Нели Павлова - композира, аранжира и продуцира голяма част от

Нели Павлова - композира, аранжира и продуцира огромна част от музиката на група " Попкорн ", както и ремиксите. В нейното поле на деяние са вокалът, саксофонът, компютърната обработка. Често протяга ръка към перото и написа стихотворения. Владее шест езика, обича черен чай и да спи до късно, тъй като работният й ден нормално приключва в ранните часове. Горда брачна половинка на пианиста на " Попкорн " - Дони, и още по-горда майка на щерка - Михаела, която също се е устремила към музикално-артистичните специалности.

Диалог

- Можеш ли да извършиш героизъм?

- Мога, само че би трябвало ли?

- Можеш ли да спасиш някой от огън?

- Не знам, заповядай ми!

- Няма потребност, просто вдигни слушалката.

- Това ли е героичното?

- Не, просто не би трябвало да ти е тъпо

За времето - персоналното.

Потърси някой уединен, поговори си.

- И единствено това ли?

- Не, дай си една от двете ризи.

- Дали му би трябвало? Едва ли...

- Опитай дума да не отрониш през целия ден.

Просто пробвай.

- Това е прекомерно необичайно за мен.

- Започни с безмълвна молитва.

И в нея включи всички тези, които

Са те наранили.

Смирено поискай за тях отбрана

От демоничните сили.

За себе си искай обич и самообладание,

и разсъдък не би попречил.

- Не знам, по-скоро имам подозрение...

дали да не потеглям към този момент?

- Почакай, забравих да ти покажа

едно извънредно нещо!

- Добре, само че ще затягам багажа,

нямам никакво време, дребосъче.

- Погледни в близост, с цел да видиш!

- Какво толкоз непознато?

- Светът е прелестен и дивен.

- Така е, само че към този момент ме чакат.

- Но ти имаш очи виждащи...

- Имам, всички имаме.

- А също гърди дишащи,

- Е, в този момент удиви ме!

- Опитай " благодаря " да кажеш

за всичко дотук упоменато.

- Не се ли правиш на значим?

- Приятелю, дай си ръката,

в случай че дотегнах - елементарни ми,

просто споделям, друже,

в случай че би трябвало да тръгваш, тръгни

- Интересно беше да чувам,

и ти си човек прелестен,

благодаря ти за времето,

нещата са към този момент понятни.

- Хайде, мятай се в стремето

И за подвига не забравяй.

- Да, стига да мога...

- Помни и не се предавай -

не зарад мен, зарад Бога.

Поледица

Хлъзгави погледи срещам безумни,

Слушам хлъзгави думи,

Хлъзгав живот - леден и характерен,

Планета от хлъзгави персони.

И балансираме в тази поледица,

Лъкатушещи опиянено.

Жестока, безкрайна поредност

От сърца вледенени.

Сивота

Сивотата излиза на факелно шествие,

Сивотата диктува расови чистки,

Сиви погледи, сиви приветствия,

Сива кръв вулканична.

Сивотата се бори за място под слънцето,

Сиви способи за оцеляване,

Тъмно сиво е към този момент дъното,

Без шансове за възкръсване.

Сивотата невежо диктата бленува

Сиво мами и сиво намигва,

Само в сиви сънища ще сънува,

Че задачата е реализирана.

Имунитет

Жуженето познато край ухото ми

Ме кара да настръхвам

И от среднощното припомняне,

Че съм храна и плячка,

Изтръпвам.

Започвам непланирани придвижвания,

Но знам, че ще изгубя.

Едва ли имам безстрашие

Да се лиша от сън, до дъно

Да се събудя.

Преследва ме нахалното москито

С охотата на развратник.

Пиянства и пирува до насита,

С пищящите си чалги

Ме изнудва.

Пикира и паркира върху кожата -

Меню еднакво.

Мъчителен затвор е ложето,

Сънят си потегли, усещам се

Ужасно.

И единствено мисъл и разтуха трайна,

Подклаждам вътре в мен.

Усещам признателност загадка -

Имунитетът ми заздравен е

За този ден.