Непозната жена се обажда на доцент Роман Хаджикосев от ЮЗУ

Непозната жена се обажда на доцент Роман Хаджикосев от ЮЗУ „ Неофит Рилски “, потвърждавайки, че брат ѝ е разкрил дневник на Димчо Дебелянов в Северна Македония. От тук се плъзва сюжетът на книгата „ Дневникът на Дебелянов. Синият бележник “ (издание на „ Книги за всички “), която е същинско достижение за актуалната българска литература.

Освен академични учител и книжовен откривател, Роман Хаджикосев е потомък на Дебеляновия жанр. Син е на проф. Симеон Хаджикосев, а майка му Мария е от Дебеляновия жанр – нейната баба Найда е първа братовчедка на Димчо и от есента на 1903 година до пролетта на 1904 година го приема в своя дом в Пловдив. Там Дебелянов прекарва последните тъжни месеци в този град, което намира отражение в класическия му сонет „ Пловдив “.

„ Дневникът на Дебелянов. Синият бележник “ не е напълно нито разказ, нито документалистика, нито чиста мистификация. Но по какъв начин в действителност жанрово може да бъде избрана книгата? Проф. доктор Стилиян Стоянов счита, че това е поетическа и интелектуална игра със закачки, загадки и асоциации, които предизвикат читателя. Самият създател посочва като живописен опит този собствен първи опит в прозата, който е отвън литературно-историческата проблематика.

Книгата е „ игра, мистифицирала със средствата на епистоларната белетристика последните месеци от живота на поета. Текстът на книгата не се чете, а се гълтам. И повода е в интригата, в сполучливия опит да се очертае силуетът на една странна и спорна персона, която носи чувството за непосредствен край още десетина месеца по-рано. И в това е попадението на създателя – да сътвори вероятността, ескалацията на отчаянието “ – е оценката на проф. Цветан Ракьовски

Сюжетът на книгата е повече от любопитен: След позвъняване от непозната жена, която твърди, че брат ѝ е разкрил дневник на Дебелянов някъде по скатовете към Давидово в Северна Македония, създателят се среща с Филип, македонски иманяр. Филип обаче му слага неуместно и неуместно изискване, с цел да даде находката. Дневникът би трябвало да бъде преписан за три дни, тъй като в противоположен случай няма да разбере значима загадка. Авторът се съгласява и от този миг всичко се трансформира. Филип и кучето му изчезват; в къщата на иманяра се появяват нови пространства, в които се случват странни събития, помагащи на Хаджикосев в последна сметка да се оправи със задачата. Така дневникът на Дебелянов попада в ръцете на читателя, а създателят получава писмо със диря за още един бележник за дните на поета на Южния фронт.

По мнението на проф. доктор Стилиян Стоянов книгата има две сюжетни линии. Главната е обвързвана с отиването и живота на Димчо Дебелянов на фронта и е затворена в снежното време от 23 януари до 22 февруари 1916 година – зимното, кално-замръзнало, мъгливо-слънчево януаро-февруарско време на 1916 година, в което подпоручик Дебелянов и подофицер Илия Златинов устройват надпревари по лирика. Второстепенната сюжетна линия е обвързвана с юлското (6-9 юли 2018 г.), горещото – с хладилника, тв приемника, телефона, колата, Хималаите; времето, в което разказвачът разчита буквите и преписва дневника, тъй като такова е изискването на отиващия си от този свят негов изобретател – иманяря Филип.

Илия Златинов не е фиктивен персонаж, а действителна персона, живяла в друго време - стихотворец, който мери сили с непризнатия към момента за съвременниците си Дебелянов. Срещата им на фронта е и духовна среща на човеци, свръхчувствителни и свръхталантливи, за които поезията е не просто изкуство, а метод на живот. Разбира се, в изключителната обстановка на фронта, когато животът на човек се движи по острието на бръснач, се появяват и безкомпромисни характери като Дражев, които четат Ницше и имат вяра в концепцията за свръхчовека. Дебелянов попада в захвата на две разнообразни по светоглед и сензитивност персони – Дражев и Златинов.

Авторът употребява точно респектиращо количество биографична, военна, историческа и художествена литература, с цел да сътвори оптимално меродавен облик на Дебелянов - достоверен на фронта, както и в хронологията на действителните събития през 1916 година

„ Дневникът на Дебелянов. Синият бележник “ дава обещание да завоюва вниманието на необятен кръг от читатели. Той е както за тези, които ще повярват, че става дума за същински дневник на Дебелянов, въвлечени в динамичното и завладяващо изложение с голям брой съспенс моменти, по този начин и за успяващите да четат сред редовете с афинитет към положителната литература, тъй като препраща към десетки книги от далечната и близката българска и международна литература.

Роман Хаджикосев е доцент в ЮЗУ „ Неофит Рилски “, Благоевград, където преподава Нова българска литература. Автор е на публикации и учебници, както и на книгите „ Модели на гибелта в българския разказ сред двете международни войни “, “Премълчаните гласове. Румънската литература и Михаил Садовяну “, „ Пътуващият българин “. „ Дневникът на Дебелянов. Синият бележник “ е първият му опит в художествената литература.