Въпреки че са разговаряли с почти всяка знаменитост, която заслужава тяхната сол, той веднъж описа Франк Синатра като "този, който се измъкна" - след като никога не е имал шанса да седне с "Ol' Blue Eyes".
Познат на мнозина просто като "Парки", неговият нежен йоркширски акцент, топъл тон и остър като бръснач ум, съчетани, за да го превърнат в домакин, с когото всяка знаменитост иска да сподели тайните си - с изключение на няколко забележителни изключения.
Интервюто му с американската актриса Мег Райън от 2003 г. падна в история като един от най-неудобните моменти в телевизионното чат шоу на всички времена. Когато той попита едносричната звезда какво би направила тя на негово място, тя троснато: „Защо не приключи?“
Райън по-късно сравни тона на въпросите му за нейния еротичен трилър In The Cut – заминаване от по-обичайните й романтични разговори – до този на „неодобряващ баща“.
Двадесет години след интервюто Паркинсън го нарече „най-трудния си телевизионен момент“, като поднесе извинения на актрисата и не призна нито едно от те бяха в "върхова форма".
Актрисата Хелън Мирън също го извика по време на интервюто му с нея през 1975 г., когато той попита тогава 30-годишната звезда дали нейните физически качества са й "възпрепятствали" в нейната кариера. Паркинсън по-късно го нарече просто „добра телевизия“.
Друг интервюиран, който даде толкова добри резултати, беше Ему на Род Хъл през следващата година, който се бори с Паркинсън на земята по време на разговора им. Паркинсън продължи шеговито да се оплаква от факта, че въпреки множеството перфектно изработени интервюта с негово име, "вероятно ще бъда запомнен с тази кървава птица". Отчасти беше прав.
Изображение: Сър Майкъл Паркинсън с Том Круз. Снимка: ITV/ShutterstockОт семейство на миньори
Сър Майкъл е роден на 28 март 1935 г. в Къдуърт, близо до Барнсли, в тогавашния Западен Йоркшир.
< p>Далеч от това да се е родил в шоубизнеса, баща му и дядо му преди него са били миньори, а младият Паркинсън напуска училище с мечти да стане професионален играч на крикет.Веднъж той отвори вата за местния си клуб заедно с легендарния съдията по крикет Дики Бърд и премина изпитания с Джефри Бойкот.
Но когато кариерата на крикет не потръгна, Паркинсън се насочи към журналистиката, пишейки първо за местни вестници, преди да се премести в Лондон, за да работи за Daily Express .
Завършвайки националната си служба през 1955 г., той става капитан (най-младият в британската армия по това време) и участва в активна служба в Египет по време на Суецката криза.
Изображение: сър Майкъл със съпругата си МериСлед като научи занаята си на Флийт Стрийт, той замени печатната журналистика с телевизията през 60-те години на миналия век, появявайки се за първи път във вечерното предаване за актуални събития на BBC Twenty-Four Hours, преди да участва в късното вечерно предаване за филмови ревюта на Гранада Cinema.
Упоритият му труд се отплати и през 1971 г. му беше предложено собствено чат шоу - Parkinson - което продължи до 1982 г.
В началото на първото излъчване на шоуто, когато разговаряше със своя интервюиран Орсън Уелс преди снимките режисьорът прецака списъка си с внимателно подготвени въпроси. Това беше момент, за който Паркинсън по-късно цитира, че го е научил на занаята си, карайки го да оцени напълно изкуството да дава на своите субекти пространство за разговор.
Изображение: Сър Дейвид Фрост (в средата) сервира шампанското на сър Майкъл, присъединен от ( отляво) Робърт Кий, Анджела Рипън и Анна ФордПризрачен трик за Хелоуин
Сър Майкъл последва късния си чат със сутрешни смени, превръщайки се в един от оригиналния състав на TV-AM в 1983, заедно с Анджела Рипън, Ана Форд, Дейвид Фрост и Робърт Кий.
Други телевизионни роли включват Parkinson One To One - като всяко шоу дава задълбочен разговор с една знаменитост, Give Us A Clue и Going For A Song.
В нощта на Хелоуин през 1992 г. той беше домакин на противоречивия псевдодокументален филм Ghostwatch, заедно с водещите Сара Грийн и Майк Смит. Шоуто привлече много внимание на пресата, като BBC получи десетки хиляди оплаквания от зрители, които не са сигурни дали програмата е истинска.
Меломан (той веднъж нарече слушането на музика „най-голямата радост в живота“ добавяйки, „Не знам как хората съществуват без [това]“), той представя Desert Island Discs от 1986 до 1989 г. Той също така представя неделно сутрешно шоу по Радио 2 между 1996 г. и 2007 г., смятано за довеждането на джаза до по- масова аудитория.
Неговото едноименно чат шоу на BBC беше успешно възстановено през 1998 г., преминавайки към ITV през 2004 г. (поради разлика в мненията относно графика), където се провеждаше до 2007 г.
Сър Майкъл получи овации след последния си епизод, като по-късно коментира, че приключването на шоуто му бележи края на „учтивия разговор“, цитирайки по-скорошни водещи - включително Джонатан Рос и Греъм Нортън - като повече за комедията, отколкото за чата, и техните предавания са по-скоро средство за интервюиращия, отколкото за техния обект.
Той основава собствена продуцентска компания, Parkinson Productions, заедно с най-големия си син Майкъл Паркинсън младши.
В 2012, шоу на Sky Arts - Parkinson: Masterclass - видя Паркинсън в състояние да говори задълбочено с музиканти и художници за техния занаят, като шоуто продължи две години.
Изображение: Сър Майкъл с Джордж Бест'I не виждам смисъл от него“
Никога не се страхуваше да изрази мнението си за други знаменитости или за телевизионната индустрия като цяло, откровеността на Паркинсън понякога причиняваше обида. Неговите коментари в статия на Radio Times, че покойната Джейд Гуди представлява „всичко нищожно и жалко в днешната Великобритания“, доведоха до критики от епископа, който се беше оженил за нея.
The One Show (което той каза, че е пример за упадъка в телевизията), комедиантките (не толкова забавни като мъжете) и Ръсел Бранд (незабавен и творчески скучен) също бяха поразени от острия език на Паркинсон, като той заяви за последния: „Не виждам смисълът на него."
Въпреки това, самият той не се страхуваше от малко звезден прах от знаменитости, появявайки се в няколко изненадващи епизодични роли, включително коледната романтична комедия Love Actually и много обичаната австралийска сапунка Neighbours , когато се сблъсква с Карл и Сюзън по време на пътуването им до Лондон.
Той също направи объркваща поява на предната корица на албума на Wings от 1973 г. Band On The Run, заедно с няколко други добре известни фигури и разбира се самата група.
Сър Майкъл написа различни книги в хода на кариерата си, включително мемоари за Али и футболиста Джордж Бест, няколко спортни книги, посветени на любовта му към крикета и голфа, семейната му история в Like Father, Like Son и неговата автобиография Parky от 2009 г.
Като всяка уважаваща себе си знаменитост, той също написа поредица от детски книги - The Woofits - за семейство пухкави кучета, обичащи шапки, действието се развива в измисления Йоркширско въгледобивно село Граймуърт, което води до телевизионен сериал, за който той разказва.
Изображение: Сър Майкъл получи рицарското си звание от кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец през 2008 г.„Имам най-добрата работа на света“
Удостоен с рицарско звание за заслуги в излъчването през 2008 г., след неговия CBE през 2000 г., Паркинсън се пошегува, че „не е типът, който получава рицарско звание“, добавяйки, „в днешно време го дават на всеки“.
Освен че интервюира известни личности в професионално качество, той също смята много за близки лични приятели, включително готвача Мишел Ру и комика Били Конъли.
Изображение: сър Майкъл с Били Конъли през 2016 г.Известен като интервюиращ, Паркинсън призна, че наистина му е харесало, когато таблиците се обърнат и самият той бъде интервюиран.
Човек, който е достигнал върха на своята игра, той призна собствения си късмет, казвайки: „Имам най-доброто работа в света и след като имате шоу, наречено на вашето име, къде другаде отивате?"
Любовник на крикета през целия живот, Паркинсън описа спорта като "задължителен" за всеки, роден в Йоркшир . Приемайки голфа в по-късна възраст, той в крайна сметка е принуден да се откаже от спорта поради проблеми с гърба.
През 2013 г. Паркинсън разкри, че се лекува от рак на простатата, а през 2017 г. претърпя сериозна операция на гърба.
Той оставя след себе си 64-годишната си съпруга Мери, трима сина - Майкъл младши, Андрю и Николас - и осем внуци.
