Как “Весели в боя” стана церемониален марш
Но защото ние не сме от тях, ще си позволим да си спомним за един популярен български капелмайстор (военен диригент) от първата половина на 20-ия век на име Камен Луков, който въпреки всичко остави нещо за идните генерации.
Камен Луков е роден на 26 ноември 1875 година в с. Копиловци, Берковска околия.
Почина през 1949 година Останал овреме сирак, той постъпва музикантски възпитаник в оркестъра на 5-и пехотен Дунавски полк в Русе, а след 4-годишната си ученическа работа там отпътува за Одеса, където продължава образованието си в Одеската консерватория (едновременно работейки, с цел да си изкарва прехраната).
През 1905 година, приключил към този момент образованието си, Камен Луков се завръща и се явява на изпит за боен капелмайстор. Трябва да отбележим, че от множеството явили се на изпита, са утвърдени единствено 6, като на първа позиция е класиран Камен Луков
Така през 1905 година той е назначен за капелмайстор на основания в Ловеч 34-ти пехотен Троянски полк, с който свързва ориста си вечно, макар превратностите на времето и събитията.
Камен Луков взе участие в три войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата международна. Тук ще поясним, че при офанзива по това време се подрежда целият полк в една редица. В средата са блокът със знаменната рота, която нападна, само че и охранява знамето, и оркестърът, който свири, а в същото време бойците пеят да вземем за пример “Шуми Марица” или различен военен марш.
Да поясним също, че през Първата международна война се получава разпореждане всеки полк да си сътвори собствен марш на полка. Маршът на 34-ти Троянски полк е написан от Камен Луков, по текст на Любомир Бобевски. А ето и два образеца, свързани с офанзивите.
По време на една офанзива оркестърът на Камен Луков свирел, а бойците пеели марша на полка. След офанзивата се случва нещо извънредно: идват на територията на полка британски парламентьори, с цел да изискат... нотите на “тази хубава ария, която са пели бойците по време на атаката”
При друга офанзива Камен Луков забелязал, че секторът към него се оголил откъм офицери - били избити. Тогава капелмайсторът вади сабята и стартира да командва офанзивата. И забелязал един боец, наоколо до себе си, който атакувал без боязън, с радостно изражение на лицето.
След офанзивата Камен Луков написва марш за духов оркестър и го озаглавява “Весел и в боя”. Този марш слушаме и до момента като параден марш на българската армия на всеки церемониал, вечерна заря и т. н. “Весели в боя” обезсмърти името на своя създател и го сложи в историята
През 1949 година в органа на Съюза на българските композитори, списание “Музика”, е поместено съобщение: “Канцеларията при Министерството на националната защита афишира конкурс сред българските композитори и музикантските офицери за написване на параден марш за пехотата за цялостен духов оркестър”. Идеята е да се размени “Весели в боя” с по-хубав. Но... ядец! “Великите” български композитори от нашето потомство не можаха да преборят Камен Луков.
А в чест на успеха на българската кавалерия през Първата международна война инспекторът на военните оркестри от 1936 до 1938 година Константин Михайлов предлага на Военното министерство всяка година на 3 септември да се свири в цялата страна, в това число и по радиото, музикалната картина “Триумф на българската кавалерия в Добруджа” от Камен Луков.
Не ще да е бил неприятен и оркестърът на Камен Луков, откакто на сватбата на царя са свирили два военни оркестъра: на 33-ти пехотен Свищовски полк с капелмайстор Тодор Иванов и на 34-ти Троянски полк с капелмайстор Камен Луков.
След Ньойския контракт Камен Луков е изпратен (от 1922 до 1924 г.) за капелмайстор в Разград. През един свободен ден той взима ловната си пушка и отива в гората да ловува.
Случайността го среща и в гората с царя
“Какво прави тук капелмайсторът на 34-ти полк?” - попитал Борис III. И като схванал, че капелмайсторът няма при себе си ловно куче, му изпратил едно от своите. Камен Луков кръстил кучето Бакунин. Оттогава оркестърът свири, капелмайсторът дирижира, а Бакунин стои на пост до капелмайстора.
Но случило се и нещо извънредно. На 20 май 1927 година се открива железопътната линия Левски - Ловеч. Оркестърът на полка свири, капелмайсторът дирижира, а Бакунин стои до капелмайстора. Пристига да реже лентата царят. Тогава Бакунин отива и се завира в краката на царя. А Негово величество го погледнал, усмихнал се и споделил: “Позна остарелия си господар”.
Всичко това описваме, уважаеми съвременници, с цел да подчертаем, че историята не стартира с нас и няма да приключи с нас.
Справка “Над 55”: Маршът е отдаден на героя капитан Коев През Балканската война (1912-1913) 34-ти Троянски пехотен полк взе участие в Чаталджанската интервенция и обсадата на Одрин. На фронта е и полковият духов оркестър. Диригент е капелмайстор капитан Камен Луков.
В дните сред боевете адютантът на командира на полка, храбрецът капитан Цоко Коев, със завладяваща усмивка постоянно предизвика капитан Луков за написването на нов военен марш. В окопите при Чаталджа и Одрин капитан Луков написва марша. Посветен е на капитан Коев и е наречен “Весели и в боя”. Изпълнен е по време на войната за пръв път от оркестъра на 34-ти Троянски пехотен полк. След Междусъюзническата война (1913) полкът се завръща в гарнизона си в Ловеч. Тук маршът е публично написан за осъществяване с духови принадлежности. Към него не е писан текст.
Маршът придобива голяма известност във войската. Музиката внушава активност, храброст, смелост и неотстъпчивост. Под неговите звуци по време на война постоянно се организират страховитите офанзиви “На нож”. Бързо се трансформира в обичан марш на бойците.
Изпълнява се непроменяемо от оркестрите на полковете от Българската войска на полковите празници, строевите прегледи и пред жителите в обитаемоте места. След Първата международна война е признат като формален параден марш на Българската войска. Под неговите звуци стартира парадът на армейските елементи на Гергьовденския боен церемониал, отдаден на Деня на храбростта (6 май).
Атанас ИВАНОВ
/вестник "Над 55 "/
Камен Луков е роден на 26 ноември 1875 година в с. Копиловци, Берковска околия.
Почина през 1949 година Останал овреме сирак, той постъпва музикантски възпитаник в оркестъра на 5-и пехотен Дунавски полк в Русе, а след 4-годишната си ученическа работа там отпътува за Одеса, където продължава образованието си в Одеската консерватория (едновременно работейки, с цел да си изкарва прехраната).
През 1905 година, приключил към този момент образованието си, Камен Луков се завръща и се явява на изпит за боен капелмайстор. Трябва да отбележим, че от множеството явили се на изпита, са утвърдени единствено 6, като на първа позиция е класиран Камен Луков
Така през 1905 година той е назначен за капелмайстор на основания в Ловеч 34-ти пехотен Троянски полк, с който свързва ориста си вечно, макар превратностите на времето и събитията.
Камен Луков взе участие в три войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата международна. Тук ще поясним, че при офанзива по това време се подрежда целият полк в една редица. В средата са блокът със знаменната рота, която нападна, само че и охранява знамето, и оркестърът, който свири, а в същото време бойците пеят да вземем за пример “Шуми Марица” или различен военен марш.
Да поясним също, че през Първата международна война се получава разпореждане всеки полк да си сътвори собствен марш на полка. Маршът на 34-ти Троянски полк е написан от Камен Луков, по текст на Любомир Бобевски. А ето и два образеца, свързани с офанзивите.
По време на една офанзива оркестърът на Камен Луков свирел, а бойците пеели марша на полка. След офанзивата се случва нещо извънредно: идват на територията на полка британски парламентьори, с цел да изискат... нотите на “тази хубава ария, която са пели бойците по време на атаката”
При друга офанзива Камен Луков забелязал, че секторът към него се оголил откъм офицери - били избити. Тогава капелмайсторът вади сабята и стартира да командва офанзивата. И забелязал един боец, наоколо до себе си, който атакувал без боязън, с радостно изражение на лицето.
След офанзивата Камен Луков написва марш за духов оркестър и го озаглавява “Весел и в боя”. Този марш слушаме и до момента като параден марш на българската армия на всеки церемониал, вечерна заря и т. н. “Весели в боя” обезсмърти името на своя създател и го сложи в историята
През 1949 година в органа на Съюза на българските композитори, списание “Музика”, е поместено съобщение: “Канцеларията при Министерството на националната защита афишира конкурс сред българските композитори и музикантските офицери за написване на параден марш за пехотата за цялостен духов оркестър”. Идеята е да се размени “Весели в боя” с по-хубав. Но... ядец! “Великите” български композитори от нашето потомство не можаха да преборят Камен Луков.
А в чест на успеха на българската кавалерия през Първата международна война инспекторът на военните оркестри от 1936 до 1938 година Константин Михайлов предлага на Военното министерство всяка година на 3 септември да се свири в цялата страна, в това число и по радиото, музикалната картина “Триумф на българската кавалерия в Добруджа” от Камен Луков.
Не ще да е бил неприятен и оркестърът на Камен Луков, откакто на сватбата на царя са свирили два военни оркестъра: на 33-ти пехотен Свищовски полк с капелмайстор Тодор Иванов и на 34-ти Троянски полк с капелмайстор Камен Луков.
След Ньойския контракт Камен Луков е изпратен (от 1922 до 1924 г.) за капелмайстор в Разград. През един свободен ден той взима ловната си пушка и отива в гората да ловува.
Случайността го среща и в гората с царя
“Какво прави тук капелмайсторът на 34-ти полк?” - попитал Борис III. И като схванал, че капелмайсторът няма при себе си ловно куче, му изпратил едно от своите. Камен Луков кръстил кучето Бакунин. Оттогава оркестърът свири, капелмайсторът дирижира, а Бакунин стои на пост до капелмайстора.
Но случило се и нещо извънредно. На 20 май 1927 година се открива железопътната линия Левски - Ловеч. Оркестърът на полка свири, капелмайсторът дирижира, а Бакунин стои до капелмайстора. Пристига да реже лентата царят. Тогава Бакунин отива и се завира в краката на царя. А Негово величество го погледнал, усмихнал се и споделил: “Позна остарелия си господар”.
Всичко това описваме, уважаеми съвременници, с цел да подчертаем, че историята не стартира с нас и няма да приключи с нас.
Справка “Над 55”: Маршът е отдаден на героя капитан Коев През Балканската война (1912-1913) 34-ти Троянски пехотен полк взе участие в Чаталджанската интервенция и обсадата на Одрин. На фронта е и полковият духов оркестър. Диригент е капелмайстор капитан Камен Луков.
В дните сред боевете адютантът на командира на полка, храбрецът капитан Цоко Коев, със завладяваща усмивка постоянно предизвика капитан Луков за написването на нов военен марш. В окопите при Чаталджа и Одрин капитан Луков написва марша. Посветен е на капитан Коев и е наречен “Весели и в боя”. Изпълнен е по време на войната за пръв път от оркестъра на 34-ти Троянски пехотен полк. След Междусъюзническата война (1913) полкът се завръща в гарнизона си в Ловеч. Тук маршът е публично написан за осъществяване с духови принадлежности. Към него не е писан текст.
Маршът придобива голяма известност във войската. Музиката внушава активност, храброст, смелост и неотстъпчивост. Под неговите звуци по време на война постоянно се организират страховитите офанзиви “На нож”. Бързо се трансформира в обичан марш на бойците.
Изпълнява се непроменяемо от оркестрите на полковете от Българската войска на полковите празници, строевите прегледи и пред жителите в обитаемоте места. След Първата международна война е признат като формален параден марш на Българската войска. Под неговите звуци стартира парадът на армейските елементи на Гергьовденския боен церемониал, отдаден на Деня на храбростта (6 май).
Атанас ИВАНОВ
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ