Лавандулата
Нежен цвят в лила и прелестен мирис - това е лавандулата. Според езика на цветята е знак на отдадеността, предаността и съпричастието. Смята се, че носи шанс, а също защищава от злоба и зли сили .
/ Gulliver/Getty Images
Още римляните употребявали цветовете й за ароматни и релаксиращи бани ; египтяните залагали на разкрасителните заложби на растението. Гърците пък, омагьосани от лавандуловия мирис, се научили по какъв начин да си подготвят парфюм . В по-късните години скъпоструващите благовония от лавандула се трансформирали във значим детайл от интернационалната търговия.
/ Gulliver/Getty Images
В древността християните считали, че растението лавандула е пренесено от Едемската градина. Според легендата ароматният шубрак е подарък от Бог за изгонените от Рая Адам и Ева . С потребните треви, които им дал, Той желал да облекчи живота им на земята. Митът споделя, че им дал розмарин за поддържане на духа и лавандула за приятност на душата .-->
/ Gulliver/Getty Images
В християнската вяра билката се счита за знак на чистотата, непорочността и безсмъртието . Лавандулата е упомената и в Библията под името нард (от гр. naardus).
Друга легенда твърди, че божественият мирис на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария . Според историята тя поставила облеклата на новородения Исус да се сушат върху лавандулов шубрак, който по-късно разцъфнал и почнал да ухае. А когато поставила своите облекла на същия шубрак, те се боядисали в синьо.
Корените на растението са от Средиземноморския район, Канарските острови и Индия. Отглеждането й евентуално е стартирано от арабите и е пренесено в Европа от гърците. Предполага се, че пътят на лавандулата е през Йерските острови във Франция, от там в Испания, Италия и Англия, а от Англия е пренесена в Америка.
А през Средновековието, когато била донесена в Европа , лавандулата се трансформирала в свещено растение. Приписвали й дарба да плаши дявола и вещиците , по тази причина растението станало наложителен признак и при ръкополагането на свещениците. Суеверните поданици пък носели кръстчета от изсушени съцветия или закачвали входа на домовете си.
/ Gulliver/Getty Images
С настъпването на Ренесанса измежду дамите в Европа станали известни първите парфюми , които, несъмнено, съдържали „ подаръкът от Бога ” - лавандула и розмарин. Наричан тогава „ Унгарска вода ”, на парфюма било приписвано вълшебното свойство да резервира младостта и хубостта вечно.
По-късно в интервала на барока растението станало знак на любовта, хубостта и изискаността .
Лавандулата заема значимо място и в европейската кралска история : Луи XIV се къпел в баня с ароматизирана с лавандула вода; Чарлз VI желал да пълнят възглавниците му с лавандула, без значение къде отивал; а британската кралица Елизабет I изисквала на кралската маса постоянно да има свеж цвят от лавандула всеки един ден от годината.
Така лавандулата намерила необятно приложение за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита.
/ Gulliver/Getty Images
Днес лавандулата и маслото от нея се употребяват в ароматерапията за утешение, понижаване на напрежението, реализиране на прочувствено равновесие. Счита се, че ароматът й оказва помощ при главоболие и болки в ставите , а маслото спомага за укрепване на рани от изгаряне . Цветове от лавандула пък се прибавят за мирис в печива и мармалади.
/ Gulliver/Getty Images Още римляните употребявали цветовете й за ароматни и релаксиращи бани ; египтяните залагали на разкрасителните заложби на растението. Гърците пък, омагьосани от лавандуловия мирис, се научили по какъв начин да си подготвят парфюм . В по-късните години скъпоструващите благовония от лавандула се трансформирали във значим детайл от интернационалната търговия.
/ Gulliver/Getty Images В древността християните считали, че растението лавандула е пренесено от Едемската градина. Според легендата ароматният шубрак е подарък от Бог за изгонените от Рая Адам и Ева . С потребните треви, които им дал, Той желал да облекчи живота им на земята. Митът споделя, че им дал розмарин за поддържане на духа и лавандула за приятност на душата .-->
/ Gulliver/Getty Images В християнската вяра билката се счита за знак на чистотата, непорочността и безсмъртието . Лавандулата е упомената и в Библията под името нард (от гр. naardus).
Друга легенда твърди, че божественият мирис на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария . Според историята тя поставила облеклата на новородения Исус да се сушат върху лавандулов шубрак, който по-късно разцъфнал и почнал да ухае. А когато поставила своите облекла на същия шубрак, те се боядисали в синьо.
Корените на растението са от Средиземноморския район, Канарските острови и Индия. Отглеждането й евентуално е стартирано от арабите и е пренесено в Европа от гърците. Предполага се, че пътят на лавандулата е през Йерските острови във Франция, от там в Испания, Италия и Англия, а от Англия е пренесена в Америка.
А през Средновековието, когато била донесена в Европа , лавандулата се трансформирала в свещено растение. Приписвали й дарба да плаши дявола и вещиците , по тази причина растението станало наложителен признак и при ръкополагането на свещениците. Суеверните поданици пък носели кръстчета от изсушени съцветия или закачвали входа на домовете си.
/ Gulliver/Getty Images С настъпването на Ренесанса измежду дамите в Европа станали известни първите парфюми , които, несъмнено, съдържали „ подаръкът от Бога ” - лавандула и розмарин. Наричан тогава „ Унгарска вода ”, на парфюма било приписвано вълшебното свойство да резервира младостта и хубостта вечно.
По-късно в интервала на барока растението станало знак на любовта, хубостта и изискаността .
Лавандулата заема значимо място и в европейската кралска история : Луи XIV се къпел в баня с ароматизирана с лавандула вода; Чарлз VI желал да пълнят възглавниците му с лавандула, без значение къде отивал; а британската кралица Елизабет I изисквала на кралската маса постоянно да има свеж цвят от лавандула всеки един ден от годината.
Така лавандулата намерила необятно приложение за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита.
/ Gulliver/Getty Images Днес лавандулата и маслото от нея се употребяват в ароматерапията за утешение, понижаване на напрежението, реализиране на прочувствено равновесие. Счита се, че ароматът й оказва помощ при главоболие и болки в ставите , а маслото спомага за укрепване на рани от изгаряне . Цветове от лавандула пък се прибавят за мирис в печива и мармалади.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ