Нишан Джингозян: България е длъжник на гражданите си в чужбина, не става с писма
Нишан Джингозян: България е дебитор на жителите си в чужбина, не става с писма
В Лондон бе основан Български център за обществена интеграция и просвета, основател е варненецът и английски гражданин Нишан Джингозян, съобщи кореспондентът на БГНЕС.
В България тематиката за връщането на българите от чужбина от време на време се повдига като решение на казуса с демографската рецесия. „ Аз считам, че е належащо незабавно правенето на нова Национална тактика за работа с българите в чужбина. Съществуващата такава явно не действа и освен не взема решение проблемите на жителите ни в чужбина, а съгласно мен даже ги задълбочава. България е един от най-големите донори на емигранти в Европа като % от популацията, а в последните 25 година към 1/4 от популацията на страната е напуснало рамките й “, съобщи в изявление за БГНЕС Джингозян. В болшинството си това са младежи в най-активната си възраст и да се разчита на това, че тези хора ще се завърнат в България, в случай че получат писмо от дадена институция е наивно, акцентира той. И е безапелационен, че българската страна е дебитор на своите в чужбина. „ Липсата на политика по отношение на нас, даже бих споделил неглижирането на този проблем, замитането му под килима е неверна, непродуктивна и недалновидна политика. Миграция в такива размери е голямо предизвикателство, само че също по този начин дава и доста благоприятни условия. Според формалната статистика, българите в чужбина са най-големият вложител в страната. Една относително огромна част от тях са получили положително обучение в влиятелни университети и са се осъществили професионално в извънредно конкурентна среда в Лондон, Ню Йорк, Берлин, Париж, Мадрид...техният потенциал, познания и контакти биха могли да оказват помощ на България. Те живеят в друга среда, друга просвета, друга икономическа и политическа среда, имат друго виждане, метод. Това е голямо благосъстояние. България разполага с два милиона посланици по света “, разяснява Джингозян.
БГНЕС: Какво наложи основаването на Bulgarian Centre for Social Integration and Culture /Български център за обществена интеграция и култура/?
Н. Джингозян: По неофициални данни във Англия живеят съвсем четвърт милион български жители. Точната численост е мъчно да бъде открита заради огромния брой сезонни служащи, хора, които работят в сивата стопанска система, както и тези, които пътуват непрекъснато сред двете страни, препитавайки се с търговия. Има и огромен брой български пенсионери, които живеят при децата си в Обединеното кралство. Със сигурност, без значение от точната численост на българите в Обединеното кралство, средствата, които постъпват в България от Англия, обезпечават финансовата сигурност на десетки, бих споделил стотици хиляди българи в България. За 20 година в Лондон аз съвсем не съм срещнал българи тук, които ежемесечно да не подкрепят роднините си в България. Паралелно с това българската общественост тук минава през извънредно сложен интервал. Брекзит, несигурността за бъдещето, неналичието на ясна и съответна информация за това какво ще се случи, враждебната медийна и политическа среда, неналичието на ясно изразена поддръжка от България, неналичието на задоволително информация за новопристигналите българи, които в огромната си част приказват едва езика, не познават системата и имат ниска подготовка, всички тези фактори пораждат вакуум, в който българите в Лондон живеят. Създавайки този център, ние сме си сложили амбициозната задача да решим най-малко част от тези проблеми.
БГНЕС: Как тъкмо Българският център ще оказва помощ на нашите жители там?
Н. Джингозян: Ние ще предлагаме необятен пакет от услуги. От информация за правата на жителите на Европейски Съюз, живеещи във Англия след Брекзит, до курсове за повишение на квалификацията. Кметът на Лондон Садик Кан уточни българската общественост в английската столица като една от 6-те предпочитани за града. Това е огромен късмет за нашенците тук техните проблеми да бъдат в някаква степен решени, само че демонстрира и че българите като цяло във Англия изпитват избрани компликации в интеграционния развой. Ниска подготовка, едва притежаване на езика, компликации при приемане на работа, която най-често се показва в ниско заплатен и неквалифициран труд, културни разлики, липса на мотивация за професионално развиване, капсулиране в българската общественост, което води до компликации в връзката, основаване на нов обществен кръг. Липса на предпочитание за пълноценно присъединяване в културния, обществен и политически живот на страната. Липса на посланичество в неправителствения бранш, в политическата система на страната. Поставили сме си за цел освен да решаваме неотложни проблеми на българите тук, само че и да се опитаме да поощрим и насърчим тяхното интензивно присъединяване в политическия, стопански и обществен живот на Англия.
БГНЕС: Звучи хубаво, само че по какъв начин ще постигнете тази цел?
Н. Джингозян: Приоритети за нас ще бъдат бързата и ефикасна акомодация и интеграция, опознаване на институциите и законите, правата и отговорностите, бита и културата. За да реализираме тази цел, ние започнахме и към този момент интензивно работим в съдействие с представители на локалната власт и неправителствени организации във Англия. Кметство Енфийлд в Северен Лондон интензивно ни оказва помощ, както и няколко депутати и общински съветници от Лейбъристката партия, и най-много Джоан Райьн, народен представител от Лейбъристката партия за тази част на Лондон. Разбира се, ще разчитаме и на поддръжка от българските институции, представители на университетските среди и бизнеса от двете страни. Няколко са главните цели, които сме си сложили, само че бих откроил като извънредно значими за нас следните: поддръжка на развиването и одобряването на удобна правна и просветителна система, която да подкрепя българската общественост във Англия, подкрепяне развиването на професионални познания, умения и потенциал на българите във Англия, поддръжка за гражданско присъединяване в процеса на взимане на решения, касаещи българската общественост тук, поддръжка за българските институции, които работят за пълноправна интеграция на българите в чужбина, отбрана от дискриминация, расизъм, хомофобия и други форми на назадничавост. А също помощ и поддръжка на хора в неравностойно състояние.
БГНЕС: С сътрудници или „ и самичък воинът е боец “?
Н. Джингозян: Вече загатнах кметство Енфийлд в Северен Лондон, което интензивно ни оказва помощ. Аз самият работя за кметство Брент и за кметство Хартфърдшиър. Целият ми професионален път във Англия е бил в тази сфера – обществена интеграция, работа с hard-ro-reach groups, т.е. с общностите, които изпитват избрани компликации в интеграционния развой. Миналата година, когато отговарях за New and Emerging Communities Programme на кмество Брент, с сътрудниците ми успяхме да създадем мрежа от 28 организации, подпомагащи жителите на Източна Европа, живеещи в Лондон. Активно ще търсим подпомагане и поддръжка от тях. Ще работим с Националната здравна система на Англия. Въпреки, че опазването на здравето е гратис, огромна част от българите нямат достъп до услугите на системата. Ще търсим партньорство и с организации от неправителствения бранш, които са се утвърдили във Англия. Една от тях е „ Новите европейци “, с която имаме чудесно партньорство. В доста от огромните университети във Англия съществуват български общности. Аз самият съм ученик на Кингстьн юнивърсити. Ще търсим партньорство с тях, както и с цялата мрежа от организации на територията на Англия, оказващи поддръжка в процеса на интеграция. Надяваме се и на плодотворното съдействие с кмета на Лондон Садик Кан да продължи.
БГНЕС: Дотук – прелестни планове, кажете за съответните начинания с адрес към българите в Лондон?
Н. Джингозян: От септември започваме взаимен план с учебните заведения в Енфийлд с огромен брой български деца. Плануваме изнесени беседи по редица тематики, които са настоящи за българите на Острова. Също тогава с поддръжката на кметство Енфийлд и Лейбъристката партия стартираме периодически срещи с българите в Северен Лондон, още веднъж по тематики, които касаят директно нашите хора в тази част на Лондон. Разяснения за трудовото и общественото обезпечаване, достъп до работния пазар, Брекзит и доста други тематики са във фокуса ни. Подготвяме и анкета, която се надяваме да обхване оптимално необятен кръг от българите в Лондон. Целта е да получим информация за общността в Обединеното кралство, която към този миг липсва. Ще мотивираме българите да упражняват изборните си права и присъединяване им в политическия живот на страната, тъй като не сме показани на никое място във Англия. Подготвяме изложбата на Валентин Кардамски-Вале в Лондон. Плануваме и срещи с българската общественост в цяла Англия във връзка правата на българите тук след Брекзит, а това е измежду най-горещите тематики за всички.
БГНЕС: Дискриминирани ли са българите във Англия?
Н. Джингозян: Преди няколко месеца с Марина Иванова, която от години провежда обичайния Пролетен фестивал на българския фолклор и обичаи в Лондон, пуснахме анкета с над 25 въпроса, която гостите попълниха. Над 20% от тях показват, че са били дискриминирани във Англия. Този висок % се дължи частично на обстоятелството, че болшинството българи не познават системата и не знаят към кого да се извърнат при положение на проблем и като цяло не знаят правата и отговорностите си. А и значително тези хора не знаят за съществуването на 9 предпазени характерности от закона във Англия. Тази липса на информация доста постоянно води до недоумение и неспазване на законите, и до обстановки, които са наказуеми строго в Обединеното кралство. Друг доста значим миг е мултикултурната среда в Лондон. В някой елементи на столицата се приказват над 250 езика. Лондон е бил и допускам ще бъде магнит за хора от целия свят. Търпимост, приемливост и схващане се възпитават в фамилията, само че това е и ангажимент на страната. Голяма част от българите тук идват от дребни градове и села. Те не са имали директен контакт с такова многообразие от езици, култури и представители на хора от целия свят. Много постоянно това води до сложни обстановки. Адаптацията е дълъг развой и в най-голяма степен зависи от желанието и персоналните качества на всеки, който е взел решение да живее в чужбина. Иначе са изгубени в огромния свят.
БГНЕС: Глобализацията заличава ли националните страни и традициите на обособените страни?
Н. Джингозян: Аз не мисля, че би трябвало да демонизираме глобализацията. Ние живеем в световен свят и това е реалност. Нека не забравяме, че колкото повече хората се познават и имат общи проблеми, цели и очаквания, толкоз повече вероятността за спор понижава. Кой би желал да се върне времето, когато, с цел да пътуваш в чужбина беше нужна “изходна виза ”? Бихте ли желали да нямате достъп до интернет, да не гледате MTV или National Geographic? Да нямате шанса да работите, учите или пътувате в чужбина? Представяте ли си живота без мобилен телефон, без световен продан на информация или, за дребни страни като България, без непознати вложения? Ние разполагаме с всичко това с помощта на глобализацията. Комуникации и превоз, които бяха немислими преди единствено 20 година, в този момент съществуват и отстраняват бариери сред хората от разнообразни националности. Да, тя носи и доста провокации и отговорности, само че преимуществата са явни. Въпрос на баланс, национално виновна политика, която да компенсира минусите и акомодация към новите условия. /БГНЕС
В Лондон бе основан Български център за обществена интеграция и просвета, основател е варненецът и английски гражданин Нишан Джингозян, съобщи кореспондентът на БГНЕС.
В България тематиката за връщането на българите от чужбина от време на време се повдига като решение на казуса с демографската рецесия. „ Аз считам, че е належащо незабавно правенето на нова Национална тактика за работа с българите в чужбина. Съществуващата такава явно не действа и освен не взема решение проблемите на жителите ни в чужбина, а съгласно мен даже ги задълбочава. България е един от най-големите донори на емигранти в Европа като % от популацията, а в последните 25 година към 1/4 от популацията на страната е напуснало рамките й “, съобщи в изявление за БГНЕС Джингозян. В болшинството си това са младежи в най-активната си възраст и да се разчита на това, че тези хора ще се завърнат в България, в случай че получат писмо от дадена институция е наивно, акцентира той. И е безапелационен, че българската страна е дебитор на своите в чужбина. „ Липсата на политика по отношение на нас, даже бих споделил неглижирането на този проблем, замитането му под килима е неверна, непродуктивна и недалновидна политика. Миграция в такива размери е голямо предизвикателство, само че също по този начин дава и доста благоприятни условия. Според формалната статистика, българите в чужбина са най-големият вложител в страната. Една относително огромна част от тях са получили положително обучение в влиятелни университети и са се осъществили професионално в извънредно конкурентна среда в Лондон, Ню Йорк, Берлин, Париж, Мадрид...техният потенциал, познания и контакти биха могли да оказват помощ на България. Те живеят в друга среда, друга просвета, друга икономическа и политическа среда, имат друго виждане, метод. Това е голямо благосъстояние. България разполага с два милиона посланици по света “, разяснява Джингозян.
БГНЕС: Какво наложи основаването на Bulgarian Centre for Social Integration and Culture /Български център за обществена интеграция и култура/?
Н. Джингозян: По неофициални данни във Англия живеят съвсем четвърт милион български жители. Точната численост е мъчно да бъде открита заради огромния брой сезонни служащи, хора, които работят в сивата стопанска система, както и тези, които пътуват непрекъснато сред двете страни, препитавайки се с търговия. Има и огромен брой български пенсионери, които живеят при децата си в Обединеното кралство. Със сигурност, без значение от точната численост на българите в Обединеното кралство, средствата, които постъпват в България от Англия, обезпечават финансовата сигурност на десетки, бих споделил стотици хиляди българи в България. За 20 година в Лондон аз съвсем не съм срещнал българи тук, които ежемесечно да не подкрепят роднините си в България. Паралелно с това българската общественост тук минава през извънредно сложен интервал. Брекзит, несигурността за бъдещето, неналичието на ясна и съответна информация за това какво ще се случи, враждебната медийна и политическа среда, неналичието на ясно изразена поддръжка от България, неналичието на задоволително информация за новопристигналите българи, които в огромната си част приказват едва езика, не познават системата и имат ниска подготовка, всички тези фактори пораждат вакуум, в който българите в Лондон живеят. Създавайки този център, ние сме си сложили амбициозната задача да решим най-малко част от тези проблеми.
БГНЕС: Как тъкмо Българският център ще оказва помощ на нашите жители там?
Н. Джингозян: Ние ще предлагаме необятен пакет от услуги. От информация за правата на жителите на Европейски Съюз, живеещи във Англия след Брекзит, до курсове за повишение на квалификацията. Кметът на Лондон Садик Кан уточни българската общественост в английската столица като една от 6-те предпочитани за града. Това е огромен късмет за нашенците тук техните проблеми да бъдат в някаква степен решени, само че демонстрира и че българите като цяло във Англия изпитват избрани компликации в интеграционния развой. Ниска подготовка, едва притежаване на езика, компликации при приемане на работа, която най-често се показва в ниско заплатен и неквалифициран труд, културни разлики, липса на мотивация за професионално развиване, капсулиране в българската общественост, което води до компликации в връзката, основаване на нов обществен кръг. Липса на предпочитание за пълноценно присъединяване в културния, обществен и политически живот на страната. Липса на посланичество в неправителствения бранш, в политическата система на страната. Поставили сме си за цел освен да решаваме неотложни проблеми на българите тук, само че и да се опитаме да поощрим и насърчим тяхното интензивно присъединяване в политическия, стопански и обществен живот на Англия.
БГНЕС: Звучи хубаво, само че по какъв начин ще постигнете тази цел?
Н. Джингозян: Приоритети за нас ще бъдат бързата и ефикасна акомодация и интеграция, опознаване на институциите и законите, правата и отговорностите, бита и културата. За да реализираме тази цел, ние започнахме и към този момент интензивно работим в съдействие с представители на локалната власт и неправителствени организации във Англия. Кметство Енфийлд в Северен Лондон интензивно ни оказва помощ, както и няколко депутати и общински съветници от Лейбъристката партия, и най-много Джоан Райьн, народен представител от Лейбъристката партия за тази част на Лондон. Разбира се, ще разчитаме и на поддръжка от българските институции, представители на университетските среди и бизнеса от двете страни. Няколко са главните цели, които сме си сложили, само че бих откроил като извънредно значими за нас следните: поддръжка на развиването и одобряването на удобна правна и просветителна система, която да подкрепя българската общественост във Англия, подкрепяне развиването на професионални познания, умения и потенциал на българите във Англия, поддръжка за гражданско присъединяване в процеса на взимане на решения, касаещи българската общественост тук, поддръжка за българските институции, които работят за пълноправна интеграция на българите в чужбина, отбрана от дискриминация, расизъм, хомофобия и други форми на назадничавост. А също помощ и поддръжка на хора в неравностойно състояние.
БГНЕС: С сътрудници или „ и самичък воинът е боец “?
Н. Джингозян: Вече загатнах кметство Енфийлд в Северен Лондон, което интензивно ни оказва помощ. Аз самият работя за кметство Брент и за кметство Хартфърдшиър. Целият ми професионален път във Англия е бил в тази сфера – обществена интеграция, работа с hard-ro-reach groups, т.е. с общностите, които изпитват избрани компликации в интеграционния развой. Миналата година, когато отговарях за New and Emerging Communities Programme на кмество Брент, с сътрудниците ми успяхме да създадем мрежа от 28 организации, подпомагащи жителите на Източна Европа, живеещи в Лондон. Активно ще търсим подпомагане и поддръжка от тях. Ще работим с Националната здравна система на Англия. Въпреки, че опазването на здравето е гратис, огромна част от българите нямат достъп до услугите на системата. Ще търсим партньорство и с организации от неправителствения бранш, които са се утвърдили във Англия. Една от тях е „ Новите европейци “, с която имаме чудесно партньорство. В доста от огромните университети във Англия съществуват български общности. Аз самият съм ученик на Кингстьн юнивърсити. Ще търсим партньорство с тях, както и с цялата мрежа от организации на територията на Англия, оказващи поддръжка в процеса на интеграция. Надяваме се и на плодотворното съдействие с кмета на Лондон Садик Кан да продължи.
БГНЕС: Дотук – прелестни планове, кажете за съответните начинания с адрес към българите в Лондон?
Н. Джингозян: От септември започваме взаимен план с учебните заведения в Енфийлд с огромен брой български деца. Плануваме изнесени беседи по редица тематики, които са настоящи за българите на Острова. Също тогава с поддръжката на кметство Енфийлд и Лейбъристката партия стартираме периодически срещи с българите в Северен Лондон, още веднъж по тематики, които касаят директно нашите хора в тази част на Лондон. Разяснения за трудовото и общественото обезпечаване, достъп до работния пазар, Брекзит и доста други тематики са във фокуса ни. Подготвяме и анкета, която се надяваме да обхване оптимално необятен кръг от българите в Лондон. Целта е да получим информация за общността в Обединеното кралство, която към този миг липсва. Ще мотивираме българите да упражняват изборните си права и присъединяване им в политическия живот на страната, тъй като не сме показани на никое място във Англия. Подготвяме изложбата на Валентин Кардамски-Вале в Лондон. Плануваме и срещи с българската общественост в цяла Англия във връзка правата на българите тук след Брекзит, а това е измежду най-горещите тематики за всички.
БГНЕС: Дискриминирани ли са българите във Англия?
Н. Джингозян: Преди няколко месеца с Марина Иванова, която от години провежда обичайния Пролетен фестивал на българския фолклор и обичаи в Лондон, пуснахме анкета с над 25 въпроса, която гостите попълниха. Над 20% от тях показват, че са били дискриминирани във Англия. Този висок % се дължи частично на обстоятелството, че болшинството българи не познават системата и не знаят към кого да се извърнат при положение на проблем и като цяло не знаят правата и отговорностите си. А и значително тези хора не знаят за съществуването на 9 предпазени характерности от закона във Англия. Тази липса на информация доста постоянно води до недоумение и неспазване на законите, и до обстановки, които са наказуеми строго в Обединеното кралство. Друг доста значим миг е мултикултурната среда в Лондон. В някой елементи на столицата се приказват над 250 езика. Лондон е бил и допускам ще бъде магнит за хора от целия свят. Търпимост, приемливост и схващане се възпитават в фамилията, само че това е и ангажимент на страната. Голяма част от българите тук идват от дребни градове и села. Те не са имали директен контакт с такова многообразие от езици, култури и представители на хора от целия свят. Много постоянно това води до сложни обстановки. Адаптацията е дълъг развой и в най-голяма степен зависи от желанието и персоналните качества на всеки, който е взел решение да живее в чужбина. Иначе са изгубени в огромния свят.
БГНЕС: Глобализацията заличава ли националните страни и традициите на обособените страни?
Н. Джингозян: Аз не мисля, че би трябвало да демонизираме глобализацията. Ние живеем в световен свят и това е реалност. Нека не забравяме, че колкото повече хората се познават и имат общи проблеми, цели и очаквания, толкоз повече вероятността за спор понижава. Кой би желал да се върне времето, когато, с цел да пътуваш в чужбина беше нужна “изходна виза ”? Бихте ли желали да нямате достъп до интернет, да не гледате MTV или National Geographic? Да нямате шанса да работите, учите или пътувате в чужбина? Представяте ли си живота без мобилен телефон, без световен продан на информация или, за дребни страни като България, без непознати вложения? Ние разполагаме с всичко това с помощта на глобализацията. Комуникации и превоз, които бяха немислими преди единствено 20 година, в този момент съществуват и отстраняват бариери сред хората от разнообразни националности. Да, тя носи и доста провокации и отговорности, само че преимуществата са явни. Въпрос на баланс, национално виновна политика, която да компенсира минусите и акомодация към новите условия. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ