Десет страшни трика, с чиято помощ контролират масите
Ноам Чомски е професор по езикознание в Масачузетския софтуерен институт, езиковед мъдрец, държавник, създател на книги и политически анализатор, който се счита за един от най-изтъкнатите мислители на нашето време.
Неговите книги се издават по целия свят. Особено известен е формираният от него лист с способи за манипулиране на човешкото схващане, към който прибягват медиите и държавните управления.
Темата за операцията на публичното мнение е по-актуална от всеки път. Точно за това взехме решение да ви напомним листата с 10 техники за операция посредством медиите, формиран от световноизвестния американския езиковед, есеист и мъдрец Ноам Чомски.
1. Разсейване
Основният детайл на ръководството на обществото е похищение на вниманието от значимите проблеми и решения, взимани от политическите и икономическите ръководещи кръгове посредством непрестанно засищане на осведомителното пространство с незначителни известия.
Разсейването е значително жителите да бъдат лишавани от приемането на значими познания в региона на актуалните метафизичен течения, напредъка на науката, стопанската система, логиката на психиката и кибернетиката.
Вместо това осведомителното пространство бива напълвано със спорт, шоубизнес, мистичност и впрочем осведомителни съставни, учредени на реликтовите човешки инстинкти от еротиката до грубата порнография и от битовите сапунени сюжети до съмнителните способи за лесна и бърза облага.
2. Проблем-реакция-решение
Създава се проблем, някаква „ обстановка ”, ориентирана към това да провокира избрана реакция измежду популацията, с цел да може то да изиска предприемането на ограничения, които са нужни на ръководещите кръгове.
Например, да се допусне разгръщането на спиралата на насилието в градовете или да се провеждат кървави терористични актове, с цел да може жителите да изискат приемането на закони за усилването на ограниченията за сигурност и да се организира политика, нарушаваща гражданските свободи.
Или да се провокира някаква икономическа, терористична или техногенна рецесия, с цел да се накарат хората умишлено да подхващат ограничения по ликвидацията на неговите последици, даже и в нарушаване на техните обществени права като „ нужното зло ”. Но би трябвало да се схваща, че рецесиите не се раждат сами.
3. Постепенност
За да се реализира приемането на някакви непопулярни ограничения, е задоволително те да се внедряват последователно, ден след ден, година след година. Именно по този начин световно са наложени кардинално новите социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на ХХ век.
Свеждането до най-малко на функционалностите на страната, приватизацията, неувереността, неустойчивостта, всеобщата безработица, заплатата, която не може да обезпечи заслужен живот. Ако всичко това се бе случило по едно и също време, вероятно би довело до революции.
4. Отсрочка на осъществяването
Още един метод да се прокара непопулярно решение е да се показа като „ мъчително и належащо ” и да се реализира сега единодушието на жителите то да се ползва в бъдеще. Значително по-лесно е да се съгласиш за жертви в бъдеще, в сравнение с в сегашното.
На първо място, тъй като това няма да стане неотложно. На второ място, тъй като народът всеобщо постоянно е податлив да има наивни очаквания, че „ на следващия ден всичко ще се промени към по-добро и че тези жертви, които се желаят от него, ще се избегнат ”. Това дава на жителите повече време, с цел да свикнат с мисълта за измененията и смирено да ги одобряват, когато времето настъпи.
5. Инфантилизация на народа
В множеството пропагандистки изявления, ориентирани към необятната аудитория, се употребяват такива доводи, персонажи, думи и интонация, все едно става дума за деца в учебна възраст с умствено закъснение или за умствено-непълноценни човеци.
Колкото повече се пробват да заблудят слушателя, толкоз повече се стараят да употребяват детска тирада. Защо?
Ако се обръщаш към индивида по този начин, все едно е на 12 години, то заради внушаемостта в отговора или реакцията на този човек също ще отсъства сериозна оценка, както е особено за децата.
6. Залагане на страстите
Въздействието върху страстите съставлява типичен метод за невролингвистично програмиране, ориентирано към блокирането на способността на хората към разумен разбор като в последна сметка въобще към способността за сериозното осмисляне на протичащото се.
От друга страна, потреблението на прочувствения фактор разрешава откриването на управляващите към подсъзнанието за това, че да се внедрят там мисли, стремежи, страхове, опасения, насила или устойчиви модели на държание. Заклинанията за това какъв брой е нечовечен тероризмът, какъв брой е несправедлива властта, по какъв начин страдат гладните и унижените оставят зад кадър същинските аргументи за протичащото се. Емоциите са зложелател на логиката.
7. Дебилизация на популацията
Важна тактика е да се реализира това хората да станат неспособни да схващат методите и методите, употребявани за ръководството им и подчиняването на своята воля.
Качеството на образованието, предоставяно на низшите публични съсловия, би трябвало да бъде колкото се може по-посредствено, с цел да може незнанието, отделящо ниските публични съсловия от висшите, да остава на ниво, което низшите да не могат да преодолеят.
8. Да се вкара модата да си несъвършен
Властите се стремят да внедрят мисълта, че е съвременно да си тъп, вулгарен и некултурен. Този метод е неделим с предходния, тъй че всичко криво-ляво в актуалния живот се появява в големи количества във всички обществени сфери – от религията и науката до изкуството и политиката.
Скандалите, жълтите вестници, магията, съмнителният комизъм и популистките акции, всичко това цели едно и също нещо: да не позволява това хората да имат опция за разширение на съзнанието си до безкрайните простори на действителния свят.
9. Култивиране на възприятието за виновност
Още една задача е да се накара индивидът да повярва, че само той е отговорен за личните си несгоди, които се случват поради дефицита му на умствени благоприятни условия, качества или полагани старания.
В резултат вместо да въстане против икономическата система, човек стартира да се занимава със самоизтребление, обвинявайки за всичко самия себе си, което да го докара до положение на отчаяние, водещо около другото и до безучастие.
10. Отлично познаване на човешката природа
За последните 50 години триумфите в развиването на науката доведоха до образуването на възходящ раздор сред знанията на простите хора и сведенията, които имат и употребяват властващите съсловия.
Благодарение на биологията, невробиологията и приложната логика на психиката, системата е получила на свое разположение най-напредналите познания за индивида в региона както на физиологията, по този начин и на душeвността. Системата съумя да научи за елементарния човек даже повече, в сравнение с самият той знае.
Това значи, че в множеството случаи системата има по-голяма власт и ръководи хората в по-голяма степен, в сравнение с те себе си.
А вие забелязвали ли сте тези способи в деяние?
Превод: В.Сергеев
Неговите книги се издават по целия свят. Особено известен е формираният от него лист с способи за манипулиране на човешкото схващане, към който прибягват медиите и държавните управления.
Темата за операцията на публичното мнение е по-актуална от всеки път. Точно за това взехме решение да ви напомним листата с 10 техники за операция посредством медиите, формиран от световноизвестния американския езиковед, есеист и мъдрец Ноам Чомски.
1. Разсейване
Основният детайл на ръководството на обществото е похищение на вниманието от значимите проблеми и решения, взимани от политическите и икономическите ръководещи кръгове посредством непрестанно засищане на осведомителното пространство с незначителни известия.
Разсейването е значително жителите да бъдат лишавани от приемането на значими познания в региона на актуалните метафизичен течения, напредъка на науката, стопанската система, логиката на психиката и кибернетиката.
Вместо това осведомителното пространство бива напълвано със спорт, шоубизнес, мистичност и впрочем осведомителни съставни, учредени на реликтовите човешки инстинкти от еротиката до грубата порнография и от битовите сапунени сюжети до съмнителните способи за лесна и бърза облага.
2. Проблем-реакция-решение
Създава се проблем, някаква „ обстановка ”, ориентирана към това да провокира избрана реакция измежду популацията, с цел да може то да изиска предприемането на ограничения, които са нужни на ръководещите кръгове.
Например, да се допусне разгръщането на спиралата на насилието в градовете или да се провеждат кървави терористични актове, с цел да може жителите да изискат приемането на закони за усилването на ограниченията за сигурност и да се организира политика, нарушаваща гражданските свободи.
Или да се провокира някаква икономическа, терористична или техногенна рецесия, с цел да се накарат хората умишлено да подхващат ограничения по ликвидацията на неговите последици, даже и в нарушаване на техните обществени права като „ нужното зло ”. Но би трябвало да се схваща, че рецесиите не се раждат сами.
3. Постепенност
За да се реализира приемането на някакви непопулярни ограничения, е задоволително те да се внедряват последователно, ден след ден, година след година. Именно по този начин световно са наложени кардинално новите социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на ХХ век.
Свеждането до най-малко на функционалностите на страната, приватизацията, неувереността, неустойчивостта, всеобщата безработица, заплатата, която не може да обезпечи заслужен живот. Ако всичко това се бе случило по едно и също време, вероятно би довело до революции.
4. Отсрочка на осъществяването
Още един метод да се прокара непопулярно решение е да се показа като „ мъчително и належащо ” и да се реализира сега единодушието на жителите то да се ползва в бъдеще. Значително по-лесно е да се съгласиш за жертви в бъдеще, в сравнение с в сегашното.
На първо място, тъй като това няма да стане неотложно. На второ място, тъй като народът всеобщо постоянно е податлив да има наивни очаквания, че „ на следващия ден всичко ще се промени към по-добро и че тези жертви, които се желаят от него, ще се избегнат ”. Това дава на жителите повече време, с цел да свикнат с мисълта за измененията и смирено да ги одобряват, когато времето настъпи.
5. Инфантилизация на народа
В множеството пропагандистки изявления, ориентирани към необятната аудитория, се употребяват такива доводи, персонажи, думи и интонация, все едно става дума за деца в учебна възраст с умствено закъснение или за умствено-непълноценни човеци.
Колкото повече се пробват да заблудят слушателя, толкоз повече се стараят да употребяват детска тирада. Защо?
Ако се обръщаш към индивида по този начин, все едно е на 12 години, то заради внушаемостта в отговора или реакцията на този човек също ще отсъства сериозна оценка, както е особено за децата.
6. Залагане на страстите
Въздействието върху страстите съставлява типичен метод за невролингвистично програмиране, ориентирано към блокирането на способността на хората към разумен разбор като в последна сметка въобще към способността за сериозното осмисляне на протичащото се.
От друга страна, потреблението на прочувствения фактор разрешава откриването на управляващите към подсъзнанието за това, че да се внедрят там мисли, стремежи, страхове, опасения, насила или устойчиви модели на държание. Заклинанията за това какъв брой е нечовечен тероризмът, какъв брой е несправедлива властта, по какъв начин страдат гладните и унижените оставят зад кадър същинските аргументи за протичащото се. Емоциите са зложелател на логиката.
7. Дебилизация на популацията
Важна тактика е да се реализира това хората да станат неспособни да схващат методите и методите, употребявани за ръководството им и подчиняването на своята воля.
Качеството на образованието, предоставяно на низшите публични съсловия, би трябвало да бъде колкото се може по-посредствено, с цел да може незнанието, отделящо ниските публични съсловия от висшите, да остава на ниво, което низшите да не могат да преодолеят.
8. Да се вкара модата да си несъвършен
Властите се стремят да внедрят мисълта, че е съвременно да си тъп, вулгарен и некултурен. Този метод е неделим с предходния, тъй че всичко криво-ляво в актуалния живот се появява в големи количества във всички обществени сфери – от религията и науката до изкуството и политиката.
Скандалите, жълтите вестници, магията, съмнителният комизъм и популистките акции, всичко това цели едно и също нещо: да не позволява това хората да имат опция за разширение на съзнанието си до безкрайните простори на действителния свят.
9. Култивиране на възприятието за виновност
Още една задача е да се накара индивидът да повярва, че само той е отговорен за личните си несгоди, които се случват поради дефицита му на умствени благоприятни условия, качества или полагани старания.
В резултат вместо да въстане против икономическата система, човек стартира да се занимава със самоизтребление, обвинявайки за всичко самия себе си, което да го докара до положение на отчаяние, водещо около другото и до безучастие.
10. Отлично познаване на човешката природа
За последните 50 години триумфите в развиването на науката доведоха до образуването на възходящ раздор сред знанията на простите хора и сведенията, които имат и употребяват властващите съсловия.
Благодарение на биологията, невробиологията и приложната логика на психиката, системата е получила на свое разположение най-напредналите познания за индивида в региона както на физиологията, по този начин и на душeвността. Системата съумя да научи за елементарния човек даже повече, в сравнение с самият той знае.
Това значи, че в множеството случаи системата има по-голяма власт и ръководи хората в по-голяма степен, в сравнение с те себе си.
А вие забелязвали ли сте тези способи в деяние?
Превод: В.Сергеев
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ