Специално: Журналистът Галиция за корупцията, истината и журналистиката
Нейните разкрития раздрусаха Малта. Убийството й раздруса света. През 2017-та колата на Дафне Каруана Галиция беше взривена на метри от вкъщи й. Със своите следствия една от най-известните европейски журналистки разказваше за корупцията в родината си. Тази корупция лиши живота й. Седем години по-късно фамилията й продължава борбата за правдивост. А Матю Галиция управлява фондацията в памет на своята майка.
Каква беше майка Ви като публицист?
" Тя не търпеше напън. Просто нямаше по какъв начин да я накарат да замълчи. Такава се е родила. Най-много се гордея се с нея поради това. И ето, корумпираните, които тя разследваше, трябваше да прибягнат до бомба " - споделя Матю Каруана Галиция - шеф на фондация “Дафне Каруана Галиция ”.
Какво си спомняте от оня ден?
" Работех с майка си. Бях се прибрал в Малта, с цел да й оказа помощ с следствие за приватизацията на енергийния бранш. По това време банковите й сметки бяха замразени поради правосъдни процедури за клюка, заведени от министъра на стопанската система. Имаше среща в банката и трябваше да излезе от къщи. Тогава я видях за последно. Чух детонация, изтичах на открито. Всичко, което последва от този момент насам, беше безспорен призрачен сън ".
Получихте ли правдивост?
" Не, още не. Делата още вървят. Убийците са наказани. Но правосъдният развой против поръчителя още не е почнал. Както и против хората, доставили бомбата. Семейството ми, както и огромна част от малтийското общество, търсим цялостна правдивост - освен за убийците, само че също и за корупцията, която докара до гибелта на майка ми. Досега не сме я постигнали ".
Защо публицистиката е под обстрел?
Защото публицистите останаха последната бариера пред проведената престъпност. И тук нямам поради единствено мъже в спортни екипи със златни ланци. Говоря и за висшестоящи държавни чиновници, както и за шефове на значими предприятия, които работят с незаконни групи. Каква е рецептата им за триумф? Овладяват прокуратурата, правосъдната система, полицията, ръководещите и опозицията. Така стават неразделна част от властта. Но публицисти като майка ми не могат да бъдат купени. Затова убийците не се занимаваха да взривяват служител на реда, прокурор, арбитър, министър председател или опозиционен водач. Тези хора или към този момент са им били в джоба, или са били наивни, или мързеливи. Просто не са си вършели работата.
Някои споделят, че със своите следствия Дафне Галиция си основала врагове. Но синът й не харесва тази дума.
" Ако кажете “врагове ”, излиза, че майка ми е била като Дон Кихот и е тръгнала на поход с единствената цел да търси съперници. Не, тя просто вярваше, че има дълг към своите читатели. А това значи, че когато научи за корупция или проведена престъпност, би трябвало го оповести по виновен метод. Майка ми единствено изпълняваше дълга си. И в случай че си е основала врагове по този път, виновността е била на малтийското общество или на нарушителите, а не нейна ".
Цената на свободното слово обаче може да бъде скъпа. Обекти на следствия постоянно завеждат скъпи искове, които източват ресурсите на кореспонденти и цели редакции и вършат работата им невъзможна. В София, по покана на Асоциацията на европейските публицисти, Матю Галиция описа за новия " закон на Дафне ", утвърден през февруари от Европейския парламент. Той ще обезпечава по-добра отбрана против така наречен “дела-шамари ”.
" Това е голям проблем там, където има слаба народна власт, мощна проведена престъпност, корупция или други недостатъци в системата за наказателно правораздаване. Мисля, че Малта и България заемат последните две места в Европейския съюз по дълготрайност на производствата. Ето на тези места “шамарите ” поникват на плодородна почва ".
Делата-шамари ново събитие ли са?
" Не, не са. Новото е, че имаме име за тях. Шамари нарекохме делата за клюка, които разнообразни хора водеха против нея. Към момента на убийството й бяха общо 48 ".
Вие самият сте работили по интернационалните журналистически следствия като Досиетата от Панама и Досиетата от Рая. Когато ги публикувахте, бяха огромна вест. Но трансформираха ли в действителност нещо?
" Целта на множеството публицисти не е работата им да докара до последици. Целта им е да разкрият истината. А след това, каквото стане, стане. Но ето майка ми разкриваше корупция след корупция по високите етажи в Малта. И безусловно нищо не се случваше. Само се увеличаваха офанзивите против нея. Това е извънредно рисково. Изолиран си, животът ти е заплашен. Накрая гласът ти ще бъде заглъхнал - това желаят нарушителите във властта. Затова към този момент не съм толкоз доверчив за публицистиката. Тя би трябвало да върви ръка за ръка с позитивни промени. Но това не е отговорност на публицистите, а на обществото. Ако сте елементарен жител и ден след ден четете за корупция, ваш дълг е да говорите за това. А в случай че сте политик, имате още по-голям дълг. Политиците, които мълчат, съдиите и прокурорите, които не употребяват силата на службата си, провалят своето общество ".
Има ли общества, които просто не могат без корупция?
" Не, изрично не съм склонен с това. Корупцията не е в кръвта ви. Не е в гените ви. Не се раждате корумпирани. Това е артикул на системата, която обществото построява. Ще пристигна миг, когато ще би трябвало да изберете дали желаете да живеете по този начин или не. Точката на изкривяване ".
Коя е тази точка на изкривяване?
" В Малта беше убийството на майка ми. А за българите вие ще би трябвало да решите. Искате ли да стигнете такава точка - да убият някого? Или желаете да поемете нещата в свои ръце ".
Как наподобява Малта без майка Ви?
" За мен - като празно място. Трудно ми е от самото начало. Нашата организация търси правдивост за нея, само че също желае да усъвършенства върховенството на закона и да поддържа проверяващите публицисти. От една страна, след гибелта на майка ми Малта изглеждаше като извънземна територия, която не познавам. Но от друга, и аз като нея ненавиждам да се давам на мутри. Не желая да ги оставя да победят. Майка ми в никакъв случай не се предаваше. Така че и вие недейте. Разбира се, това важи само, в случай че вършиме нещо хубаво. Ако сте нарушител, бих споделил - откажете се и се предайте ".
Автор: Петър Георгиев
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Каква беше майка Ви като публицист?
" Тя не търпеше напън. Просто нямаше по какъв начин да я накарат да замълчи. Такава се е родила. Най-много се гордея се с нея поради това. И ето, корумпираните, които тя разследваше, трябваше да прибягнат до бомба " - споделя Матю Каруана Галиция - шеф на фондация “Дафне Каруана Галиция ”.
Какво си спомняте от оня ден?
" Работех с майка си. Бях се прибрал в Малта, с цел да й оказа помощ с следствие за приватизацията на енергийния бранш. По това време банковите й сметки бяха замразени поради правосъдни процедури за клюка, заведени от министъра на стопанската система. Имаше среща в банката и трябваше да излезе от къщи. Тогава я видях за последно. Чух детонация, изтичах на открито. Всичко, което последва от този момент насам, беше безспорен призрачен сън ".
Получихте ли правдивост?
" Не, още не. Делата още вървят. Убийците са наказани. Но правосъдният развой против поръчителя още не е почнал. Както и против хората, доставили бомбата. Семейството ми, както и огромна част от малтийското общество, търсим цялостна правдивост - освен за убийците, само че също и за корупцията, която докара до гибелта на майка ми. Досега не сме я постигнали ".
Защо публицистиката е под обстрел?
Защото публицистите останаха последната бариера пред проведената престъпност. И тук нямам поради единствено мъже в спортни екипи със златни ланци. Говоря и за висшестоящи държавни чиновници, както и за шефове на значими предприятия, които работят с незаконни групи. Каква е рецептата им за триумф? Овладяват прокуратурата, правосъдната система, полицията, ръководещите и опозицията. Така стават неразделна част от властта. Но публицисти като майка ми не могат да бъдат купени. Затова убийците не се занимаваха да взривяват служител на реда, прокурор, арбитър, министър председател или опозиционен водач. Тези хора или към този момент са им били в джоба, или са били наивни, или мързеливи. Просто не са си вършели работата.
Някои споделят, че със своите следствия Дафне Галиция си основала врагове. Но синът й не харесва тази дума.
" Ако кажете “врагове ”, излиза, че майка ми е била като Дон Кихот и е тръгнала на поход с единствената цел да търси съперници. Не, тя просто вярваше, че има дълг към своите читатели. А това значи, че когато научи за корупция или проведена престъпност, би трябвало го оповести по виновен метод. Майка ми единствено изпълняваше дълга си. И в случай че си е основала врагове по този път, виновността е била на малтийското общество или на нарушителите, а не нейна ".
Цената на свободното слово обаче може да бъде скъпа. Обекти на следствия постоянно завеждат скъпи искове, които източват ресурсите на кореспонденти и цели редакции и вършат работата им невъзможна. В София, по покана на Асоциацията на европейските публицисти, Матю Галиция описа за новия " закон на Дафне ", утвърден през февруари от Европейския парламент. Той ще обезпечава по-добра отбрана против така наречен “дела-шамари ”.
" Това е голям проблем там, където има слаба народна власт, мощна проведена престъпност, корупция или други недостатъци в системата за наказателно правораздаване. Мисля, че Малта и България заемат последните две места в Европейския съюз по дълготрайност на производствата. Ето на тези места “шамарите ” поникват на плодородна почва ".
Делата-шамари ново събитие ли са?
" Не, не са. Новото е, че имаме име за тях. Шамари нарекохме делата за клюка, които разнообразни хора водеха против нея. Към момента на убийството й бяха общо 48 ".
Вие самият сте работили по интернационалните журналистически следствия като Досиетата от Панама и Досиетата от Рая. Когато ги публикувахте, бяха огромна вест. Но трансформираха ли в действителност нещо?
" Целта на множеството публицисти не е работата им да докара до последици. Целта им е да разкрият истината. А след това, каквото стане, стане. Но ето майка ми разкриваше корупция след корупция по високите етажи в Малта. И безусловно нищо не се случваше. Само се увеличаваха офанзивите против нея. Това е извънредно рисково. Изолиран си, животът ти е заплашен. Накрая гласът ти ще бъде заглъхнал - това желаят нарушителите във властта. Затова към този момент не съм толкоз доверчив за публицистиката. Тя би трябвало да върви ръка за ръка с позитивни промени. Но това не е отговорност на публицистите, а на обществото. Ако сте елементарен жител и ден след ден четете за корупция, ваш дълг е да говорите за това. А в случай че сте политик, имате още по-голям дълг. Политиците, които мълчат, съдиите и прокурорите, които не употребяват силата на службата си, провалят своето общество ".
Има ли общества, които просто не могат без корупция?
" Не, изрично не съм склонен с това. Корупцията не е в кръвта ви. Не е в гените ви. Не се раждате корумпирани. Това е артикул на системата, която обществото построява. Ще пристигна миг, когато ще би трябвало да изберете дали желаете да живеете по този начин или не. Точката на изкривяване ".
Коя е тази точка на изкривяване?
" В Малта беше убийството на майка ми. А за българите вие ще би трябвало да решите. Искате ли да стигнете такава точка - да убият някого? Или желаете да поемете нещата в свои ръце ".
Как наподобява Малта без майка Ви?
" За мен - като празно място. Трудно ми е от самото начало. Нашата организация търси правдивост за нея, само че също желае да усъвършенства върховенството на закона и да поддържа проверяващите публицисти. От една страна, след гибелта на майка ми Малта изглеждаше като извънземна територия, която не познавам. Но от друга, и аз като нея ненавиждам да се давам на мутри. Не желая да ги оставя да победят. Майка ми в никакъв случай не се предаваше. Така че и вие недейте. Разбира се, това важи само, в случай че вършиме нещо хубаво. Ако сте нарушител, бих споделил - откажете се и се предайте ".
Автор: Петър Георгиев
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ