Нов удар на Асен Василев по ресторантьорите: Налага данък и на бакшишите
Нов закон ще нанесе следващ удар върх ресторантьорския отрасъл. Работещите в него ще бъдат длъжни да плащат налог върху бакшишите си. Текстът се е промъкнал измежду измененията в Закона за налозите върху приходите на физическите лица.
Докато ресторантьорите получават още една отстъпка с 9% Данък добавена стойност и за 2024 година, техните подчинени влизат измежду категорията работещи, за които финансовият министър Асен Василев усилва данъчната тежест.
Това излиза наяве от окончателният вид на закона, импортиран от Министерския съвет в Народното събрание.
Новият текст планува в облагаемия приход да се включват “всички авансово неопределени спомагателни парични заплащания ”
Зад тази дефиниция се крият точно бакшишите.
А в спомагателните разпореждания на закона МФ дописва определение, което ясно засяга бакшишите. Това са “плащания за положително обслужване, които не са авансово избрани, получени при и във връзка осъществяване на трудовите отговорности на служителя, в това число когато не са платени директно от работодателя ”, оповестява “Сега “.
Спорът да се таксуват ли с налог бакшишите от време на време се възобновява, само че до този миг не се е стигало до решение. Последно узаконяване на спомагателните заплащания желаеха самите ресторантьори, само че сервитьорите не са по този начин радушни към смяната. Включването на бакшишите към облагаемия приход значи, че върху тях към този момент ще се дължи налог общ приход.
Финансовото министерство не е аргументирало тази смяна в претекстовете към законопроекта
В измененията участва и разкритикуваното от всички – синдикати, работодатели, депутати и икономисти, включване на цивилен контракти към трудовите правни отношения. Това ще значи отпадане на опцията за приспадане на 25% приети разноски за активността и спомагателни осигуровки общо за към 5%.
“Целта на предлагането е постигането на по-голяма данъчна бистрота по отношение на приходите и дължимите налози и наложителни осигурителни вноски предвид на равнопоставеност на работещите по трудово правно отношение и повишение на събираемостта на бюджетните вземания ”, написа в претекстовете към тази смяна.
Финансовият министър се смили над гъбарите и билкарите, за които в началото бе планувал въвеждане на годишен патентен налог в размери сред 240 и 480 лева
Събирането и продажбата на билки от жители, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, няма да е стопанска активност, която се полза с налози. Това излиза наяве от импортираните в Народното събрание промени в Закона за налозите върху приходите на физическите лица.
Събирачите на диворастящи гъби и плодове като боровинки и шипки ще се таксуват с различен налог в размер на 30 лева за всеки месец, през който се правили активността. Нищо не се загатва за събирачите на трюфели, макар, че те бяха категорично упоменати в претекстовете в предлагането за публично разискване законови промени. Вероятно те се причисляват към гъбарите, защото трюфелът е тип гъба.
Именно от Асоциацията на ловците на трюфели в България се възпротивиха и желаеха среща с финансовия министър. Те желаеха да обяснят, че налагането на патентен налог ще ограничи хората да събират диворастящи растения единствено в избран регион. В противоположен случай ловците на трюфели, да вземем за пример, ще би трябвало да заплащат патентен налог във всяка община, в която търсят този тип гъба. В последна сметка гъбарите и събирачите на диворастящи плодове ще заплащат налога от 30 лева в пунктовете за изкупуването на тези растения. Изкупвачите пък би трябвало да се записват в Агенцията по горите и да съблюдават периодите за превеждане на събрания различен налог в бюджета.
Събирачите на гъби и диви плодове, в случай че не упражняват друга трудова активност, ще би трябвало да се обезпечават за пенсия и болест за своя сметка. Базата е половин минимална работна заплата, написа още “Сега ”.
От следващата година приходите за продажба на виртуални валути също към този момент ще са облагаеми. Тези приходи ще се пресмятат като “сумата от осъществените през годината облаги, избрани за всяка съответна договорка, понижена със сумата от осъществените през годината загуби, избрани за всяка съответна договорка, се понижава с 10 на 100 разноски. ”
Още вести четете в категорията България.
