Дългият път до свободата: Първият политически затворник, освободен от Горбачов
Неговото име е Анатоли Шарански. Той е един от най-известните руски дисиденти, наказан за държавна измяна и шпионаж в интерес на Съединените щати. Прекарва девет години в руски затвор.
В град Сталино, по времето на Сталин, измежду студа на строгия руски строй, най-сетне е пристигнало време за знамение. Ражда се Анатолий. Една игра ще избави живота му, с цел да може той да избави живота на милиони други.
Снимка: btvnovinite.bg
„ От доста ранна възраст знаех, че би трябвало да управлявам това, което споделям, което разисквам, което чета и когато станах на пет – майка ми ме научи да играя шах. Каза ми: „ Това е единственото място, където мисълта ти може да бъде свободна “. Така, шахът за мен се трансформира в избавление. Всеки ден за няколко часа се потопявах в свят, където имам право да поемам опасности, където мога да надвивам, даже и хора по-възрастни и по-високи от мен “, споделя Натан Шарански.
Обявяват го за шахматен феномен. Само на 14 година към този момент е първенец на Донецк, побеждавайки мъже, доста по-възрастни от него.
„ Исках да стана международен първенец по шах. Бях си споделил, че колкото по-висок е един човек, толкоз по-бързо ще го надигравам. Така че трябваше да победя всички високи хора на света, с цел да си отмъстя, че съм невисок. Обожавах да играя по едно и също време против 10-20 възрастни. Дори, без да поглеждам дъската – се съревновавах против няколко сътрудници “, посочи Натан.
Снимка: btvnovinite.bg
Животът обаче афишира мат на проектите му за международна купа. Роден е в еврейско семейство в разгара на антисемитските преследвания, политиката не би позволила победител с неверния генезис. Освен това Анатолий живее надалеч от огромния град и огромните шампионати, няма треньор, няма и специфична подготовка. Така, от предопределение шахът се трансформира в занимание, само че единствено краткотрайно:
„ Отказаха ми правото да емигрирам в Израел и по този начин се трансфорах в рефюзник. Станах деятел. Запознах се с Андрей Сахаров – един от видните руски дисиденти и той се трансформира в мой честен преподавател. Събирахме информация за нарушавания на човешките права – от украински политически нарушители, през литовски духовник, арменското национално придвижване или кримо-татарците, които бяха изгонени в Сибир “.
Започва да приказва високо, провежда демонстрации, изпраща писма в чужбина с информация за зверствата в руския съюз. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не го изпуска от взор – наблюдават непрекъснато къде върви, с кого приказва и с кого се среща. Живее заобиколен от непознати, само че с безспорната неотстъпчивост на свободен човек.
Снимка: btvnovinite.bg
На въпрос по какъв начин се бори за независимост в страна, която не позволява на хората да са свободни, той дава отговор: „ В сходни свръх тоталитарни режими, какъвто беше руският съюз, властта желае да управлява освен твоето физическо битие, само че и мислите ти. И тъкмо по тази причина режимът беше извънредно неустойчив, тъй като се уповава на безспорен надзор над всички жители.
Да се бориш за независимост в подобен строй е доста елементарно. Ти просто започваш да си свободен човек. Започваш да казваш каквото мислиш. И тъкмо това е голямата заплаха. Когато вирусът на свободната мисъл е отвън надзор и милиони хора са такива, властта към този момент не може да ги спре. Така че най-лесното е просто да казваш, каквото мислиш. Това е всичко “.
Бори се на глас. В чужбина към този момент знаят името Шарански. На пръв взор никой не може да затвори устата му. По време на един митинг обаче, едно безмълвно момиче въпреки всичко съумява да спре дъха му.
Снимка: btvnovinite.bg
Женят се скрито. Замечтават за 12 деца. Авитал получава позволение за емиграция в Израел. Заминава в очакване на своя обичан. вместо в обятията ѝ обаче, Анатолий попада другаде.
Анатолий Шарански – един от най-известните руски дисиденти, е наказан за държавна измяна и шпионаж в интерес на Съединените щати.
„ Бях упрекнат в държавна измяна и прекарах девет години в пандиза. От тези девет години, половината време бях в карцер. 405 дни лежах в килия за санкции. Беше извънредно тежко. Затвориха ме в една доста дребна и доста тъмна стая. Беше ужасно студено, а те ми взеха всичките облекла, получавах три части самун и три чаши вода.
Снимка: btvnovinite.bg
Нямаше нищо за четене, нищо за писане, нямаше с кого да приказваш. Взимат ти безусловно всичко. Този вид наказване се употребява за усмиряване на най-буйните пандизчии и оптималната дълготрайност на престоя е 15 дни, тъй като е прекомерно рисково за психическото ти здраве. Но в моя случай – когато искаш един политически пандизчия да ти спомага – те добавяха 15 дни и след това още 15. След като прекарах 130 дни там – изпаднах в безсъзнание, извадиха ме за няколко часа и след това отново ме върнаха “, спомня си той.
Прекършили тялото му, само че за девет години не съумяват да обхванат в главата му. Пазачите му по този начин и не схващат, че в празната килия той е извънредно ангажиран.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Спаси ме това, че непрекъснато играх шах в главата си. Започнах да играя против самия себе си. Имах цялото време на света, с цел да съм сигурен, че ще печеля. Правих ход с белите фигури, по-късно обмислях къде съм сбъркал и какво бих могъл да подобря. След това заставах на страната на черните и още веднъж търсех най-хубавия ход. Изиграх хиляди игри и завоювах всяка една от тях. И по този начин вместо да бъда интелектуално и психически пречупен, с всяка минала игра се усещах все по-силен “, споделя мъжът.
Отново без никой да разбере – в пандиза мощ му дава и международният първенец по шах Гари Каспаров: „ Беше дисидентско занятие да играеш шах в Съветския съюз. Каспаров трябваше да играе против Карпов. Играта беше толкоз значима в Съюз на съветските социалистически републики, че следяха ходовете по радиото. Всички бяха толкоз заинтересован в играта – лоялният на Съветското ръководство Карпов против сериозния към руския режим Каспаров.
Снимка: btvnovinite.bg
Когато обявяваха по радиото в каква позиция краткотрайно са спрели играта, пазачът преднамерено усилваше радиото, с цел да чуя, идваше при мен и споделяше: „ Е, по какъв начин ще приключи партията? “. Аз отговарях: „ Загубихте, нямате никакъв късмет! Каспаров ще бъде първенец! “. И той беше толкоз печален “.
В Сибир, в затвор от системата на Гулаг, самичък, Шарански стартира да прави и това, което не си е разрешавал даже в света оттатък килията:
„ Много обичах да описвам анти-съветски смешки на моите пазачи, тъй като нямаха право да се смеят. И по този начин си припомняхме един на различен, кой в действителност е свободен. Обичах да пея и песни на иврит. Пея извънредно, в детската градина ме молиха да не пея пред хора. Възпитателката ми споделяше: „ Ти ще пееш по-късно “. Това по-късно по този начин и не пристигна. Но тук, в килията за санкции, тъкмо там, където би трябвало да е безшумно като в гроб, аз започнах да пея. Така или другояче нямаше какво да изгубя.
Снимка: btvnovinite.bg
Н въпрос дали се е страхувал за живота си, той уточни: „ Още от първия ден на моя арест ми обясниха, че в случай че не спомагам, ще бъда погубен. Разбира се, че се надявах, че натискът извън ще е задоволително огромен, с цел да не го създадат. Същото като в тази ситуация с Навални – може ли да бъде погубен? Със сигурност може да бъде погубен, само че Путин ще би трябвало да се изправи против целия свят.
Но това е рационалната страна на нещата. Ирационалната е, че аз година и половина бях разпитван. Бях упрекнат в общодържавна измяна. Много бързо разбрах обаче, че в случай че моята цел е да оцелея физически, тогава съм жертван. Защото по този начин те ще знаят по какъв начин да ме пречупят.
Снимка: btvnovinite.bg
И ще изгубя вътрешната си независимост. Моята цел трябваше да е не по какъв начин да оцелея, тъй като това зависи от тях, а не от мен. Моята цел беше да остана свободен човек, без значение от това какъв брой дни ми е отредено да пребивавам. И това към този момент зависеше от мен.
Забраняват му да написа писма до околните си и по тази причина афишира гладна стачка. 110 дни не яде. На ръба на живота, пазачите въпреки всичко се огъват пред Шарански. А свободният свят бързо схваща за осъждането на Шарански. Но не от съидейниците му в Съветския съюз, а от една скромна и безмълвна жена – неговата, Авитал Шарански.
Снимка: btvnovinite.bg
Авитал знае, че животът на брачна половинка ѝ зависи от позицията на свободния свят. Събира пари, хора и поддръжка. Организира митинги в Щатите, Холандия, Франция и десетки други страни.
В Лондон се заключва за оградата на посолството на Съветския съюз и изхвърля ключа. Успява да се срещне с Маргарет Тачър, британската кралица, президентите Джордж Буш, Роналд Рейгън и десетки други международни водачи.
„ Дали съм знаел, че тя ще се трансформира в подобен огромен войник, когато аз я заведох до летището, тя беше доста притеснително момиче, едвам говореше иврит и нищо друго. Години по-късно, тя ръководеше стотици хиляди хора и беше почукала на врата на съвсем всеки водач на свободния свят, които активизира за борбата. Беше доста впечатляващо “, споделя Шарански.
Снимка: btvnovinite.bg
Успява, наказан на 13 година, Натан Шарански напуща пандиза след девет. Той е първият политически пандизчия, освободен от Михаил Горбачов. Предаден е на Запада, на именития Мост Глинке, свързващ Източен със Западен Берлин.
Когато най-сетне стига Израел, влиза в политиката. Бил е вицепремиер, четири пъти министър и доста пъти народен представител.
„ Два пъти съм подавал оставка, когато не съм бил удовлетворен. Мисля, че за всеки отстъпник политиката е проблем. За дисидентите най-важното беше в никакъв случай да не реализират компромис с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Знаеш, че си изгубен сега, в който започнеш да правиш взаимни отстъпки. Но в политиката тъкмо компромисът е центърът на триумфа. Така че, до момента в който бях в държавното управление – непрекъснато мислех за оставка.
Оцелял от пандиза и политиката, свободата стартира да му носи и оценки. Сред тях са Медал на достойнството на Конгреса и Президентския орден на свободата. Единствените не-американци, които са получавали тези награди са Майка Тереза, Нелсън Мандела и папа Йоан Павел Втори. Миналата година печели и премията „ Генезис “, а с нея и милион $, които подарява за борбата с ковид.
Снимка: btvnovinite.bg
Днес Натан Шарански е 73 година С жена му не сбъдват фантазията за 12 деца, само че са щастливи и с две. Вече е дядо, оживял е без взаимни отстъпки е сбъднал най-ценното – единствено една фантазия остава в предишното – да стане международен първенец по шах – или може би не.
И по този начин, като на смешка, и до през днешния ден животът му носи цветовете на шахмата. И в най-трудните моменти не слага нищо сред черното и бялото, тъй като знае, че тръгнеш ли да търсиш компромиса, към този момент си изгубил.
В град Сталино, по времето на Сталин, измежду студа на строгия руски строй, най-сетне е пристигнало време за знамение. Ражда се Анатолий. Една игра ще избави живота му, с цел да може той да избави живота на милиони други.
Снимка: btvnovinite.bg
„ От доста ранна възраст знаех, че би трябвало да управлявам това, което споделям, което разисквам, което чета и когато станах на пет – майка ми ме научи да играя шах. Каза ми: „ Това е единственото място, където мисълта ти може да бъде свободна “. Така, шахът за мен се трансформира в избавление. Всеки ден за няколко часа се потопявах в свят, където имам право да поемам опасности, където мога да надвивам, даже и хора по-възрастни и по-високи от мен “, споделя Натан Шарански.
Обявяват го за шахматен феномен. Само на 14 година към този момент е първенец на Донецк, побеждавайки мъже, доста по-възрастни от него.
„ Исках да стана международен първенец по шах. Бях си споделил, че колкото по-висок е един човек, толкоз по-бързо ще го надигравам. Така че трябваше да победя всички високи хора на света, с цел да си отмъстя, че съм невисок. Обожавах да играя по едно и също време против 10-20 възрастни. Дори, без да поглеждам дъската – се съревновавах против няколко сътрудници “, посочи Натан.
Снимка: btvnovinite.bg
Животът обаче афишира мат на проектите му за международна купа. Роден е в еврейско семейство в разгара на антисемитските преследвания, политиката не би позволила победител с неверния генезис. Освен това Анатолий живее надалеч от огромния град и огромните шампионати, няма треньор, няма и специфична подготовка. Така, от предопределение шахът се трансформира в занимание, само че единствено краткотрайно:
„ Отказаха ми правото да емигрирам в Израел и по този начин се трансфорах в рефюзник. Станах деятел. Запознах се с Андрей Сахаров – един от видните руски дисиденти и той се трансформира в мой честен преподавател. Събирахме информация за нарушавания на човешките права – от украински политически нарушители, през литовски духовник, арменското национално придвижване или кримо-татарците, които бяха изгонени в Сибир “.
Започва да приказва високо, провежда демонстрации, изпраща писма в чужбина с информация за зверствата в руския съюз. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не го изпуска от взор – наблюдават непрекъснато къде върви, с кого приказва и с кого се среща. Живее заобиколен от непознати, само че с безспорната неотстъпчивост на свободен човек.
Снимка: btvnovinite.bg
На въпрос по какъв начин се бори за независимост в страна, която не позволява на хората да са свободни, той дава отговор: „ В сходни свръх тоталитарни режими, какъвто беше руският съюз, властта желае да управлява освен твоето физическо битие, само че и мислите ти. И тъкмо по тази причина режимът беше извънредно неустойчив, тъй като се уповава на безспорен надзор над всички жители.
Да се бориш за независимост в подобен строй е доста елементарно. Ти просто започваш да си свободен човек. Започваш да казваш каквото мислиш. И тъкмо това е голямата заплаха. Когато вирусът на свободната мисъл е отвън надзор и милиони хора са такива, властта към този момент не може да ги спре. Така че най-лесното е просто да казваш, каквото мислиш. Това е всичко “.
Бори се на глас. В чужбина към този момент знаят името Шарански. На пръв взор никой не може да затвори устата му. По време на един митинг обаче, едно безмълвно момиче въпреки всичко съумява да спре дъха му.
Снимка: btvnovinite.bg
Женят се скрито. Замечтават за 12 деца. Авитал получава позволение за емиграция в Израел. Заминава в очакване на своя обичан. вместо в обятията ѝ обаче, Анатолий попада другаде.
Анатолий Шарански – един от най-известните руски дисиденти, е наказан за държавна измяна и шпионаж в интерес на Съединените щати.
„ Бях упрекнат в държавна измяна и прекарах девет години в пандиза. От тези девет години, половината време бях в карцер. 405 дни лежах в килия за санкции. Беше извънредно тежко. Затвориха ме в една доста дребна и доста тъмна стая. Беше ужасно студено, а те ми взеха всичките облекла, получавах три части самун и три чаши вода.
Снимка: btvnovinite.bg
Нямаше нищо за четене, нищо за писане, нямаше с кого да приказваш. Взимат ти безусловно всичко. Този вид наказване се употребява за усмиряване на най-буйните пандизчии и оптималната дълготрайност на престоя е 15 дни, тъй като е прекомерно рисково за психическото ти здраве. Но в моя случай – когато искаш един политически пандизчия да ти спомага – те добавяха 15 дни и след това още 15. След като прекарах 130 дни там – изпаднах в безсъзнание, извадиха ме за няколко часа и след това отново ме върнаха “, спомня си той.
Прекършили тялото му, само че за девет години не съумяват да обхванат в главата му. Пазачите му по този начин и не схващат, че в празната килия той е извънредно ангажиран.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Спаси ме това, че непрекъснато играх шах в главата си. Започнах да играя против самия себе си. Имах цялото време на света, с цел да съм сигурен, че ще печеля. Правих ход с белите фигури, по-късно обмислях къде съм сбъркал и какво бих могъл да подобря. След това заставах на страната на черните и още веднъж търсех най-хубавия ход. Изиграх хиляди игри и завоювах всяка една от тях. И по този начин вместо да бъда интелектуално и психически пречупен, с всяка минала игра се усещах все по-силен “, споделя мъжът.
Отново без никой да разбере – в пандиза мощ му дава и международният първенец по шах Гари Каспаров: „ Беше дисидентско занятие да играеш шах в Съветския съюз. Каспаров трябваше да играе против Карпов. Играта беше толкоз значима в Съюз на съветските социалистически републики, че следяха ходовете по радиото. Всички бяха толкоз заинтересован в играта – лоялният на Съветското ръководство Карпов против сериозния към руския режим Каспаров.
Снимка: btvnovinite.bg
Когато обявяваха по радиото в каква позиция краткотрайно са спрели играта, пазачът преднамерено усилваше радиото, с цел да чуя, идваше при мен и споделяше: „ Е, по какъв начин ще приключи партията? “. Аз отговарях: „ Загубихте, нямате никакъв късмет! Каспаров ще бъде първенец! “. И той беше толкоз печален “.
В Сибир, в затвор от системата на Гулаг, самичък, Шарански стартира да прави и това, което не си е разрешавал даже в света оттатък килията:
„ Много обичах да описвам анти-съветски смешки на моите пазачи, тъй като нямаха право да се смеят. И по този начин си припомняхме един на различен, кой в действителност е свободен. Обичах да пея и песни на иврит. Пея извънредно, в детската градина ме молиха да не пея пред хора. Възпитателката ми споделяше: „ Ти ще пееш по-късно “. Това по-късно по този начин и не пристигна. Но тук, в килията за санкции, тъкмо там, където би трябвало да е безшумно като в гроб, аз започнах да пея. Така или другояче нямаше какво да изгубя.
Снимка: btvnovinite.bg
Н въпрос дали се е страхувал за живота си, той уточни: „ Още от първия ден на моя арест ми обясниха, че в случай че не спомагам, ще бъда погубен. Разбира се, че се надявах, че натискът извън ще е задоволително огромен, с цел да не го създадат. Същото като в тази ситуация с Навални – може ли да бъде погубен? Със сигурност може да бъде погубен, само че Путин ще би трябвало да се изправи против целия свят.
Но това е рационалната страна на нещата. Ирационалната е, че аз година и половина бях разпитван. Бях упрекнат в общодържавна измяна. Много бързо разбрах обаче, че в случай че моята цел е да оцелея физически, тогава съм жертван. Защото по този начин те ще знаят по какъв начин да ме пречупят.
Снимка: btvnovinite.bg
И ще изгубя вътрешната си независимост. Моята цел трябваше да е не по какъв начин да оцелея, тъй като това зависи от тях, а не от мен. Моята цел беше да остана свободен човек, без значение от това какъв брой дни ми е отредено да пребивавам. И това към този момент зависеше от мен.
Забраняват му да написа писма до околните си и по тази причина афишира гладна стачка. 110 дни не яде. На ръба на живота, пазачите въпреки всичко се огъват пред Шарански. А свободният свят бързо схваща за осъждането на Шарански. Но не от съидейниците му в Съветския съюз, а от една скромна и безмълвна жена – неговата, Авитал Шарански.
Снимка: btvnovinite.bg
Авитал знае, че животът на брачна половинка ѝ зависи от позицията на свободния свят. Събира пари, хора и поддръжка. Организира митинги в Щатите, Холандия, Франция и десетки други страни.
В Лондон се заключва за оградата на посолството на Съветския съюз и изхвърля ключа. Успява да се срещне с Маргарет Тачър, британската кралица, президентите Джордж Буш, Роналд Рейгън и десетки други международни водачи.
„ Дали съм знаел, че тя ще се трансформира в подобен огромен войник, когато аз я заведох до летището, тя беше доста притеснително момиче, едвам говореше иврит и нищо друго. Години по-късно, тя ръководеше стотици хиляди хора и беше почукала на врата на съвсем всеки водач на свободния свят, които активизира за борбата. Беше доста впечатляващо “, споделя Шарански.
Снимка: btvnovinite.bg
Успява, наказан на 13 година, Натан Шарански напуща пандиза след девет. Той е първият политически пандизчия, освободен от Михаил Горбачов. Предаден е на Запада, на именития Мост Глинке, свързващ Източен със Западен Берлин.
Когато най-сетне стига Израел, влиза в политиката. Бил е вицепремиер, четири пъти министър и доста пъти народен представител.
„ Два пъти съм подавал оставка, когато не съм бил удовлетворен. Мисля, че за всеки отстъпник политиката е проблем. За дисидентите най-важното беше в никакъв случай да не реализират компромис с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Знаеш, че си изгубен сега, в който започнеш да правиш взаимни отстъпки. Но в политиката тъкмо компромисът е центърът на триумфа. Така че, до момента в който бях в държавното управление – непрекъснато мислех за оставка.
Оцелял от пандиза и политиката, свободата стартира да му носи и оценки. Сред тях са Медал на достойнството на Конгреса и Президентския орден на свободата. Единствените не-американци, които са получавали тези награди са Майка Тереза, Нелсън Мандела и папа Йоан Павел Втори. Миналата година печели и премията „ Генезис “, а с нея и милион $, които подарява за борбата с ковид.
Снимка: btvnovinite.bg
Днес Натан Шарански е 73 година С жена му не сбъдват фантазията за 12 деца, само че са щастливи и с две. Вече е дядо, оживял е без взаимни отстъпки е сбъднал най-ценното – единствено една фантазия остава в предишното – да стане международен първенец по шах – или може би не.
И по този начин, като на смешка, и до през днешния ден животът му носи цветовете на шахмата. И в най-трудните моменти не слага нищо сред черното и бялото, тъй като знае, че тръгнеш ли да търсиш компромиса, към този момент си изгубил.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ