Най-голямото предателство в българската история
Николай Цеков, Дойче веле
По време на посещаване в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов концепцията си за присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики като 16-та руска република. Идеята му е този акт да послужи като образец за бъдещата интеграция и на други руски спътници към Съветския съюз - и като отпор против зародилите към този момент индивидуалистични отклонения на Китай, Албания и Румъния. Първоначално Хрушчов утвърждава самоинициативата на Живков и повдига единствено един въпрос: дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.
Тази реакция окуражава българския водач и неговите доближени. Специално свиканият уголемен пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 4 декември 1963 година взема решение Народна република България да поеме курс към цялостен отвод от формалния си народен суверенитет и слага като последна цел сливането със Съветския съюз.
Дори няма потребност от референдум, упорстват участници в полемиката. „ Пленумът прави оценка като забележителна демонстрация на национализъм и интернационализъм самодейността на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното съдействие сред нашата страна и Съветския съюз и да се основат предпоставки за цялостно сливане на двете наши приятелски страни “, написа в крайното решение, признато единомислещо и с бурни аплодисменти от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
" Предателство без аналог в международната история "
Впоследствие обаче Хрушчов трансформира мнението си. " На тези хитреци в София им се ще да седнат на нашата софра ", жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „ сливането “ Москва ще би трябвало да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Така в последна сметка София и Москва вземат решение първоначално да засекретят подготвяното обединяване. През октомври 1964 обаче Никита Хрушчов е свален, а това осуетява по-нататъшното разглеждане на въпроса.
Историкът от Нов български университет Лъчезар Стоянов и дългогодишният анализатор на комунизма в американския институт Ранд Корпорейшън Алекс Алексиев считат, че тези проекти са били акт на висшо национално изменничество, без аналог в международната история. Според двамата специалисти, 1963 година е единствено началото на поредност от опити българската самостоятелност и суверенитет да се връчат на Москва. Опити, посредством които Живков и цялото управление на Българска комунистическа партия желаят да бетонират властта на ръководещата партия и династия. Това извънредно тежко закононарушение (дори съгласно текстовете на Наказателния кодекс на НРБ) освен остава ненаказано, само че даже не беше разследвано от прокуратурата след 1989 година, напомнят двамата наблюдаващи.
В дъното на всичко е плачевното икономическо положение на Народна република България след първия банкрут на диктатурата в края на 1950-те години, безапелационен е Стоянов. Златният запас на страната е предаден на Москва за погасяване на руските заеми, отпуснати на София за построяването на допотопна тежка промишленост по сталински пример. След разбиването на частното селско стопанство в страната царува дефицит на храни и съществени артикули. Официалните статистики сочат, че при започване на 1960-те години даже жителите на Съюз на съветските социалистически републики, които непрекъснато живеят в краен недостиг, са консумирали приблизително два пъти повече месо от българите. Самият Живков признава, че изходът от това състояние е цялостна двустранна интеграция, която да завърши с окончателно обединение със Съюз на съветските социалистически републики.
Но една от аргументите за плачевното положение на българската стопанска система е точно цялостната ѝ взаимозависимост от Съветския съюз. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино (в релативно изражение) спрямо цените, които постанова при вноса на руски петрол, излиза наяве от разискванията на пленума през 1963 година. Освен това България към този момент не е в положение да връща руските заеми, с чиято помощ се пробва да избегне банкрута. На този декор Живков и Българска комунистическа партия считат, че единственият излаз е присъединението към Съюз на съветските социалистически републики. Те явно мислят също по този начин, че превръщането на Народна република България в руска република ще им подсигурява властта в тези несигурни времена, когато Хрушчов стартира да сменя водачи в руския лагер, които са били правилни на предшественика му Сталин.
„ Властовото състояние на самия Живков не е напълно укрепнало заради вътрешнопартийни битки сред обособените кланове в Българска комунистическа партия ", споделя историкът Лъчезар Стоянов. Той не приема тезите на някои български историци, че националното изменничество на Българска комунистическа партия било просто един от „ маньоврите “ на Живков, който целял замяна на българския суверенитет против приемането на безплатни руски заеми - и изключително на петрол, който Народна република България щяла да продава „ под тезгяха “ на интернационалния пазар против твърда валута.
" В дух на обич и лоялност към Съюз на съветските социалистически републики "
„ Става дума за добре премислена и планувана във времето тактика на Живков и върхушката в Българска комунистическа партия за очистване на формалната самостоятелност на страната против приемането на политически и стопански гаранции за опазване на властта и привилегиите на ръководещата в София комунистическа тирания. Отлична илюстрация на това изказване е и вторият опит за вкарване на Народна република България в състава на Съюз на съветските социалистически републики. Той е стартиран по време на извършения през юли 1973 пленум на Българска комунистическа партия. На него е разискван документ от 20 страници, който разказва какво цели София с подновяването на офертата към Москва за усвояване на Народна република България “, споделя Стоянов. И прибавя, че в този случай не е била извършена даже наложителната предварителна консултация с Брежнев и Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Според специалиста, най-интересна за историците е петата глава в документа: по какъв начин Българска комунистическа партия би трябвало да възпитава българския народ предвид на идното му включване в редовете на изграждащата се единна руска нация. Там се показва, че владеенето на съветски език става към този момент наложително за жителите на Народна република България.
Превъзпитанието им би трябвало да протича в „ дух на обич и лоялност към Съюз на съветските социалистически републики и в синовна благодарност и честност към руския народ “, написа в строго секретната тактика от лятото на 1973 година. „ Съдържанието на този документ е толкоз скандално, че се постанова даже водачите и секретарките на партийните велможи да подписват специфични заявления, че няма да разгласят дочутото по време на разискванията “, показва Стоянов.
Опитите на Живков и Българска комунистическа партия за присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики не престават най-малко още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. Пример за това е срещата сред Брежнев и източноевропейските комунистически водачи, състояла се в Крим през август 1978, на която Тодор Живков намерено упорства България да бъде третирана от Москва като елементарна руска република./faktor.bg
По време на посещаване в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов концепцията си за присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики като 16-та руска република. Идеята му е този акт да послужи като образец за бъдещата интеграция и на други руски спътници към Съветския съюз - и като отпор против зародилите към този момент индивидуалистични отклонения на Китай, Албания и Румъния. Първоначално Хрушчов утвърждава самоинициативата на Живков и повдига единствено един въпрос: дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.
Тази реакция окуражава българския водач и неговите доближени. Специално свиканият уголемен пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия на 4 декември 1963 година взема решение Народна република България да поеме курс към цялостен отвод от формалния си народен суверенитет и слага като последна цел сливането със Съветския съюз.
Дори няма потребност от референдум, упорстват участници в полемиката. „ Пленумът прави оценка като забележителна демонстрация на национализъм и интернационализъм самодейността на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното съдействие сред нашата страна и Съветския съюз и да се основат предпоставки за цялостно сливане на двете наши приятелски страни “, написа в крайното решение, признато единомислещо и с бурни аплодисменти от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
" Предателство без аналог в международната история "
Впоследствие обаче Хрушчов трансформира мнението си. " На тези хитреци в София им се ще да седнат на нашата софра ", жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „ сливането “ Москва ще би трябвало да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Така в последна сметка София и Москва вземат решение първоначално да засекретят подготвяното обединяване. През октомври 1964 обаче Никита Хрушчов е свален, а това осуетява по-нататъшното разглеждане на въпроса.
Историкът от Нов български университет Лъчезар Стоянов и дългогодишният анализатор на комунизма в американския институт Ранд Корпорейшън Алекс Алексиев считат, че тези проекти са били акт на висшо национално изменничество, без аналог в международната история. Според двамата специалисти, 1963 година е единствено началото на поредност от опити българската самостоятелност и суверенитет да се връчат на Москва. Опити, посредством които Живков и цялото управление на Българска комунистическа партия желаят да бетонират властта на ръководещата партия и династия. Това извънредно тежко закононарушение (дори съгласно текстовете на Наказателния кодекс на НРБ) освен остава ненаказано, само че даже не беше разследвано от прокуратурата след 1989 година, напомнят двамата наблюдаващи.
В дъното на всичко е плачевното икономическо положение на Народна република България след първия банкрут на диктатурата в края на 1950-те години, безапелационен е Стоянов. Златният запас на страната е предаден на Москва за погасяване на руските заеми, отпуснати на София за построяването на допотопна тежка промишленост по сталински пример. След разбиването на частното селско стопанство в страната царува дефицит на храни и съществени артикули. Официалните статистики сочат, че при започване на 1960-те години даже жителите на Съюз на съветските социалистически републики, които непрекъснато живеят в краен недостиг, са консумирали приблизително два пъти повече месо от българите. Самият Живков признава, че изходът от това състояние е цялостна двустранна интеграция, която да завърши с окончателно обединение със Съюз на съветските социалистически републики.
Но една от аргументите за плачевното положение на българската стопанска система е точно цялостната ѝ взаимозависимост от Съветския съюз. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино (в релативно изражение) спрямо цените, които постанова при вноса на руски петрол, излиза наяве от разискванията на пленума през 1963 година. Освен това България към този момент не е в положение да връща руските заеми, с чиято помощ се пробва да избегне банкрута. На този декор Живков и Българска комунистическа партия считат, че единственият излаз е присъединението към Съюз на съветските социалистически републики. Те явно мислят също по този начин, че превръщането на Народна република България в руска република ще им подсигурява властта в тези несигурни времена, когато Хрушчов стартира да сменя водачи в руския лагер, които са били правилни на предшественика му Сталин.
„ Властовото състояние на самия Живков не е напълно укрепнало заради вътрешнопартийни битки сред обособените кланове в Българска комунистическа партия ", споделя историкът Лъчезар Стоянов. Той не приема тезите на някои български историци, че националното изменничество на Българска комунистическа партия било просто един от „ маньоврите “ на Живков, който целял замяна на българския суверенитет против приемането на безплатни руски заеми - и изключително на петрол, който Народна република България щяла да продава „ под тезгяха “ на интернационалния пазар против твърда валута.
" В дух на обич и лоялност към Съюз на съветските социалистически републики "
„ Става дума за добре премислена и планувана във времето тактика на Живков и върхушката в Българска комунистическа партия за очистване на формалната самостоятелност на страната против приемането на политически и стопански гаранции за опазване на властта и привилегиите на ръководещата в София комунистическа тирания. Отлична илюстрация на това изказване е и вторият опит за вкарване на Народна република България в състава на Съюз на съветските социалистически републики. Той е стартиран по време на извършения през юли 1973 пленум на Българска комунистическа партия. На него е разискван документ от 20 страници, който разказва какво цели София с подновяването на офертата към Москва за усвояване на Народна република България “, споделя Стоянов. И прибавя, че в този случай не е била извършена даже наложителната предварителна консултация с Брежнев и Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Според специалиста, най-интересна за историците е петата глава в документа: по какъв начин Българска комунистическа партия би трябвало да възпитава българския народ предвид на идното му включване в редовете на изграждащата се единна руска нация. Там се показва, че владеенето на съветски език става към този момент наложително за жителите на Народна република България.
Превъзпитанието им би трябвало да протича в „ дух на обич и лоялност към Съюз на съветските социалистически републики и в синовна благодарност и честност към руския народ “, написа в строго секретната тактика от лятото на 1973 година. „ Съдържанието на този документ е толкоз скандално, че се постанова даже водачите и секретарките на партийните велможи да подписват специфични заявления, че няма да разгласят дочутото по време на разискванията “, показва Стоянов.
Опитите на Живков и Българска комунистическа партия за присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики не престават най-малко още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. Пример за това е срещата сред Брежнев и източноевропейските комунистически водачи, състояла се в Крим през август 1978, на която Тодор Живков намерено упорства България да бъде третирана от Москва като елементарна руска република./faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ