признае самообявените " републики " в Донбас, които претендират за огромни елементи от украинска територия, която сега не управляват, като добави още един спусък, който Путин може да дръпне, когато пожелае.
Освен че ще опустоши Украйна, войната би нанесла доста по-голяма щета на Русия, в сравнение с опасността от война. Западът ще бъде по-решителен да обърне тил на съветския газ; Украйна ще се трансформира в непрекъсната язва, лишаваща Русия от пари и хора. Самата Русия ще бъде изумена в кратковременен проект от наказания и по-късно от още по-дълбока автокрация и репресии.
Путин се е сложил в ъгъла. Можеше да се нахвърли. И въпреки всичко отстъплението в този момент, с разстройване на упоритостите му, може да докара единствено до офанзива по-късно. Като се изправи против опасността, която той съставлява, Западът има най-хубавия късмет да възпре този съдбоносен избор.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ