Нов мозъчен имплант може да подобри паметта с 15%
Невроимплантите, които претендират, че могат да усилят паметта, не са нещо ново, само че нов метод към казуса предлага устройство, което първо слуша мозъка, а след това дава отговор.
Този способ вид „ затворен кръг “ на мозъчна стимулация към този момент е посочил, че може да усъвършенства запаметяването на описи с думи у доброволци с 15% – триумф, който някой ден може да усъвършенства доста живота на хора с дегенаритивни неврологични положения като Алцхаймер.
За да тестват своето устройство, екип учени от Университета на Пенсилвания и Университета Томас Джеферсън подбрал 25 доброволци, които минавали през клиничен мониторинг за епилепсия.
Изборът бил подбуден повече от етични съображения, в сравнение с от друго, защото и тестваното устройство и мониторинговият развой допускат слагане на дребни сонди в мозъка на пациента – процедура, която е много рискована за елементарни клинични проби.
Чрез фина конфигурация на електрическата интензивност на сондите, учените опитвали да задействат основни съставни елементи от мозъчната мрежа, отговаряща за паметта. Те правели това единствено когато мозъкът се опитвал да съхранява мемоари, само че не и когато мрежата работела добре.
Сама по себе си главната идея да се подкрепя запаметяването и да се „ извикват мемоари “ посредством невростимулация не е нова.
Невролозите имат прогрес с използването на техники за неинвазивна Транскраниална Магнитна Стимулация в опита да подбуждат верните мозъчни пътища, тъй че мозъкът да съхранява и да се свързва със спомените.
Имаше окуражаващи триумфи, реализирани посредством точно таргетиране на области в мозъка като хипокампуса и медиални темпорални лобове, само че резултатите не постоянно бяха устойчиви.
Част от казуса може да се дължи на избора на точното място на стимулация в мозъка, само че може да става дума и за метода. Досегашните старания бяха фокусирани в така наречен система с отворен кръг, т.е. стимулацията не се дава в отговор на мозъчната интензивност.
Новото устройство в този момент въпреки това е основано на затворен кръг, което трансформира електрическата стимулация въз основата на противоположна връзка, декодирана от невралната интензивност на част от мозъка, наречена странична темпорална кора (латерален темпорален кортекс).
Учените изследвали самостоятелния модел на мозъчна интензивност на всеки от участниците до момента в който те запаметявали лист с думи.
В следваща сесия те подтикнали страничната темпорална кора всеки пък, когато системата прибирала противоположна връзка, че има дребна възможност доброволецът сполучливо да си спомни дума въз основата на това по какъв начин е била запомнена.
В избран смисъл, новият метод на стимулиране на мозъка работи като пейсмейкър – датчици „ слушат “ интензивността преди да работят, предоставяйки стимулация единствено, когато е нужна.
„ Спомням си теста и ми беше прелестно “, споделя участникът Дейвид Мабрей пред New York Times, “но не мога почтено да кажа, по какъв начин стимулацията повлия на паметта ми – не чувстваш нищо и не знаеш по кое време работи и по кое време – не. ”
В най-хубавия случай проучването може да повлияе на лекуването на пациенти с деменция, които имат дегенеративни проблеми с паметта.
Идеята за декодиране на невралната интензивност, на която да се дава отговор със стимулация, обаче може да има приложения при доста други неврологични положения.
Изследването е оповестено в Nature Communications.
