В Косово показаха бъдещето на Украйна
Новата рецесия в Косово се назовава най-голямата и рискова от доста години. Нейната отличителна линия са освен конфликтите сред сърбите и НАТО, вследствие на които десетки хора се озоваха в лечебни заведения, само че и фактът, че косовските управляващи излязоха отвън контрола на Съединени американски щати и Европейски Съюз. Рано или късно украинските управляващи ще създадат същото.
Предишната рецесия в Косово беше през април, преди нея през февруари, а най-острата за последната година беше през декември. Всички те бяха безусловно предвидими, всички следваха формалния график на албанската Прищина. Нейната задача е да откри политически и полицейски надзор над обитаемата със сърби северна част на района Ибърски Колашин. Задачата на сърбите е да изкопчат от управляващите в Прищина, в противен случай, автономията на Северно Косово, с цел да слеят след това трите му общини – Звечан, Зубин Поток и Лепосавич – с Велика Сърбия.
Белград не признава съществуването на подобен проект. По същия метод Прищина в никакъв случай няма да признае, че задачата ѝ е да изтласка изцяло сърбите от Косово, с цел да затвори дефинитивно въпроса със „ сепаратисткия ” Ибър Колашин. От Русия в този смисъл е по-удобно да се отдели зърното от плявата: битката е за трите общини, упоменати нагоре. Москва и Белград считат цялото Косово за територия на Сърбия, само че останалите общини в провинцията, обитаеми в този момент с албанци, са изгубени за сръбския свят. Очевидно вечно.
Това е въпрос на по-далечна историческа вероятност. Но борбата за Ибър Колашин към този момент се случва. Новата рецесия надмина по настъпателност доста предходни, в това число и февруарската, а те бяха прекалено много. Въпреки това, по редица свои характерности не е като останалите.
Пострадалите към този момент се броят за стотици, а в полицейската задача на НАТО - за десетки. Албанските общини към този момент се намесиха против протестиращите сръбски общини. Специалните елементи на Прищина са ангажирани в позиционни борби непосредствено в Ибър Колашин, а в четвъртък албанските радикали започнаха да се събират покрай моста над река Ибър, който разделя сръбския и албанския свят в Косово, с апел за „ марш към Север. "
Албанските спецчасти към момента са на работа, най-малко се подчиняват на някого. А в тази ситуация със свободните радикали, когато човешката материя влезе в контакт, детонацията е неизбежна. Където има гърмежи, има и жертви. В най-лошия случай нова война.
Разбира се, това не е първият път, когато това се случва в Косово, и сигурно не е последният. Уникалността на обстановката е, че общественото изложение на остро неодобрение от албанците беше изразено от всички. Тоест, общо взето всички: освен сърби с руснаци и китайци, само че и европейци с американци. Лично държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който през дългата си кариера от дясната ръка на Джо Байдън беше подготвен да раздра сърбите поради албанците, съобщи, че управляващите в Прищина " трагично и безпричинно изостриха напрежението ".
Още по-необичайно думите бяха последвани от каузи. Косоварите бяха отлъчени от военните учения “Защитник на Европа ”, а американският дипломат в Прищина приказва за „ загуба на възторг “ в прокарването на ползите на Косово, в това число присъединението към НАТО, макар че това е естествена цел за Съединени американски щати. Тя, почтено казано, не се е трансформирала. Просто косоварите прекалиха - и в този момент би трябвало някак си да ги сплашат.
Сръбските държавни медии като цяло настояват, че на чиновници на Косово е отказано влизане в Съединените щати. Това е мъчно за поверие: Вашингтон се пробва да си върне контрола над обстановката, на която сходни „ наказания “ е по-вероятно да навредят. Но главният въпрос на сегашния кръг не е какъв брой мъчително ще бъдат осъдени албанците, а дали могат да бъдат сплашени? Обяснението на това е забавно освен за Белград, само че и за Москва.
Три гледни точки за новия спор
В оптимално приближение рецесията наподобява по този начин. „ Живият щит “ на сърбите пречи на албанските служители да стигнат до работните си места, по този начин да се каже, до властта над сръбските общини. Формално тези хора са на власт, тъй като завоюваха изборите. Реално изборната интензивност на изборите беше към 3%: те бяха бойкотирани както от сръбски претенденти, по този начин и от сръбски гласоподаватели, настояващи за автономизация - основаването на Съюза на сръбските общини, с който Прищина се съгласи законно преди 10 години, подписвайки с Белград под гаранцията на Европейски Съюз така наречен Брюкселски съглашения.
Дори Съединени американски щати и Европейски Съюз не считат " спечелилите " на албанските избори за изцяло законни управляващи в Северно Косово. Вашингтон, оптимално предан към Прищина, настоя за „ компромис “: дано тези хора да се считат за властимащи, въпреки и да работят, само че от друго място, с цел да не ядосват сърбите и да не пъхат кибрит в барутния погреб на Европа.
Премиерът на Косово Албин Курти обаче възрази: законната, съгласно него, власт би трябвало да е на мястото си, а тези, които се намесват в това, би трябвало да отидат или в пандиза, или в Сърбия.
Може да се разбере, тъй като в случай че погледнете какво се случва като цяло, това, както беше упоменато нагоре, е борба за надзор над Ибър Колашин, който Прищина рискува да загуби вечно. Западът призна Косово в административните му граници, само че за Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО като цяло не е толкоз значимо дали трите общини в северната част на района въпреки всичко са Сърбия или към този момент Косово. По всички признаци са на Сърбия, тъй като там живеят сърби. Ако не желаят да си вървят, за Запада е значимо да живеят спокойно - няма да мътят водата и да предизвикат спор, който заплашва да прерасне в кръвопролитие.
Затова те изискват от Курти да даде обещаното на косовските сърби. Той не е склонен, усеща накъде отиват нещата, знае, че в северно Косово албанската квазидържавност е на косъм даже от позиция на Запада. И установяването на албански надзор върху него, първо, е въпрос на принцип, второ, предизборното заричане на Курти, трето (може би най-важното), няколко стратегически значими уреди са ситуирани в Ибър Колашин, в това число Водноелектрическа централа “Газивода ” - най-голямата в района.
На запад се отнасят към Курти ту с сопа, ту с морков. Предполагаше се, че сръбското самоуправление е купено от него с европейски безвизов режим, само че, както виждаме, той към момента не извършва своята част от договорката. Дори началото на процеса (във всички смисли демонстративен) против действителния основател на квазидържавата Косово Хашим Тачи (той се съди от специфичен съд, който официално е косовски, само че се намира в Хага и е изцяло следен от ЕС), не уплаши новия министър председател. Той счита, че разчита на народа, защото на изборите напролет на 2021 година неговата партия „ Самоопределение “ завоюва с исторически разрушителен (за локалните стандарти) резултат. Една от особеностите на нейната идеология е прочистването на Косово освен от сърбите, само че и от западните структури, в случай че те посегнат на локалната „ самостоятелност “.
В световен смисъл (и това е третият, най-общ взор върху протичащото се) всичко това е тестване за Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО какъв брой са мощни умели в ръководството на личните си креатури. Образът на всемогъщите брюкселско-вашингтонски глобалисти, които „ дърпат конците “ по света, е стар: куклите по-често излизат от контрола на своите основатели, в сравнение с да танцуват на тяхната свирка.
Виждали сме това в Сирия. Виждаме това в Косово.
И ние сигурно ще забележим това в Украйна, където Западът поредно въоръжава радикални, непримирими и буйни националисти, вярвайки, че те са му прекомерно длъжни, до момента в който те излизат отвън надзор по-късно.
Само тук косоварите също са длъжни. А съответният Курти е повече от доста други, защото бомбардировките над Югославия го измъкнаха от сръбския затвор, където беше затворен за терористична активност като част от Армията за избавление на Косово. Но той много сполучливо се измъкна от надзор: прави каквото си желае и праща който си желае по дяволите. Американците, несъмнено, са изпратени по-учтиво от сърбите, само че в същата посока.
Украинските ултраси, надалеч превъзхождащи по бройка и умения косовските, не са „ войните на светлината “, както ги показват на Запад. Но са и единици, неконтролирани от Запада. Те употребяват Запада и Западът употребява тях, трансформирайки интелектуалните и политически маргинали в евентуална опасност за цяла Европа, в каквото са се трансформирали косовските албанци във всичките си превъплъщения – като политици, военни, контрабандисти, наркодилъри и така нататък
Бунтът на сърбите против несправедливостта, на която са станали жертви, е разбираем. Бунтът на косовските албанци против Запада също не е неповторим. Но техният удар против “Пакс Американа ” наподобява забележителен.
Засега прогнозата е, че въпреки всичко рецесията ще се позволи. За да ескалира още веднъж след два-три месеца, а по-късно още веднъж и още веднъж, до момента в който Ибър Колашин бъде публично лишен от албанците като нещо, което в никакъв случай не им е принадлежало, не може и не би трябвало да им принадлежи.
Само в този момент всяка такава рецесия демонстрира политическото и организационно изтощение на Европейски Съюз и Съединени американски щати. И водата износва камъка.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Предишната рецесия в Косово беше през април, преди нея през февруари, а най-острата за последната година беше през декември. Всички те бяха безусловно предвидими, всички следваха формалния график на албанската Прищина. Нейната задача е да откри политически и полицейски надзор над обитаемата със сърби северна част на района Ибърски Колашин. Задачата на сърбите е да изкопчат от управляващите в Прищина, в противен случай, автономията на Северно Косово, с цел да слеят след това трите му общини – Звечан, Зубин Поток и Лепосавич – с Велика Сърбия.
Белград не признава съществуването на подобен проект. По същия метод Прищина в никакъв случай няма да признае, че задачата ѝ е да изтласка изцяло сърбите от Косово, с цел да затвори дефинитивно въпроса със „ сепаратисткия ” Ибър Колашин. От Русия в този смисъл е по-удобно да се отдели зърното от плявата: битката е за трите общини, упоменати нагоре. Москва и Белград считат цялото Косово за територия на Сърбия, само че останалите общини в провинцията, обитаеми в този момент с албанци, са изгубени за сръбския свят. Очевидно вечно.
Това е въпрос на по-далечна историческа вероятност. Но борбата за Ибър Колашин към този момент се случва. Новата рецесия надмина по настъпателност доста предходни, в това число и февруарската, а те бяха прекалено много. Въпреки това, по редица свои характерности не е като останалите.
Пострадалите към този момент се броят за стотици, а в полицейската задача на НАТО - за десетки. Албанските общини към този момент се намесиха против протестиращите сръбски общини. Специалните елементи на Прищина са ангажирани в позиционни борби непосредствено в Ибър Колашин, а в четвъртък албанските радикали започнаха да се събират покрай моста над река Ибър, който разделя сръбския и албанския свят в Косово, с апел за „ марш към Север. "
Албанските спецчасти към момента са на работа, най-малко се подчиняват на някого. А в тази ситуация със свободните радикали, когато човешката материя влезе в контакт, детонацията е неизбежна. Където има гърмежи, има и жертви. В най-лошия случай нова война.
Разбира се, това не е първият път, когато това се случва в Косово, и сигурно не е последният. Уникалността на обстановката е, че общественото изложение на остро неодобрение от албанците беше изразено от всички. Тоест, общо взето всички: освен сърби с руснаци и китайци, само че и европейци с американци. Лично държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен, който през дългата си кариера от дясната ръка на Джо Байдън беше подготвен да раздра сърбите поради албанците, съобщи, че управляващите в Прищина " трагично и безпричинно изостриха напрежението ".
Още по-необичайно думите бяха последвани от каузи. Косоварите бяха отлъчени от военните учения “Защитник на Европа ”, а американският дипломат в Прищина приказва за „ загуба на възторг “ в прокарването на ползите на Косово, в това число присъединението към НАТО, макар че това е естествена цел за Съединени американски щати. Тя, почтено казано, не се е трансформирала. Просто косоварите прекалиха - и в този момент би трябвало някак си да ги сплашат.
Сръбските държавни медии като цяло настояват, че на чиновници на Косово е отказано влизане в Съединените щати. Това е мъчно за поверие: Вашингтон се пробва да си върне контрола над обстановката, на която сходни „ наказания “ е по-вероятно да навредят. Но главният въпрос на сегашния кръг не е какъв брой мъчително ще бъдат осъдени албанците, а дали могат да бъдат сплашени? Обяснението на това е забавно освен за Белград, само че и за Москва.
Три гледни точки за новия спор
В оптимално приближение рецесията наподобява по този начин. „ Живият щит “ на сърбите пречи на албанските служители да стигнат до работните си места, по този начин да се каже, до властта над сръбските общини. Формално тези хора са на власт, тъй като завоюваха изборите. Реално изборната интензивност на изборите беше към 3%: те бяха бойкотирани както от сръбски претенденти, по този начин и от сръбски гласоподаватели, настояващи за автономизация - основаването на Съюза на сръбските общини, с който Прищина се съгласи законно преди 10 години, подписвайки с Белград под гаранцията на Европейски Съюз така наречен Брюкселски съглашения.
Дори Съединени американски щати и Европейски Съюз не считат " спечелилите " на албанските избори за изцяло законни управляващи в Северно Косово. Вашингтон, оптимално предан към Прищина, настоя за „ компромис “: дано тези хора да се считат за властимащи, въпреки и да работят, само че от друго място, с цел да не ядосват сърбите и да не пъхат кибрит в барутния погреб на Европа.
Премиерът на Косово Албин Курти обаче възрази: законната, съгласно него, власт би трябвало да е на мястото си, а тези, които се намесват в това, би трябвало да отидат или в пандиза, или в Сърбия.
Може да се разбере, тъй като в случай че погледнете какво се случва като цяло, това, както беше упоменато нагоре, е борба за надзор над Ибър Колашин, който Прищина рискува да загуби вечно. Западът призна Косово в административните му граници, само че за Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО като цяло не е толкоз значимо дали трите общини в северната част на района въпреки всичко са Сърбия или към този момент Косово. По всички признаци са на Сърбия, тъй като там живеят сърби. Ако не желаят да си вървят, за Запада е значимо да живеят спокойно - няма да мътят водата и да предизвикат спор, който заплашва да прерасне в кръвопролитие.
Затова те изискват от Курти да даде обещаното на косовските сърби. Той не е склонен, усеща накъде отиват нещата, знае, че в северно Косово албанската квазидържавност е на косъм даже от позиция на Запада. И установяването на албански надзор върху него, първо, е въпрос на принцип, второ, предизборното заричане на Курти, трето (може би най-важното), няколко стратегически значими уреди са ситуирани в Ибър Колашин, в това число Водноелектрическа централа “Газивода ” - най-голямата в района.
На запад се отнасят към Курти ту с сопа, ту с морков. Предполагаше се, че сръбското самоуправление е купено от него с европейски безвизов режим, само че, както виждаме, той към момента не извършва своята част от договорката. Дори началото на процеса (във всички смисли демонстративен) против действителния основател на квазидържавата Косово Хашим Тачи (той се съди от специфичен съд, който официално е косовски, само че се намира в Хага и е изцяло следен от ЕС), не уплаши новия министър председател. Той счита, че разчита на народа, защото на изборите напролет на 2021 година неговата партия „ Самоопределение “ завоюва с исторически разрушителен (за локалните стандарти) резултат. Една от особеностите на нейната идеология е прочистването на Косово освен от сърбите, само че и от западните структури, в случай че те посегнат на локалната „ самостоятелност “.
В световен смисъл (и това е третият, най-общ взор върху протичащото се) всичко това е тестване за Съединени американски щати, Европейски Съюз и НАТО какъв брой са мощни умели в ръководството на личните си креатури. Образът на всемогъщите брюкселско-вашингтонски глобалисти, които „ дърпат конците “ по света, е стар: куклите по-често излизат от контрола на своите основатели, в сравнение с да танцуват на тяхната свирка.
Виждали сме това в Сирия. Виждаме това в Косово.
И ние сигурно ще забележим това в Украйна, където Западът поредно въоръжава радикални, непримирими и буйни националисти, вярвайки, че те са му прекомерно длъжни, до момента в който те излизат отвън надзор по-късно.
Само тук косоварите също са длъжни. А съответният Курти е повече от доста други, защото бомбардировките над Югославия го измъкнаха от сръбския затвор, където беше затворен за терористична активност като част от Армията за избавление на Косово. Но той много сполучливо се измъкна от надзор: прави каквото си желае и праща който си желае по дяволите. Американците, несъмнено, са изпратени по-учтиво от сърбите, само че в същата посока.
Украинските ултраси, надалеч превъзхождащи по бройка и умения косовските, не са „ войните на светлината “, както ги показват на Запад. Но са и единици, неконтролирани от Запада. Те употребяват Запада и Западът употребява тях, трансформирайки интелектуалните и политически маргинали в евентуална опасност за цяла Европа, в каквото са се трансформирали косовските албанци във всичките си превъплъщения – като политици, военни, контрабандисти, наркодилъри и така нататък
Бунтът на сърбите против несправедливостта, на която са станали жертви, е разбираем. Бунтът на косовските албанци против Запада също не е неповторим. Но техният удар против “Пакс Американа ” наподобява забележителен.
Засега прогнозата е, че въпреки всичко рецесията ще се позволи. За да ескалира още веднъж след два-три месеца, а по-късно още веднъж и още веднъж, до момента в който Ибър Колашин бъде публично лишен от албанците като нещо, което в никакъв случай не им е принадлежало, не може и не би трябвало да им принадлежи.
Само в този момент всяка такава рецесия демонстрира политическото и организационно изтощение на Европейски Съюз и Съединени американски щати. И водата износва камъка.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ