Прегръдката на Путин с Хамас е най-сериозното предупреждение за русофилите в Европа
Неописуемите жестокости, осъществени на 7 октомври от нечовешките зверове от ИДИЛ/Хамас, явно бяха приветствани в Москва като подтик за благосъстоянието на Русия. Когато се появиха в онази събота от недрата на земята под Газа, палестинските орки - термин, употребен от украинците за съветски бойци, само че още по-подходящ за джихадисти, както и за техните поддръжници на всички места - провокираха голяма рецесия в сигурността в района. Освен екзистенциалния риск за Израел, това играе тъкмо в ръцете на Путин, написа за Brussels Signal Габриел Елефтериу (експерт по интернационална сигурност и старши началник на мозъчен концерн ).
Тези събития взривиха троен заряд под позицията на Запада по повод съответно на Русия. На първо място, те служат за похищение и делене на вниманието от голямата украинска война. Практическите резултати от това към този момент са агонизиращи в Конгреса на Съединени американски щати, където новият републикански представител, Майк Джонсън, употребява изключителната обстановка в Израел, с цел да оправдае по-нататъшни забавяния на жизненоважното законодателство за помощ на Украйна. Това е единствено последната ниска точка във все по-ожесточения политически спор в Съединените щати по отношение на поддръжката за битката на Киев. Пренасочването на американските запаси към IDF (Израелските отбранителни сили), а не към AFU (Въоръжените сили на Украйна), дава на скептиците в Киев идеално прикритие за тяхната дребна политика.
В Европа, където доста страни, в това число Германия, отстъпиха последователно, под напън, с цел да поддържат вярно Украйна, постоянно е имало доста съмнения. Съвсем неотдавна, както Джорджия Мелони призна, има възходяща отмалялост от войната - и в този момент Газа е тази, която държи първите страници, а не Донбас. Втората ударна вълна от 7 октомври осакатява основни западни съюзи в района в интерес на Русия. Авраамовите Споразумения са на пух и прахуляк. Водени от главната си ислямска обвързаност, арабските страни заемат радикални позиции по отношение на Израел - йорданският дипломат преди малко беше изтеглен от Тел Авив - като по този метод слагат своите западни съдружници в невъзможност. Резултатът е освен срив на западното въздействие в района, само че и паническо и унизително държание от страна на Франция, която позорно - и единствена измежду огромните западни народи - гласоподава в Организация на обединените нации за прекъсване на жизненоважните военни интервенции на Израел в Газа.
Но в тази необятна дъга от прегрупиране в Близкия изток държанието на Турция е това, което провокира най-голяма угриженост. Ердоган мина границата навън опълчване със Запада. Старият ислямист постоянно е бил лицемерен, нападателен и изпълнен с ненавист хулиган, само че в безразборна тирада на голям протест в Истанбул в събота той пусна най-гнусните и неприемливи закани за " война сред Кръста и Полумесеца " и до иредентистка бандитска изразителност за градове в Гърция и на Балканите, които в миналото са били под османска власт и към които " султанът " наподобява към момента има искания. Всичко това от натовски " съдружник ".
Европейците може и да се преструват, че пренебрегват тези изказвания и добродушно да извърнат другата буза, както вършат постоянно - подготвени да заплащат нови подкупи на Ердоган както направи Ангела Меркел преди време - в случай че той заплаши с още талази от бежанци, само че това не може да скрие сериозността на новата му позиция. Руснаците схванаха доста добре какво тъкмо значи препозиционирането на Анкара и побързаха да се възползват: още предходната седмица те минираха морските пътища на Украйна за експорт на зърно, сигурни, че Турция - в миналото поръчител на Зърнената договорка - към този момент няма да предизвиква лутане в новите условия.
Сергей Лавров се ръкува с Абу Марзук, почитан член на Хамас Източник: Министерство на външните работи на РФ
И най-после, третото влияние от 7 октомври, което работи извънредно добре в интерес на Русия, беше повишаването на обвързваните с Израел митинги, разделяне и озлобление, изключително в Съединени американски щати и Западна Европа. Това отваря богати нови шевове в западната социално-политическа конструкция, за машината на Русия за осведомителна война. Това служи освен за по-нататъшно дестабилизиране на неговия западен зложелател, само че и за разпръскване и намаляване на публичната увереност и фокусиране върху поддръжката на Украйна.
Има обаче нещо, в тези три категории стратегически преимущества, от които Кремъл черпи и в последна сметка във всяка рецесия има опция.
За Европа тази опция се крие в моралното разчитане на големите размери и капацитет, който терористичната кървава баня на ДАЕШ/Хамас наложи на нашите общества - и изключително измежду политическите партии от националистическата десница - във връзка с Русия и войната в Украйна. Мускулестият, традиционалистки, социално-консервативен и националистически мироглед на Русия на Путин от дълго време е обект на интерес и даже удивление - очевидно или по-предпазливо - за доста членове на десните придвижвания в цяла Европа. Лесно е да се разбере за какво: по всяка точка на консервативната рецензия на преобладаващата постмодерна демократична просвета, от глобализма до ЛГБТ-изма, от " правата на индивида " до будността, от секуларизма до мултикултурализма и така нататък, европейската консервативна десница откри привидна допирна точка с " идеологическите " предавания от Кремъл.
Съблазняването от Русия като бранител на " консервативните традиционалистки полезности ", в които си мислят че имат вяра по-крайно десните в Европа, се оказа неустоимо в огромен брой случаи. Това, което западните " жертви " не оцениха, беше, че това беше единствено външен облик, проекция, деликатно готова от изящния и надълбоко умел агитационен уред на Москва. Целта? Да напредне в геополитическия дневен ред на Русия посредством приемане на лост за инстинктивен надзор върху политиката на съперника. Голяма част от този вид комунистическа тактичност от остарялата школа употребява наивно огледално изображение и пожелателно мислене от страна на " целта ", без значение дали това е субект или група - като политическа партия на Запад или придвижване. Постоянно преследвани и лишавани от легитимност от " същински несъразмерния " - и постоянно властнически - " демократичен " - глобалистки истаблишмънт, който стана хегемон в " свободния свят " след Студената война, западните консервативни националисти станаха склонни, неправилно, да одобряват сантиментален мироглед за Русия. Те подцениха или извинява някои от мрачните знаци, които опетниха тънко изтъкания воал - от проблемите на демокрацията и гражданските права до спонсорството на Москва на някои от най-подлите комунистически и леви режими на планетата, от Венецуела до Северна Корея.
Нашествието на Путин през февруари 2022 година раздели европейската националистическа сцена, защото концептуалните и идеологическите афинитети - доста постоянно водени повече от екстравагантност, в сравнение с от убеждения, както се е случвало в доста случаи преди, с фашизма и комунизма - бяха тествани против бруталното заличаване на войната. Самата Украйна въплъщава националистическия абсурд на Европа, като най-десните политически групи и милиции в страната в този момент са вкарани в смъртоносна борба с съветските, които са с идентични възгледи. Това симетрично концептуално сдвояване беше възпроизведено в целия политически набор от извънредно дясното до по-класическото консервативно мнение.
Онези десни придвижвания и партии, които резервираха, до известна степен, благосклонно отношение към Русия - от време на време облечени като " неутрална " позиция по отношение на Украйна - постоянно го правеха заради остатък от " антиглобализъм ". Подобни на Lega или AfD и доста други по-маргинални, само че към момента значими групи, склонни да се съгласят с Путин, че Америка и нейното " жестоко поощряване на демокрацията " - дружно с " прогресивния комплект от политики на дъгата " - е фундаментално същинският проблем и в двете културни и геополитически термини и че Русия е решението (и че тя просто реагира на похищенията на САЩ).
Независимо какъв брой заслуги има в диагнозата, решението, прегърнато от някои към момента очаровани русофилски фракции в Европа, е примитивен патогенен случай на идеологическа илюзия. Изключително беше да се следи, даже след година и половина брутална война в Украйна - в случай че предходната история на режима на Путин не беше задоволителна - някои хора към момента считат, че една форма на съветска " победа " против Киев би била от дребна значение, по този начин или другояче, за останалата част от Европа. Като оставим настрани какво би означавал този излаз за самата Украйна, откакто бъде победена и разоръжена - което наподобява е от дребен интерес за този изборен кръг - тук има две школи на халюцинираща мисъл. Едната счита, че Русия би била прекомерно слаба, с цел да заплаши останалата част от Европа, а другата счита, че даже не би желала.
Първата подценява по-широката политическа рецесия, която би сполетяла континента и в действителност целия Запад, в случай че Русия успее; следствията са непредвидими, изключително когато се преглеждат по отношение на световните катализиращи резултати за упоритостите на Китай и рецесията в Близкия изток. Европейски Съюз и даже НАТО надали ще оцелеят след политическата шокова вълна при московски успех в Украйна. Руската войска не би трябвало да марширува до Париж, с цел да може Кремъл да реализира владичество посредством боязън в по-голямата част от континента, връщайки се към мрачните остарели времена на Студената война.
Но второто съмнение, е това, което вършат някои от русофилските националисти и което в действителност е в основата на целия " съветски проблем ", доколкото той съществува в европейския консерватизъм като цяло, т.е. възгледът, че Русия в действителност е на " наша страна " и че може да бъде сътрудник в бъдеще - сигурно в обезпечаването на традиционалистката промяна на Европа. С други думи, това е догатката, че Русия не би имала интерес да натиска повече от Украйна и че Путин в действителност е рационален, разумен водач, който единствено преследва своите " обективни " искания и че " ние " можем да работим с него. Колкото и неуместно и неуместно да звучи, този мироглед в действителност може да се откри, имплицитно или очевидно, постоянно даже подсъзнателно, в елементи от националистическата десница в Европа.
След дяволската кланица от 7 октомври самата Москва за първи път предложи на цивилизования свят най-мощната противоотрова против русофилския вирус. На 26 октомври делегация на Хамас, водена от Муса Абу Марзук, отлетя за столицата на Путин, сякаш с цел да разиска съветските заложници в Министерството на външните работи - слаб предлог за това, което явно беше проява на връзки на високо равнище сред две страни. Миналата година самият Исмаил Хания, главата на тези дяволи (който живее в Катар), също отиде в Москва. Близките връзки на Русия с Хамас постоянно са били добре известни - и несъмнено, комфортно пренебрегнати от феновете на Путин на Запад. Но преди 7 октомври можеше най-малко да се " изясни " такава доверчивост, като се уточни, че ДАЕШ (която Русия сякаш употребява да бомбардира в Сирия) е по-лоша от Хамас.
Фактът, че Путин накара тези терористични чудовища да дойдат на публично посещаване в Москва по-късно, което направиха на 7 октомври - което надминава клането и жестокостта на ИДИЛ - би трябвало да разубеди всеки, че има някаква визия, че владетелят на Кремъл и неговият режим имат нещо общо с християнската вяра или цивилизация като цяло. Това са просто принадлежности за ухажване на лековерния, слаб и отчаян западняк. Най-накрая маската на Путин падна: прегръщайки Хамас, той сподели, че работи с най-лошите същества, които вървят на Земята през днешния ден. Такива мъже не се стопират пред нищо - и желаят всичко.
Визитка на създателя
Габриел Елефтериу е специалист по интернационална сигурност и старши началник на мозъчен концерн с над осем години политически и политически опит в Уестминстър, също по този начин служи като заместник-директор (с проучвателен фокус върху защитата и галактическата политика) в Съвета по геостратегия в Лондон. Преди това той е бил шеф по проучванията и тактиката и член на старшия управнически екип в Policy Exchange, един от водещите и най-влиятелни политически насочени мозъчни тръстове в Обединеното кралство, където също по този начин основава и управлява първото звено за галактическа политика във Англия.
В своята политика и застъпническа активност в Обединеното кралство, Габриел работи на пресечната точка сред Даунинг стрийт 10, отделите на Уайтхол, Народното събрание и галактическата промишленост, както и външни субекти като Европейската галактическа организация. Основният му опит е в региона на галактическите въпроси, защитата, външната политика и тактиката, с необикновен акцент върху (отбранителната) мрежова оценка. Габриел също е помощник по политиката в Центъра за просвета и политика на университета Кеймбрид; помощник на Кралския колеж; и определен помощник на Кралското аеронавигационно сдружение, най-изтъкнатото научно общество в света в тази област, където той също по този начин служи в Управителния комитет на Space Specialist Group.
Превод: News.bg
Тези събития взривиха троен заряд под позицията на Запада по повод съответно на Русия. На първо място, те служат за похищение и делене на вниманието от голямата украинска война. Практическите резултати от това към този момент са агонизиращи в Конгреса на Съединени американски щати, където новият републикански представител, Майк Джонсън, употребява изключителната обстановка в Израел, с цел да оправдае по-нататъшни забавяния на жизненоважното законодателство за помощ на Украйна. Това е единствено последната ниска точка във все по-ожесточения политически спор в Съединените щати по отношение на поддръжката за битката на Киев. Пренасочването на американските запаси към IDF (Израелските отбранителни сили), а не към AFU (Въоръжените сили на Украйна), дава на скептиците в Киев идеално прикритие за тяхната дребна политика.
В Европа, където доста страни, в това число Германия, отстъпиха последователно, под напън, с цел да поддържат вярно Украйна, постоянно е имало доста съмнения. Съвсем неотдавна, както Джорджия Мелони призна, има възходяща отмалялост от войната - и в този момент Газа е тази, която държи първите страници, а не Донбас. Втората ударна вълна от 7 октомври осакатява основни западни съюзи в района в интерес на Русия. Авраамовите Споразумения са на пух и прахуляк. Водени от главната си ислямска обвързаност, арабските страни заемат радикални позиции по отношение на Израел - йорданският дипломат преди малко беше изтеглен от Тел Авив - като по този метод слагат своите западни съдружници в невъзможност. Резултатът е освен срив на западното въздействие в района, само че и паническо и унизително държание от страна на Франция, която позорно - и единствена измежду огромните западни народи - гласоподава в Организация на обединените нации за прекъсване на жизненоважните военни интервенции на Израел в Газа.
Но в тази необятна дъга от прегрупиране в Близкия изток държанието на Турция е това, което провокира най-голяма угриженост. Ердоган мина границата навън опълчване със Запада. Старият ислямист постоянно е бил лицемерен, нападателен и изпълнен с ненавист хулиган, само че в безразборна тирада на голям протест в Истанбул в събота той пусна най-гнусните и неприемливи закани за " война сред Кръста и Полумесеца " и до иредентистка бандитска изразителност за градове в Гърция и на Балканите, които в миналото са били под османска власт и към които " султанът " наподобява към момента има искания. Всичко това от натовски " съдружник ".
Европейците може и да се преструват, че пренебрегват тези изказвания и добродушно да извърнат другата буза, както вършат постоянно - подготвени да заплащат нови подкупи на Ердоган както направи Ангела Меркел преди време - в случай че той заплаши с още талази от бежанци, само че това не може да скрие сериозността на новата му позиция. Руснаците схванаха доста добре какво тъкмо значи препозиционирането на Анкара и побързаха да се възползват: още предходната седмица те минираха морските пътища на Украйна за експорт на зърно, сигурни, че Турция - в миналото поръчител на Зърнената договорка - към този момент няма да предизвиква лутане в новите условия.
Сергей Лавров се ръкува с Абу Марзук, почитан член на Хамас Източник: Министерство на външните работи на РФ И най-после, третото влияние от 7 октомври, което работи извънредно добре в интерес на Русия, беше повишаването на обвързваните с Израел митинги, разделяне и озлобление, изключително в Съединени американски щати и Западна Европа. Това отваря богати нови шевове в западната социално-политическа конструкция, за машината на Русия за осведомителна война. Това служи освен за по-нататъшно дестабилизиране на неговия западен зложелател, само че и за разпръскване и намаляване на публичната увереност и фокусиране върху поддръжката на Украйна.
Има обаче нещо, в тези три категории стратегически преимущества, от които Кремъл черпи и в последна сметка във всяка рецесия има опция.
За Европа тази опция се крие в моралното разчитане на големите размери и капацитет, който терористичната кървава баня на ДАЕШ/Хамас наложи на нашите общества - и изключително измежду политическите партии от националистическата десница - във връзка с Русия и войната в Украйна. Мускулестият, традиционалистки, социално-консервативен и националистически мироглед на Русия на Путин от дълго време е обект на интерес и даже удивление - очевидно или по-предпазливо - за доста членове на десните придвижвания в цяла Европа. Лесно е да се разбере за какво: по всяка точка на консервативната рецензия на преобладаващата постмодерна демократична просвета, от глобализма до ЛГБТ-изма, от " правата на индивида " до будността, от секуларизма до мултикултурализма и така нататък, европейската консервативна десница откри привидна допирна точка с " идеологическите " предавания от Кремъл.
Съблазняването от Русия като бранител на " консервативните традиционалистки полезности ", в които си мислят че имат вяра по-крайно десните в Европа, се оказа неустоимо в огромен брой случаи. Това, което западните " жертви " не оцениха, беше, че това беше единствено външен облик, проекция, деликатно готова от изящния и надълбоко умел агитационен уред на Москва. Целта? Да напредне в геополитическия дневен ред на Русия посредством приемане на лост за инстинктивен надзор върху политиката на съперника. Голяма част от този вид комунистическа тактичност от остарялата школа употребява наивно огледално изображение и пожелателно мислене от страна на " целта ", без значение дали това е субект или група - като политическа партия на Запад или придвижване. Постоянно преследвани и лишавани от легитимност от " същински несъразмерния " - и постоянно властнически - " демократичен " - глобалистки истаблишмънт, който стана хегемон в " свободния свят " след Студената война, западните консервативни националисти станаха склонни, неправилно, да одобряват сантиментален мироглед за Русия. Те подцениха или извинява някои от мрачните знаци, които опетниха тънко изтъкания воал - от проблемите на демокрацията и гражданските права до спонсорството на Москва на някои от най-подлите комунистически и леви режими на планетата, от Венецуела до Северна Корея.
Нашествието на Путин през февруари 2022 година раздели европейската националистическа сцена, защото концептуалните и идеологическите афинитети - доста постоянно водени повече от екстравагантност, в сравнение с от убеждения, както се е случвало в доста случаи преди, с фашизма и комунизма - бяха тествани против бруталното заличаване на войната. Самата Украйна въплъщава националистическия абсурд на Европа, като най-десните политически групи и милиции в страната в този момент са вкарани в смъртоносна борба с съветските, които са с идентични възгледи. Това симетрично концептуално сдвояване беше възпроизведено в целия политически набор от извънредно дясното до по-класическото консервативно мнение.
Онези десни придвижвания и партии, които резервираха, до известна степен, благосклонно отношение към Русия - от време на време облечени като " неутрална " позиция по отношение на Украйна - постоянно го правеха заради остатък от " антиглобализъм ". Подобни на Lega или AfD и доста други по-маргинални, само че към момента значими групи, склонни да се съгласят с Путин, че Америка и нейното " жестоко поощряване на демокрацията " - дружно с " прогресивния комплект от политики на дъгата " - е фундаментално същинският проблем и в двете културни и геополитически термини и че Русия е решението (и че тя просто реагира на похищенията на САЩ).
Независимо какъв брой заслуги има в диагнозата, решението, прегърнато от някои към момента очаровани русофилски фракции в Европа, е примитивен патогенен случай на идеологическа илюзия. Изключително беше да се следи, даже след година и половина брутална война в Украйна - в случай че предходната история на режима на Путин не беше задоволителна - някои хора към момента считат, че една форма на съветска " победа " против Киев би била от дребна значение, по този начин или другояче, за останалата част от Европа. Като оставим настрани какво би означавал този излаз за самата Украйна, откакто бъде победена и разоръжена - което наподобява е от дребен интерес за този изборен кръг - тук има две школи на халюцинираща мисъл. Едната счита, че Русия би била прекомерно слаба, с цел да заплаши останалата част от Европа, а другата счита, че даже не би желала.
Първата подценява по-широката политическа рецесия, която би сполетяла континента и в действителност целия Запад, в случай че Русия успее; следствията са непредвидими, изключително когато се преглеждат по отношение на световните катализиращи резултати за упоритостите на Китай и рецесията в Близкия изток. Европейски Съюз и даже НАТО надали ще оцелеят след политическата шокова вълна при московски успех в Украйна. Руската войска не би трябвало да марширува до Париж, с цел да може Кремъл да реализира владичество посредством боязън в по-голямата част от континента, връщайки се към мрачните остарели времена на Студената война.
Но второто съмнение, е това, което вършат някои от русофилските националисти и което в действителност е в основата на целия " съветски проблем ", доколкото той съществува в европейския консерватизъм като цяло, т.е. възгледът, че Русия в действителност е на " наша страна " и че може да бъде сътрудник в бъдеще - сигурно в обезпечаването на традиционалистката промяна на Европа. С други думи, това е догатката, че Русия не би имала интерес да натиска повече от Украйна и че Путин в действителност е рационален, разумен водач, който единствено преследва своите " обективни " искания и че " ние " можем да работим с него. Колкото и неуместно и неуместно да звучи, този мироглед в действителност може да се откри, имплицитно или очевидно, постоянно даже подсъзнателно, в елементи от националистическата десница в Европа.
След дяволската кланица от 7 октомври самата Москва за първи път предложи на цивилизования свят най-мощната противоотрова против русофилския вирус. На 26 октомври делегация на Хамас, водена от Муса Абу Марзук, отлетя за столицата на Путин, сякаш с цел да разиска съветските заложници в Министерството на външните работи - слаб предлог за това, което явно беше проява на връзки на високо равнище сред две страни. Миналата година самият Исмаил Хания, главата на тези дяволи (който живее в Катар), също отиде в Москва. Близките връзки на Русия с Хамас постоянно са били добре известни - и несъмнено, комфортно пренебрегнати от феновете на Путин на Запад. Но преди 7 октомври можеше най-малко да се " изясни " такава доверчивост, като се уточни, че ДАЕШ (която Русия сякаш употребява да бомбардира в Сирия) е по-лоша от Хамас.
Фактът, че Путин накара тези терористични чудовища да дойдат на публично посещаване в Москва по-късно, което направиха на 7 октомври - което надминава клането и жестокостта на ИДИЛ - би трябвало да разубеди всеки, че има някаква визия, че владетелят на Кремъл и неговият режим имат нещо общо с християнската вяра или цивилизация като цяло. Това са просто принадлежности за ухажване на лековерния, слаб и отчаян западняк. Най-накрая маската на Путин падна: прегръщайки Хамас, той сподели, че работи с най-лошите същества, които вървят на Земята през днешния ден. Такива мъже не се стопират пред нищо - и желаят всичко.
Визитка на създателя
Габриел Елефтериу е специалист по интернационална сигурност и старши началник на мозъчен концерн с над осем години политически и политически опит в Уестминстър, също по този начин служи като заместник-директор (с проучвателен фокус върху защитата и галактическата политика) в Съвета по геостратегия в Лондон. Преди това той е бил шеф по проучванията и тактиката и член на старшия управнически екип в Policy Exchange, един от водещите и най-влиятелни политически насочени мозъчни тръстове в Обединеното кралство, където също по този начин основава и управлява първото звено за галактическа политика във Англия.
В своята политика и застъпническа активност в Обединеното кралство, Габриел работи на пресечната точка сред Даунинг стрийт 10, отделите на Уайтхол, Народното събрание и галактическата промишленост, както и външни субекти като Европейската галактическа организация. Основният му опит е в региона на галактическите въпроси, защитата, външната политика и тактиката, с необикновен акцент върху (отбранителната) мрежова оценка. Габриел също е помощник по политиката в Центъра за просвета и политика на университета Кеймбрид; помощник на Кралския колеж; и определен помощник на Кралското аеронавигационно сдружение, най-изтъкнатото научно общество в света в тази област, където той също по този начин служи в Управителния комитет на Space Specialist Group.
Превод: News.bg
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ