Царица Елеонора: коронованият ангел на България, втората съпруга на цар Фердиданд
Новата българска история е несъмнено миг от предишното ни, който заслужава внимание. Във времена на парламентарни и президентски републики, ние обръщаме взор към едно забравено царство, което към този момент от дълго време не съществува.
Позволете ни през днешния ден да изтупаме от прахта историята на една ярка персона, съдействала доста за България. Царица Елеонора е жена, чийто облик ще обикнете вечно, тъй като той сплотява всичко това, към което би трябвало се стремим, само че срещаме все по-рядко в днешно време - състрадание, достойнство, отдаденост, добрина...
Елеонора е родена на 22 август 1860 година в Требшен. Дъщеря на принц Хайнрих IV и на принцеса Луиза цу Грайс. От ранна възраст се отдава на щедрост. През 1905 година отпътува за Далечния изток, с цел да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра.
Тя публично влиза в българската история с едно събитие - сватбата й с Фердинанд на 28 февруари през далечната 1908 година Бракът сред двамата е подписан в гр. Кобург, Германия. След гибелта на брачната половинка си Княгиня Мария Луиза през 1899 година Фердинанд взема решение да потърси подобаваща спътница и грижовна майка за четирите си деца.
►
По време на едно от визитите на Великия Княз Владимир Владимирович неговата брачна половинка Великата Княгиня Мария Павловна предлага на вниманието на (тогава още) княз Фердинанд личността на немската княгиня Елеонора. Великата Княгиня акцентира огромното й достойнство и състрадание, наред с изключителната й невзискателност и отдаденост, което по-късно виждат и българите.
Getty / Bulgarian History, bulgarianhistory.org
Сключването и на този брак не минава без религиозни усложнения. Князът е католик, а княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отхвърля да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да! ".
След дълги и комплицирани канонически договаряния пасторът склонява да одобри само отговора на княгинята. След церемонията Елеонора получава купата "княгиня на българите ", а няколко месеца по-късно, след оповестяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 година, купата ѝ е изменена на "царица на българите ". Така активността й в България стартира с огромен и самоуверен обсег.
За нея Иван Вазов написа стихотворение:
„ Жена венценосна, сестра милосердна
Сестра на геройте из багра жестоки,
Царице, ти цяла обич си победна,
Душа изтъкана от усеща високи…”
По нейна самодейност през 1910 година със заповед на Министерството на националното просвещение е основан фонд "Царица Елеонора ". Неговото предопределение е да събира средства за изграждане на здания за институтите за глухи и за слепи деца. Основава еврейското сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората международна война не затваря порти, а продължава активността си, подпомагано от кралица Йоанна.
Благодарение на намесата на кралица Елеонора от срутване е избавена Боянската черква, която през 1912 година трябвало да бъде разрушена, с цел да се построи на нейно място по-голям храм. За задачата царицата персонално издейства на локалните имот за градеж на нова черква, а в средновековния храм стартират реставрационни действия.
►
По време на войните кралица Елеонора провежда курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра.
Царицата подарява основното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а дружно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (майката на Фердинанд) кралица Елеонора е главен донор на основания през 1885 година Български червен кръст.
Основателка е на подпомагащото женско сдружението "Самарянка ". Активността й обаче не завършва с това.
Със съдействието на Американския червен кръст кралица Елеонора открива сестринско учебно заведение. В него работят като преподаватели по Флоранс-Найтингейловата система милосърдните сестри Хелен Скот и Рахила Торанс.
Българската кралица закупува от Финландия със лични средства най-новия модел походни медицински колички за транспортиране на ранени и подарява на личния състав в издържаната персонално от нея военно-полева болница първообраза на термосите и чантите за хирургически принадлежности, закупени по нейно предписание и средства от Виена.
По време на Първата международна война кралица Елеонора също има дейна роля в разнообразни благотворителни акции, спомага на Международния червен кръст в Женева.
►
Дейността на кралица Елеонора е високо оценена. Тя неслучайно е известна с прозвището "коронован ангел на България ".
След настоятелното искане на фронтоваците и техните командири, в края на Междусъюзническата война със заповед подписана от ген. Радко Димитриев, цар Фердинанд награждава кралица Елеонора с Военен кръст "За смелост " – ІV ст., без мечове. Орденът е връчен пред войнишки строй в година Кюстендил, където е Щабът на настоящата войска.
Царица Елеонора издъхва на 12 септември 1917 година в двореца Евксиноград след дълготрайно боледуване.
Тленните й остатъци са положени в непретенциозен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската черква. През годините на комунистическия режим гробът й е опозорен. Възстановен е едвам през 90-те години на ХХ век.
Позволете ни през днешния ден да изтупаме от прахта историята на една ярка персона, съдействала доста за България. Царица Елеонора е жена, чийто облик ще обикнете вечно, тъй като той сплотява всичко това, към което би трябвало се стремим, само че срещаме все по-рядко в днешно време - състрадание, достойнство, отдаденост, добрина...
Елеонора е родена на 22 август 1860 година в Требшен. Дъщеря на принц Хайнрих IV и на принцеса Луиза цу Грайс. От ранна възраст се отдава на щедрост. През 1905 година отпътува за Далечния изток, с цел да се включи в Руско-Японската война като милосърдна сестра.
Тя публично влиза в българската история с едно събитие - сватбата й с Фердинанд на 28 февруари през далечната 1908 година Бракът сред двамата е подписан в гр. Кобург, Германия. След гибелта на брачната половинка си Княгиня Мария Луиза през 1899 година Фердинанд взема решение да потърси подобаваща спътница и грижовна майка за четирите си деца.
►
По време на едно от визитите на Великия Княз Владимир Владимирович неговата брачна половинка Великата Княгиня Мария Павловна предлага на вниманието на (тогава още) княз Фердинанд личността на немската княгиня Елеонора. Великата Княгиня акцентира огромното й достойнство и състрадание, наред с изключителната й невзискателност и отдаденост, което по-късно виждат и българите.
Getty / Bulgarian History, bulgarianhistory.org Сключването и на този брак не минава без религиозни усложнения. Князът е католик, а княгинята е протестантка. Първоначално пасторът на Ройските херцози отхвърля да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното "Да! ".
След дълги и комплицирани канонически договаряния пасторът склонява да одобри само отговора на княгинята. След церемонията Елеонора получава купата "княгиня на българите ", а няколко месеца по-късно, след оповестяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 година, купата ѝ е изменена на "царица на българите ". Така активността й в България стартира с огромен и самоуверен обсег.
За нея Иван Вазов написа стихотворение:
„ Жена венценосна, сестра милосердна
Сестра на геройте из багра жестоки,
Царице, ти цяла обич си победна,
Душа изтъкана от усеща високи…”
По нейна самодейност през 1910 година със заповед на Министерството на националното просвещение е основан фонд "Царица Елеонора ". Неговото предопределение е да събира средства за изграждане на здания за институтите за глухи и за слепи деца. Основава еврейското сиропиталище, което носи нейното име. Дори в годините на Втората международна война не затваря порти, а продължава активността си, подпомагано от кралица Йоанна.
Благодарение на намесата на кралица Елеонора от срутване е избавена Боянската черква, която през 1912 година трябвало да бъде разрушена, с цел да се построи на нейно място по-голям храм. За задачата царицата персонално издейства на локалните имот за градеж на нова черква, а в средновековния храм стартират реставрационни действия.
►
По време на войните кралица Елеонора провежда курсове за милосърдни сестри и самата тя е на фронта като милосърдна сестра.
Царицата подарява основното знаме на българското Македоно-одринско опълчение, а дружно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (майката на Фердинанд) кралица Елеонора е главен донор на основания през 1885 година Български червен кръст.
Основателка е на подпомагащото женско сдружението "Самарянка ". Активността й обаче не завършва с това.
Със съдействието на Американския червен кръст кралица Елеонора открива сестринско учебно заведение. В него работят като преподаватели по Флоранс-Найтингейловата система милосърдните сестри Хелен Скот и Рахила Торанс.
Българската кралица закупува от Финландия със лични средства най-новия модел походни медицински колички за транспортиране на ранени и подарява на личния състав в издържаната персонално от нея военно-полева болница първообраза на термосите и чантите за хирургически принадлежности, закупени по нейно предписание и средства от Виена.
По време на Първата международна война кралица Елеонора също има дейна роля в разнообразни благотворителни акции, спомага на Международния червен кръст в Женева.
►
Дейността на кралица Елеонора е високо оценена. Тя неслучайно е известна с прозвището "коронован ангел на България ".
След настоятелното искане на фронтоваците и техните командири, в края на Междусъюзническата война със заповед подписана от ген. Радко Димитриев, цар Фердинанд награждава кралица Елеонора с Военен кръст "За смелост " – ІV ст., без мечове. Орденът е връчен пред войнишки строй в година Кюстендил, където е Щабът на настоящата войска.
Царица Елеонора издъхва на 12 септември 1917 година в двореца Евксиноград след дълготрайно боледуване.
Тленните й остатъци са положени в непретенциозен гроб с един дялан каменен кръст до южната фасада на Боянската черква. През годините на комунистическия режим гробът й е опозорен. Възстановен е едвам през 90-те години на ХХ век.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ