Финансов провал, протести и наркотици: Легенди и истини за Уудсток
Никоe другo музикално събитие не е толкоз неподготвено, толкоз нестабилно и толкоз искрено
Уудсток е къс миг, който дава спорни уроци на идващите генерации. Забавлявайки се на " фестивала на мира и музиката ", за миг множеството се усеща размирен и слага изкуството като различна действителност.
Още в самото си начало Уудсток предлага освен това от концерт. Той е късмет за едно потомство в интервал на цивилен прелом и безредици в Америка да направи отпратка към ръководещите, представяйки концепцията си за мир и обич посредством музика. Това е опция за хиляди младежи, които усещат все по-задълбочаващото се разделяне сред себе си и държавното управление, освен да чуят гласовете си, а и да бъдат чути.
Легендарният фестивал се организира сред 15 и 18 август 1969 година в дребното градче Бетел, щата Ню Йорк. Над 400 000 души се събират през тези дни, въпреки уредниците да афишират петдесет хиляди гости с вярата да отидат двеста хиляди. В първия миг локалните хора, улашени от прииждащите тълпи, се успокояват, когато виждат, че хиляди деца съпровождат родителите си, а не са там без контрол.
Но...
Оградите са отстранени, а билетите се оказват безсмислени. Никой различен фестивал не е толкоз спонтанен, толкоз нерешителен и толкоз прям. Мащабът на Уудсток демонстрира на хората, които са се считали за " фрийкове ", че в действителност не са малцинство, както са си мислили. А Барън Уолман, индивидът, запечатил с фотографската си камера дните на събитието, по-късно споделя: " Никой не би могъл да планува преживяването Уудсток. Вярно, имаше доста първокласни групи, мястото беше отлично, картинно и умерено. Но по някакъв непредвиден метод фестивалът се трансформира в нещо надалеч по-голямо от концерт за всички нас ". Освен като знак на хипи придвижването мястото се трансформира и в " демаркационна линия, оттатък която музикалният бизнес става по-голям от музиката. А " Уудсток нацията " се оказва по-скоро демографска, в сравнение с политическа мощ.
Снимка: Getty Images
Фестивалът е открит с осъществяване на Ричи Хевънс. В дните на концертите вземат участие и групите The Who, Crosby, Stills & Nash, The Levon Helm Band, Jefferson Airplane, Big Brother and The Holding Company, Ten Years After, Canned Heat, Mountain, Creedence Clearwater Revival, Grateful Dead, Blood, Sweat & Tears, както и солистите Карлос Сантана, Катри Джо Макдоналд и Джо Кокър. Превърналите се през днешния ден към този момент в легенда имена като Джими Хендрикс и Джанис Джоплин пеят с дни под сипещия се дъжд и това, което заплашва да се трансформира в пъкъл, месеци наред е показвано по медиите като сполучливо музикално събитие. На процедура фестивалът е самобитна кулминационна точка на всеобщата просвета на 60-те години и връхна точка на хипи ерата. Духът му е неповторима рецепта за мир и музика, смесени с общественост и обич. Така той става и един от моторите на контракултурата.
Карлос Сантана и Дейвид Браун, Уудсток 1969 година
Снимка: Getty Images
Но още с идването на стотиците хиляди хора дружно с дъжда, калта, занимателното чувство, че са част от ненадейно голям брой, прогнозите за злополучие, прелитането на хеликоптери, с цел да вземат музиканти, храна и медицински екипи за незабавни обстановки, дружно с неравномерните театрални осъществявания, инцидентните или уговорени другарски срещи, непрекъснатите промени, вълните на еуфория и дискомфорт, чистата неимоверност на цялото събитие, дружно с всичко това още тогава стартира и митологизирането на фестивала.
Уудсток 1969 се трансформира в събитие-легенда, дефиниращо цяло едно потомство, в прекарване, което трансформира американската и международната просвета вечно.
Снимка: Getty Images
Но какво остава по-малко известно за общността?
1. Местоположение на митингите на Боб Дилън
Първоначално е планувано тридневният концерт навън да се организира наоколо до резиденцията на Боб Дилън в Ню Йорк. Но Дилън, дружно с доста други поданици, стачкува против тази концепция. По-късно написа в записките си, че не е бил впечатлен от тълпите хипита, които се появяват в града му по това време.
2. Огромните тълпи и дефицита на храна
Организаторите на музикалния фестивал са очаквали оптимален потенциал от 50 000 гости. В последна сметка са се оказали тройно повече. Според певицата Нанси Невинс от групата Sweetwater: " Не приличаше на навалица, приличаше на килим ". Вместо да заплащат, хората събаряха огради, с цел да стигнат до мястото, нямаше задоволително храна, а дъждът трансформира земята в тиня.
3. Грозните останки
Когато фестивалът свършва, хората, които са във Ветил, оставят след себе си пустиня от отпадъци. Очевидка, живяла наоколо до територията на фестивала, разказва трайните си усещания пред АП: " До неделя беше в действителност непоносимо. Това не беше огромният мит за искра. Ние не бяхме толкоз надрусани, може би беше друго за хората, които вземаха опиати ". На Уудсток се популяризират опиати като канабис, хероин и LSD.
Снимка: Getty Images
4. Финансов неуспех
Уудсток е концерт на хипи поколението, на всички, които са срещу войната във Виетнам и се възмущават от буржоазния метод на живот, които желаят да бъдат свободни, мирни и толерантни. Това е отношението към живота на контракултурата от 60-те години на ХХ век.
Но комерсиалните ползи са на напред във времето в съзнанието на вложителите. Според проучване на Австрийското сдружение за музикално-икономически проучвания фестивалът е коствал 2 млн. $ под формата на възнаграждения, плюс още 600 000 за правосъдни разноски и компенсации. Продадени са единствено 1,8 млн. билета, а уредниците са спечелили още 1,5 млн. $ от правата за снимане на документалния филм " Уудсток ". Без тези доходи компанията евентуално е щяла да банкрутира.
Снимка: Getty Images
Преди настъпването на новото хилядолетие и навлизането на технологиите, които ще обсебят живота на идващото потомство, младите американци са теглени от необяснима носталгия по 60-те години.
Самият Майкъл Ланг, дружно със своя сътрудник Джон Шер вземат решение да възродят традицията и да основат събитие, което да е представително за фантазиите и страховете на младежите, само че този път от 90-те години.
Тяхната концепция за феста е замислена той да бъде самобитен правоприемник на хипи концертите от 1969 година, а употребявайки музиката като знак, генерацията е показана от актуалните рок и рап реализатори, които се слушат на всички места в Съединени американски щати. Наркотиците обаче са неразрешени, а за кетъринга се грижат търговски снабдители. Един билет коства 135 $.
Техните събития обаче не протичат толкоз безпрепятствено. Срещат компликации с усмиряването на бурната навалица, само че вместо да извърнат внимание на пропуските, вземат решение да замажат случилото се и да показват провелия се фестивал по най-захаросания и романтизиран вероятен метод. Вместо да се организира на поляна, той се състои на асфалт. Жегата е непоносима, цените на храната са високи. След мирното начало на концерта се стига до вълнения, при които някои гости са съществено ранени. По време на осъществяването на Limp Bizkit няколко мъже изнасилват жена тъкмо пред сцената. Участниците в безредиците повреждат коли, трибуни, бариери и тоалетни. Сцени и кули за високоговорители също са съборени. Разграбени са търговски коли и коли за спешна помощ. Полицейска интервенция би трябвало да спре безредиците. Мнозина дефинират този злощастен край " денят на 90-те години ". Толкова за напъните на Майкъл да върне предишното.
Митът обаче продължава да живее.
Снимка: Getty Images
От 2017 година бившето място на фестивала на поляната Бетел е формален монумент на културата в Съединени американски щати. От 90-те години на предишния век организация с нестопанска цел ръководи там Музей на Уудсток.
Междувременно археолозите се пробват да дефинират точното местонахождение на сцената и при разкопките си към този момент са разкрили стъклени фрагменти и капачки от бутилки с питиета. И всяка година се организират фестивали за възобновление на Уудсток от Вафенрод в Германия до Бетел в Съединени американски щати.
Уудсток е къс миг, който дава спорни уроци на идващите генерации. Забавлявайки се на " фестивала на мира и музиката ", за миг множеството се усеща размирен и слага изкуството като различна действителност.
Още в самото си начало Уудсток предлага освен това от концерт. Той е късмет за едно потомство в интервал на цивилен прелом и безредици в Америка да направи отпратка към ръководещите, представяйки концепцията си за мир и обич посредством музика. Това е опция за хиляди младежи, които усещат все по-задълбочаващото се разделяне сред себе си и държавното управление, освен да чуят гласовете си, а и да бъдат чути.
Легендарният фестивал се организира сред 15 и 18 август 1969 година в дребното градче Бетел, щата Ню Йорк. Над 400 000 души се събират през тези дни, въпреки уредниците да афишират петдесет хиляди гости с вярата да отидат двеста хиляди. В първия миг локалните хора, улашени от прииждащите тълпи, се успокояват, когато виждат, че хиляди деца съпровождат родителите си, а не са там без контрол.
Но...
Оградите са отстранени, а билетите се оказват безсмислени. Никой различен фестивал не е толкоз спонтанен, толкоз нерешителен и толкоз прям. Мащабът на Уудсток демонстрира на хората, които са се считали за " фрийкове ", че в действителност не са малцинство, както са си мислили. А Барън Уолман, индивидът, запечатил с фотографската си камера дните на събитието, по-късно споделя: " Никой не би могъл да планува преживяването Уудсток. Вярно, имаше доста първокласни групи, мястото беше отлично, картинно и умерено. Но по някакъв непредвиден метод фестивалът се трансформира в нещо надалеч по-голямо от концерт за всички нас ". Освен като знак на хипи придвижването мястото се трансформира и в " демаркационна линия, оттатък която музикалният бизнес става по-голям от музиката. А " Уудсток нацията " се оказва по-скоро демографска, в сравнение с политическа мощ.
Снимка: Getty Images Фестивалът е открит с осъществяване на Ричи Хевънс. В дните на концертите вземат участие и групите The Who, Crosby, Stills & Nash, The Levon Helm Band, Jefferson Airplane, Big Brother and The Holding Company, Ten Years After, Canned Heat, Mountain, Creedence Clearwater Revival, Grateful Dead, Blood, Sweat & Tears, както и солистите Карлос Сантана, Катри Джо Макдоналд и Джо Кокър. Превърналите се през днешния ден към този момент в легенда имена като Джими Хендрикс и Джанис Джоплин пеят с дни под сипещия се дъжд и това, което заплашва да се трансформира в пъкъл, месеци наред е показвано по медиите като сполучливо музикално събитие. На процедура фестивалът е самобитна кулминационна точка на всеобщата просвета на 60-те години и връхна точка на хипи ерата. Духът му е неповторима рецепта за мир и музика, смесени с общественост и обич. Така той става и един от моторите на контракултурата.
Карлос Сантана и Дейвид Браун, Уудсток 1969 година
Снимка: Getty Images
Но още с идването на стотиците хиляди хора дружно с дъжда, калта, занимателното чувство, че са част от ненадейно голям брой, прогнозите за злополучие, прелитането на хеликоптери, с цел да вземат музиканти, храна и медицински екипи за незабавни обстановки, дружно с неравномерните театрални осъществявания, инцидентните или уговорени другарски срещи, непрекъснатите промени, вълните на еуфория и дискомфорт, чистата неимоверност на цялото събитие, дружно с всичко това още тогава стартира и митологизирането на фестивала.
Уудсток 1969 се трансформира в събитие-легенда, дефиниращо цяло едно потомство, в прекарване, което трансформира американската и международната просвета вечно.
Снимка: Getty Images Но какво остава по-малко известно за общността?
1. Местоположение на митингите на Боб Дилън
Първоначално е планувано тридневният концерт навън да се организира наоколо до резиденцията на Боб Дилън в Ню Йорк. Но Дилън, дружно с доста други поданици, стачкува против тази концепция. По-късно написа в записките си, че не е бил впечатлен от тълпите хипита, които се появяват в града му по това време.
2. Огромните тълпи и дефицита на храна
Организаторите на музикалния фестивал са очаквали оптимален потенциал от 50 000 гости. В последна сметка са се оказали тройно повече. Според певицата Нанси Невинс от групата Sweetwater: " Не приличаше на навалица, приличаше на килим ". Вместо да заплащат, хората събаряха огради, с цел да стигнат до мястото, нямаше задоволително храна, а дъждът трансформира земята в тиня.
3. Грозните останки
Когато фестивалът свършва, хората, които са във Ветил, оставят след себе си пустиня от отпадъци. Очевидка, живяла наоколо до територията на фестивала, разказва трайните си усещания пред АП: " До неделя беше в действителност непоносимо. Това не беше огромният мит за искра. Ние не бяхме толкоз надрусани, може би беше друго за хората, които вземаха опиати ". На Уудсток се популяризират опиати като канабис, хероин и LSD.
Снимка: Getty Images 4. Финансов неуспех
Уудсток е концерт на хипи поколението, на всички, които са срещу войната във Виетнам и се възмущават от буржоазния метод на живот, които желаят да бъдат свободни, мирни и толерантни. Това е отношението към живота на контракултурата от 60-те години на ХХ век.
Но комерсиалните ползи са на напред във времето в съзнанието на вложителите. Според проучване на Австрийското сдружение за музикално-икономически проучвания фестивалът е коствал 2 млн. $ под формата на възнаграждения, плюс още 600 000 за правосъдни разноски и компенсации. Продадени са единствено 1,8 млн. билета, а уредниците са спечелили още 1,5 млн. $ от правата за снимане на документалния филм " Уудсток ". Без тези доходи компанията евентуално е щяла да банкрутира.
Снимка: Getty Images Преди настъпването на новото хилядолетие и навлизането на технологиите, които ще обсебят живота на идващото потомство, младите американци са теглени от необяснима носталгия по 60-те години.
Самият Майкъл Ланг, дружно със своя сътрудник Джон Шер вземат решение да възродят традицията и да основат събитие, което да е представително за фантазиите и страховете на младежите, само че този път от 90-те години.
Тяхната концепция за феста е замислена той да бъде самобитен правоприемник на хипи концертите от 1969 година, а употребявайки музиката като знак, генерацията е показана от актуалните рок и рап реализатори, които се слушат на всички места в Съединени американски щати. Наркотиците обаче са неразрешени, а за кетъринга се грижат търговски снабдители. Един билет коства 135 $.
Техните събития обаче не протичат толкоз безпрепятствено. Срещат компликации с усмиряването на бурната навалица, само че вместо да извърнат внимание на пропуските, вземат решение да замажат случилото се и да показват провелия се фестивал по най-захаросания и романтизиран вероятен метод. Вместо да се организира на поляна, той се състои на асфалт. Жегата е непоносима, цените на храната са високи. След мирното начало на концерта се стига до вълнения, при които някои гости са съществено ранени. По време на осъществяването на Limp Bizkit няколко мъже изнасилват жена тъкмо пред сцената. Участниците в безредиците повреждат коли, трибуни, бариери и тоалетни. Сцени и кули за високоговорители също са съборени. Разграбени са търговски коли и коли за спешна помощ. Полицейска интервенция би трябвало да спре безредиците. Мнозина дефинират този злощастен край " денят на 90-те години ". Толкова за напъните на Майкъл да върне предишното.
Митът обаче продължава да живее.
Снимка: Getty Images От 2017 година бившето място на фестивала на поляната Бетел е формален монумент на културата в Съединени американски щати. От 90-те години на предишния век организация с нестопанска цел ръководи там Музей на Уудсток.
Междувременно археолозите се пробват да дефинират точното местонахождение на сцената и при разкопките си към този момент са разкрили стъклени фрагменти и капачки от бутилки с питиета. И всяка година се организират фестивали за възобновление на Уудсток от Вафенрод в Германия до Бетел в Съединени американски щати.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ