Неотдавна публикувахме статия на психолога Олег Кононенко, която предизвика изключителен

Неотдавна публикувахме публикация на психолога Олег Кононенко, която провокира извънреден интерес и доближи до над 1 млн. консуматори на мрежата. Тя беше отдадена на скрития яд към майката, който носи непрекъсната вътрешна паника, самобичуване и боязън.

Олег Кононенко (Ниргуна Радж) е създател на Медитативно-екзистенциалната терапия (МЕТ). Днес ви срещаме с него и ви представяме още едно негово мнение за скритата вътрешна експанзия у всеки от нас, която постоянно не разпознаваме и поради която назоваваме другите хора „ прочувствени вампири “. Казваме за тях, че ни „ изсмукват “ силата, а истината е напълно друга...
„... През последните години в персоналната терапия работя все по-малко с неврози и от ден на ден със себереализация, олицетворение на вътрешния капацитет на човек във външното му благоденствие, което той осъзнава като чувство за цялост на живота си, като благополучие и триумф. И това направление на към този момент не е обвързвано с контузии и неврози (въпреки че ние сполучливо работим с тях), а доста повече с отключване на капацитета на личния Аз, назовавам го „ Аз-терапия “ (самотерапия - бел.ред.) “ Това написа за себе си Кононенко на уеб страницата си. 
„ Важно е да не оставаме в фантазии за цялостен живот, тъй като животът ни е стеснен запас! Едва 5% от хората се усещат пълноценни във всеки смисъл, осъзнали са чувството за своята вътрешна, екзистенциална стойност, останалите 95% са фенове в залата, възхищават се, завиждат, оплакват се... “ – споделя Кононенко. А ето и неговото мнение за един постоянно срещан проблем в всекидневието ни, за който нормално виним другата страна...

Защо се изтощавам от хора?

Много са тези, които се оплакват, че се уморяват от хората, че продължителното другарство ги стресира. Някои психолози считат, че това е обикновено и всеки има право на свое персонално пространство, където може да „ почине “ от другите, „ да презареди батериите си “.

Но въпросът е за какво, контактувайки с други хора, ние толкоз доста „ изтощаваме тези акумулатори “? Какво ви кара да се напрягате толкоз доста, че желаете да прекратите контакта, да избягате от него? Очевидно е, че това е мощна, изтощителна опозиция, основана на желанието да се „ превземе “ събеседника, да се утвърдят вашите полезности като абсолют и не напълно съзнателното предпочитание те да подхождат на избран блян.

Тоест, не другият ни лишава от сили, не другият ни уморява (това е просто невероятно!), а ние самите, неумишлено проявявайки двупосочна експанзия в контакт с другите и със себе си. След това се освобождаваме от отговорността за самоизтощаващото държание и упрекваме другия човек за нашата отмалялост, някои даже може да си помислят, че си имат работа с енергиен върколак.
Искам да се спра малко по-подробно неосъзнатата двупосочна експанзия, която се демонстрира при контакт с другите, „ лишавайки “ ни от мощ. 

Слагам думата в кавички, тъй като съм безапелационен, че ние самите се лишаваме от сила като демонстрираме експанзия против съществуващата действителност.

Първият вектор на експанзията при контакт е експанзията против другия. Другият човек е подобен, какъвто е. Той няма да стане друг, единствено тъй като на вас ви се желае по този начин. Той не може да ви „ унищожи “ с обстоятелството на своето битие и себепроявление. Неговите възгледи, полезности, държание – те са неговият опит. Те не са по-добри или по-лоши от вашите.

Ако приемете другия изцяло, като неповторим феномен, като част от действителността, която не изисква вашето позволение да бъде (тъй като към този момент съществува), то неговото наличие не може да ви натовари и изтощи по никакъв метод. Може да не ви е кой знае какъв брой забавно, само че това е историята на някого другиго, която можете умерено да приключите и това е!

Но в случай че вие влизате в контакт, разчитайки на своя светоглед, опит, полезности, като че ли се пробвате да измененията другия, „ да го убедите, пречупите, да го вкарате в правия път “, тогава това ви изтощава. Вие сами си вършиме мечешка услуга. С вашата тийнейджърска незрялост, неприемане, неосъзнато предпочитание за надзор на общуването, вие превръщате танца за двама, оживяващ съзнанието, в изтощителна борба за превъзходство.

Вторият, инвалидизиращ вектор на експанзията при другарство, е експанзия против себе си – просто не можете изцяло да си позволите да бъдете същински. Опитвате се сякаш да отстоявате своята достоверност, само че демонстрирате различен облик, не вашия. Влизате в роля, разчитате на някакъв утопичен себеидеал или съвършен метод на държание, в действителност разбивайки и изтощавайки себе си, лишавайки се от сила. И по-късно хвърляте отговорността за изтощението върху събеседника като го обявявате за нетърпим.

Ето два образеца за двата типа опустошителна експанзия, които пораждат при контакт с различен човек. Агресия, ориентирана на открито: Нощта си е просто нощ. Не може да ви измори и досади, в случай че не желаете незабавно да я превърнете в ден.Агресия, ориентирана във вътрешността: Никое от вашите усеща, държание или външен тип, единствено по себе си, не може да ви потисне, стига да не желаете неотложно да ги обърнете наобратно, в действителност, извършвайки малко ликвидиране, на екзистенциално равнище.Помагам на хората да се освободят от несъзнателната, идеалистична експанзия в контакт с екзистенциалната действителност, което води до свободно, непринудено себепроявление, освобождение на вътрешни запаси, прави взаимоотношенията с другите продуктивни и хармонични.
Източник