Новата план-сметка трудно може да се нарече бюджет, по-скоро продължава

Новата план-сметка мъчно може да се назова бюджет, по-скоро продължава да съставлява една екселска таблица с числа, при която приходите има опит да се вържат с разноските. Това разяснява в ефира на Радио " Фокус "  макроикономистът Щерьо Ножаров – учител в УНСС и стопански консултант в Българската стопанска камара.

" В самото начало на 3-годишната макроикономическа прогноза е написано, че акцентът е обществената политика. Дали би трябвало да бъде обаче подобен в настоящия миг? А какъв е сегашният миг? На първо място, тази година има мощно понижен стопански напредък, т.е., упованията да приемем, че позитивната настройка на Министерството на финансите за 1,9 е добра, само че това е доста по-ниско от конвергентния или от естествения в предишни години 4-процентен напредък. Около България доста страни са в техническа криза, в Европейски Съюз Германия, Франция малко над чертата, Испания, Италия. В същото време внезапно понижение както на износа, по този начин и на вноса. И в цялата тази обстановка, ние вместо да задвижим мотора на икономическия напредък, локомотива на обществото, което да донесе повече доходи, с цел да има в действителност пари за пенсии, за заплати, ние действително отклоняваме средствата за обществени заплащания, което не е неприятно, само че не инцидентно в бюджета е планувано за три години дългът да нарасне със 17 млрд лева номинално или пък с 6%, т.е. от 23% дълг към Брутният вътрешен продукт да стигне 29%, което са нови 17 млрд ", обърна внимание Ножаров.

Според него това обезсмисля някои от прогнозите в бюджета. Макроинкономистът означи, че бюджетът би трябвало да бъде стратегически проект: " В сегашния миг там са посочени някои екзогенни, т.е. геополитически събития, които могат да доведат до смяна на цените на петрола, на храните или на курс евро-щатски $. Това са общоприети неща за един разбор, да официално са посочени. Но в случай че гледаме рисковете всъщност, тези, които стоят сред редовете, бих споделил, че в случай че си остава акцент присъединението на България към Еврозоната към 1 януари 2025 година, би трябвало да се търси фискална консолидация. И не просто като счетоводно уравняване сред доходи и разноски, ами като рестриктивна фискална политика, какъвто би трябвало да бъде този бюджет. А то на процедура имаме една експанзивна фискална политика в изискванията на мощно забавена рестриктивна парична политика ", добави още Щерьо Ножаров.