Абсурд в инфекциозните болници: Трябват им много заразно-болни, плаща им се на пациент
Необходимо е тази активност да се финансира от страната, разяснява проф. доктор Красимир Иванов
Източник: clinica.bg
Тази седмица от университетската болница във Варна „ Св. Марина “ за следващ път желаеха помощ от страната и общината, с цел да се построи и оборудва нова постройка с инсталация, в която да се реалокира активността на двете им клиники по инфекциозни заболявания, както и да се промени методът на финансиране на активността. Защо се стигна дотук и за какво като че ли инфекциозните структури остават нелюбимото дете на българското опазване на здравето, попитахме проф. доктор Красимир Иванов, дмн. Той е ръководител на Асоциацията на университетските лечебни заведения в България.
- Проф. Иванов, има ли отвращение от лечебните заведения да се занимават с инфекциозни заболявания?
- Няма отвращение, изключително във Варна, тъй като няма по какъв начин да съществува Медицински университет, в който да не се преподават инфекциозни заболявания. Така че тази болница, без значение че е губеща конструкция, е нужна, както на града, по този начин и на университета, само че най-много на хората, които живеят в Североизточна България, тъй като друга инфекциозна болница тук няма. В случая не става дума за отвращение, а за една неуместна обстановка, в която активността се заплаща от НЗОК и в случай че желаеме да има положителни финансови резултати, болничното заведение би трябвало да има доста пациенти, а това е нелогично. Все едно на пожарникарите да се заплаща за броя на пожарите, които са изгасили – т.е., с цел да бъдат добре, би трябвало да има доста пожари. Необходимо е тази активност да се финансира от страната, без значение от броя заболели и да се реализира в пространства, отговарящи на всички модерни условия. Няма по какъв начин да се развива в постройка, която е проектирана при започване на 50-те години на предишния век и е въведена в употреба през 1961 година Каквито и поправки да се правят, тази постройка е морално остаряла, а на Варна й би трябвало нова, чието създаване да бъде финансирано целево от страната.
- В момента единствените клиники по инфекциозни заболявания са тези на УМБАЛ „ Св. Марина “, по този начин ли?
- Да, това са единствените инфекциозни клиники, където се лекуват и възрастни, и деца. От 2020 година до в този момент през тях са минали над 5 хиляди заболели, в това число и с КОВИД. Ако страната финансира построяването на нужната нова постройка, сме подготвени да предоставим терен и абстрактен план. Искам дебело да подчертая, че ремонт на съществуващата постройка, в случай че в нея се лекуват заразно заболели, е неосъществим, даже и средства да бъдат обезпечени.
- Какво би трябвало да бъде финансирането?
- За да знаем каква е цената на болничното заведение, би трябвало да се създаде абстрактен план, който да се остойности от архитекти, конструктори, проектанти по настоящи сега цени.
- А каква би трябвало да е формата на финансирането за активността?
- Финансирането не би трябвало да е въз основата на минал болен от НЗОК, а от Министерство на здравеопазването под формата на държавна дотация в подобен размер, че да покрива издръжката на болничното заведение, медикаменти, лекарства и консумативи, фонд работна заплата, в това число осигуровки.
- Защо инфекциозните и психиатричните структури като че ли се трансфораха в нежеланите деца на здравната система?
- Защото тези лечебни заведения не се вписват в здравноосигурителния модел, който беше признат в България, а точно да се получава възнаграждение на база минал пациент. Когато започва здравната промяна, правилото беше, че парите следват пациента, само че по него би трябвало да се молим да има зараза от чума, холера или психиатрични заболявания, с цел да бъдат тези структури финансово обезпечени. Този принцип не важи при тези болести.
- И двете специалности останаха обвързване на държавните лечебни заведения, има ли неравнопоставеност сред лечебните заведения по типа благосъстоятелност у нас?
- По закон не би трябвало да съществува разлика, само че на процедура такава има. Неравнопоставеността се показва в това, че частните лечебни заведения избират профила на болесттите, които ще лекуват, до момента в който държавните би трябвало да покриват всички болести. Така се появиха доста съвременни, високотехнологични частни лечебни заведения, само че болшинството от тях са тясно профилирани и не оферират сложно скъпоструващо лекуване, каквото е належащо при множеството болести.
- Защо се получава по този начин и какъв ще е крайният резултат за пациента?
- Въпросът е риторичен, за пациента формата на благосъстоятелност на болничното заведение няма значение, него го интересува качеството на услугата, която получава. В закона е императивно записано, че лечебното заведение няма право да изисква доплащане от здравноосигуреното лице, когато здравната помощ се оказва по контракт с НЗОК, като се изключи категорично посочените случаи. По мои наблюдения приходите на лечебните заведения според от формата им на благосъстоятелност, при осъществяването на една и съща активност, доста се разминават. Защо това е по този начин, би трябвало да кажат тези, които реализират контрола.
- Защо се стигна до неприятното финансово положение на държавните лечебни заведения?
- Не всички са в неприятно финансово положение, има такива, които се оправят добре, други изпитват усложнения, а трети са зле. За всяка болница е належащо да се направи разбор и да се види какви са аргументите, не би трябвало лечебните заведения да се поставят под един знаменател и да се споделя – държавните са зле, а частните добре.
- От Министерство на здравеопазването оповестиха публично, че преглеждат НЗК и са в подготвеност да стартират актуализацията ѝ, има ли потребност от възобновяване и в каква посока, съгласно Вас?
- Че би трябвало да се направи разбор, би трябвало. При състояние, че популацията понижава е парадокс лечебните заведения да се усилват. Аналогична е обстановката и при средствата за опазване на здравето, те се усилват, само че са налице големи районни диспропорции. Това може да се види от формалните доклади за изплатени средства за болнична здравна помощ по райони. Излиза, че популацията в една област е свръхосигурено със средства за болнична помощ, а популацията в друга не е. Нали всички сме наясно, че заболеваемостта от обещано заболяване е идентична в цялата страна. Не можем да кажем, че в район А популацията боледува в пъти повече от изострен апандисит, инфекции на горните дихателни пътища, хернии, дископатии и други от популацията в район Б, и по тази причина НЗОК ще заплати на район А два пъти повече средства, в сравнение с район Б, при една и съща бройка на популацията.
- Какви ще са последствията, в случай че се преразгледа НЗК – ще се строят ли още лечебни заведения?
- Трудно ми е да предвиждам, само че имайте поради, че построяването на една нова болница коства доста пари. Убеден съм, че няма да се построи огромна частна многопрофилна болница в стопански едва развитите райони на страната. Другият проблем, с който ще се сблъска всеки евентуален вложител е, да откри фрагменти, тъй като пари могат да се намерят, само че експерти няма. При всички случаи ще настъпи едно преразпределение на тези лекари и експерти по здравни грижи, които работят в в този момент съществуващите лечебни заведения, тъй като задоволително доста нови фрагменти няма по какъв начин да се намерят.
- Преди дни стана ясно, че е-търгът за медикаменти за лечебните заведения още веднъж е спрян от един от участниците в него. Как ще се отрази това на изразходването на публичните средства?
- Спирането на търга е планувана в закона процедура, от която всеки един от участниците има право да се възползва, а дали е прав, или не ще каже съдът. При всички случаи ще се затрудни активността по снабдяването с медикаменти на лечебните заведения. По отношение на разходването на публичните средства е налице недоумение и неравнопоставеност сред лечебните заведения. Навсякъде се приказва за обществени средства, консумиране на обществени средства, харчене на обществени средства, източване на обществени средства от лечебни заведения, техния мениджмънт и обособени лекари. Трябва да е ясно, че обществени са средствата в Министерство на здравеопазването и НЗОК. Когато НЗОК заплати осъществената активност, парите губят обществения си темперамент и стават доходи на лечебните заведения. Може би е подходящо законодателят да реши, дали НЗОК, като огромен разпоредник с обществени средства, да не организира процедура по Закон за обществените поръчки при избор на реализатори на здравна помощ, а не както е до момента, това да се дефинира от членовете на Надзорния съвет на НЗОК. В този ред на мисли, и частните лечебни заведения „ харчат “ обществени средства, само че не съм чул някой да се трогва от това.
В умозаключение дръзвам да настоявам, че България разполага с отлични лекари и експерти по здравни грижи, с които би трябвало да се гордее. Те вършат чудеса, макар изискванията, в които работят, и дават всичко от себе си. Затова бих се радвал професионалните им триумфи да излизат на напред във времето и достиженията им да са водещи вести в средствата за всеобща информация. А всички неблагополучия, които съпътстват живота ни, да не се преекспонират, изключително в случай че не са изяснени, тъй като това ги демотивира, основава неверна визия в цялото общество и е причина за ширещата се експанзия към лекарите.
Източник: clinica.bg
Тази седмица от университетската болница във Варна „ Св. Марина “ за следващ път желаеха помощ от страната и общината, с цел да се построи и оборудва нова постройка с инсталация, в която да се реалокира активността на двете им клиники по инфекциозни заболявания, както и да се промени методът на финансиране на активността. Защо се стигна дотук и за какво като че ли инфекциозните структури остават нелюбимото дете на българското опазване на здравето, попитахме проф. доктор Красимир Иванов, дмн. Той е ръководител на Асоциацията на университетските лечебни заведения в България.
- Проф. Иванов, има ли отвращение от лечебните заведения да се занимават с инфекциозни заболявания?
- Няма отвращение, изключително във Варна, тъй като няма по какъв начин да съществува Медицински университет, в който да не се преподават инфекциозни заболявания. Така че тази болница, без значение че е губеща конструкция, е нужна, както на града, по този начин и на университета, само че най-много на хората, които живеят в Североизточна България, тъй като друга инфекциозна болница тук няма. В случая не става дума за отвращение, а за една неуместна обстановка, в която активността се заплаща от НЗОК и в случай че желаеме да има положителни финансови резултати, болничното заведение би трябвало да има доста пациенти, а това е нелогично. Все едно на пожарникарите да се заплаща за броя на пожарите, които са изгасили – т.е., с цел да бъдат добре, би трябвало да има доста пожари. Необходимо е тази активност да се финансира от страната, без значение от броя заболели и да се реализира в пространства, отговарящи на всички модерни условия. Няма по какъв начин да се развива в постройка, която е проектирана при започване на 50-те години на предишния век и е въведена в употреба през 1961 година Каквито и поправки да се правят, тази постройка е морално остаряла, а на Варна й би трябвало нова, чието създаване да бъде финансирано целево от страната.
- В момента единствените клиники по инфекциозни заболявания са тези на УМБАЛ „ Св. Марина “, по този начин ли?
- Да, това са единствените инфекциозни клиники, където се лекуват и възрастни, и деца. От 2020 година до в този момент през тях са минали над 5 хиляди заболели, в това число и с КОВИД. Ако страната финансира построяването на нужната нова постройка, сме подготвени да предоставим терен и абстрактен план. Искам дебело да подчертая, че ремонт на съществуващата постройка, в случай че в нея се лекуват заразно заболели, е неосъществим, даже и средства да бъдат обезпечени.
- Какво би трябвало да бъде финансирането?
- За да знаем каква е цената на болничното заведение, би трябвало да се създаде абстрактен план, който да се остойности от архитекти, конструктори, проектанти по настоящи сега цени.
- А каква би трябвало да е формата на финансирането за активността?
- Финансирането не би трябвало да е въз основата на минал болен от НЗОК, а от Министерство на здравеопазването под формата на държавна дотация в подобен размер, че да покрива издръжката на болничното заведение, медикаменти, лекарства и консумативи, фонд работна заплата, в това число осигуровки.
- Защо инфекциозните и психиатричните структури като че ли се трансфораха в нежеланите деца на здравната система?
- Защото тези лечебни заведения не се вписват в здравноосигурителния модел, който беше признат в България, а точно да се получава възнаграждение на база минал пациент. Когато започва здравната промяна, правилото беше, че парите следват пациента, само че по него би трябвало да се молим да има зараза от чума, холера или психиатрични заболявания, с цел да бъдат тези структури финансово обезпечени. Този принцип не важи при тези болести.
- И двете специалности останаха обвързване на държавните лечебни заведения, има ли неравнопоставеност сред лечебните заведения по типа благосъстоятелност у нас?
- По закон не би трябвало да съществува разлика, само че на процедура такава има. Неравнопоставеността се показва в това, че частните лечебни заведения избират профила на болесттите, които ще лекуват, до момента в който държавните би трябвало да покриват всички болести. Така се появиха доста съвременни, високотехнологични частни лечебни заведения, само че болшинството от тях са тясно профилирани и не оферират сложно скъпоструващо лекуване, каквото е належащо при множеството болести.
- Защо се получава по този начин и какъв ще е крайният резултат за пациента?
- Въпросът е риторичен, за пациента формата на благосъстоятелност на болничното заведение няма значение, него го интересува качеството на услугата, която получава. В закона е императивно записано, че лечебното заведение няма право да изисква доплащане от здравноосигуреното лице, когато здравната помощ се оказва по контракт с НЗОК, като се изключи категорично посочените случаи. По мои наблюдения приходите на лечебните заведения според от формата им на благосъстоятелност, при осъществяването на една и съща активност, доста се разминават. Защо това е по този начин, би трябвало да кажат тези, които реализират контрола.
- Защо се стигна до неприятното финансово положение на държавните лечебни заведения?
- Не всички са в неприятно финансово положение, има такива, които се оправят добре, други изпитват усложнения, а трети са зле. За всяка болница е належащо да се направи разбор и да се види какви са аргументите, не би трябвало лечебните заведения да се поставят под един знаменател и да се споделя – държавните са зле, а частните добре.
- От Министерство на здравеопазването оповестиха публично, че преглеждат НЗК и са в подготвеност да стартират актуализацията ѝ, има ли потребност от възобновяване и в каква посока, съгласно Вас?
- Че би трябвало да се направи разбор, би трябвало. При състояние, че популацията понижава е парадокс лечебните заведения да се усилват. Аналогична е обстановката и при средствата за опазване на здравето, те се усилват, само че са налице големи районни диспропорции. Това може да се види от формалните доклади за изплатени средства за болнична здравна помощ по райони. Излиза, че популацията в една област е свръхосигурено със средства за болнична помощ, а популацията в друга не е. Нали всички сме наясно, че заболеваемостта от обещано заболяване е идентична в цялата страна. Не можем да кажем, че в район А популацията боледува в пъти повече от изострен апандисит, инфекции на горните дихателни пътища, хернии, дископатии и други от популацията в район Б, и по тази причина НЗОК ще заплати на район А два пъти повече средства, в сравнение с район Б, при една и съща бройка на популацията.
- Какви ще са последствията, в случай че се преразгледа НЗК – ще се строят ли още лечебни заведения?
- Трудно ми е да предвиждам, само че имайте поради, че построяването на една нова болница коства доста пари. Убеден съм, че няма да се построи огромна частна многопрофилна болница в стопански едва развитите райони на страната. Другият проблем, с който ще се сблъска всеки евентуален вложител е, да откри фрагменти, тъй като пари могат да се намерят, само че експерти няма. При всички случаи ще настъпи едно преразпределение на тези лекари и експерти по здравни грижи, които работят в в този момент съществуващите лечебни заведения, тъй като задоволително доста нови фрагменти няма по какъв начин да се намерят.
- Преди дни стана ясно, че е-търгът за медикаменти за лечебните заведения още веднъж е спрян от един от участниците в него. Как ще се отрази това на изразходването на публичните средства?
- Спирането на търга е планувана в закона процедура, от която всеки един от участниците има право да се възползва, а дали е прав, или не ще каже съдът. При всички случаи ще се затрудни активността по снабдяването с медикаменти на лечебните заведения. По отношение на разходването на публичните средства е налице недоумение и неравнопоставеност сред лечебните заведения. Навсякъде се приказва за обществени средства, консумиране на обществени средства, харчене на обществени средства, източване на обществени средства от лечебни заведения, техния мениджмънт и обособени лекари. Трябва да е ясно, че обществени са средствата в Министерство на здравеопазването и НЗОК. Когато НЗОК заплати осъществената активност, парите губят обществения си темперамент и стават доходи на лечебните заведения. Може би е подходящо законодателят да реши, дали НЗОК, като огромен разпоредник с обществени средства, да не организира процедура по Закон за обществените поръчки при избор на реализатори на здравна помощ, а не както е до момента, това да се дефинира от членовете на Надзорния съвет на НЗОК. В този ред на мисли, и частните лечебни заведения „ харчат “ обществени средства, само че не съм чул някой да се трогва от това.
В умозаключение дръзвам да настоявам, че България разполага с отлични лекари и експерти по здравни грижи, с които би трябвало да се гордее. Те вършат чудеса, макар изискванията, в които работят, и дават всичко от себе си. Затова бих се радвал професионалните им триумфи да излизат на напред във времето и достиженията им да са водещи вести в средствата за всеобща информация. А всички неблагополучия, които съпътстват живота ни, да не се преекспонират, изключително в случай че не са изяснени, тъй като това ги демотивира, основава неверна визия в цялото общество и е причина за ширещата се експанзия към лекарите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ