След изборния ден: Задачите остават,чакат се решения
Независимо от резултатите, страната се нуждае от ръководство
Предизборната акция свърши и жителите направиха своя избор. Независимо от резултатите и отвън упоритостите за нови политики, новоизбраното национално посланичество и излъченото ръководство ще се сблъскат с действителността на належащите през идните месеци решения. ИПИ разгласява този текст на 2 април, само че той е предопределен за четене след изборната нощ.
Икономиката
През 2020 година Брутният вътрешен продукт се сви с 4,2% по отношение на миналата година, вложенията в главен капитал спадат с 5,1%, потреблението отбелязва най-малък растеж от 1,8%. Износът на артикули и услуги понижава с 11,3%, а вносът - с 6,6%. Ефектът върху пазара на труда досега е по-слаб от упования срив, до известна степен и поради дотациите за опазване на заетостта. Приходите от интернационален туризъм се свиват с над 2,4 милиарда евро, или 63%, а директните непознати вложения надвишават 2,1 милиарда евро, или с 30% над равнищата от 2019 г.В еврозоната спадът на Брутният вътрешен продукт през 2020 година е 6,6%, а в целия Европейски Съюз - 6,2%.Макар още през третото тримесечие на 2020 година да стартира възобновяване, стопанските системи в Европа са надалеч от постигане на предкризисните равнища. Прогнозата на Европейска комисия е за растеж на Брутният вътрешен продукт в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г.; ЕЦБ дава растеж от надлежно 4% и 4,1%. При тези темпове Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз като цяло и в най-малко половината стопански системи, в това число Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 година ще е към момента под равнищата от 2019 г.Ръстът на международната стопанска система съгласно ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 година и 3,9% през 2022 година За България прогнозите на Европейска комисия са за надлежно 2,7% и 4,9% - при всички случаи, непълен за превъзмогване на резултата от рецесията в границите на тази година.
Пазарът на труда
Безработицата гравитира към 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 година, а рецесията сви заетостта с 2 пункта по отношение на 2019 година Средногодишно през 2020 година наетите са с към 70 000 по-малко от 2019 година Неизбежното прекъсване на ограниченията за опазване на заетостта заплашва с нов напор към бюрата по труда и този път системата би трябвало да е готова да поеме огромен брой нови безработни. Заради характера на рестриктивните мерки би трябвало да се има поради и профилът им - най-вече по-млади, без високи умения и квалификации, което слага спомагателни спънки пред връщането им към претовареност. В общините с доминирана от туризма стопанска система ударът върху пазара на труда е сензитивно по-сериозен, с растеж на безработицата от 7-10 пункта на годишна база в доста от тях. С оглед на прогнозите за трайно стесняване на интернационалния туризъм през идващите години политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху квалификацията и уменията на работната мощ в тези региони, което да разреши наемането им и отвън бранша на хотелите и заведенията за хранене.
Образованието
Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до обучение, като по оценки на база на PISA и EU-SILC почти 1/10 от децата не могат да вземат участие пълноценно в онлайн образование поради дефицити в домашната среда, липса на техника и запаси. Доколкото образованието от разстояние ще остане в някаква форма част от просветителния развой (дори и единствено като авариен метод при идната грипна епидемия), то следва да се потърси трайно решение за елиминиране на разликите в достъпа. Подготовката на преподавателите и учебните заведения също би трябвало да е измежду целите, доколкото и там бяха разпознати дефицити.
Общинските финанси
Кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет поради свиването на личните им доходи от локални налози и такси. Допълнителните прехвърляния към общините бяха основни за опцията на локалните управляващи да отговорят на провокациите, да вземем за пример в областта на обществените услуги. Огромният пакет за вложения в голям брой общини, провиснал през декември 2020 година, затвърди модела на взаимозависимост и ръчно ръководство в районното развиване.
Бюджетът
Консолидираните бюджетни доходи през първото тримесечие на 2021 година са 11,2 милиарда лева при 10 милиарда лева за същия интервал на 2020 година Консолидираните разноски са към 11,9 милиарда лева спрямо 9,6 милиарда лева през първите три месеца на м.г., като това образува недостиг от над 650 млн. лв.. Повод за нерешителен оптимизъм е релативно положителното осъществяване при главните налози в последните месеци на 2020 година За първите два месеца на 2021 година спад на годишна основа има единствено при корпоративния налог и акцизите.
Дълг и недостиг
България завърши 2020 година с бюджетен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, което усили държавния дълг до 24,5% от Брутният вътрешен продукт. Ако погледнем в европейска вероятност, България може да се радва на известно успокоение в идните месеци; гледайки напред обаче, бюджетната непоклатимост може бързо да бъде изгубена. Водещият фактор за упования касов недостиг от близо 4% от Брутният вътрешен продукт несъмнено е заложеното нарастване на разноските. Само до март те нарастват с над 24% по отношение на същия интервал на 2020 година, а всички партии дават обещание още разноски в предизборните си стратегии. Буферът против спомагателни опасности, свързани с преодоляване на следствията от пандемията, е релативно дребен.
Планът за възобновяване
До 30 април българското държавно управление би трябвало да изпрати на Европейска комисия финален Национален проект за възобновяване и резистентност. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 милиарда лв. безплатно финансиране за обществени вложения в идващите 6 година, само че против промени. Към момента в оповестения план на документа липсват промените и ограниченията, които би трябвало да адресират разпознатите структурни проблеми и рекомендациите към страната в границите на Европейския учебен срок.
Държавните помощи за бизнеса
Новото ръководство ще би трябвало да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. " 60/40 " и сходните за характерни сектори). Безспорно е, че тя поддържа по-висока претовареност в предприятия с понижена стопанска интензивност. Но икономическата логичност диктува постепенна акомодация на бизнеса към новата пазарна обстановка. Продължаването на програмата ще значи и актуализиране на бюджета и предугаждане на спомагателни разноски.
Управлението на еврофондовете
Публичните вложения във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от планове, финансирани от еврофондовете. Последните данни сочат, че до февруари 2021 година са разплатени към 57% от контрактуваните европейски и националните средства по оперативните стратегии за интервала 2014-2020 година Фокусът следва да бъде оптимално потребление на тези средства и оптимално рано, с цел да подкрепят възобновяване на стопанската система. Могат да се употребяват благоприятни условия за финансиране на някои държавни разноски по европейски стратегии - да вземем за пример за сметка на ReactEU, с което може да се понижи бюджетният недостиг до края на годината.
Енергетиката
Предстои консолидираното на Пазарен сегмент " Ден напред " с европейския пазар - първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което би трябвало да бъде оптимално ускорено. Това е от извънредно значение, с цел да обезпечи повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще сътвори по-добри условия за промишлеността, а и ще облекчи изискванията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече контрол върху пазарната търговия, защото тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни отговорности да дава минимални количества на пазара.Правителството е в развой на утвърждение на държавна помощ за така наречен механизми за потенциал, а против това би трябвало да поеме задължения за промени. Този развой би трябвало да завърши в реалистични периоди, само че без ненужно отсрочване. Част от тези промени включва изваждането на семействата на свободен пазар на електрическа сила в идващите няколко години, само че този развой би трябвало да стартира оптимално бързо. Заедно с това е належащо проучване дали в България има енергийна беднотия и правене на ограничения за справяне с казуса.Предстои приключването на плана " Балкански поток ", както и газовия интерконектор сред България и Гърция. Необходими са и спомагателни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.
Здравната система и рецесията
След слабия прогрес с имунизациите през първото тримесечие на годината се чака темпът да се усили през второто. Въпреки това огромна част от популацията остава скептична, както се вижда от скоростта, с която вървят първите имунизационни етапи. Необходима е по-добра осведомителна акция и по-ефективна организация на имунизационния развой - както на равнище персонални лекари, по този начин и на общите имунизационни пунктове, известни като " зелени коридори ". Ако България (и Европа) изостанат с имунизационното покритие, рискът от утежняване на епидемиологичната конюнктура през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възобновяване.През последната година здравният бранш е подложен на голям напън, който изкара на напред във времето проблеми - както организацията на даване на здравни услуги, по този начин и огромните районни разлики в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през идващите месеци следва да са в посока преодоляване на следствията от пандемията, връщане на естествената работа на бранша, изключително болничната помощ, понижаване на натоварването на медиците в незабавна помощ и интензивните отделения и възобновяване на плановия банкет в лечебните заведения.
/със съкращения/
Предизборната акция свърши и жителите направиха своя избор. Независимо от резултатите и отвън упоритостите за нови политики, новоизбраното национално посланичество и излъченото ръководство ще се сблъскат с действителността на належащите през идните месеци решения. ИПИ разгласява този текст на 2 април, само че той е предопределен за четене след изборната нощ.
Икономиката
През 2020 година Брутният вътрешен продукт се сви с 4,2% по отношение на миналата година, вложенията в главен капитал спадат с 5,1%, потреблението отбелязва най-малък растеж от 1,8%. Износът на артикули и услуги понижава с 11,3%, а вносът - с 6,6%. Ефектът върху пазара на труда досега е по-слаб от упования срив, до известна степен и поради дотациите за опазване на заетостта. Приходите от интернационален туризъм се свиват с над 2,4 милиарда евро, или 63%, а директните непознати вложения надвишават 2,1 милиарда евро, или с 30% над равнищата от 2019 г.В еврозоната спадът на Брутният вътрешен продукт през 2020 година е 6,6%, а в целия Европейски Съюз - 6,2%.Макар още през третото тримесечие на 2020 година да стартира възобновяване, стопанските системи в Европа са надалеч от постигане на предкризисните равнища. Прогнозата на Европейска комисия е за растеж на Брутният вътрешен продукт в еврозоната от 3,8% през 2021 и 2022 г.; ЕЦБ дава растеж от надлежно 4% и 4,1%. При тези темпове Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз като цяло и в най-малко половината стопански системи, в това число Германия, Франция, Италия и Испания, в края на 2021 година ще е към момента под равнищата от 2019 г.Ръстът на международната стопанска система съгласно ЕЦБ ще бъде 6,5% през 2021 година и 3,9% през 2022 година За България прогнозите на Европейска комисия са за надлежно 2,7% и 4,9% - при всички случаи, непълен за превъзмогване на резултата от рецесията в границите на тази година.
Пазарът на труда
Безработицата гравитира към 7% през последните няколко месеца до февруари 2021 година, а рецесията сви заетостта с 2 пункта по отношение на 2019 година Средногодишно през 2020 година наетите са с към 70 000 по-малко от 2019 година Неизбежното прекъсване на ограниченията за опазване на заетостта заплашва с нов напор към бюрата по труда и този път системата би трябвало да е готова да поеме огромен брой нови безработни. Заради характера на рестриктивните мерки би трябвало да се има поради и профилът им - най-вече по-млади, без високи умения и квалификации, което слага спомагателни спънки пред връщането им към претовареност. В общините с доминирана от туризма стопанска система ударът върху пазара на труда е сензитивно по-сериозен, с растеж на безработицата от 7-10 пункта на годишна база в доста от тях. С оглед на прогнозите за трайно стесняване на интернационалния туризъм през идващите години политиките на пазара на труда следва да се съсредоточат върху квалификацията и уменията на работната мощ в тези региони, което да разреши наемането им и отвън бранша на хотелите и заведенията за хранене.
Образованието
Кризата обостри съществуващите неравенства в достъпа до обучение, като по оценки на база на PISA и EU-SILC почти 1/10 от децата не могат да вземат участие пълноценно в онлайн образование поради дефицити в домашната среда, липса на техника и запаси. Доколкото образованието от разстояние ще остане в някаква форма част от просветителния развой (дори и единствено като авариен метод при идната грипна епидемия), то следва да се потърси трайно решение за елиминиране на разликите в достъпа. Подготовката на преподавателите и учебните заведения също би трябвало да е измежду целите, доколкото и там бяха разпознати дефицити.
Общинските финанси
Кризата задълбочи зависимостта на общините от държавния бюджет поради свиването на личните им доходи от локални налози и такси. Допълнителните прехвърляния към общините бяха основни за опцията на локалните управляващи да отговорят на провокациите, да вземем за пример в областта на обществените услуги. Огромният пакет за вложения в голям брой общини, провиснал през декември 2020 година, затвърди модела на взаимозависимост и ръчно ръководство в районното развиване.
Бюджетът
Консолидираните бюджетни доходи през първото тримесечие на 2021 година са 11,2 милиарда лева при 10 милиарда лева за същия интервал на 2020 година Консолидираните разноски са към 11,9 милиарда лева спрямо 9,6 милиарда лева през първите три месеца на м.г., като това образува недостиг от над 650 млн. лв.. Повод за нерешителен оптимизъм е релативно положителното осъществяване при главните налози в последните месеци на 2020 година За първите два месеца на 2021 година спад на годишна основа има единствено при корпоративния налог и акцизите.
Дълг и недостиг
България завърши 2020 година с бюджетен недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, което усили държавния дълг до 24,5% от Брутният вътрешен продукт. Ако погледнем в европейска вероятност, България може да се радва на известно успокоение в идните месеци; гледайки напред обаче, бюджетната непоклатимост може бързо да бъде изгубена. Водещият фактор за упования касов недостиг от близо 4% от Брутният вътрешен продукт несъмнено е заложеното нарастване на разноските. Само до март те нарастват с над 24% по отношение на същия интервал на 2020 година, а всички партии дават обещание още разноски в предизборните си стратегии. Буферът против спомагателни опасности, свързани с преодоляване на следствията от пандемията, е релативно дребен.
Планът за възобновяване
До 30 април българското държавно управление би трябвало да изпрати на Европейска комисия финален Национален проект за възобновяване и резистентност. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 милиарда лв. безплатно финансиране за обществени вложения в идващите 6 година, само че против промени. Към момента в оповестения план на документа липсват промените и ограниченията, които би трябвало да адресират разпознатите структурни проблеми и рекомендациите към страната в границите на Европейския учебен срок.
Държавните помощи за бизнеса
Новото ръководство ще би трябвало да реши дали да продължи с програмата за субсидиране на заетостта (т.нар. " 60/40 " и сходните за характерни сектори). Безспорно е, че тя поддържа по-висока претовареност в предприятия с понижена стопанска интензивност. Но икономическата логичност диктува постепенна акомодация на бизнеса към новата пазарна обстановка. Продължаването на програмата ще значи и актуализиране на бюджета и предугаждане на спомагателни разноски.
Управлението на еврофондовете
Публичните вложения във все по-голяма степен ще бъдат доминирани от планове, финансирани от еврофондовете. Последните данни сочат, че до февруари 2021 година са разплатени към 57% от контрактуваните европейски и националните средства по оперативните стратегии за интервала 2014-2020 година Фокусът следва да бъде оптимално потребление на тези средства и оптимално рано, с цел да подкрепят възобновяване на стопанската система. Могат да се употребяват благоприятни условия за финансиране на някои държавни разноски по европейски стратегии - да вземем за пример за сметка на ReactEU, с което може да се понижи бюджетният недостиг до края на годината.
Енергетиката
Предстои консолидираното на Пазарен сегмент " Ден напред " с европейския пазар - първо на гръцката граница, а по-късно през годината и на румънската, което би трябвало да бъде оптимално ускорено. Това е от извънредно значение, с цел да обезпечи повече ликвидност на българския електроенергиен пазар, което ще сътвори по-добри условия за промишлеността, а и ще облекчи изискванията за навлизането на бизнес потребителите на ниско напрежение от края на юни. Необходим е и повече контрол върху пазарната търговия, защото тази година е първата, в която БЕХ няма експлицитни отговорности да дава минимални количества на пазара.Правителството е в развой на утвърждение на държавна помощ за така наречен механизми за потенциал, а против това би трябвало да поеме задължения за промени. Този развой би трябвало да завърши в реалистични периоди, само че без ненужно отсрочване. Част от тези промени включва изваждането на семействата на свободен пазар на електрическа сила в идващите няколко години, само че този развой би трябвало да стартира оптимално бързо. Заедно с това е належащо проучване дали в България има енергийна беднотия и правене на ограничения за справяне с казуса.Предстои приключването на плана " Балкански поток ", както и газовия интерконектор сред България и Гърция. Необходими са и спомагателни стъпки за завършването на свободния пазар на природен газ в страната.
Здравната система и рецесията
След слабия прогрес с имунизациите през първото тримесечие на годината се чака темпът да се усили през второто. Въпреки това огромна част от популацията остава скептична, както се вижда от скоростта, с която вървят първите имунизационни етапи. Необходима е по-добра осведомителна акция и по-ефективна организация на имунизационния развой - както на равнище персонални лекари, по този начин и на общите имунизационни пунктове, известни като " зелени коридори ". Ако България (и Европа) изостанат с имунизационното покритие, рискът от утежняване на епидемиологичната конюнктура през есента е висок, а това ще удари спирачка на икономическото възобновяване.През последната година здравният бранш е подложен на голям напън, който изкара на напред във времето проблеми - както организацията на даване на здравни услуги, по този начин и огромните районни разлики в достъпа до навременна и качествена услуга. Усилията през идващите месеци следва да са в посока преодоляване на следствията от пандемията, връщане на естествената работа на бранша, изключително болничната помощ, понижаване на натоварването на медиците в незабавна помощ и интензивните отделения и възобновяване на плановия банкет в лечебните заведения.
/със съкращения/
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ