Ниският дял на участието на възрастните в обучение и образование

Ниският дял на присъединяване на възрастните в образование и обучение е предизвикателство пред трудовия пазар

[Shutterstock] Адриан Николов в коментар за бюлетина на Института за пазарна стопанска система По традиция по това време на годината тече най-бурното разискване на проблемите на образованието у нас. На назад във времето обаче остава образованието през целия живот, което в подтекста на все по-динамичния пазар на труда се оказва от време на време даже по-важно от формалното обучение, добито в класните стаи и аудиториите. Необходима е смяна на стандарта, че формалното обучение е задоволително за сполучлива и дълготрайна реализация.

Основната причина, заради която образованието през целия живот все по-често влиза във фокуса на просветителната и трудова политика, са промените на пазара на труда. То разрешава както запазването на конкурентоспособността на този пазар, както и усвояването на нови умения и коригирането на съществуващите несъответствия. Продължаването на образованието оттатък формалната му фаза е от още по-голямо значение за неактивните и безработните и затова се преглежда (от институциите на Европейски Съюз например) като инструмент за възстановяване на обществените условия и преквалификация на тези, които не съумяват да намерят реализация.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За страдание последното систематично изследване на образованието и образованието на възрастните е от 2016 година Данните от Наблюдението на работната мощ на Евростат обаче разрешават по-скорошен, въпреки и по-повърхностен взор. От графиката е видно, че през 2018 година България изостава доста на фона на средноевропейските нива. Участието на възрастни в обучение и образование е към четири пъти по-ниско от междинното равнище за Европейски Съюз и над 10 пъти по-ниско спрямо водачите Швеция и Финландия.

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
И въпреки всичко, през последното десетилетие делът на хора на възраст 25-64 години, взели участие в образование или обучение в България, последователно нараства - от приблизително 1.6% през 2009 до приблизително 2.6% през 2018 година Вследствие най-много на релативно ниския общ дял разликите сред присъединяване на мъжете и дамите в България са доста по-малки от междинното за Европейски Съюз.

Данните от последното детайлно изследване от 2016 година разрешават малко по-подробен взор. При сравнението на взелите присъединяване в образование или обучение в същата възрастова група България е много по-близо до средноевропейските стойности - 24.6% по отношение на 45.2%. Притеснително е обаче събитието, че по отношение на средноевропейските нива наклонността в България е противоположна и до момента в който в Европейски Съюз знакът се е повишил с 10 пункта от 2007 година насам, то у нас той се е свил с 11.8 пункта. Интересно е също, че съвсем целият дял (22.5%) за България се дължи на неофициално (извън учебно заведение или университет) обучение.

Донякъде повода за сензитивно по-ниското присъединяване най-вероятно се дължи на структурата на предлагането. В България съвсем две трети от неофициалното образованието и образованието на възрастните през 2016 година е било предоставено от работодателя, други 17.5% - от неофициални просветителни институции (тук евентуално прозира въздействието на ИТ образованието, което все по-често се случва отвън университетите).

Чувствително по-ниският дял на присъединяване на възрастните в образование и обучение у нас е предизвикателство пред подобряването на гъвкавостта и адаптивността на трудовия пазар. Коригирането на казуса (само) с инструментите на държавна политика видно води до по-скоро скромни резултати макар двете поредни национални тактики за учене през целия живот, втората от които изтича следващата година. По тази причина е извънредно належащо по-широкото застъпване на образованието на работното място и в хода на работния развой. От друга страна, е нужна и смяна на цялостното отношение, че формалното обучение би следвало да е задоволително за сполучлива и дълготрайна реализация. Трудно е също по този начин да бъдат избрани универсални " умения на бъдещето ", които да бъдат във фокуса на този вид образование – те постоянно зависят от мечтаната професионална реализация, както и от външни фактори. Нуждата от усъвършенстване и разширение на образованието и образованието на възрастните обаче е несъмнена.