Как заседнахме в ерата на стола
Нито в Библията, нито в творчеството на Омир или в Шекспировия “Хамлет ” се загатва всеобщото в наши дни непрестанно седене
Бъдещите историци, изследващи актуалната *антропоценна ера ще открият, че най-характерната технология за нашата епоха не е компютърът, а столът и точно той е оказал най-голямо въздействие върху телата ни.
Защо в Библията или пък във всичките 30 000 стиха, написани от Омир, на никое място не се загатва за столове? Места за сядане няма и в пиесата “Хамлет ”, написана през 1599 година В средата на XIX век обаче нещата стават напълно разнообразни. В Дикенсовия
“Студеният
дом ”, публикуван
през 1853 година,
внезапно за
стола се приказва
цели 187 пъти
Какво се трансформира?
Седенето в съвремието ни е определяно като “новото пушене ” освен поради всеобщото упражняване, само че и поради мощно отрицателния резултат върху здравето. Позата на тялото при седене е неестествена, само че както вредата от мръсния въздух, по този начин и тази от столовете е съвсем невероятно да бъде избегната.
Днес те са на всички места - в офиси, влакове, кафенета, заведения за хранене, кръчми, коли, концертни зали, кина, лекарски кабинети, лечебни заведения, театри, учебни заведения, лекционни зали и в къщите ни, където всеки има доста повече, в сравнение с употребява.
При опит за установяване на приблизителния брой столове в света мъчно може да се падне под сред 8 и 10 броя на човек. Следователно на планетата евентуално има повече от 60 милиарда.
Със сигурност столът ще бъде един от универсалните сигнали, които означават настъпването на настоящата геоложка ера - антропоцена. Няма обаче еднопосочно пояснение за внезапния напредък на интереса към меката мебел. Вероятно става въпрос за композиция от мода, политика и изменящите се привички на работа. Ключов състезател е непреодолимият блян на човечеството към комфорт, като приоритет се отдава на удобството за съответна част от тялото.
Столовете стартират да се появяват все по-често през интервала на Ранното ново време (1500-1800 г.), само че наподобява, стават доста по-популярни по време на Индустриалната гражданска война.
Преди XVIII век не било необичайност да видиш стол, само че популацията в множеството страни нямало никаква изгода от тях. Дори и през днешния ден не е елементарно да седите на корав дървен стол дълго време, а тапицираните удобни кресла са прекомерно скъпи, с цел да бъдат всеобщи. Модата за новата полулегнала просвета, която се популяризира от френския двор през XVIII век, спомага за популяризирането на ранната им приложимост.
Векове наред столовете се свързвали с власт, благосъстояние и висок статус. Във разновидността на пиесата “Крал Лир ”, включена в “Първото фолио ” на Шекспир, има указания към сценографията, в които категорично се показва, че монархът влиза, носен от прислужници “на стол ”. Идеята за столове и седенето като знак на публичен статут продължава и през днешния ден. Централните офиси на компании или институции се назовават “седалище ”, а ръководителят на доста места публично е “председател ”. За похлупак на всичко общоизвестно е, че
най-хубавият стол
във всеки офис
постоянно принадлежи
на шефа
Демократизирането на използването на столове (особено след Великата френска гражданска война и парламентарната промяна от 1832 година в Обединеното кралство) води до бавната смяна в работните модели. По-голямата част от работата, осъществявана през викторианската ера, бил ръчен или заводски труд. От средата на XIX век обаче втората вълна на индустриалната гражданска война върви с все по-бързи темпове, задвижвана от изобретения като пишещата машина, телеграфа и разширяващата се приложимост на електрическа енергия. Пазарът на труда също стартира да се трансформира. Нова категория офис служители става най-бързо разрастващата се професионална каста през втората половина на интервала. Преброяване от 1851 година показва, че административна работа правят по-малко от 44 000 души в Англия. Само
за две
десетилетия
седналите
служащи
се удвояват
до 91 000 души
Днес чиновниците, работещи на стол, са болшинство в света. През целия XX век от всеки ъгъл изникват нови седнали действия, които да подхождат на новия публичен живот. Интересът към четенето на книги бележи растеж през XIX век, редом с което се развиват и от ден на ден седнали развлечения като кино, радио и телевизия. Отскоро компютърните игри, стриймингът на наличие и другите действия, свързани с технологиите, ни накараха още по-дълго да седим вторачени в екраните и непроменяемо натискащи задните си елементи.
Ако актуалният живот ни показва букет от способи да водим затънал метод на живот, то столовете са стъблата на цветята в него.
Изследвания, извършени от английската Heart Foundation, демонстрират, че се любуваме на към 9,5 часа седене дневно. Това значи, че
актуалните
хора са неактивни
през към 75%
от времето си,
което води до няколко казуса.
Здравето на нашите твърди и меки тъкани се свежда до правилото “използвай или изхвърли ”. Мускулите и костите се въздействат еднообразно мощно както от пренатоварване, по този начин и от неналичието на натоварване. Костите стават по-плътни или по-тънки, а мускулите - по-силни или по-слаби. В седнало състояние мускулатурата на гърбовете е отпусната и изкривена. Затова не е чудно, че с отслабените ни гръбнаци болката в гърба е най-честата причина за физически увреждания в международен мащаб.
Живеейки в антропоценна среда, можем да се назовем антропоценни хора. Палеолитните хора постоянно умирали в ранна детска възраст. Насилието и пострадванията пък били необятно публикувани аргументи за гибел в по-късен стадий на живота.
Съвременните хора обаче умират най-често вследствие на метаболитни нарушавания като диабет вид 2, сърдечни и ракови болести, постоянно свързани с бездействието.
Проучване от 2012 година, изследващо резултатите от неактивността, съпоставя поведенческите данни на 7813 дами. То открива, че тези, които седят 10 часа дневно, имали по-къси теломери (основен индикатор за клетъчно стареене). Техните
заседнали
привички вдигнали
биологичната
им възраст с
към 8 години
В някои случаи резултатите от продължителното седене не може да бъдат обезщетени единствено с кратковременно физическо натоварване.
Плашещите проучвания на учените предизвестяват, че би трябвало деликатно да обмислим по-нататъшно вложение в нашата относително нова любовна спекулация със стола.
*Геолози упорстват за вкарване в класификацията на нова ера поради невижданото въздействие на индивида върху планетата. Според тях през днешния ден живеем в антропоцен - ерата на индивида. За първи път понятието е употребявано през 1938 година от руски учени, само че става по-популярно през 2000 г.
Бъдещите историци, изследващи актуалната *антропоценна ера ще открият, че най-характерната технология за нашата епоха не е компютърът, а столът и точно той е оказал най-голямо въздействие върху телата ни.
Защо в Библията или пък във всичките 30 000 стиха, написани от Омир, на никое място не се загатва за столове? Места за сядане няма и в пиесата “Хамлет ”, написана през 1599 година В средата на XIX век обаче нещата стават напълно разнообразни. В Дикенсовия
“Студеният
дом ”, публикуван
през 1853 година,
внезапно за
стола се приказва
цели 187 пъти
Какво се трансформира?
Седенето в съвремието ни е определяно като “новото пушене ” освен поради всеобщото упражняване, само че и поради мощно отрицателния резултат върху здравето. Позата на тялото при седене е неестествена, само че както вредата от мръсния въздух, по този начин и тази от столовете е съвсем невероятно да бъде избегната.
Днес те са на всички места - в офиси, влакове, кафенета, заведения за хранене, кръчми, коли, концертни зали, кина, лекарски кабинети, лечебни заведения, театри, учебни заведения, лекционни зали и в къщите ни, където всеки има доста повече, в сравнение с употребява.
При опит за установяване на приблизителния брой столове в света мъчно може да се падне под сред 8 и 10 броя на човек. Следователно на планетата евентуално има повече от 60 милиарда.
Със сигурност столът ще бъде един от универсалните сигнали, които означават настъпването на настоящата геоложка ера - антропоцена. Няма обаче еднопосочно пояснение за внезапния напредък на интереса към меката мебел. Вероятно става въпрос за композиция от мода, политика и изменящите се привички на работа. Ключов състезател е непреодолимият блян на човечеството към комфорт, като приоритет се отдава на удобството за съответна част от тялото.
Столовете стартират да се появяват все по-често през интервала на Ранното ново време (1500-1800 г.), само че наподобява, стават доста по-популярни по време на Индустриалната гражданска война.
Преди XVIII век не било необичайност да видиш стол, само че популацията в множеството страни нямало никаква изгода от тях. Дори и през днешния ден не е елементарно да седите на корав дървен стол дълго време, а тапицираните удобни кресла са прекомерно скъпи, с цел да бъдат всеобщи. Модата за новата полулегнала просвета, която се популяризира от френския двор през XVIII век, спомага за популяризирането на ранната им приложимост.
Векове наред столовете се свързвали с власт, благосъстояние и висок статус. Във разновидността на пиесата “Крал Лир ”, включена в “Първото фолио ” на Шекспир, има указания към сценографията, в които категорично се показва, че монархът влиза, носен от прислужници “на стол ”. Идеята за столове и седенето като знак на публичен статут продължава и през днешния ден. Централните офиси на компании или институции се назовават “седалище ”, а ръководителят на доста места публично е “председател ”. За похлупак на всичко общоизвестно е, че
най-хубавият стол
във всеки офис
постоянно принадлежи
на шефа
Демократизирането на използването на столове (особено след Великата френска гражданска война и парламентарната промяна от 1832 година в Обединеното кралство) води до бавната смяна в работните модели. По-голямата част от работата, осъществявана през викторианската ера, бил ръчен или заводски труд. От средата на XIX век обаче втората вълна на индустриалната гражданска война върви с все по-бързи темпове, задвижвана от изобретения като пишещата машина, телеграфа и разширяващата се приложимост на електрическа енергия. Пазарът на труда също стартира да се трансформира. Нова категория офис служители става най-бързо разрастващата се професионална каста през втората половина на интервала. Преброяване от 1851 година показва, че административна работа правят по-малко от 44 000 души в Англия. Само
за две
десетилетия
седналите
служащи
се удвояват
до 91 000 души
Днес чиновниците, работещи на стол, са болшинство в света. През целия XX век от всеки ъгъл изникват нови седнали действия, които да подхождат на новия публичен живот. Интересът към четенето на книги бележи растеж през XIX век, редом с което се развиват и от ден на ден седнали развлечения като кино, радио и телевизия. Отскоро компютърните игри, стриймингът на наличие и другите действия, свързани с технологиите, ни накараха още по-дълго да седим вторачени в екраните и непроменяемо натискащи задните си елементи.
Ако актуалният живот ни показва букет от способи да водим затънал метод на живот, то столовете са стъблата на цветята в него.
Изследвания, извършени от английската Heart Foundation, демонстрират, че се любуваме на към 9,5 часа седене дневно. Това значи, че
актуалните
хора са неактивни
през към 75%
от времето си,
което води до няколко казуса.
Здравето на нашите твърди и меки тъкани се свежда до правилото “използвай или изхвърли ”. Мускулите и костите се въздействат еднообразно мощно както от пренатоварване, по този начин и от неналичието на натоварване. Костите стават по-плътни или по-тънки, а мускулите - по-силни или по-слаби. В седнало състояние мускулатурата на гърбовете е отпусната и изкривена. Затова не е чудно, че с отслабените ни гръбнаци болката в гърба е най-честата причина за физически увреждания в международен мащаб.
Живеейки в антропоценна среда, можем да се назовем антропоценни хора. Палеолитните хора постоянно умирали в ранна детска възраст. Насилието и пострадванията пък били необятно публикувани аргументи за гибел в по-късен стадий на живота.
Съвременните хора обаче умират най-често вследствие на метаболитни нарушавания като диабет вид 2, сърдечни и ракови болести, постоянно свързани с бездействието.
Проучване от 2012 година, изследващо резултатите от неактивността, съпоставя поведенческите данни на 7813 дами. То открива, че тези, които седят 10 часа дневно, имали по-къси теломери (основен индикатор за клетъчно стареене). Техните
заседнали
привички вдигнали
биологичната
им възраст с
към 8 години
В някои случаи резултатите от продължителното седене не може да бъдат обезщетени единствено с кратковременно физическо натоварване.
Плашещите проучвания на учените предизвестяват, че би трябвало деликатно да обмислим по-нататъшно вложение в нашата относително нова любовна спекулация със стола.
*Геолози упорстват за вкарване в класификацията на нова ера поради невижданото въздействие на индивида върху планетата. Според тях през днешния ден живеем в антропоцен - ерата на индивида. За първи път понятието е употребявано през 1938 година от руски учени, само че става по-популярно през 2000 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ