Александър Йорданов: Спрете всички, които искат да върнат БСП на власт. Не се предавайте!
НЕУДОБНИ ДУМИ: НЕ съдебна експертиза ПРЕДАВАЙТЕ! Така е озаглавен постът - разбор на Александър Йорданов, припомнящ за какво Българска социалистическа партия не би трябвало да бъде допускана във властта.
" С цената на безчет операции и фалшификации през м. юни 1990 година Българска социалистическа партия, сегашният правилен приятел на " Демократична България ", " завоюва " изборите за 7 Велико национално заседание. Парламентът стартира работа на 10 юли. Съставено бе държавно управление с министър председател Андрей Луканов - руски жител по рождение и видна комунистическа номенклатура.
Така българската народна власт потегли на " заден ход ". " Промяната " роди декаданс. Така и в наши дни така наречен " Промяна " се трансформира в замяна и върна Българска социалистическа партия на власт. Голямата политическа неточност през юли 1990 година на Съюз на демократичните сили бе, че водачите тогава си затвориха очите за изборните операции и фалшификации на Българска социалистическа партия. Така, със затворени очи влязохме във " великия парламент ".
Последва втора историческа неточност: без значение, че бяхме " изгубили " изборите, ние се съгласихме нашият ръководител доктор Желю Желев да бъде повдигнат за президент и да бъде подсилен от депутатите на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Български земеделски народен съюз. Той пък без да пита предложи за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев от Българска социалистическа партия - сътрудник " Славейчето " на Държавна сигурност.
Това бе противен колаборационизъм и политическа договорка, която имаше тежки последствия за единството на Съюз на демократичните сили. Последва трета неточност. След така наречен гладна Луканова зима, когато от бензиностанциите изчезнаха бензина и нафтата, а от магазините - хлябът и млякото, управлението на Съюз на демократичните сили се контракти с управлението на Българска социалистическа партия за образуването на така наречен програмно-експертно държавно управление с министър председател съдията Димитър Попов.
Това бе коалиция с комунистите, която нашите сини гласоподаватели в никакъв случай не одобриха. Министри от квотата на Съюз на демократичните сили в това държавно управление станаха Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров. Те застанаха паралелно до Александър Томов, Атанас Папаризов и Емилия Масларова от Българска социалистическа партия, както и до Виктор Вълков от Български земеделски народен съюз (по-късно оголен като сътрудник " Пенчо " и " Пенев " на Държавна сигурност, само че в държавното управление имаше и други сътрудници на комунистическите секрети служби).
Малко по-късно водачът на Съюз на демократичните сили Филип Димитров се разграничи от кабинета на " националното единодушие " на Димитър Попов. Постъпи вярно. Днес сходен кабинет и още веднъж дружно с Българска социалистическа партия, желае да ни спретне отказалата се да бъде демократична " Демократична България ".
На 14 май 1991 година 39 народни представители напуснахме Велико народно събрание и призовахме то да се саморазпусне. Обявихме протестна гладна стачка, която продължи 10 дни. Бяхме уверени, че подготвяната в Народното събрание нова конституция ще заложи клопки пред българската народна власт и по този начин ще направи демократичния преход муден, непосилен и неправдив. Както прочее и стана.
Но, обръщам внимание, това предвидиха и намерено споделиха с жителите единствено 39 народни представители от общо 400 в 7-то Велико народно събрание. На 22 юни 1991 година се организира Национална конференция на Съюз на демократичните сили, която поддържа нашата протестна акция. Съюз на демократичните сили се преструктурира като " национално придвижване за народна власт " с организационна конструкция - " договорно завършена коалиция ".
На 12 юли новата конституция бе призната и клопката на комфортната за комунистите " смяна " щракна. От екрана на дребен тв приемник, който бяхме конфигурирали в протестния лагер до църквата " Св. София ", наблюдавахме по какъв начин в пленарната зала на Народното събрание депутатите надигат чаши с шампанско и се прегръщат.
Бяхме безусловно наясно, че горчива ще излезе тази забава на българския народ. Днес, 31 години по-късно, когато всичко за което описвам е към този момент минало, паниката ми е, че още веднъж сме въвлечени в подобен сюжет. И без значение, че държавното управление на " смяната " се срути, сходно на държавното управление в миналото на Димитър Попов, не престават опитите още веднъж да се върне на власт Българска социалистическа партия, посредством поредна съдружна формула.
Същевременно се притеснявам, че промянаджиите приготвят, както бе през предходната година, както бе и през 1991 година, операция на изборите и имитация на изборните резултати. Отново предатели на демокрацията се пробват да върнат на власт Българска социалистическа партия. И когато ги чуя да приказват, че не желаят ГЕРБ и Съюз на демократичните сили на власт, то съм безусловно наясно, че работят за ползите на Българска социалистическа партия, за олигархичното задкулисие, основано от фрагменти на тази партия и Държавна сигурност.
Тези точно фрагменти са мафията у нас. Тяхна е и корупцията - цялата. Когато Българска социалистическа партия е на власт корупцията процъфтява, а мафията ликува. България е на кръстопът за следващ път. Към хаоса и безредието я тласна деструктивното държание и на президента, както и неистовата упоритост на наследници на комунистически номенклатурни семейства и обвързваните с тях олигарси - също с комунистическо родословие, да вземат властта непременно.
Миналата година те съумяха и по този начин на власт пристигна " Промяната ". Сега следва нов опит. Разчитат на мадуровското изборно ноу хау и влагат в " битката " деветосептемврийски жар. Хора, жители, демокрацията е в заплаха! Не позволявайте България още веднъж да попадне в неприятни ръце! Спрете всички, които желаят да върнат Българска социалистическа партия на власт. Не се предавайте "!
" С цената на безчет операции и фалшификации през м. юни 1990 година Българска социалистическа партия, сегашният правилен приятел на " Демократична България ", " завоюва " изборите за 7 Велико национално заседание. Парламентът стартира работа на 10 юли. Съставено бе държавно управление с министър председател Андрей Луканов - руски жител по рождение и видна комунистическа номенклатура.
Така българската народна власт потегли на " заден ход ". " Промяната " роди декаданс. Така и в наши дни така наречен " Промяна " се трансформира в замяна и върна Българска социалистическа партия на власт. Голямата политическа неточност през юли 1990 година на Съюз на демократичните сили бе, че водачите тогава си затвориха очите за изборните операции и фалшификации на Българска социалистическа партия. Така, със затворени очи влязохме във " великия парламент ".
Последва втора историческа неточност: без значение, че бяхме " изгубили " изборите, ние се съгласихме нашият ръководител доктор Желю Желев да бъде повдигнат за президент и да бъде подсилен от депутатите на Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Български земеделски народен съюз. Той пък без да пита предложи за вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев от Българска социалистическа партия - сътрудник " Славейчето " на Държавна сигурност.
Това бе противен колаборационизъм и политическа договорка, която имаше тежки последствия за единството на Съюз на демократичните сили. Последва трета неточност. След така наречен гладна Луканова зима, когато от бензиностанциите изчезнаха бензина и нафтата, а от магазините - хлябът и млякото, управлението на Съюз на демократичните сили се контракти с управлението на Българска социалистическа партия за образуването на така наречен програмно-експертно държавно управление с министър председател съдията Димитър Попов.
Това бе коалиция с комунистите, която нашите сини гласоподаватели в никакъв случай не одобриха. Министри от квотата на Съюз на демократичните сили в това държавно управление станаха Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров. Те застанаха паралелно до Александър Томов, Атанас Папаризов и Емилия Масларова от Българска социалистическа партия, както и до Виктор Вълков от Български земеделски народен съюз (по-късно оголен като сътрудник " Пенчо " и " Пенев " на Държавна сигурност, само че в държавното управление имаше и други сътрудници на комунистическите секрети служби).
Малко по-късно водачът на Съюз на демократичните сили Филип Димитров се разграничи от кабинета на " националното единодушие " на Димитър Попов. Постъпи вярно. Днес сходен кабинет и още веднъж дружно с Българска социалистическа партия, желае да ни спретне отказалата се да бъде демократична " Демократична България ".
На 14 май 1991 година 39 народни представители напуснахме Велико народно събрание и призовахме то да се саморазпусне. Обявихме протестна гладна стачка, която продължи 10 дни. Бяхме уверени, че подготвяната в Народното събрание нова конституция ще заложи клопки пред българската народна власт и по този начин ще направи демократичния преход муден, непосилен и неправдив. Както прочее и стана.
Но, обръщам внимание, това предвидиха и намерено споделиха с жителите единствено 39 народни представители от общо 400 в 7-то Велико народно събрание. На 22 юни 1991 година се организира Национална конференция на Съюз на демократичните сили, която поддържа нашата протестна акция. Съюз на демократичните сили се преструктурира като " национално придвижване за народна власт " с организационна конструкция - " договорно завършена коалиция ".
На 12 юли новата конституция бе призната и клопката на комфортната за комунистите " смяна " щракна. От екрана на дребен тв приемник, който бяхме конфигурирали в протестния лагер до църквата " Св. София ", наблюдавахме по какъв начин в пленарната зала на Народното събрание депутатите надигат чаши с шампанско и се прегръщат.
Бяхме безусловно наясно, че горчива ще излезе тази забава на българския народ. Днес, 31 години по-късно, когато всичко за което описвам е към този момент минало, паниката ми е, че още веднъж сме въвлечени в подобен сюжет. И без значение, че държавното управление на " смяната " се срути, сходно на държавното управление в миналото на Димитър Попов, не престават опитите още веднъж да се върне на власт Българска социалистическа партия, посредством поредна съдружна формула.
Същевременно се притеснявам, че промянаджиите приготвят, както бе през предходната година, както бе и през 1991 година, операция на изборите и имитация на изборните резултати. Отново предатели на демокрацията се пробват да върнат на власт Българска социалистическа партия. И когато ги чуя да приказват, че не желаят ГЕРБ и Съюз на демократичните сили на власт, то съм безусловно наясно, че работят за ползите на Българска социалистическа партия, за олигархичното задкулисие, основано от фрагменти на тази партия и Държавна сигурност.
Тези точно фрагменти са мафията у нас. Тяхна е и корупцията - цялата. Когато Българска социалистическа партия е на власт корупцията процъфтява, а мафията ликува. България е на кръстопът за следващ път. Към хаоса и безредието я тласна деструктивното държание и на президента, както и неистовата упоритост на наследници на комунистически номенклатурни семейства и обвързваните с тях олигарси - също с комунистическо родословие, да вземат властта непременно.
Миналата година те съумяха и по този начин на власт пристигна " Промяната ". Сега следва нов опит. Разчитат на мадуровското изборно ноу хау и влагат в " битката " деветосептемврийски жар. Хора, жители, демокрацията е в заплаха! Не позволявайте България още веднъж да попадне в неприятни ръце! Спрете всички, които желаят да върнат Българска социалистическа партия на власт. Не се предавайте "!
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ