Никола Пешев е един от хората, които най-добре знаят през

Никола Пешев е един от хората, които най-добре знаят през какво е минал Витоша (Бистрица) през последните повече от 10 години, с цел да бъде клубът, който е през днешния ден. Присъединил се към клуба още като студент – едвам на 21 години, през днешния ден Пешев е треньор на набор 2003, а дружно с Кристиан Узунов води и родените през 2007-а. За компликациите през годините, предизвикването да работиш с деца и задачите пред себе си, младият експерт приказва пред формалния уебсайт на клуба.

- Никола, какво е за теб работата с деца?
- Има доста отговори, които мога да дам, и всичките ще са правилни, само че най-обобщаващият е отговорност.

- Какви компликации среща един треньор по време на работата си с деца?
- Всякакви, само че ние сме хора, които вършим това, което обичаме, тъй че компликациите са по-лесно преодолими.

- Кое е най-голямото предизвикателство за вас?
- Като педадог за мен е значимо да основа дисциплинираност, а като треньор – да поема зле представящ се тим и да го направя боеспособен.

- Какво е главното, на което желаете да научите деца?
- Винаги се старая да ги науча да бъдат независими. Карам ги да поемат отговорност и да мислят. Същевременно беседвам с тях като с възрастни.

- Има ли гений в България? Защо малко деца съумяват да се развият и заиграят на най-високо равнище?
- Талант има на всички места. Много хора упрекват треньорите, че нямат смелостта да залагат на младите, само че аз се убедих, че те просто не са задоволително готови, с цел да играят мъжки футбол. С час и половина дневно тренировки не се става футболист. Това е истината. Нужни са доста повече предпочитание, усърдие и отделено време.

- Къде изостават юношите? Какво им липсва?
- Изостават най-много физически и механически. Тактически отиват съвсем подготвени в мъжете. Психически също отстъпват, само че това е обяснимо поради възрастта им.

- Защо Витоша, а не различен тим? Как оценявате изискванията, които предлага клубът?
- В началото беше стичане на събитията. Така се случи, само че след това, откакто усетих отношението на управлението, спокойствието, времето и сигурността, която ти се дават, си споделих, че ще остана, до момента в който съм необходим.

- Колко се е развил спрямо момента, в който сте почнали работа в него?
- Добър въпрос. Опитвам се да се сетя за аналог на нашия клуб у нас, само че не мога. Попаднах във Витоша през 2007 година. Сега, когато се замисля, съзнавам какъв брой доста време мина от този момент – повече 10 години. По това време бях студент. Реших да спра с футбола и да се насоча към треньорството. Започнах работа в школата на Витоша. Беше дребна, имаше единствено две възрасти – родени 1992 и 1994 година. Още помня думите на президента Сергей Ташков в един от първите диалози посред ни, че „ всичко ще се случи, само че ще се случва едно по едно “. Повярвах му! Повярвах, че един ден ще бъдем съперници на огромните тимове. Години по-късно нещата се случиха! Едно по едно! Днес школата се състои от цели 10 възрасти, мъжкият тим е в „ А “ група, разполагаме с прелестен стадион, а колективът в клуба е страховит. Днес имам вяра, че някой ден ние ще сме един от „ огромните тимове “, че ще пристигна миг, в който всички момчета от първия състав ще са чеда на нашия труд, на нашата школа. Щастлив съм, че повярвах на тези думи, които, 10 години по-късно, осъзнах, че не са просто думи, а действителни дейности.

- Какво е най-голямото ви предпочитание, най-голямата ви цел като треньор на деца?
- Най-голямото ми предпочитание в персонален проект е да виждам момчета, които съм упражнявал, да играят мъжки футбол и да са водачи на тимовете си. Като цяло пък желанието ми е детско-юношеските ни гарнитури да превъзхождат тези на огромните клубове.

- Какво е вашето обръщение към децата, които упражняват?
- Всеки ден да дават максимума от опциите си и да знаят, че са нужни доста повече старания, доста повече часове тренировки, с цел да станат огромни футболисти.

- Благодаря ти и триумф!
- Благодаря и аз!