Лошите финансови навици, на които учим децата си без да го осъзнаваме
Никой не е съвършен и като родители ние всеки ден го разбираме, изключително когато децата ни създадат нещо, което не утвърждаваме или ни излагат пред други хора. Колкото и да им обясняваме, че нещо не е вярно, те са като гъби и попиват всичко, което виждат от нас и копират държанието ни. По този метод може да им предадем неумишлено неверни уроци, изключително що се отнася до парите и тяхното ръководство. В тази публикация съм събрал 4 финансови навика, които могат съществено да навредят на децата ни в дълготраен проект.
№ 4 Работата е скучна и нископлатена
Много постоянно когато се приберем вечер изтощени от работа незабавно започваме да се оплакваме на всички в фамилията какъв брой натоварваща и скучна е работата ни, по какъв начин сътрудниците ни са ни „ подлели вода “, а шефът не ни прави оценка. Това може и да наподобява като естествена реакция против насъбрания денем стрес и да „ си излеем тъгата “ е нещо обикновено в нашите очи, само че не по този начин се възприема от децата ни.
Те чуват, че да се работи въобще не е хубаво, по през целия ден не вършим нищо забавно и единствената причина да вървим на работа е заплатата в края на месеца. Ако непрестанно се оплакваме и че тя е ниска и не стига за нищо, нещата стават още по-лоши. В мозъка на децата ни се ражда една в действителност ужасяваща картинка и те ще намразят работата още в ранна възраст. Това ще продължи през целия им живот и непрестанно ще търсят някаква доза благополучие или задоволство в свободното си време. Аз не желая да съм повода по 8 часа дневно моите деца да не се усещат добре в продължение на години.
Вместо това, може да им разкажем, че това, което вършим е нашият метод да създадем света едно по-добро място, че оказваме помощ на другите и че работата ни дава сила и ни стимулира да се развиваме и да ставаме още по-добри, а заплатата е възнаграждението за тези старания. Това няма да е неистина, тъй като съм сигурен, че макар компликациите множеството от нас го мислят.
№ 3 „ Банката на мама и тате “ е постоянно отворена
Сигурен съм, че най-малко един път ви се е случвало сина ви или щерка ви да са си похарчили джобните, само че все пак доста мощно да желаят да отидат на кино, на дискотека, на кафе или на друго развлечение. Всички сме били в това състояние и незабавно ни се откъсва от сърцето някой лев, с цел да „ се почерпят децата “.
Проблемът идва когато това се трансформира в табиет и молбите зачестяват. Винаги повода е значима и е „ изскочило “ нещо в последния миг. Ако продължаваме да даваме пари в тези случаи, ще научим децата ни, че финансовите решения нямат никакви последици и даже да си похарчим парите, постоянно има някой да ни даде още. В живота не се случва това. Дори с цената на отчаяние е добре да покажем на нашите наследници, че би трябвало да носят отговорност за решенията си.
„ Банката на мама и тате “ доста постоянно има и друга политика, която основава неприятни финансови привички в ползвателите си. Тя е за заплащането на домашни отговорности и положителни оценки в учебно заведение. В нашето семейство всеки си има задания у дома като един готви, различен чисти, трети пазари и така нататък Никой не получава пари за тези фамилни или персонални отговорности. Разбирам желанието на доста родители да научат децата си на труд и че той би трябвало да е заплатен, само че дано това става когато детето прояви самодейност и свърши нещо, което не е негово обвързване. Сигурен съм, че тези уроци ще са много по-ценни и няма непрестанно да ни желае пари, даже с цел да си събере играчките, да вземем за пример, или да си напише домашните.
Друга неприятна процедура е заплащането за високи оценки. Така единственото ти предпочитание е не да научиш нещо ново, не да приложиш знанията, а просто да „ зубриш “ наизуст и да изкарваш единствено шестици. Това ли желаеме от децата ни? В живота отличниците не постоянно съумяват, а и тези деца постоянно ще търсят пари и външна мотивация, с цел да се развиват.
№ 2 „ Искам това незабавно “
Всеки родител е попадал в тази обстановка – детето се тръшка в магазина и желае следващата играчка, видеоигра или съвременна джаджа, и ние се усещаме длъжни да се съобразим с него и да купим следващата „ глезотийка “. Много хора го вършат от стеснение, тъй като останалите купувачи гледат обстановката и се чудят за какво просто не вземем това нещо и детето да спре да хленчи. Или пък си мислят какви капризни деца имаме.
На мен сходна обстановка ми се е случвала доста пъти с Кари (тя в този момент е на 7 години), само че не съм отстъпвал, тъй като като всяко дете тя ревизира до каква степен стигат нейните граници и моето самообладание. Знам, че е по-лесно просто да купя това, което желае и по-късно (евентуално) да ѝ обясня за какво това не е вярно, само че аз го върша на място в магазина. Говорим си за какво го желае, има ли потребност от него, защо ще го употребява, има ли различен метод и така нататък Когато беше по-малка ѝ споделях нещо от сорта „ Знам, че искаш тази играчка. Тя наподобява доста хубава. А и някоя твоя другарка несъмнено я има. Когато се приберем ще си поговорим по какъв начин може да си я купиш, а в този момент тя ще остане в магазина и ще те чака. Кажи ѝ довиждане, довиждане “.
Ако се пречупим, това е неприятен урок от наша страна, тъй като импулсивните покупки и моменталното задоволство ще доведат до огромни финансови проблеми нашето дете, когато то стане възрастен и има пари и кредитна карта в джоба. Ще желае всичко на момента.
№ 1 Светът е цялостен с ограничавания, а и ние сме небогати
Немалко родители одобряват света като място цялостно с ограничавания. Неслучайно, властта и парите у нас се показват като баница. Тя има избран брой части и в случай че съседите или пък сътрудниците се доберат първи до нея, няма да остане нищо за нас. В същото време ние непрестанно си повтаряме, че сме най-бедната страна в Европейски Съюз, че заплатите и пенсиите у нас са ниски, че постоянно сме на последните места в Европа и още сходни мантри, с които малките екрани си пълнят новините. Тяхната цел е ясна – да имат повече фенове, а с положителни вести това няма да стане, само че какво ни носи този непрестанен негативизъм. Съчувствие? Удовлетворение че не сме най-зле? Друго?
Когато детето ни непрестанно чува всички тези неща, в неговия разум се заражда една мрачна картина на свят цялостен с ограничавания. Когато изиска нещо и ние му кажем, че не може да си го позволим, то пораства с убеждението, че има оскъдност и неговото семейство е оскъдно и нищо не може да си разреши. Това мислене ще влия на неговите решения до края на живота му.
Истината е, че светът е едно хубаво място с неограничени благоприятни условия, от които може да се възползваме. Цялата информация на човечеството е в джоба ни, в случай че имаме смарт телефон с интернет и от нас зависи да реализираме задачите си. Когато детето ни изиска нещо, няма потребност да го лъжем, че не може да си го позволим и то да приема, че сме небогати, а просто да го попитаме КАК може да си го позволим. Детското въображение ще измисли доста способи и ще знае, че за всеки проблем си има решения, а не ограничавания.
За край
Най-важните уроци за парите и персоналните финанси ги учим като деца от нашите родители, само че най-често това става изцяло неумишлено, когато просто ги следим и копираме техните дейности. Тези уроци от детството са доста устойчиви във времето и смяната им е извънредно сложна. Ако научим децата ни на положителни финансови привички още от дребни, това ще е една от най-хубавите ни дълготрайни вложения. Независимо на каква възраст са нашите наследници, към момента не е късно да променим тяхното бъдеще. Успех!
№ 4 Работата е скучна и нископлатена
Много постоянно когато се приберем вечер изтощени от работа незабавно започваме да се оплакваме на всички в фамилията какъв брой натоварваща и скучна е работата ни, по какъв начин сътрудниците ни са ни „ подлели вода “, а шефът не ни прави оценка. Това може и да наподобява като естествена реакция против насъбрания денем стрес и да „ си излеем тъгата “ е нещо обикновено в нашите очи, само че не по този начин се възприема от децата ни.
Те чуват, че да се работи въобще не е хубаво, по през целия ден не вършим нищо забавно и единствената причина да вървим на работа е заплатата в края на месеца. Ако непрестанно се оплакваме и че тя е ниска и не стига за нищо, нещата стават още по-лоши. В мозъка на децата ни се ражда една в действителност ужасяваща картинка и те ще намразят работата още в ранна възраст. Това ще продължи през целия им живот и непрестанно ще търсят някаква доза благополучие или задоволство в свободното си време. Аз не желая да съм повода по 8 часа дневно моите деца да не се усещат добре в продължение на години.
Вместо това, може да им разкажем, че това, което вършим е нашият метод да създадем света едно по-добро място, че оказваме помощ на другите и че работата ни дава сила и ни стимулира да се развиваме и да ставаме още по-добри, а заплатата е възнаграждението за тези старания. Това няма да е неистина, тъй като съм сигурен, че макар компликациите множеството от нас го мислят.
№ 3 „ Банката на мама и тате “ е постоянно отворена
Сигурен съм, че най-малко един път ви се е случвало сина ви или щерка ви да са си похарчили джобните, само че все пак доста мощно да желаят да отидат на кино, на дискотека, на кафе или на друго развлечение. Всички сме били в това състояние и незабавно ни се откъсва от сърцето някой лев, с цел да „ се почерпят децата “.
Проблемът идва когато това се трансформира в табиет и молбите зачестяват. Винаги повода е значима и е „ изскочило “ нещо в последния миг. Ако продължаваме да даваме пари в тези случаи, ще научим децата ни, че финансовите решения нямат никакви последици и даже да си похарчим парите, постоянно има някой да ни даде още. В живота не се случва това. Дори с цената на отчаяние е добре да покажем на нашите наследници, че би трябвало да носят отговорност за решенията си.
„ Банката на мама и тате “ доста постоянно има и друга политика, която основава неприятни финансови привички в ползвателите си. Тя е за заплащането на домашни отговорности и положителни оценки в учебно заведение. В нашето семейство всеки си има задания у дома като един готви, различен чисти, трети пазари и така нататък Никой не получава пари за тези фамилни или персонални отговорности. Разбирам желанието на доста родители да научат децата си на труд и че той би трябвало да е заплатен, само че дано това става когато детето прояви самодейност и свърши нещо, което не е негово обвързване. Сигурен съм, че тези уроци ще са много по-ценни и няма непрестанно да ни желае пари, даже с цел да си събере играчките, да вземем за пример, или да си напише домашните.
Друга неприятна процедура е заплащането за високи оценки. Така единственото ти предпочитание е не да научиш нещо ново, не да приложиш знанията, а просто да „ зубриш “ наизуст и да изкарваш единствено шестици. Това ли желаеме от децата ни? В живота отличниците не постоянно съумяват, а и тези деца постоянно ще търсят пари и външна мотивация, с цел да се развиват.
№ 2 „ Искам това незабавно “
Всеки родител е попадал в тази обстановка – детето се тръшка в магазина и желае следващата играчка, видеоигра или съвременна джаджа, и ние се усещаме длъжни да се съобразим с него и да купим следващата „ глезотийка “. Много хора го вършат от стеснение, тъй като останалите купувачи гледат обстановката и се чудят за какво просто не вземем това нещо и детето да спре да хленчи. Или пък си мислят какви капризни деца имаме.
На мен сходна обстановка ми се е случвала доста пъти с Кари (тя в този момент е на 7 години), само че не съм отстъпвал, тъй като като всяко дете тя ревизира до каква степен стигат нейните граници и моето самообладание. Знам, че е по-лесно просто да купя това, което желае и по-късно (евентуално) да ѝ обясня за какво това не е вярно, само че аз го върша на място в магазина. Говорим си за какво го желае, има ли потребност от него, защо ще го употребява, има ли различен метод и така нататък Когато беше по-малка ѝ споделях нещо от сорта „ Знам, че искаш тази играчка. Тя наподобява доста хубава. А и някоя твоя другарка несъмнено я има. Когато се приберем ще си поговорим по какъв начин може да си я купиш, а в този момент тя ще остане в магазина и ще те чака. Кажи ѝ довиждане, довиждане “.
Ако се пречупим, това е неприятен урок от наша страна, тъй като импулсивните покупки и моменталното задоволство ще доведат до огромни финансови проблеми нашето дете, когато то стане възрастен и има пари и кредитна карта в джоба. Ще желае всичко на момента.
№ 1 Светът е цялостен с ограничавания, а и ние сме небогати
Немалко родители одобряват света като място цялостно с ограничавания. Неслучайно, властта и парите у нас се показват като баница. Тя има избран брой части и в случай че съседите или пък сътрудниците се доберат първи до нея, няма да остане нищо за нас. В същото време ние непрестанно си повтаряме, че сме най-бедната страна в Европейски Съюз, че заплатите и пенсиите у нас са ниски, че постоянно сме на последните места в Европа и още сходни мантри, с които малките екрани си пълнят новините. Тяхната цел е ясна – да имат повече фенове, а с положителни вести това няма да стане, само че какво ни носи този непрестанен негативизъм. Съчувствие? Удовлетворение че не сме най-зле? Друго?
Когато детето ни непрестанно чува всички тези неща, в неговия разум се заражда една мрачна картина на свят цялостен с ограничавания. Когато изиска нещо и ние му кажем, че не може да си го позволим, то пораства с убеждението, че има оскъдност и неговото семейство е оскъдно и нищо не може да си разреши. Това мислене ще влия на неговите решения до края на живота му.
Истината е, че светът е едно хубаво място с неограничени благоприятни условия, от които може да се възползваме. Цялата информация на човечеството е в джоба ни, в случай че имаме смарт телефон с интернет и от нас зависи да реализираме задачите си. Когато детето ни изиска нещо, няма потребност да го лъжем, че не може да си го позволим и то да приема, че сме небогати, а просто да го попитаме КАК може да си го позволим. Детското въображение ще измисли доста способи и ще знае, че за всеки проблем си има решения, а не ограничавания.
За край
Най-важните уроци за парите и персоналните финанси ги учим като деца от нашите родители, само че най-често това става изцяло неумишлено, когато просто ги следим и копираме техните дейности. Тези уроци от детството са доста устойчиви във времето и смяната им е извънредно сложна. Ако научим децата ни на положителни финансови привички още от дребни, това ще е една от най-хубавите ни дълготрайни вложения. Независимо на каква възраст са нашите наследници, към момента не е късно да променим тяхното бъдеще. Успех!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ