Целунат от Съдбата
Нито един триумф в живота не идва без шанс. А когато шансът е с теб през целия живот, той може да те води до невероятни небеса, даже и пътят ти да е кривуличещ и с доста трудности. И когато минимум очакваш да ти помогне да изкачиш своя Еверест.
Това е историята на Стивън Бредбъри – австралиец, занимаващ се с нетрадиционен за Зеления континент спорт, който покорява света. За мнозина сензационно, даже и за самия Стийв ненадейно - в един ден, в един момент, в който събитията се подреждат по подобен необикновен метод по този начин, че той да стане №1. Защото е целунат от Съдбата.
Стивън е роден в дребния град Камдън наоколо до Сидни през 1973 година И вместо като множеството момчета да се занимава с австралийски футбол, ръгби или сърф, той попада на ледената пързалка и стартира да тренира новия и нетрадиционен за южното полукълбо спорт шорттрек. Попада в националния тим, а първият му огромен триумф е наоколо до у дома – на международното състезание през 1991 година, което се организира в Сидни. Тогава едвам 17-годишният Бредбъри е част от австралийската щафета на 5000 м, която има шанс да попадне на финала, до момента в който огромните сили Китай, Канада и Япония отпадат. Фаворит в заключителното тичане, в което вземат участие 4 отбора е тимът на Англия, който пада по средата на дистанцията, като последва краха на италианската щафета. Така борбата на австралийците остава единствено с Нова Зеландия и домакините печелят златния орден за наслада на публиката по трибуните. Това е единствено първото от няколкото щастливи събития в живота на Стийв.
През 1994 година дебютира на Зимни олимпийски игри /2 години по-рано е част от тима, само че остава резерва/. Австралийците преодоляват сериите и доближават до финала. Там тактиката им е ясна – стоят откъм гърба, без да влизат в контакт с другите щафети и да рискуват рухване и дисквалификация, пък току виж шансът им се усмихне. Един от четирите отбора – канадският, пада и това отваря пътя към оценките. Австралия даже се пробва да се пребори с Англия за среброто, само че даже и третото място е необикновен триумф за страната. Това е втори орден от Зимни олимпийски игри в историята за спортисти на юг от Екватора. На 20 години Бредбъри към този момент е олимпийски призьор.
Но Съдбата надалеч не го люлее единствено на памукови облаци. За малко той не губи живота си поради спорта в края на другояче щастливата за него 1994 година При конфликт с различен играч кънка прерязва дясното му бедро, при което той губи 4 литра кръв. Единствената мисъл на Стивън е да остане безсънен, тъй като си мисли, че в случай че загуби схващане ще почине. Той помни всеки един миг от този случай, приключил със 111 шева. Цели 18 месеца минават преди кракът му да се възвърне изцяло.
Въпреки ужасяващият случай Бредбъри още веднъж се връща на пързалката и взе участие на вторите си олимпийски игри – в Нагано през 1998 година Там достижението му е паметно най-вече за роднините и приятелите – с 19 и 21 място той остава назабелязан в протоколите на надпреварата.
Следва ново предизвикателство, пред което Съдбата го изправя. През 2000 година по време на подготовка съотборник пада пред него и в опит да го прескочи Стивън попада в свиреп конфликт с мантинелата, чупи 2 гръбначни прешлена, а случаят завършва с 4 пирона в черепа, винтове и пластини в гърдите и гърба. Лекарите са безапелационни, че той няма да може още веднъж да излезе на леда, само че австралиецът е твърдо решен да опита, въпреки и за последно.
17 месеца по-късно започва на Зимните олимпийски игри в Солт лейк сити. В първия ден на надпреварите по шорттрек печели серията на 1000 м, само че с щафетата на Австралия отпада от финала. Идва датата 16 февруари 2002 година – ден като ден, който по нищо не предвещава това, което ще се случи.
Четвъртфинал на 1000 м – Бредбъри е в серия с любимците Аполо Антон Оно от Съединени американски щати и Марк Ганьон от Канада, които като че ли са абонирани за двете места, които дават право на класиране на полуфинал. Но Ганьон се сблъсква с японеца Наоя Тамура, с който се борят за второто място. Канадецът е дисквалифициран и по този начин нашият воин, който финишира финален продължава напред.
Следва полуфинал. Бредбъри избира тактиката да бъде финален в групата от петима кънкьори, тъй като е наясно, че на 28 години няма към този момент тази скорост, че да се бори с най-хубавите. Но в последната от 9-те обиколки като че ли става знамение. Първо пада един от противниците му – кореецът Ким Дон Сун, а на последния завой водачите Ли Дзядзюн от Китай и Матю Търкот от Канада изхвърчат от пистата. Бредбъри финишира след японеца Сатору Терао, който след това е дисквалифициран. Изненадващо за всички австралиецът доближава до първи самостоятелен край в кариерата си.
В бягането за медалите той е безспорен новобранец, а и се държи като подобен – кара финален в групата, като въпреки всичко гледа да не изпуска другите. На последният вираж обаче изоставането му е към 20 метра. И тогава се случва нещо сензационно – всичките му противници падат безусловно метри преди финалната линия. Стивън Бредбъри, който като финален просто довършва надпреварата си, приключва първи вдигнал победоносно ръце. Няколко минути изчаква дали съдиите няма да преповторят надпреварата, само че решението им е изрично – златен орден за 28-годишния австралиец. Той става най-изненадващият олимпийски първенец за всички времена.
Естествено този успех поставя и завършек на кариерата му. След като напуща ледената писта, остава на висока скорост – няколко години се състезава в разнообразни автомобилни шампионати в Австралия.
През 2022 година избавя от удавяне четири тийнейджърки, поради което получава премия за смелост. Живее в Сидни с жена си и двете си към този момент пораснали деца. Звезда на Зеления континент той взе участие в разнообразни реалити шоута, филми и телевизионни излъчвания. И чака какви дарове ще има още в живота му. Защото той е целунат от Съдбата.
Автор: Евгени Николов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Това е историята на Стивън Бредбъри – австралиец, занимаващ се с нетрадиционен за Зеления континент спорт, който покорява света. За мнозина сензационно, даже и за самия Стийв ненадейно - в един ден, в един момент, в който събитията се подреждат по подобен необикновен метод по този начин, че той да стане №1. Защото е целунат от Съдбата.
Стивън е роден в дребния град Камдън наоколо до Сидни през 1973 година И вместо като множеството момчета да се занимава с австралийски футбол, ръгби или сърф, той попада на ледената пързалка и стартира да тренира новия и нетрадиционен за южното полукълбо спорт шорттрек. Попада в националния тим, а първият му огромен триумф е наоколо до у дома – на международното състезание през 1991 година, което се организира в Сидни. Тогава едвам 17-годишният Бредбъри е част от австралийската щафета на 5000 м, която има шанс да попадне на финала, до момента в който огромните сили Китай, Канада и Япония отпадат. Фаворит в заключителното тичане, в което вземат участие 4 отбора е тимът на Англия, който пада по средата на дистанцията, като последва краха на италианската щафета. Така борбата на австралийците остава единствено с Нова Зеландия и домакините печелят златния орден за наслада на публиката по трибуните. Това е единствено първото от няколкото щастливи събития в живота на Стийв.
През 1994 година дебютира на Зимни олимпийски игри /2 години по-рано е част от тима, само че остава резерва/. Австралийците преодоляват сериите и доближават до финала. Там тактиката им е ясна – стоят откъм гърба, без да влизат в контакт с другите щафети и да рискуват рухване и дисквалификация, пък току виж шансът им се усмихне. Един от четирите отбора – канадският, пада и това отваря пътя към оценките. Австралия даже се пробва да се пребори с Англия за среброто, само че даже и третото място е необикновен триумф за страната. Това е втори орден от Зимни олимпийски игри в историята за спортисти на юг от Екватора. На 20 години Бредбъри към този момент е олимпийски призьор.
Но Съдбата надалеч не го люлее единствено на памукови облаци. За малко той не губи живота си поради спорта в края на другояче щастливата за него 1994 година При конфликт с различен играч кънка прерязва дясното му бедро, при което той губи 4 литра кръв. Единствената мисъл на Стивън е да остане безсънен, тъй като си мисли, че в случай че загуби схващане ще почине. Той помни всеки един миг от този случай, приключил със 111 шева. Цели 18 месеца минават преди кракът му да се възвърне изцяло.
Въпреки ужасяващият случай Бредбъри още веднъж се връща на пързалката и взе участие на вторите си олимпийски игри – в Нагано през 1998 година Там достижението му е паметно най-вече за роднините и приятелите – с 19 и 21 място той остава назабелязан в протоколите на надпреварата.
Следва ново предизвикателство, пред което Съдбата го изправя. През 2000 година по време на подготовка съотборник пада пред него и в опит да го прескочи Стивън попада в свиреп конфликт с мантинелата, чупи 2 гръбначни прешлена, а случаят завършва с 4 пирона в черепа, винтове и пластини в гърдите и гърба. Лекарите са безапелационни, че той няма да може още веднъж да излезе на леда, само че австралиецът е твърдо решен да опита, въпреки и за последно.
17 месеца по-късно започва на Зимните олимпийски игри в Солт лейк сити. В първия ден на надпреварите по шорттрек печели серията на 1000 м, само че с щафетата на Австралия отпада от финала. Идва датата 16 февруари 2002 година – ден като ден, който по нищо не предвещава това, което ще се случи.
Четвъртфинал на 1000 м – Бредбъри е в серия с любимците Аполо Антон Оно от Съединени американски щати и Марк Ганьон от Канада, които като че ли са абонирани за двете места, които дават право на класиране на полуфинал. Но Ганьон се сблъсква с японеца Наоя Тамура, с който се борят за второто място. Канадецът е дисквалифициран и по този начин нашият воин, който финишира финален продължава напред.
Следва полуфинал. Бредбъри избира тактиката да бъде финален в групата от петима кънкьори, тъй като е наясно, че на 28 години няма към този момент тази скорост, че да се бори с най-хубавите. Но в последната от 9-те обиколки като че ли става знамение. Първо пада един от противниците му – кореецът Ким Дон Сун, а на последния завой водачите Ли Дзядзюн от Китай и Матю Търкот от Канада изхвърчат от пистата. Бредбъри финишира след японеца Сатору Терао, който след това е дисквалифициран. Изненадващо за всички австралиецът доближава до първи самостоятелен край в кариерата си.
В бягането за медалите той е безспорен новобранец, а и се държи като подобен – кара финален в групата, като въпреки всичко гледа да не изпуска другите. На последният вираж обаче изоставането му е към 20 метра. И тогава се случва нещо сензационно – всичките му противници падат безусловно метри преди финалната линия. Стивън Бредбъри, който като финален просто довършва надпреварата си, приключва първи вдигнал победоносно ръце. Няколко минути изчаква дали съдиите няма да преповторят надпреварата, само че решението им е изрично – златен орден за 28-годишния австралиец. Той става най-изненадващият олимпийски първенец за всички времена.
Естествено този успех поставя и завършек на кариерата му. След като напуща ледената писта, остава на висока скорост – няколко години се състезава в разнообразни автомобилни шампионати в Австралия.
През 2022 година избавя от удавяне четири тийнейджърки, поради което получава премия за смелост. Живее в Сидни с жена си и двете си към този момент пораснали деца. Звезда на Зеления континент той взе участие в разнообразни реалити шоута, филми и телевизионни излъчвания. И чака какви дарове ще има още в живота му. Защото той е целунат от Съдбата.
Автор: Евгени Николов
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ