Нина Атюшева Гибелта на десетки руснаци в Сирия на 7

Нина Атюшева

Гибелта на десетки руснаци в Сирия на 7 февруари т.г. не е първата сходна покруса. Само през септември 2017 година там са починали най-малко 54 бойци от частните военни компании на Русия. Руската работа на БиБиСи хвърля светлина върху тези незнайни случаи, разказвайки историята на един от починалите - Евгений Аликов от селището Североонежск, Архангелска област – и пакет документи, донесени на майка му след гибелта на сина й. Сега жителите на селото се борят да легализират паметта на убития в Сирия Аликов.

В средата на септември 2017 с пенсионерката Нина Атюшева от село Североонежск се свързва човек от Ростов на Дон. Той се показал като Андрей и съобщил, че тя би трябвало да пристигна и да вземе тялото на сина си Евгений Аликов, умрял в Сирия.

" Казах им, че сама не мога да дойда в Ростов - спомня си дамата. - Тогава те ми дадоха отговор, че не изоставят своите ". На 20 септември, датата ми споделиха авансово и поръчаха да провеждам погребението за тогава, с кола пристигна мъж на междинна възраст и " докара ковчега с моя наследник, всичките му документи и пари ". Той е пренасял ковчега с тялото в колата цели две хиляди километра от Ростов до Североонежск, също както и парите – пет милиона като застраховка за гибелта на Аликов.

Петте милиона в брой мъжът просто оставил на кухненската маса – пачки с банкноти от по пет хиляди, вързани с ластик. Нина Атюшева си спомня, че някогашният й брачен партньор, който тя от обезсърчение помолила да помогне с организацията на погребението, виждайки това, тъмно се пошегувал: " Какъв съм простак, доста рано си потеглих от теб ".

Предавайки тялото, парите и документите от болничното заведение, мъжът взел от Нина Атюшева квитанция, изпил си чая и си тръгнал. През февруари 2018 година кореспондентите на БиБиСи се пробвали дружно с Нина Атюшева да се свържат с Андрей, само че мъжът от другата страна на телефона декларирал, че не се споделя по този начин и не знае нищо за съветските доброволци в Сирия.



" Майко, излизам на предната линия "

Нина Атюшева споделя, че преди да иде в Сирия, синът й от 2014 година няколко пъти е бил в Луганск, Източна Украйна. Там той е воювал на страната на самопровъзгласилата се Луганска Народна Република (ЛНР). На уеб страницата " Миротворец ", който е на украинските деятели, които събират база (данни) за воюващите на страната на самопровъзгласилата се република, се споделя, че в ЛНР Евгений Аликов е бил в бригадата " Призрак ", ръководена от убития през 2015 година Алексей Мозговой.

През 2016 година, след следващото пътешестване в Източна Украйна, Евгений си прищипал нерв, от което отчасти се парализирал и жена му позвънила от Москва на Нина Атюшева в Североонежск. " Каза, че тя по този начин и по този начин се грижи за три деца и не може да поеме и четвърто- и вземете си, значи, сина ", спомня си пенсионерката. Вкъщи Аликов два месеца се лекувал в регионалната болница. " След това той отпътува за Ростов на Дон в образователен център, където беше към месец и след предварителната подготовка го изпратиха в Сирия ", споделя майка му. Какъв е този център, тя не знае. Медиите неведнъж са писали, че бойците на ЧВК минават подготовка в база в Молкино, Краснодар, а в Сирия ги изпращат с военни полети от Ростов.



Разписка за получен знак на ЧВК Вагнер

Точната дата, на която Евгений Аликов се е озовал в Сирия, майка му не помни, само че това е станало в средата на лятото на 2017 година От документите, които са й предали след гибелта, се вижда, че на 19 май 2017 година той е подписал " обвързване " за приемане на обозначителен знак с персонален номер М-3601. Стандартният номер на знак, който се издава на военните публично от министерството на защитата, има основна писмен знак от съветската писменост и шестцифрено число; номерата на бойците от ЧВК, намиращи се в Сирия, са съкратени до четири числа. Задграничния си паспорт, без който е немислимо да попадне в Сирия, Евгений е получил на 16 юни.



Справка от болничното заведение в Сирия, където е донесено тялото

Пътят на тялото

Пакетът документи, които получила Нина Атюшева и които предала на БиБиСи, дават опция детайлно да се възвърне какво става с съветските доброволци в Сирия след гибелта им.

Още на 2 септември, в случай че се има вяра на документите, тялото на Евгений Аликов е докарано в държавната болница Ал Скелбие в град Хама на 160 километра от Тияс, където е бил погубен. В болничното заведение тялото е било прегледано от лекари в наличието на двама очевидци, след което са били формирани три информации.

Първата: " По тялото на господин Евгений Евгениевич Аликов, от съветски генезис, няма следи от никакви инфекциозни болести ".

Втората: " Контейнерът с тялото на господин Евгений Евгениевич Аликов, от съветски генезис, е заварен ".

Третата: " В контейнера с тялото на господин Евгений Евгениевич Аликов, от съветски генезис, няма поставено друго ".

Подписът на всичките три информации е на основния доктор на болничното заведение Ал Скелбие Исам Мухаммад Хоша.



Превод на справката от сирийска болница, предаден на Нина Атюшева дружно с тялото на сина ѝ

До 6 септември справките са били преведени от арабски на съветски, за което съветското посолство е платило 37 500 сирийски лири (около 5 хиляди рубли). Достоверността на превода е заверена с подписа на втория секретар на посолството на Русия в Сирия Заур Хюсеинов.

На 7-ми септември завеждащият консулския отдел на съветското посолство Турпал Аутаев е подписал смъртния акт на Евгений Аликов и информация за гибелта му.

След всички тези официални процедури тялото на починалия е пътували още съвсем две седмици от Сирия до Архангелска област. " На 20 септември 2017 година детето ми беше докарано в Североонежск, Пласецки регион, в затворен (поцинкован) ковчег ", се споделя в заявката й до Сергей Кривенко, член на Съвета по правата на индивида, шеф на правозащитната група " Гражданин, войска, право ".

" И аз го погребах, разноските за ритуала поех аз. От военното окръжие нямаше никого ", споделя Атюшева.

Заедно с тялото и пакета документи са й предадени два медала на ЧВК " Вагнер ": " За храброст и геройство " и " За кръв и смелост ". На двата медала има дата 1 септември 2017 година Това може да е както неточност на гравьора, по този начин и да сочи, че Аликов е умрял още в края на август, а на 2 септември са могли да вземат тялото му от бойното поле и да го закарат в болничното заведение на Хама.



Кръстове на ЧВК Вагнер " За храброст и геройство " и " За кръв и смелост ". Връчват се не по име, а по номер.

Загиналият № 77

На 27 октомври 2017 година организация Ройтерс разгласява следствие, че през първите девет месеца на 2017 година в Сирия са починали най-малко 131 съветски жители – и това без да се вземат поради формалните загуби, за които оповестява съветското министерство на защитата.

Ройтерс базира материала си на информация за гибелта на съветския войник от ЧВК Сергей Поддубни. Поддубни е умрял на 28 септември в същия град Тияс, където и Евгений Аликов. В справката, подписана от същия секретар на посолството Заур Хюсеинов, като причина за гибелта му е написано " обгаряне на тялото ".

На справката на Поддубни е комплициран номер 131. Според признатата в съветските институции процедура, която е разказана в заповед на министерството на правораздаването, номерацията на такива документи във всяко от регистриращите гибел ведомства стартира от началото на календарната година и се води поредно. Така номерът на всяка информация подхожда на броя на умрелите все още на вписване на гибелта за съответната година.

Справката за гибелта на Евгений Аликов, умрял в Тияс на 2 септември, е получила номер 77.



Справка за гибелта на Евгени Аликов

Следователно единствено през септември 2017 година в Сирия са починали най-малко 54 бойци на ЧВК от Русия. Това е повече от публично известия брой починали за трите и половина години на съветската военна интервенция: по данни на министерството на защитата, загубите на персоналния състав на въоръжените сили на Русия в хода на интервенцията в Сирия са 44 души. Последният публично приет умрял стана летецът майор Роман Филипов.

Многобройните загуби измежду съветските доброволци, отиващи в Сирия като бойци на частни военни компании (ЧВК), съветските управляващи не признават публично и не разясняват.

Последният случай на всеобщо починали руснаци в Сирия беше на 7 февруари, когато няколко отряда на ЧВК попаднаха под огъня на американската авиация. Точният брой на починалите и до момента е незнаен, само че към този момент е ясно, че може да са няколко десетки души. Руското министерство на външните работи публично призна евентуалната крах на единствено петима руснаци.

Статут след гибелта

За признаването на паметта на сина си Нина Атюшева стартира да се бори незабавно след погребението му. Тя се обръща с искане за пояснение на статута за неговото престояване в Сирия към военното окръжие на Пласецк.

Заявлението е подадено на 5 октомври. След месец и половина идва отговор: " Определянето на статута на Вашия наследник за по-нататъшно разрешаване на въпроса за предприемане на ограничения за правова и обществена отбрана сега не беше допустимо ".

Тогава към делото се включват формалните лица на селището. Депутатът от районния съвет Галина Старицина получава отговор от военното окръжие в средата на декември: " От кого е публикуван военния знак с персонален номер, по какъв начин жителят Евгений Евгениевич Аликов се е оказал в Сирийската Арабска Република и е получил входно-изходна рана, в резултат на която е умрял, не беше допустимо да се откри. В тази връзка статутът му не се дефинира. "



Военното окръжие не може да откри кой е издал персонален номер на Аликов и по какъв начин той се е озовал в Сирия

Наистина, признанието на заслугите на Евгений Аликов пред страната завършва още на четиридесет километра от Североонежск – в двуетажната дървена постройка на улица Съветска, където се намира Военното окръжие на Пласецки регион.

" Разбирам за какъв жител говорите и не разбирам по какъв начин би могъл той да попадне в Сирия ", изяснява, изправен до входа, военният комисар Игор Горбунов. " Първо, още на 18 години при приемането на боен билет след обзор от здравната комисия, той е бил приет за отчасти кадърен за военна работа, тъй че по закон не бихме могли да го изпратим в Сирия. Второ, военният знак е от непостоянен тип. Ние отправихме питане във военното окръжие по местоотчета му и ни дадоха отговор, че той не е викан за работа, а какво ни дадоха отговор от Москва дори няма да изтъквам. На майката беше предложено да се обърне към военно-патриотичните организации, тъй като е невероятно да се откри неговият формален статут ".

За невъзможността да се даде статут на военнослужещ със задна дата приказва и правозащитникът Сергей Кривенко: " За страдание, това е нереалистично: по закон той просто е жител на Русия. Сега по отношение на гибелта през февруари на съветски жители този въпрос породи още веднъж, тъй като няма никакво законодателство, което да контролира частните военни компании в Русия. Те са отвън закона. И това е огромен проблем ".

По думите му, доброволците не са предпазени от закона при присъединяване във военни дейности: " Ако военнослужещият е на формален контракт с съветската войска, тогава страната носи отговорност за него. В частност, страната е длъжна да проверява обстоятелството на гибелта – да вземем за пример, кой е издал непозволената заповед. А в случай че това е просто жител на Русия – не е длъжна ".

Те не са предпазени и след връщането им у дома: в съветското законодателство има закон за наемничеството. Ако жител е взел участие във военни интервенции, върнал се е в Русия и бъде потвърден фактът, че е получавал пари, той може да бъде наказан.

Според разказите на четирима ветерани, взели участие в бойните дейности в Източна Украйна и в Сирия, при връщането им вкъщи Федералната работа за сигурност (ФСС) взема квитанция за неразгласяване в продължение на пет години, в противоположен случай ги заплашва престъпно гонене по закона за " наемничеството ".

Нина Атюшева се надява, че в края на краищата страната въпреки всичко ще признае гибелта в Сирия освен на сина й, само че и на всички останали бойци на ЧВК, които са оставили майки, дами и деца. " Това е незаслужено въпреки всичко. Той не е умрял при хулиганско сборичкване, а на война, - споделя тя - И ми се желае някаква признателност от страната, някаква поддръжка. Аз не желая нещо, което не се поставя. Или просто момчето е починало на вятъра? Не знам към този момент ".