Никога не съм бил достатъчно глупав, за да се изживявам

„ Никога не съм бил задоволително малоумен, с цел да се изживявам като оптимист “, споделяше Тодор Колев.  Големият артист, който на 26 август можеше да чества 80, остана реалист до финала на земните си завършения. Българският Чарли Чаплин си отиде на 73 – и едвам звучи като факсимиле, мястото му в киното, театъра, малкия екран и музиката в действителност и безнадеждно остава празно. Дори в зенита на блестящата си кариера разясняваше с горест: „ Всеки да си оре неговата равнища. Борих се задоволително – каквото можах, направих. Време е младите да дойдат и да се пробват. Човек би трябвало да знае по кое време да спре. Това е доста значимо. Драматичен съм, тъй като такова ни е времето, подобен ни е животът “.  В последните години от земното си съществуване Адама беше обезверен от бездарниците и интригантите в гилдията, от неналичието на усет у публиката, от евтините пошлотии в афиша. „ В България от много време господства неприятен табиет – никой не го е грижа. Най-голямата ми заблуда се оказа, че изкуството може да помогне за смяната. Но никой не може да излъже живота – макар че е цялостно с подправени герои, които не се осъзнават в този смисъл. Най-печалното е, че не умеем да се състезаваме, а желаеме да побеждаваме “, съжаляваше той за „ устойчивия “ ни народен модел. И концентрираше цялата отпадналост на интелекта в само изречение: „ Днес няма кой да напише пиеса като „ Човекоядката “, към този момент няма създатели като Иван Радоев “.  Но беше безапелационен, че актьорите съумяват да отсрамят арт съсловието. „ Те са действителните ни гении – макар че в никакъв случай не са получавали това, което им се поставя. А американските продукции им заплащат колкото на обущарите в Холивуд. Затова не им обръщам внимание – въздухарска работа. А ние сме експерти – всичко друго може да бъде противоречиво, единствено това – не. Когато Луиджи Перели пристигна да снима „ Дело по съвест “ у нас, остана учуден и очарован “, споделяше Тодор Колев, изиграл десетки функции в комедии и драми. Самият той определяше като най-трагичен облик пред камерите своя престъпен контрольор в „ Смъртта може да изчака “ на Евгений Михайлов. „ С наслаждение одобрих голямото предизвикателство, с цел да потвърдя, че е по-лесно да разплачеш феновете, в сравнение с да ги разсмееш “, беше откровен асът в седмото изкуство. Той в никакъв случай не е крил, че е доста огромен късметлия в този „ бизнес “. Когато Николай Волев се чуди кой да бъде „ Двойникът “ – т.е. братовчедите Деневи - се колебае сред Ицхак Финци и Тодор Колев. Режисьорът много дълго в действителност е колеблив – първият е супер поради приключеното си лъчение на теоретичен служащ, а вторият е супер поради дарбата си да влезе в кожата на страховит бакалин.  И той влиза – макар че преди малко са му правили интервенция на разкъсан минискус и в някои фрагменти даже понакуцва. През 1981-а Адама получава премията на фестивала във Варна, а на интернационалния конгрес в Карлови вари неговите Деневи го извеждат на върха, където се състезава с Ал Пачино за актьорския приз. Друг - към този момент естествен италианец, Нино Манфред пък праща бутилка уиски, откакто озвучава на родния си език Пурко от „ Господин за един ден “. Тодор Колев получава още едно значимо самопризнание за персонаж в лента на Волев. След прожекцията на фестивала в Гренобъл френска критичка споделя: „ Когато си отиде Виторио де Сика, взехме решение, че с него си е отишла и елегантността на комедията. Но пристигна човек от далечна източна страна, с цел да ни покаже, че елегантната комедия към момента някъде съществува “.      

    

Всъщност първата основна роля на Адама е в „ Последният ерген “ на Володя Янчев. За малко да се размине с нея, тъй като Христо Сантов, тогавашният началник на Киноцентъра, е срещу толкоз сериозен театрал да се чапрази в комедия.  Володя Янчев, който по-късно ще направи същинския шлагер „ Топло “, е толкоз гневен от опита да блокират плана му, че е подготвен да вдигне скандал чак в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Но перипетиите не стопират до тук – Павел Писарев, който е партийната „ шапка “ на Киноцентъра, персонално сяда да премонтира някои подиуми, които не му „ харесват “.  А Тодор Колев, който в никакъв случай не си оставя магарето в калта, непосредствено го пита за какво си е разрешил да се меси в креативния развой. БКП-велможата изригва във отвращение от неуместния въпрос, само че не дава логически отговор. Лошите са другото амплоа на Тодор Колев. Никола Корабов го вика за „ Иван Кондарев “, а Адама до последно помни фотосите на историческата драма, тъй като едвам не губи живота си след един от работните дни на терен. Тогава една вечер го връщат в София, тъй като на сутринта има подготовка, а след това и зрелище. При чешма на Витиня водачът пропуща да дръпне ръчната спирачка и автомобилът със спящите в него Тодор Колев и Иван Несторов поема към близката бездна и двамата съумяват да скочат в последния миг. Адама е „ неприятен “ и в „ Един момент независимост “ на Иванка Гръбчева – поручик от жандармерията. Докато снимат в пандиза, му демонстрират килъра на Сашо Сладура.  



На Тодор Колев не му липсват завършения и в музиката. Той споделя в записките си, че първият му албум – две огромни плочи – много време чака да бъде пуснат. Излиза след позвъняване на Стоян Михайлов, с който Адама съвсем не се познава, само че висшият БКП-функционер безпределно го почита. През 2002-а пък беше премиерата на „ Най-доброто “, изпято за 25 години. Тогава Тодор Колев описа пред „ Стандарт “, че написа текста за „ Как ще ги стигнем американците “  на връщане от турне. „ Оркестърът продължи към София – по принцип постоянно съм обичал да карат самичък. Спрях колата на паркинг след Перник. Идеята към този момент беше узряла и думите сами потеглиха. Написах ги на листче. В тези години човек не се опасяваше в тъмното. Атмосферата по пътищата беше по-друга. Прибрах се бързо в къщи и пуснах „ Лет ит би “ на „ Бийтълс “, чиято музика взех решение да употребявам и работата стана. „ Автобиография “ пък се „ пръкна “, до момента в който с Борис Христов отивахме на посетители в провинцията. По целия път му тананиках и пеех. Той хареса текста и аз щях да се спукам от горделивост, тъй като доста одобрявам неговата лирика. Борето високо оцени моето възприятие за комизъм, играта с циганския словоред ужасно му хареса. Много съм признателен, че ми разреши да трансформира в ария неговото стихотворение „ Петима музиканта “. „ Малката “ също е с дълга история. Канех се да я направя 20 години. Беше ми в главата. Но сякаш всичко ми беше ясно, само че все не сядах да я довърша. Накрая се взех решение – платих си целия харч и я записах в студио. Само и единствено да се освободя от нея. Сюжетът е следният: стабилен мъж се влюбва в младо момиче и се женят. На финала тя го прострелва. Той пада и кашляйки прошепва: „ А аз си мислех, че тя е дребна “ – страшна драма “. 



Първото си шоу Адама завихря, до момента в който е в детската градина в родния Шумен. Покатерва се по стъпалата в главното учебно заведение – рецитира безумно стихотворение, в което се кани да убие Хитлер и извисява гласче за песничката „ Окей, Америка е тук “. Вече в прогимназията е дежурен в литературно-музикалните стратегии, защото свири отлично на акордеон и цигулка. Докато другите танцуват във физкултурния салон, той пее към момента позволените през 50-те части на Бил Хейли.