.JPG?s=98919?12:06:42)
Яна Язова отказа да стане идеолог на комунистическата партия чрез своите произведения, заяви Йорданка Фандъкова
Ние изискуем на писателката и поетесата Яна Язова да съхраним нейната памет. Паметта на индивида, който не се помири със системата, който загуби и беше осъден може би по най-жестокия метод за един създател – да не бъдат издавани нейните произведения по време на комунистическото ръководство. Тя отхвърли да стане идеолог на комунистическата партия посредством своите творби. Това съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова, която дружно със зам.-кмета Мирослав Боршош и откривателите на писателката Петър Величков и Атанас Димитров през днешния ден участва на слагането на надгробна плоча на гроба на Яна Язова на Централните софийски гробища.
Белоградчишкият свещеник Поликарп отслужи възпоменателна литургия, а актрисата Силвия Лулчева прочете едно от последните стихотворения на поетесата " Ще бъда!... "
Споменът за Яна Язова е част от нашата групова памет, в случай че тя липсва всичко липсва, съобщи пред Българска телеграфна агенция откривателят на нейното творчество Димитров. По думите му слагането на надгробната й плоча е доказателство, че подадем ли си ръка всички институции и хора, нещата се случват. Яна Язова заслужава да има надгробен кръст, а този е направен от врачански камък, топъл каквато беше тя. В камъка е вградено двустишие от стихотворението й " Ще бъда!... " " Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ ". Въпреки времето паметта за нея ще остане, ще остане и доста след нас, уточни Атанас Димитров.
Петър Величков, също откривател на Язова, сподели пред Българска телеграфна агенция, че Йорданка Фандъкова разсече този 48 годишен Гордиев възел към слагането на надгорбна плоча, тъй като без позволение на наследниците на гроба не можехме да създадем нищо. По думите на Величков столичният кмет е приел драговолно проблемта и е направила всичко допустимо Язова да има надгробен камък. Похвално е, че този монумент дава отговор на Яна Язова – той не е величествен, тя приживе, във втората част на живота си, е била никоя. Надгробната плоча обаче е изискана и ни припомня на първия интервал от виталния й път – преди 1944 година Тогава тя е звезда на българската литература, превеждана и канена е в чужбина, където са й се възхищавали за нейния креативен гений, доста повече, в сравнение с в България, сподели Величков. Този монумент доста прозорливо и похвално уважава и паметта на нейните майка и татко, чиито имена са изписани на него. Така най-сетне, след толкоз десетилетия семейство Ганчеви има своя надгробен монумент, уточни Петър Величков.
Кметът Фандъкова заяви, че Столичната община има и нови начинания, свързани с паметта на Яна Язова, а точно да бъде сложена скамейка с нейната фигура до обичания й Софийски университет.
Столичният кмет благодари на основателите за слагането на надгробната плоча на Атанас Димитров и Петър Величков, на журналистката Добринка Корчева от " България през днешния ден ", която е написала материал за неналичието на надгробна плоча, както и на своя екип – зам.-кмета Мирослав Боршош и Петя Лазарова, консултант на кмета.
Яна Язова, с кръщелно име Люба Тодорова Ганчева, е родена на 23 май 1912 година в Лом, в фамилията на учители. През 1930 година приключва Първа девическа гимназия в София, а през 1935 година – " Славянска лингвистика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". През 1938 година специализира в Сорбоната в Париж, Франция.
В интервала от 1942 година до 1943 година Язова е редактор на детското сп. " Блок ", взаимно с Никола Балабанов. Тя е създател на стихосбирките " Язове " (1931), " Бунт " (1934), " Кръстове " (1934), на романите " Ана Дюлгерова " (1936), " Капитан " (1940), на историческата драма " Последният богохулник " (1940), на алманах разкази за деца " Герой " (1941) и други, на историческата трилогия " Балкани " - " Левски " (1987), Бенковски " (1988) и " Шипка " (1989), издадени посмъртно. Яна Язова е създател и на първия исторически разказ с небългарска тема – " Александър Македонски ".
През август 1974 година Яна Язова е открита мъртва в жилището й на ул. " Георги С. Раковски " в столицата. Смъртта й е насилствена, тя е била удушена. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 година Тази дата е маркирана публично в биографията ѝ като деня на нейната гибел. Погребана е на 9 август 1974 г.
Белоградчишкият свещеник Поликарп отслужи възпоменателна литургия, а актрисата Силвия Лулчева прочете едно от последните стихотворения на поетесата " Ще бъда!... "
Споменът за Яна Язова е част от нашата групова памет, в случай че тя липсва всичко липсва, съобщи пред Българска телеграфна агенция откривателят на нейното творчество Димитров. По думите му слагането на надгробната й плоча е доказателство, че подадем ли си ръка всички институции и хора, нещата се случват. Яна Язова заслужава да има надгробен кръст, а този е направен от врачански камък, топъл каквато беше тя. В камъка е вградено двустишие от стихотворението й " Ще бъда!... " " Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ ". Въпреки времето паметта за нея ще остане, ще остане и доста след нас, уточни Атанас Димитров.
Петър Величков, също откривател на Язова, сподели пред Българска телеграфна агенция, че Йорданка Фандъкова разсече този 48 годишен Гордиев възел към слагането на надгорбна плоча, тъй като без позволение на наследниците на гроба не можехме да създадем нищо. По думите на Величков столичният кмет е приел драговолно проблемта и е направила всичко допустимо Язова да има надгробен камък. Похвално е, че този монумент дава отговор на Яна Язова – той не е величествен, тя приживе, във втората част на живота си, е била никоя. Надгробната плоча обаче е изискана и ни припомня на първия интервал от виталния й път – преди 1944 година Тогава тя е звезда на българската литература, превеждана и канена е в чужбина, където са й се възхищавали за нейния креативен гений, доста повече, в сравнение с в България, сподели Величков. Този монумент доста прозорливо и похвално уважава и паметта на нейните майка и татко, чиито имена са изписани на него. Така най-сетне, след толкоз десетилетия семейство Ганчеви има своя надгробен монумент, уточни Петър Величков.
Кметът Фандъкова заяви, че Столичната община има и нови начинания, свързани с паметта на Яна Язова, а точно да бъде сложена скамейка с нейната фигура до обичания й Софийски университет.
Столичният кмет благодари на основателите за слагането на надгробната плоча на Атанас Димитров и Петър Величков, на журналистката Добринка Корчева от " България през днешния ден ", която е написала материал за неналичието на надгробна плоча, както и на своя екип – зам.-кмета Мирослав Боршош и Петя Лазарова, консултант на кмета.
Яна Язова, с кръщелно име Люба Тодорова Ганчева, е родена на 23 май 1912 година в Лом, в фамилията на учители. През 1930 година приключва Първа девическа гимназия в София, а през 1935 година – " Славянска лингвистика " в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". През 1938 година специализира в Сорбоната в Париж, Франция.
В интервала от 1942 година до 1943 година Язова е редактор на детското сп. " Блок ", взаимно с Никола Балабанов. Тя е създател на стихосбирките " Язове " (1931), " Бунт " (1934), " Кръстове " (1934), на романите " Ана Дюлгерова " (1936), " Капитан " (1940), на историческата драма " Последният богохулник " (1940), на алманах разкази за деца " Герой " (1941) и други, на историческата трилогия " Балкани " - " Левски " (1987), Бенковски " (1988) и " Шипка " (1989), издадени посмъртно. Яна Язова е създател и на първия исторически разказ с небългарска тема – " Александър Македонски ".
През август 1974 година Яна Язова е открита мъртва в жилището й на ул. " Георги С. Раковски " в столицата. Смъртта й е насилствена, тя е била удушена. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 година Тази дата е маркирана публично в биографията ѝ като деня на нейната гибел. Погребана е на 9 август 1974 г.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ