Между вътрешния и външния регион на ранната Слънчева система е имало огромна празнина
Нови доказателства демонстрират, че преди към 4,5 милиарда години в протопланетарния диск, от който Земята и останалите планети в Слънчевата система са се образували, е имало голяма празнота. Тя евентуално е положила основите на днешния астероиден пояс. Идеята за сходна празнота не е нова, само че сегашните доказателства я поддържат много по-категорично, в сравнение с предходните спекулации.
Наблюденията на извънредно младите звезди ни демонстрират по какъв начин евентуално е изглеждала ранната Слънчева система за външни наблюдатели. В доста от протопланетарните дискове има огромни празни пространства. Първоначално астрономите считат, че те съставляват местата, където планетите към този момент са се кондензирали отвън диска (и в някои случаи това в действителност е така). Други празнини обаче се появяват прекомерно рано в развиването на диска и този сюжет не е достоверен.
Въпреки че астрономите не са напълно сигурни какво тъкмо образува тези празнини, няма по какъв начин да не се запитаме дали и нашата лична система не е имала нещо сходно в своя протопланетарен диск и в случай че да, то къде тъкмо? Ново проучване, оповестено в Science Advances , употребява метеоритния магнетизъм, с цел да отбрани тезата, че на към 3 астрономически единици (1 АЕ е равна на дистанцията от Земята до Слънцето) от Слънцето е съществувал сходен „ каньон “, към който през днешния ден откриваме голяма централизация на метеори.
Драматичните разлики сред скалистите планети във вътрешната част на Слънчевата система и газовите колоси във външната кара астрономите в допълнение да считат, че при образуването им е имало някакво доста изрично разделяне. Дори преди настоящето изследване планетарните учени виждат модел в метеоритите, който наподобява поддържа концепцията за съществуването на първична протопланетарна преграда, разделяща двата типа планети. Съотношението на алуминиевите изотопи в множеството астероиди наподобява попада в два обособени класа. Т.е. приказваме за изотопна дихотопмия, което от своя страна подсказва, че метеоритите са се образували в обособени една от друга зони.
Заключенията от сходни наблюдения обаче изобщо не са чак толкоз безапелационни. Проф. Бенджамин Вайс от Масачузетския софтуерен институт управлява екип, който специализира в измерването на намагнитването на дребните прахови зрънца, наречени хондрули, които резервират данни за магнетичните положения, при които са се образували.
Вайс и неговите сътрудници мерят магнитните полета в хондрулите от два въглеродни астероида от Антарктика при 101 микротесла. В предходно изследване те откриват, че типичните магнитни полета за невъглеродните хондрули е към 50 микротесла (т.е. следи се подобие със настоящето магнитно поле на Земята).
Откритието е изненадващо, защото до момента астрономите смятаха, че въглеродните астероиди са се образували на към 3-7 АЕ от Слънцето – покрай Юпитер, до момента в който невъглеродните – може би на по-малко от 3 АЕ от Слънцето. Въпреки това излиза наяве, че точно нашата лична звезда е източникът на магнитното поле, оформило тези астероиди, което кара учените да допускат, че във външните региони на Слънчевата система полето се разпада.
Съществува връзка сред силата на полето и степента на акреция и създателите съумяват да разрешат тази особеност единствено в случай че одобряват, че във външните райони на Слънчевата система масата се е акрецирала към 25 пъти по-силно, в сравнение с във вътрешните. Екипът се пробва да открие по какъв начин би могла да възникне сходна разлика (посредством модели) и открива, че най-вероятният провинен е празнота в диска. Подобно нещо би редуцирало газа и прахта, от който са се образували метеоритите във вътрешната част на Слънчевата система
„ Празнините са постоянно срещано събитие в протопланетарните системи и в този момент ние показахме, че и в нашата Слънчева система е имало такава – споделя Кауи Борлина, студент от Масачузетския софтуерен институт. – Това изяснява и тази странна дихотомия, която следим в метеоритите, и потвърждава, че празнините засягат състава на планетите. “
Съществуват няколко пояснения за празнината. Ако сега, в който хондрулите са се кондензирали, Юпитер към този момент се е бил образувал значително, неговата извънредно мощна гравитация евентуално е издърпала материал от обсега му. Не е изключено и разрастващото се магнитно поле на Слънцето и слънчевия вятър да са изхвърлили материал на открито (или пък ветровете да са образували първичната празнота, която след това е била дооформена от Юпитер).
Източник: IFLScience
