Йоан Павел II, светецът и неговото семейство
Непоколебима религия в Господ, лоялност към Богородица, възприятие на жертвоготовност, отдаденост на близък даже с риск за личния живот, всичко това, което Карол Войтила развива в живота си и по извънреден метод в своя Понтификат за първи път го открива в фамилията си.
В " служението си на Божия народ свети Йоан Павел II се трансформира в папа на фамилията ". Тези думи на папа Франциск по време на канонизацията на Карол Войтила и Анджело Ронкали, на 27 април преди 6 години, намират необикновен смисъл през днешния ден, когато честваме стогодишнината от рождението на полския папа светец. Честването на началото на земния му живот, естествено разсънва желанието да " срещнем " фамилията му и да се опитаме да разберем " тайната " на неговите родители, за които през миналата седмица в Полша стартира епархиалната фаза на процеса по беатификацията им. Дори четейки единствено главните биографични данни на родителите му, майка му Емилия и татко му Карол, на който е кръстен, човек схваща какъв брой надълбоко тяхното удостоверение е повлияло личността на бъдещия понтиф. Може да се каже без съмнение, че основите на неговото свещеническо и по-късно пастирско служение като архиепископа на Краков и по-късно като свещеник на Рим, са сложени още в първите години от съществуването му във Вадовице, дребен град в най-южната част на Полша, където е роден на 18 май 1920 година
" На твоя бял гроб цъфтят белите цветя на живота. О, какъв брой години отминаха без теб, какъв брой години? ". Тези трогателни думи, отдадени на майка му, в стихотворение, написано в Краков напролет на 1939 година, акцентират драмата, която за младия Карол Войтила съставлява гибелта на майката, когато бъдещият светец е едвам на 9 години. Емилия, с доста нежно здраве, изкарва бременността си до края измежду хиляди усложнения, макар че лекарите я поучават да я приключи. Физическото и положение е компрометирано дотам, че 9 години след раждането, изпъстрени с непрекъснати хоспитализации и непрекъснато намаляване на силите тя умира.
Страстната отбрана на човешкия живот, изключително белязания от уязвимост - една от отличителните черти на Петринското служение на Войтила - намира неизчерпаеми сили в майчината обич. Естествено е да се досетим, че фигурата, изключително скъпа за него, на Джана Берета Молла, която беатифицира през 1995 година и по-късно канонизира през 2004 година, му припомня за майка му, която, с цел да резервира живота на сина си, жертва своя личен. Показателно е, че жителите на Вадовице посвещават на Емилия Кацоровска Войтила благотворителна активност - Дом на самотната майка в служение на дамите, които макар компликациите резервират плода на майчинството си. " Благодарен съм - показва Йоан Павел II при визитата си в родината през юни 1999 година - за този огромен подарък на вашата обич към индивида и загрижеността ви за живота ". " Моята признателност - продължава той - е още по-голяма, тъй като този Дом носи името на майка ми Емилия. Вярвам, че тази, която ме докара в света и заобиколи детството ми с обич, ще се погрижи и за този Дом ".
Три години след преждевременната гибел на майката, друга загуба раздрусва семейство Войтила: трагичната гибел на едвам 26 годишния Едмънд, обичаният по-голям брат, от който Карол се възхищава. Изключителна персона, за който си спомняме в този интервал, белязан от героизма на доста лекари и медицински служащи, застрашаващи живота си, с цел да лекуват пациенти с ковид. Обещаващ доктор в Краков, Едмънд умира през 1932 година, до момента в който се грижи за млада жена болна от скарлатина, заболяване за което по това време няма ваксина. Младият доктор осъзнава риска, само че сходно на Добрия самарянин не си прави персонални сметки, а безусловно се грижи за близък в потребност. Смъртта му, както споделя доста години по-късно, е потрес за бъдещия папа заради трагичните условия, при които се случва, а и тъй като самият той е по-зряла, в сравнение с когато губи майка си. Примерът на този " страдалец на дълга ", който е негов брат, остава запечатан вечно в паметта на Карол Войтила. Едмънд е този, който го окуражава в учението, учи го да играе на топка и най-много се грижи за него, дружно с татко им, след гибелта на майката.
Едва 12-годишен Карол остава самичък с татко си, боен от полската войска, добър и непоколебим човек, с непоклатима религия макар множеството персонални нещастия, които претърпява. Той " поддържа " единствения си наследник, до пълнолетието му, затвърждавайки личността му, като го учи, на първо място с персоналното си държание, на главните правила като почтеност, национализъм, обич към Богородица, която ще стане втора майка за Карол Войтила. Вълнуващ е портретът на татко му, който, към този момент като свещеник на Рим, ще очертае в диалог с приятеля си публицист Андре Фросард. " Баща ми - споделя Йоан Павел II,- беше удивителен човек и съвсем всички мои мемоари от детството и юношеството са свързани с него ". Папата акцентира, че многото претърпени премеждия, вместо да го затворят в себе си, отварят в него " големи духовни дълбини ".
" Неговата болежка - си спомня бъдещият светец- се превръщаше в молитва. Простият факт, че го виждах да коленичи, имаше решаващо въздействие върху младежките ми години ". Влияние и върху неговото свещеническо предопределение. В автобиографичната книга " Дар и свещенодействие ", оповестена на 50-годишнината от неговото свещеничество, той напомня, че с татко си " не говорехме за предопределение към свещеничеството, само че неговият образец беше по някакъв метод за мен първата семинария, един тип домашна семинария ". И в книгата-интервю " Прекрачвайки прага на вярата " той споделя, че татко му му подарява книга, в която има молитва към Светия Дух. " Той ми сподели да я декламирам всеки ден - споделя папата с Виторио Месори - по този начин от този ден до в този момент се пробвам да го върша. Тогава за първи път разбрах какво значат думите на Христос към самарянката за същинските поклонници на Бог, т.е. за тези, които Му се покланят в дух и истина ".
В " служението си на Божия народ свети Йоан Павел II се трансформира в папа на фамилията ". Тези думи на папа Франциск по време на канонизацията на Карол Войтила и Анджело Ронкали, на 27 април преди 6 години, намират необикновен смисъл през днешния ден, когато честваме стогодишнината от рождението на полския папа светец. Честването на началото на земния му живот, естествено разсънва желанието да " срещнем " фамилията му и да се опитаме да разберем " тайната " на неговите родители, за които през миналата седмица в Полша стартира епархиалната фаза на процеса по беатификацията им. Дори четейки единствено главните биографични данни на родителите му, майка му Емилия и татко му Карол, на който е кръстен, човек схваща какъв брой надълбоко тяхното удостоверение е повлияло личността на бъдещия понтиф. Може да се каже без съмнение, че основите на неговото свещеническо и по-късно пастирско служение като архиепископа на Краков и по-късно като свещеник на Рим, са сложени още в първите години от съществуването му във Вадовице, дребен град в най-южната част на Полша, където е роден на 18 май 1920 година
" На твоя бял гроб цъфтят белите цветя на живота. О, какъв брой години отминаха без теб, какъв брой години? ". Тези трогателни думи, отдадени на майка му, в стихотворение, написано в Краков напролет на 1939 година, акцентират драмата, която за младия Карол Войтила съставлява гибелта на майката, когато бъдещият светец е едвам на 9 години. Емилия, с доста нежно здраве, изкарва бременността си до края измежду хиляди усложнения, макар че лекарите я поучават да я приключи. Физическото и положение е компрометирано дотам, че 9 години след раждането, изпъстрени с непрекъснати хоспитализации и непрекъснато намаляване на силите тя умира.
Страстната отбрана на човешкия живот, изключително белязания от уязвимост - една от отличителните черти на Петринското служение на Войтила - намира неизчерпаеми сили в майчината обич. Естествено е да се досетим, че фигурата, изключително скъпа за него, на Джана Берета Молла, която беатифицира през 1995 година и по-късно канонизира през 2004 година, му припомня за майка му, която, с цел да резервира живота на сина си, жертва своя личен. Показателно е, че жителите на Вадовице посвещават на Емилия Кацоровска Войтила благотворителна активност - Дом на самотната майка в служение на дамите, които макар компликациите резервират плода на майчинството си. " Благодарен съм - показва Йоан Павел II при визитата си в родината през юни 1999 година - за този огромен подарък на вашата обич към индивида и загрижеността ви за живота ". " Моята признателност - продължава той - е още по-голяма, тъй като този Дом носи името на майка ми Емилия. Вярвам, че тази, която ме докара в света и заобиколи детството ми с обич, ще се погрижи и за този Дом ".
Три години след преждевременната гибел на майката, друга загуба раздрусва семейство Войтила: трагичната гибел на едвам 26 годишния Едмънд, обичаният по-голям брат, от който Карол се възхищава. Изключителна персона, за който си спомняме в този интервал, белязан от героизма на доста лекари и медицински служащи, застрашаващи живота си, с цел да лекуват пациенти с ковид. Обещаващ доктор в Краков, Едмънд умира през 1932 година, до момента в който се грижи за млада жена болна от скарлатина, заболяване за което по това време няма ваксина. Младият доктор осъзнава риска, само че сходно на Добрия самарянин не си прави персонални сметки, а безусловно се грижи за близък в потребност. Смъртта му, както споделя доста години по-късно, е потрес за бъдещия папа заради трагичните условия, при които се случва, а и тъй като самият той е по-зряла, в сравнение с когато губи майка си. Примерът на този " страдалец на дълга ", който е негов брат, остава запечатан вечно в паметта на Карол Войтила. Едмънд е този, който го окуражава в учението, учи го да играе на топка и най-много се грижи за него, дружно с татко им, след гибелта на майката.
Едва 12-годишен Карол остава самичък с татко си, боен от полската войска, добър и непоколебим човек, с непоклатима религия макар множеството персонални нещастия, които претърпява. Той " поддържа " единствения си наследник, до пълнолетието му, затвърждавайки личността му, като го учи, на първо място с персоналното си държание, на главните правила като почтеност, национализъм, обич към Богородица, която ще стане втора майка за Карол Войтила. Вълнуващ е портретът на татко му, който, към този момент като свещеник на Рим, ще очертае в диалог с приятеля си публицист Андре Фросард. " Баща ми - споделя Йоан Павел II,- беше удивителен човек и съвсем всички мои мемоари от детството и юношеството са свързани с него ". Папата акцентира, че многото претърпени премеждия, вместо да го затворят в себе си, отварят в него " големи духовни дълбини ".
" Неговата болежка - си спомня бъдещият светец- се превръщаше в молитва. Простият факт, че го виждах да коленичи, имаше решаващо въздействие върху младежките ми години ". Влияние и върху неговото свещеническо предопределение. В автобиографичната книга " Дар и свещенодействие ", оповестена на 50-годишнината от неговото свещеничество, той напомня, че с татко си " не говорехме за предопределение към свещеничеството, само че неговият образец беше по някакъв метод за мен първата семинария, един тип домашна семинария ". И в книгата-интервю " Прекрачвайки прага на вярата " той споделя, че татко му му подарява книга, в която има молитва към Светия Дух. " Той ми сподели да я декламирам всеки ден - споделя папата с Виторио Месори - по този начин от този ден до в този момент се пробвам да го върша. Тогава за първи път разбрах какво значат думите на Христос към самарянката за същинските поклонници на Бог, т.е. за тези, които Му се покланят в дух и истина ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ