За майките и хората
Ние сме нормално българско домакинство, разположено в София. От няколко месеца членовете ни към този момент са трима и влязохме в рубрика " Проблемни ". За работодателите, които ще усилват заплати поголовно следващата година, сме тежест, тъй като на тях им е все едно за бъдещата трудова мощ и си желаят работещите майки в този момент, без се интересуват, че децата не са като цветя в саксия и не им е все едно кой ги полива. Те не желаят дамите да губят и в допълнение още 20 дни или по-точно да платят тези дни отпуск по време на майчинството и надали си дават сметка, че това един от най-смислените отпуски и задачата му е акомодацията на децата в детската градина, или по-точно яслата, тъй като приказваме за дете на 2 години.
Със записването в детската градина се поставя завършек на майчинството и дамата се връща на работа. Само че от детската градина чакат в първите седмици тя да е разполагаем когато и да е, в случай че детето се разплаче и изиска да се върне у дома. Как тъкмо гледате, драги работодатели, на тази опция - дамата да тича към яслите, зарязвайки дилемите си, с цел да прибере смутеното си дете. Май не изключително добре, или?
И тук приказваме за една идеална обстановка, при която детето е признато в Харвард, опс... в детската градина. Шансовете в София наподобяват изравнени. Така стигаме до институциите, за които сме досадници, тъй като си желаеме най-малко мястото в детската градина и даже ни е все тая, че няма да получаваме детски. Нали по тази причина работим и ни обезпечават, въпреки и не на цялостната ни заплата. Искаме си и персонален педиатър за детето, само че наличните имат по 2000 записани пациенти и не желаят нови, въпреки че по закон да нямат право да ни откажат. Кой закон?
В подмяна институциите желаят едни виновни родители, следящи бременността си и недопускащи раждането на дете с тежки увреждания. Запитаха ли се тези, които с лека ръка упрекват майките, че са били безотговорни бременни какъв брой тъкмо скрининга, които откриват сходни проблеми, заплаща Здравната каса? Да не ви мъчим - нито един. През бременността са планувани два, при проблематични бременности три видеозона... Толкова. Каквото видял лекарят, видял.
Ние сме едно нормално домакинство, само че сме се трансформирали в мрънкалници, тъй като постоянно се оплакваме, че няма къде да играят децата и от кое място да минем с детската количка на път за парка. И даже не става въпрос единствено за разрушените плочки по тротоарите, неработещите асансьори на подлезите или изчезналите релси за стълбите - погледнете паркиралите коли по тротоарите или пък навръх единственото място, където е планувано да се слезе с количката и бордюрът не е 50 см. Да, София не е разтегателна и няма задоволително паркоместа, оправяйте се.
Не, освен единствено системата нехае за всичките ни деца, освен тези с увреждания. От персонален опит разбрахме, че се случва бременният стомах да провокира някакво състрадание и да му се направи място в трамвая. Бебешката количка обаче е невидима - нито на опашката в магазина, нито на вратата или стълбите. Жената с бебе на която и да е опашка, в това число и при лекаря, провокира най-малкото интензивно гледане на другата страна, а при неспособност да се избегне гледката, мнения от сорта: " Къде го е повлякла в този момент, горкото ".
За сметка на това всеки има концепция по какъв начин се гледат деца и къде тъкмо бъркаме. Свикнахме непознати хора на улицата да ни поучават да слагаме или да махаме шапчицата на детето, по какъв начин да го обличаме и по какъв начин да бъде кърмено, тъй като това е най-важното за бебето.
И по този начин, ние сме от проблематичните семейства, само че този Проблем е най-голямото ни благополучие и когато ни се усмихне забравяме, че разноските за капките за колики надвишават в пъти компенсацията за развъждане на дете.
Автор: Роза Люксембургска
Със записването в детската градина се поставя завършек на майчинството и дамата се връща на работа. Само че от детската градина чакат в първите седмици тя да е разполагаем когато и да е, в случай че детето се разплаче и изиска да се върне у дома. Как тъкмо гледате, драги работодатели, на тази опция - дамата да тича към яслите, зарязвайки дилемите си, с цел да прибере смутеното си дете. Май не изключително добре, или?
И тук приказваме за една идеална обстановка, при която детето е признато в Харвард, опс... в детската градина. Шансовете в София наподобяват изравнени. Така стигаме до институциите, за които сме досадници, тъй като си желаеме най-малко мястото в детската градина и даже ни е все тая, че няма да получаваме детски. Нали по тази причина работим и ни обезпечават, въпреки и не на цялостната ни заплата. Искаме си и персонален педиатър за детето, само че наличните имат по 2000 записани пациенти и не желаят нови, въпреки че по закон да нямат право да ни откажат. Кой закон?
В подмяна институциите желаят едни виновни родители, следящи бременността си и недопускащи раждането на дете с тежки увреждания. Запитаха ли се тези, които с лека ръка упрекват майките, че са били безотговорни бременни какъв брой тъкмо скрининга, които откриват сходни проблеми, заплаща Здравната каса? Да не ви мъчим - нито един. През бременността са планувани два, при проблематични бременности три видеозона... Толкова. Каквото видял лекарят, видял.
Ние сме едно нормално домакинство, само че сме се трансформирали в мрънкалници, тъй като постоянно се оплакваме, че няма къде да играят децата и от кое място да минем с детската количка на път за парка. И даже не става въпрос единствено за разрушените плочки по тротоарите, неработещите асансьори на подлезите или изчезналите релси за стълбите - погледнете паркиралите коли по тротоарите или пък навръх единственото място, където е планувано да се слезе с количката и бордюрът не е 50 см. Да, София не е разтегателна и няма задоволително паркоместа, оправяйте се.
Не, освен единствено системата нехае за всичките ни деца, освен тези с увреждания. От персонален опит разбрахме, че се случва бременният стомах да провокира някакво състрадание и да му се направи място в трамвая. Бебешката количка обаче е невидима - нито на опашката в магазина, нито на вратата или стълбите. Жената с бебе на която и да е опашка, в това число и при лекаря, провокира най-малкото интензивно гледане на другата страна, а при неспособност да се избегне гледката, мнения от сорта: " Къде го е повлякла в този момент, горкото ".
За сметка на това всеки има концепция по какъв начин се гледат деца и къде тъкмо бъркаме. Свикнахме непознати хора на улицата да ни поучават да слагаме или да махаме шапчицата на детето, по какъв начин да го обличаме и по какъв начин да бъде кърмено, тъй като това е най-важното за бебето.
И по този начин, ние сме от проблематичните семейства, само че този Проблем е най-голямото ни благополучие и когато ни се усмихне забравяме, че разноските за капките за колики надвишават в пъти компенсацията за развъждане на дете.
Автор: Роза Люксембургска
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ