Небет тепе трябва да бъде защитен, защото няма култура на

„ Небет тепе би трябвало да бъде предпазен, тъй като няма просвета на бранене. Дали това ще стане с ограда, или с физическа защита, само че ще упорствам това да се случи. В месеците, в които работих там, имахме непрекъснати проблеми с посетителите. Хвърляха си бутилките, фасовете, че и спринцовките на терена на археологическите разкопки. Качваха се по крепостната стена, бутаха. Случва се и в този момент. Каквито и кошове да бъдат планувани, няма да спасят Небет тепе от тези, които отхвърлят да пазят. Това е план, в който ще бъдат вложени милиони, само че в случай че не се подхващат съществени ограничения, след три години ще е същият, както е в този момент ”, сподели археологът проучвател на археологическия монумент София Христева по време на конференцията за представянето на плана „ По крепостните стени на Филипопол ”. Той обгръща Небет тепе (2 909  652 лева.) и Източната врата (2 834 580 лв), както и околната инфраструктура (1 243 362 лева.). Над 6 млн. лева ще бъде европейското финансиране, а останалите средства ще дойдат от  заем, изтеглен от община Пловдив.
Прочетете още
По време на представянето арх. Румяна Пройкова сложи на масата и различен проблем – регулацията сред Небет тепе и прилежащия парцел на арменското настоятелство към храма „ Сурп Кеворк ” минава по крепостната стена и елементи от нея както и от Кулата на процедура са в непознат частен парцел.

„ Трябва локалната администрация и притежателите да се схванат, тъй като е нелогично да се реставрира, консервира и експонира частта, която е в терена на Небет тепе, а другата – не ”, сподели арх. Пройкова.

Тя акцентира неведнъж, че намесата в археологическия монумент ще е доста деликатна, съвсем напълно ще се резервира съществуващият контур, а експонацията ще стъпи върху достоверни фотоси. Ще бъде обезпечен достъп до обекта и от стълбите откъм Симинарията, а посетителите ще могат да видят подземното прекосяване към обекта. Крепостната стена ще бъде подсилена с бетон, както това е направено на форумния комплекс до Централна поща.

Предвидени са зрителни площадки, част от тях налични и за инвалиди.  Ще има информативен център, който ще бъде в Бакаловата къща.  

Арх. Наталия Христева показа и другия значим обект – Източната врата.  Широката над 13 метра улица, която води към портата, към този момент се почиства от екипи. На обекта, чийто архитект е арх. Галина Пировска, а археолози проучватели Мая Мартинова-Кютова и Биляна Здравчева-Груева ще бъдат експонирани откритите и каталогизирани детайли, които ще бъдат в страни от основната входно-изходна улица на античния град.