Ноам Чомски: Няма по-важно от оцеляването на планетата
Ноам Чомски е мъдрец и политически деятел, професор от Масачузетския софтуерен институт (MIT), който се счита за татко на актуалната филология. 91-годишният американски академик се смята за един от най-важните и авторитетни интелектуалци в света сега. Класирайки се измежду най-цитираните писатели в света, Чомски подсети на масите да не одобряват пасивната роля, наложена им от силите.
Пандемията съгласно него е ярка илюстрация на огромните вреди, които неолибералната епоха нанесе на огромна част от популацията. Основният принцип на неолиберализма е да се трансферират решенията от държавните управления, които до известна степен са обект на публично въздействие, към частните тирании, които са изцяло безотчетни към обществеността – и съгласно неолибералната теория би трябвало да бъдат отдадени само на самообогатяване. Веднага откакто получиха по-голяма власт при Рейгън, Тачър и други сходни, те бързо прекроиха пазарите в своя изгода. И несъмнено, те зависят доста мощно от обществените дотации и избавителните заплащания, когато причинят рецесии.
Но илюзиите въпреки всичко имат някакво отношение към действителността. Пандемията произтича от дълбоки провали на капитализма, засилени от въздействието на дивата му неолиберална версия. През 2003 година, след епидемията на SARS, учените предизвестиха, че е евентуална друга зараза от ковид, и обрисуваха способи за подготовката за нея.
Но знанието не е задоволително. Някой би трябвало да работи. Но това е блокирано от капиталистическата логичност: не е преференциално да се приготвяме за бъдещи произшествия. Това оставя държавното управление в действителност отговорно за главната работа по създаването на множеството ваксини и медикаменти. Но това е блокирано от неолибералната теория: държавното управление е казусът, както Рейгън акцентира. Така че нищо не е направено.
Това е началото. По принцип е изцяло вярно да се опише пандемията като капиталистическа злополука, изостряна от неолиберална дивотия. Това схваща ли се от по-голямата част от популацията? Вероятно не. Трудно ще се откри споменаване на главните въпроси в това, което доближава до необятната общност. Разбира се, излиза наяве, че системата се срутва, пораждайки яд, възмущение, пренебрежение към институциите. Това обезпечава благодатен терен за крайнодесни демагози като Тръмп. Това може също да докара до градивни старания за изцеление на заболяванията и създаване на по-свободен и обективен свят.
Бъдещето на Европейски Съюз в доста връзки е изложено на риск. Самият Европейски Съюз е учреден на правилото на подкопаване на демокрацията, като главните решения се пренасочват към неизбираната Тройка. Но минусите излизат надалеч оттатък, както разкри пандемията. Германия е икономическата централа на Европа. Тя се оправя с пандемията сносно, с ниска смъртност. Недалеч на юг е Северна Италия, изпаднала в дълбока неволя. Германия изпрати ли лекари и друга здравна помощ? За благополучие Италия може да се обърне към различен за помощ: към Куба, която още веднъж даде илюстрация за интернационализма. Има уроци, с които няма да се занимавам.
В изискванията на рецесия – война, зараза, цунами и други – хората с право са подготвени да пожертват краткотрайно някаква независимост, с цел да се оправят с рецесията. Сред тези краткотрайно предоставени пълномощия някои сигурно ще се стремят да ги увековечат. Това се случва пред очите ни. Ако популацията се поддаде, те ще съумеят.
Трябва да си спомним думите на Дейвид Хюм във встъпителния откъс на първия актуален етюд за политическата просвета: „ Силата постоянно е на страната на ръководените, губернаторите не могат да ги поддържат с изключение на с мнение. “
Управляваните не би трябвало да одобряват пасивността, която е предписана от мощните. Ако го създадат, ориста им ще бъде мрачна.
В момента плащаме за логиката на капитализма и закононарушенията на неговия зверски неолиберален вид. Тези, които страдат дълги години, в никакъв случай не са подписвали контракта. В този случай източникът на закононарушенията може да бъде изкоренен и хората могат да се включат в усилието да основат по-добър свят.
Не би трябвало да забравяме обаче, че пандемията е надалеч от най-тежката рецесия, пред която сме изправени. Ще има възобновяване от пандемията, въпреки и с ужасни разноски.
Няма да има възобновяване обаче от топенето на полярните ледени шапки и нагряването на света, което може да докара до това огромна част от него да стане безусловно необитаема даже преди края на този век, с всичките последици, които са немислими. Както в тази ситуация с пандемията, и тук работи логиката на капитализма. И тук опасността му за оцеляването на човечеството внезапно се ускорява от злокачествените детайли в центъра на световната мощ.
И в този случай има благоприятни условия, въпреки и не за дълго. Ако не бъдат сграбчени, всички други въпроси, за които приказваме, избледняват до маловажност.
Пандемията съгласно него е ярка илюстрация на огромните вреди, които неолибералната епоха нанесе на огромна част от популацията. Основният принцип на неолиберализма е да се трансферират решенията от държавните управления, които до известна степен са обект на публично въздействие, към частните тирании, които са изцяло безотчетни към обществеността – и съгласно неолибералната теория би трябвало да бъдат отдадени само на самообогатяване. Веднага откакто получиха по-голяма власт при Рейгън, Тачър и други сходни, те бързо прекроиха пазарите в своя изгода. И несъмнено, те зависят доста мощно от обществените дотации и избавителните заплащания, когато причинят рецесии.
Но илюзиите въпреки всичко имат някакво отношение към действителността. Пандемията произтича от дълбоки провали на капитализма, засилени от въздействието на дивата му неолиберална версия. През 2003 година, след епидемията на SARS, учените предизвестиха, че е евентуална друга зараза от ковид, и обрисуваха способи за подготовката за нея.
Но знанието не е задоволително. Някой би трябвало да работи. Но това е блокирано от капиталистическата логичност: не е преференциално да се приготвяме за бъдещи произшествия. Това оставя държавното управление в действителност отговорно за главната работа по създаването на множеството ваксини и медикаменти. Но това е блокирано от неолибералната теория: държавното управление е казусът, както Рейгън акцентира. Така че нищо не е направено.
Това е началото. По принцип е изцяло вярно да се опише пандемията като капиталистическа злополука, изостряна от неолиберална дивотия. Това схваща ли се от по-голямата част от популацията? Вероятно не. Трудно ще се откри споменаване на главните въпроси в това, което доближава до необятната общност. Разбира се, излиза наяве, че системата се срутва, пораждайки яд, възмущение, пренебрежение към институциите. Това обезпечава благодатен терен за крайнодесни демагози като Тръмп. Това може също да докара до градивни старания за изцеление на заболяванията и създаване на по-свободен и обективен свят.
Бъдещето на Европейски Съюз в доста връзки е изложено на риск. Самият Европейски Съюз е учреден на правилото на подкопаване на демокрацията, като главните решения се пренасочват към неизбираната Тройка. Но минусите излизат надалеч оттатък, както разкри пандемията. Германия е икономическата централа на Европа. Тя се оправя с пандемията сносно, с ниска смъртност. Недалеч на юг е Северна Италия, изпаднала в дълбока неволя. Германия изпрати ли лекари и друга здравна помощ? За благополучие Италия може да се обърне към различен за помощ: към Куба, която още веднъж даде илюстрация за интернационализма. Има уроци, с които няма да се занимавам.
В изискванията на рецесия – война, зараза, цунами и други – хората с право са подготвени да пожертват краткотрайно някаква независимост, с цел да се оправят с рецесията. Сред тези краткотрайно предоставени пълномощия някои сигурно ще се стремят да ги увековечат. Това се случва пред очите ни. Ако популацията се поддаде, те ще съумеят.
Трябва да си спомним думите на Дейвид Хюм във встъпителния откъс на първия актуален етюд за политическата просвета: „ Силата постоянно е на страната на ръководените, губернаторите не могат да ги поддържат с изключение на с мнение. “
Управляваните не би трябвало да одобряват пасивността, която е предписана от мощните. Ако го създадат, ориста им ще бъде мрачна.
В момента плащаме за логиката на капитализма и закононарушенията на неговия зверски неолиберален вид. Тези, които страдат дълги години, в никакъв случай не са подписвали контракта. В този случай източникът на закононарушенията може да бъде изкоренен и хората могат да се включат в усилието да основат по-добър свят.
Не би трябвало да забравяме обаче, че пандемията е надалеч от най-тежката рецесия, пред която сме изправени. Ще има възобновяване от пандемията, въпреки и с ужасни разноски.
Няма да има възобновяване обаче от топенето на полярните ледени шапки и нагряването на света, което може да докара до това огромна част от него да стане безусловно необитаема даже преди края на този век, с всичките последици, които са немислими. Както в тази ситуация с пандемията, и тук работи логиката на капитализма. И тук опасността му за оцеляването на човечеството внезапно се ускорява от злокачествените детайли в центъра на световната мощ.
И в този случай има благоприятни условия, въпреки и не за дълго. Ако не бъдат сграбчени, всички други въпроси, за които приказваме, избледняват до маловажност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ