Какво се знае за страховитите отряди на генерал Сюлеймани
Непосредствено преди да бъде погубен на летището в Багдад, командващият елитните ирански бригади Ал Кудс военачалник Касем Сюлеймани още веднъж е бил на път, написа "Факти ".
От летището той е трябвало да се насочи за диалози с иракския министър председател Адел Абдул Махди. Двамата са желали да обсъдят методите за понижаване на напрежението сред Иран и Саудитска Арабия.
Сюлеймани обаче рядко е пътувал с миротворческа задача. От 1998 година, когато поема командването на частите Ал Кудс, главната му задача е да поддържа връзките сред режима в Техеран и авторитетни недържавни структури в района. Мост към тях построява религията – шиитският ислям.
Благодарение на него Сюлеймани съумява да надгражда и укрепва контактите с разнообразни групи и организации.
Един от най-важните сътрудници на държавното управление в Техеран е учредената през 1982 година ливанска организация Хизбула.
През годините дейни контакти се основават и с иракските милиции Сили за национална готовност, бунтовниците хути в Йемен, както и построената в последните години мрежа от организации в Сирия, които поддържат президента Асад и основават директна опасност за Израел.
Тези организации са част от добре разгърнатата мрежа от съдружници на Иран, на които режимът в Ислямската република може да разчита при конфликтни обстановки.
Какво ще подхващат военните милиции в района?
Но до каква степен са лоялни тези групи на Иран? Те от дълго време са потвърдили готовността си да се включват в спорове, само че дали ще застанат компактно на страната на Иран, щом страната се отхвърли от съществени контраудари след убийството на Сюлеймани?
На 3 януари водачът на Хизбула Хасан Насрала прикани шиитските милиции да атакуван американските бази в Близкия изток, включително и със самоубийствени атентати. Той заплаши и Израел.
Според него, Израел също е желал да ликвидира Сюлеймани, само че или не е съумял, или не е имал смелостта да го направи. Насрала заявява безапелационната подготвеност на Хизбула да работи, само че организацията, както и другите съдружници на Иран, досега се въздържат.
Очевидно това е разследване от реализирана такава сделка с управлението в Техеран, споделя специалистът по ислям Удо Щайнбах за Дъждовни води. Според него „ военните милиции са политически и до известна степен стопански подвластни от Иран “. Хизбула постоянно се е съобразявала с целите на Техеран, йеменските хути също са тясно свързани с Ислямската република.
По-слабо е въздействието на Иран над милициите в Ирак, които са мощно подвластни от иракската войска, добавя Щайнбах. Но всички изброени са лоялни на Техеран, добавя той: „ Трудно е да си представим, че след гибелта на Солеймани тези отряди ще се еманципират политически и военно “.
Тревогите на Израел
Смъртта на Сюлеймани сътвори паники на Израел. В случай на боен спор, Хизбула разполага със сериозна мощност, споделя някогашният заместник-председател на Израелския съвет за сигурност Чък Фрайлих пред вестник Таймс ъф Израел.
Хизбула е в положение посредством координирани офанзиви по центровете за готовност и складовите бази освен да затрудни процеса на готовност в страната, само че и да ограничи опциите ѝ за защита. „ Предстои една сериозна година във време, в което нашето политическо управление е изправено пред безчет интернационалните проблеми “, споделя Фрайлих.
Отговорът на Техеран след убийството на Сюлеймани дотук е сдържан. Обстрелът на иракски бази, употребявани от американската войска, не взе жертви. В случай че обвързваните с Техеран милиции не са удовлетворени от тази реакция обаче, те могат да стартират да работят без значение от Иран, счита политоложката Дина Есфандайъри от нюйоркската Century Fondation.
„ Не става въпрос за това дали Иран ще спре дотук. Той към този момент си отмъсти за убийството на Солеймани. Иракската паравоенна организация Сили за национална готовност би трябвало да отмъстят за убийството на Ал-Мухандис “, споделя тя. Абу Махди Ал Мухандис, командирът на иракските Сили за национална готовност, беше погубен дружно със Сюлеймани на летището в Багдад.
Отрядите ще се подчинят на Техеран
Удо Щайнбах е на друго мнение. Според него бъдещите връзки сред Иран и Съединени американски щати ще се вземат решение в столиците на двете страни. „ Ако иранците считат, че е време да създадат крачка напред към Съединени американски щати, тогава те ще наложат своето решение прагматично. Аятолах Хаменей ще вземе решението независимо. А милициите, които са съдружници, не биха му се противопоставили “, споделя той.
От летището той е трябвало да се насочи за диалози с иракския министър председател Адел Абдул Махди. Двамата са желали да обсъдят методите за понижаване на напрежението сред Иран и Саудитска Арабия.
Сюлеймани обаче рядко е пътувал с миротворческа задача. От 1998 година, когато поема командването на частите Ал Кудс, главната му задача е да поддържа връзките сред режима в Техеран и авторитетни недържавни структури в района. Мост към тях построява религията – шиитският ислям.
Благодарение на него Сюлеймани съумява да надгражда и укрепва контактите с разнообразни групи и организации.
Един от най-важните сътрудници на държавното управление в Техеран е учредената през 1982 година ливанска организация Хизбула.
През годините дейни контакти се основават и с иракските милиции Сили за национална готовност, бунтовниците хути в Йемен, както и построената в последните години мрежа от организации в Сирия, които поддържат президента Асад и основават директна опасност за Израел.
Тези организации са част от добре разгърнатата мрежа от съдружници на Иран, на които режимът в Ислямската република може да разчита при конфликтни обстановки.
Какво ще подхващат военните милиции в района?
Но до каква степен са лоялни тези групи на Иран? Те от дълго време са потвърдили готовността си да се включват в спорове, само че дали ще застанат компактно на страната на Иран, щом страната се отхвърли от съществени контраудари след убийството на Сюлеймани?
На 3 януари водачът на Хизбула Хасан Насрала прикани шиитските милиции да атакуван американските бази в Близкия изток, включително и със самоубийствени атентати. Той заплаши и Израел.
Според него, Израел също е желал да ликвидира Сюлеймани, само че или не е съумял, или не е имал смелостта да го направи. Насрала заявява безапелационната подготвеност на Хизбула да работи, само че организацията, както и другите съдружници на Иран, досега се въздържат.
Очевидно това е разследване от реализирана такава сделка с управлението в Техеран, споделя специалистът по ислям Удо Щайнбах за Дъждовни води. Според него „ военните милиции са политически и до известна степен стопански подвластни от Иран “. Хизбула постоянно се е съобразявала с целите на Техеран, йеменските хути също са тясно свързани с Ислямската република.
По-слабо е въздействието на Иран над милициите в Ирак, които са мощно подвластни от иракската войска, добавя Щайнбах. Но всички изброени са лоялни на Техеран, добавя той: „ Трудно е да си представим, че след гибелта на Солеймани тези отряди ще се еманципират политически и военно “.
Тревогите на Израел
Смъртта на Сюлеймани сътвори паники на Израел. В случай на боен спор, Хизбула разполага със сериозна мощност, споделя някогашният заместник-председател на Израелския съвет за сигурност Чък Фрайлих пред вестник Таймс ъф Израел.
Хизбула е в положение посредством координирани офанзиви по центровете за готовност и складовите бази освен да затрудни процеса на готовност в страната, само че и да ограничи опциите ѝ за защита. „ Предстои една сериозна година във време, в което нашето политическо управление е изправено пред безчет интернационалните проблеми “, споделя Фрайлих.
Отговорът на Техеран след убийството на Сюлеймани дотук е сдържан. Обстрелът на иракски бази, употребявани от американската войска, не взе жертви. В случай че обвързваните с Техеран милиции не са удовлетворени от тази реакция обаче, те могат да стартират да работят без значение от Иран, счита политоложката Дина Есфандайъри от нюйоркската Century Fondation.
„ Не става въпрос за това дали Иран ще спре дотук. Той към този момент си отмъсти за убийството на Солеймани. Иракската паравоенна организация Сили за национална готовност би трябвало да отмъстят за убийството на Ал-Мухандис “, споделя тя. Абу Махди Ал Мухандис, командирът на иракските Сили за национална готовност, беше погубен дружно със Сюлеймани на летището в Багдад.
Отрядите ще се подчинят на Техеран
Удо Щайнбах е на друго мнение. Според него бъдещите връзки сред Иран и Съединени американски щати ще се вземат решение в столиците на двете страни. „ Ако иранците считат, че е време да създадат крачка напред към Съединени американски щати, тогава те ще наложат своето решение прагматично. Аятолах Хаменей ще вземе решението независимо. А милициите, които са съдружници, не биха му се противопоставили “, споделя той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ