SOS за превъоръжаването на армията
Независимо от гръмките заклинания и разнообразни планове и стратегии превъоръжаването на българската войска по този начин и не се получава. Някой ще възрази: в интервала от 2002-ра до 2013-а бяха усвоени 2.5 милиарда лева за пазаруване на нова техника. самолети "Спартан ", аероплан "Пилатос " (за ВИП транспорти!), хеликоптери "Кугър ", бойни пехотни машини "Пантер ", "Мерцедес "-и, фрегати от Белгия... Но на процедура съвсем нищо от това не е боеспособно и годно за приложимост.
Единственият ни останал летящ "Спартан " беше потрошен при започване на 2018-а, а контракт за реновацията на тези самолети се подписа едвам през май. От 12-те закупени хеликоптера "Кугър " летяха едвам четири, един от които изгубихме наскоро след злополука. Споровете сред България и доставчика "Юрокоптер " се точиха години наред, стигна се и до правосъден арбитраж. Но към този момент никой не дава или не желае да даде отговор за какво в контракта не са били написани тъкмо изискванията за поддръжка, употреба и аварийни елементи.
След избухналите публични кавги
за одисеята с бойните самолети за авиацията към този момент всички знаят задоволително. Не знаят обаче, че по всяка възможност тя ще продължи. Защото гласуваните от Народното събрание на 8 юни със 151 гласа "за " единствено 7 "против " и един въздържал се народен представител 1,8 милиарда лева (около 1.125 милиарда щ. $ равностойност) стигат за покупката на нови изтребители F-16, а се приказва за доставка на бойни изтребители "втора ръка ".
За съпоставяне с българската рационализация на армията и метода, по който се харчат средствата за нея, е добре да се види международната процедура. Например тези дни - на 25 юни, компанията Lockheed Martin получи контракт от държавното управление на Съединени американски щати на стойност 1.2 милиарда $ за последна трансформация F-16 Block 70 за Кралските Военновъздушни сили на Бахрейн. Това е първият контракт и първа продажба на тази най-съвременна трансформация и това ще са първите самолети, които ще слязат от новата поточна линия за F-16, която ще се намира в Грийнвил, Южна Каролина. И забележете, че с, горе-долу, българската сума за осъвременяване на авиацията ни се купуват не 8 бройки, каквито са нашите планове, а два пъти повече - 16 нови самолета F-16. Цената на един е излязла по 75 млн. $ при планувани у нас съвсем двойно по-високи разноски - 140 млн. $. При това, както е тръгнало, българските управляващи май още веднъж
ще предпочетат техника "втора " и дори "трета ръка "
Освен за щатски машини ще се желаят оферти и за нови "Юрофайтър " от Германия и втора употреба от Италия, за нови и използвани "Рафал " от Франция и за нови и "втора ръка " "Грипен "-и от Швеция. От американците, израелците и Португалия ще се търсят оферти за използвани F-16. Още две предложения ще бъдат поискани от Съединени американски щати, този път за нови и за използвани F-18.
Странно за какво внезапно се изиска информация за по-тежък военен аероплан като F-18, който не ни е по джоба. Но пък има пояснение за желанията към летящия скрап (португалските самолети) или осъвременения подобен (от Съединени американски щати, Италия, Франция и Швеция). Просто всичко "голямо " в България - от автомагистралите до превъоръжаването на армията, е на първо място спекулация и комисиони зад кулисите.
Най-крещящият образец за този остапбендеровски метод е казусът към фрегатите за военно-морския ни флот. Имаше френското предложение за четири фрегати за милиард $. По това време София ухажваше Париж, тъй като Франция интензивно работеше и реализира освобождението на нашите медицински сестри в Либия. Само че незабавно след триумфа на договарянията сред Никола Саркози и Муамар Кадафи покупката зацикли вечно. В отговор Елисейският замък наточи френската рапира и мълчешком блокира влизането ни в Шенгенското пространство. В последна сметка България купи три белгийски фрегати на остаряло. Съвсем амортизирани и на практика негодни за съществени военни дейности. На всичко от горната страна като че ли преднамерено бяха торпилирани даже и лимитираните бойни благоприятни условия на тези кораби.
Заради поддръжката им стартира
противен развой на вътрешна канибализация
- сваляха се елементи от един кораб, с цел да се сложат на различен. Така вместо военен транспортен съд фрегатата "Горди " бе обърната на склад, от който се изписваше нужното. Моряците прибягнаха до тази последна мярка, тъй като средства за поддръжка в бюджета на Военноморски сили не се предвиждаха. А и по-добре е да имаш две работещи фрегати за сметка на третата, в сравнение с нито една.
Запознати със случилото се и протичащото разправят, че белгийските военно-морски сили безусловно с лупа издирили всичко по своите бази и като резултат ни събрали 100 контейнера с имущество и аварийни елементи. България обаче години наред не откри пари да ги транспортира от Зеебрюге до Варна и Бургас.
Междувременно изтече ресурсът на противокорабните ракети "Екзосет " на "Дръзки ". Те трябваше да бъдат унищожени посредством пуск в морето, с цел да се обучат моряците, само че и това не се случи - нямаше гориво, с цел да се изолира регионът на стрелбите. Всъщност имаше, единствено че се разходваше за друго. След идването на фрегатите у нас генераторите им пет години работеха непрекъснато, произвеждайки ток и консумирайки голямо количество мазут, защото не бе платен обикновен преобразовател на напрежението от 60 Hz белгийски стандарт на българския с 50 Hz. Разбира се, от доставките на горивото завоюваха някои компании.
Връх на парадокса беше, че за край военното министерство заплати 500 000 лева, с цел да бъдат унищожени ракетите "Екзосет " в заводите "ТЕРЕМ-Костенец ". С "Верни " и "Горди " нямаше такива проблеми, тъй като те по този начин и не бяха снабдени с противокорабни ракети.
Фрегатите ни излязоха солени, само че не може да се отхвърли, че още през 2001 година белгийските Военноморски сили установяват в собствен разбор, че през 2008-а ресурсът им изтича и ще са нужни по към 75 млн. евро на транспортен съд за рационализация. Тя пък ще удължи живота им едвам с 10 години и по тази причина е решено да бъдат свалени от въоръжение. Невероятно наподобява кабинетът на Симеон Сакскобургготски, който направи покупката, да не е знаел тези обстоятелства. При все че у нас
всичко е допустимо - даже и невъзможното
Заради създалата се обстановка в този момент още веднъж се заприказва за покупката на многоцелеви патрулни кораби (корвети). Но подписаният за задачата с нашата компания "Делфин " контракт се оказа неосъществим. В края на предходната година тя се отхвърли от него заради промени в закона, с които върху тези покупко-продажби стартира да се начислява Данък добавена стойност. По този метод цената за два кораба скочи от 820 млн. на 964 млн. лв..
От плановата документи за новите корвети излиза наяве, че една от концепциите на военните е при ескалация на напрежението да употребяват патрулните кораби за отбрана на платформите за рандеман на петрол и газ в черноморския шелф на страната. Резон може би има и още през ноември предходната година бяха отправени претенции за ориентировъчни оферти от 11 задгранични и български компании. Осем от тях са корабостроителници - DCNS, Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG, BAE Systems, DAMEN, Fincantieri, Navantia, ThyssenKrupp и МТГ- "Делфин ". Седем са дали примерни предложения, като най-евтината е към 665 млн. лева, а най-скъпата към 1.2 милиарда лв.. Естествено, тези суми са планирани и могат да варират с към 15-20% %. Отделно се калкулират разноските за поддръжка в границите на 30-годишен витален цикъл на плавателните съдове. Експерти считат, че те ще са сред 120 млн. и 180 млн. лева по сегашната стойност на лв..
Проблемът обаче е същият като при изтребителите
- в българското предложение се планува и покупка на техника "втора ръка ", както и опция корабите да се създават напълно или частично у нас.
Другата въпросителна е към цената - висока или ниска е тя? Висока е дори и за нов транспортен съд, да не приказваме за покупка на остаряло. За съпоставяне, свръхмодерната шведска лека корвета - флагман на техния флот "Висби " коства 180 млн. $ и е същински многоцелеви транспортен съд, в това число и с опция за битка с подводници.
Едно е несъмнено и историята с патрулните кораби няма да мине безпрепятствено и надали военноморският ни флот ще се снабди скоро с нищо ново и модерно.
КАРЕ
Цени на някои фрегати на въоръжение в разнообразни бойни флотове (в щ. долари):
Sachsen Type 124 (Германия) - 1,06 млрд.;
F105 Cristobal Colon (Испания) - 954 млн.;
FREMM (френско / италианска) - 745 млн.;
Бертолф (Национална защита на САЩ) - 641 млн.;
F100 Bazan (Испания) - 600 млн.;
De Zeven Provincien (Холандия) - 532 млн.;
Valor MEKO A200 (Южна Африка) - 327 млн.;
Absalon (Дания) - 269 млн.;
F-22P Zulfiquar (Китай / Пакистан) - 200 милиона.
Корвети:
Braunschweig K-130 (Германия) - 309 млн.;
Baynunah (ОАЕ) - 137 млн.;
MILGEM (Турция) - 250 млн.;
Visby (Швеция) - 184 млн.;
BAM (Испания) - 116 млн.;
Clyde (Великобритания) - 47 млн.;
Sentinel (Франция) - 47 милиона.
Григор Лилов
Единственият ни останал летящ "Спартан " беше потрошен при започване на 2018-а, а контракт за реновацията на тези самолети се подписа едвам през май. От 12-те закупени хеликоптера "Кугър " летяха едвам четири, един от които изгубихме наскоро след злополука. Споровете сред България и доставчика "Юрокоптер " се точиха години наред, стигна се и до правосъден арбитраж. Но към този момент никой не дава или не желае да даде отговор за какво в контракта не са били написани тъкмо изискванията за поддръжка, употреба и аварийни елементи.
След избухналите публични кавги
за одисеята с бойните самолети за авиацията към този момент всички знаят задоволително. Не знаят обаче, че по всяка възможност тя ще продължи. Защото гласуваните от Народното събрание на 8 юни със 151 гласа "за " единствено 7 "против " и един въздържал се народен представител 1,8 милиарда лева (около 1.125 милиарда щ. $ равностойност) стигат за покупката на нови изтребители F-16, а се приказва за доставка на бойни изтребители "втора ръка ".
За съпоставяне с българската рационализация на армията и метода, по който се харчат средствата за нея, е добре да се види международната процедура. Например тези дни - на 25 юни, компанията Lockheed Martin получи контракт от държавното управление на Съединени американски щати на стойност 1.2 милиарда $ за последна трансформация F-16 Block 70 за Кралските Военновъздушни сили на Бахрейн. Това е първият контракт и първа продажба на тази най-съвременна трансформация и това ще са първите самолети, които ще слязат от новата поточна линия за F-16, която ще се намира в Грийнвил, Южна Каролина. И забележете, че с, горе-долу, българската сума за осъвременяване на авиацията ни се купуват не 8 бройки, каквито са нашите планове, а два пъти повече - 16 нови самолета F-16. Цената на един е излязла по 75 млн. $ при планувани у нас съвсем двойно по-високи разноски - 140 млн. $. При това, както е тръгнало, българските управляващи май още веднъж
ще предпочетат техника "втора " и дори "трета ръка "
Освен за щатски машини ще се желаят оферти и за нови "Юрофайтър " от Германия и втора употреба от Италия, за нови и използвани "Рафал " от Франция и за нови и "втора ръка " "Грипен "-и от Швеция. От американците, израелците и Португалия ще се търсят оферти за използвани F-16. Още две предложения ще бъдат поискани от Съединени американски щати, този път за нови и за използвани F-18.
Странно за какво внезапно се изиска информация за по-тежък военен аероплан като F-18, който не ни е по джоба. Но пък има пояснение за желанията към летящия скрап (португалските самолети) или осъвременения подобен (от Съединени американски щати, Италия, Франция и Швеция). Просто всичко "голямо " в България - от автомагистралите до превъоръжаването на армията, е на първо място спекулация и комисиони зад кулисите.
Най-крещящият образец за този остапбендеровски метод е казусът към фрегатите за военно-морския ни флот. Имаше френското предложение за четири фрегати за милиард $. По това време София ухажваше Париж, тъй като Франция интензивно работеше и реализира освобождението на нашите медицински сестри в Либия. Само че незабавно след триумфа на договарянията сред Никола Саркози и Муамар Кадафи покупката зацикли вечно. В отговор Елисейският замък наточи френската рапира и мълчешком блокира влизането ни в Шенгенското пространство. В последна сметка България купи три белгийски фрегати на остаряло. Съвсем амортизирани и на практика негодни за съществени военни дейности. На всичко от горната страна като че ли преднамерено бяха торпилирани даже и лимитираните бойни благоприятни условия на тези кораби.
Заради поддръжката им стартира
противен развой на вътрешна канибализация
- сваляха се елементи от един кораб, с цел да се сложат на различен. Така вместо военен транспортен съд фрегатата "Горди " бе обърната на склад, от който се изписваше нужното. Моряците прибягнаха до тази последна мярка, тъй като средства за поддръжка в бюджета на Военноморски сили не се предвиждаха. А и по-добре е да имаш две работещи фрегати за сметка на третата, в сравнение с нито една.
Запознати със случилото се и протичащото разправят, че белгийските военно-морски сили безусловно с лупа издирили всичко по своите бази и като резултат ни събрали 100 контейнера с имущество и аварийни елементи. България обаче години наред не откри пари да ги транспортира от Зеебрюге до Варна и Бургас.
Междувременно изтече ресурсът на противокорабните ракети "Екзосет " на "Дръзки ". Те трябваше да бъдат унищожени посредством пуск в морето, с цел да се обучат моряците, само че и това не се случи - нямаше гориво, с цел да се изолира регионът на стрелбите. Всъщност имаше, единствено че се разходваше за друго. След идването на фрегатите у нас генераторите им пет години работеха непрекъснато, произвеждайки ток и консумирайки голямо количество мазут, защото не бе платен обикновен преобразовател на напрежението от 60 Hz белгийски стандарт на българския с 50 Hz. Разбира се, от доставките на горивото завоюваха някои компании.
Връх на парадокса беше, че за край военното министерство заплати 500 000 лева, с цел да бъдат унищожени ракетите "Екзосет " в заводите "ТЕРЕМ-Костенец ". С "Верни " и "Горди " нямаше такива проблеми, тъй като те по този начин и не бяха снабдени с противокорабни ракети.
Фрегатите ни излязоха солени, само че не може да се отхвърли, че още през 2001 година белгийските Военноморски сили установяват в собствен разбор, че през 2008-а ресурсът им изтича и ще са нужни по към 75 млн. евро на транспортен съд за рационализация. Тя пък ще удължи живота им едвам с 10 години и по тази причина е решено да бъдат свалени от въоръжение. Невероятно наподобява кабинетът на Симеон Сакскобургготски, който направи покупката, да не е знаел тези обстоятелства. При все че у нас
всичко е допустимо - даже и невъзможното
Заради създалата се обстановка в този момент още веднъж се заприказва за покупката на многоцелеви патрулни кораби (корвети). Но подписаният за задачата с нашата компания "Делфин " контракт се оказа неосъществим. В края на предходната година тя се отхвърли от него заради промени в закона, с които върху тези покупко-продажби стартира да се начислява Данък добавена стойност. По този метод цената за два кораба скочи от 820 млн. на 964 млн. лв..
От плановата документи за новите корвети излиза наяве, че една от концепциите на военните е при ескалация на напрежението да употребяват патрулните кораби за отбрана на платформите за рандеман на петрол и газ в черноморския шелф на страната. Резон може би има и още през ноември предходната година бяха отправени претенции за ориентировъчни оферти от 11 задгранични и български компании. Осем от тях са корабостроителници - DCNS, Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG, BAE Systems, DAMEN, Fincantieri, Navantia, ThyssenKrupp и МТГ- "Делфин ". Седем са дали примерни предложения, като най-евтината е към 665 млн. лева, а най-скъпата към 1.2 милиарда лв.. Естествено, тези суми са планирани и могат да варират с към 15-20% %. Отделно се калкулират разноските за поддръжка в границите на 30-годишен витален цикъл на плавателните съдове. Експерти считат, че те ще са сред 120 млн. и 180 млн. лева по сегашната стойност на лв..
Проблемът обаче е същият като при изтребителите
- в българското предложение се планува и покупка на техника "втора ръка ", както и опция корабите да се създават напълно или частично у нас.
Другата въпросителна е към цената - висока или ниска е тя? Висока е дори и за нов транспортен съд, да не приказваме за покупка на остаряло. За съпоставяне, свръхмодерната шведска лека корвета - флагман на техния флот "Висби " коства 180 млн. $ и е същински многоцелеви транспортен съд, в това число и с опция за битка с подводници.
Едно е несъмнено и историята с патрулните кораби няма да мине безпрепятствено и надали военноморският ни флот ще се снабди скоро с нищо ново и модерно.
КАРЕ
Цени на някои фрегати на въоръжение в разнообразни бойни флотове (в щ. долари):
Sachsen Type 124 (Германия) - 1,06 млрд.;
F105 Cristobal Colon (Испания) - 954 млн.;
FREMM (френско / италианска) - 745 млн.;
Бертолф (Национална защита на САЩ) - 641 млн.;
F100 Bazan (Испания) - 600 млн.;
De Zeven Provincien (Холандия) - 532 млн.;
Valor MEKO A200 (Южна Африка) - 327 млн.;
Absalon (Дания) - 269 млн.;
F-22P Zulfiquar (Китай / Пакистан) - 200 милиона.
Корвети:
Braunschweig K-130 (Германия) - 309 млн.;
Baynunah (ОАЕ) - 137 млн.;
MILGEM (Турция) - 250 млн.;
Visby (Швеция) - 184 млн.;
BAM (Испания) - 116 млн.;
Clyde (Великобритания) - 47 млн.;
Sentinel (Франция) - 47 милиона.
Григор Лилов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ