Най-големият враг на любовта сме ние самите
Не знам кой ни сподели, че на следващия ден е заричане, само че ние настойчиво го ограждаме с алено в календара и се преструваме, че не виждаме по какъв начин ни подминава. Крием думи под езиците си, като че ли те ще изчезнат сами и няма да се трансфорат в съжаления. И знаете ли какво? Най-големият зложелател на любовта е мълчанието.
Зъбите ни не трябва да са затворнически решетки, тъй като мълчанието лишава нещо доста скъпо – действителната преценка. И до момента в който се усетим, ние към този момент бяхме потъващ транспортен съд, а думите – револвер, който проби избавителната лодка на връзката ни. И ето ни там, на дъното, закотвени от всичко, което в никакъв случай не сме казвали. Ако си мислите, че думите раняват, бъдете сигурни, че съжалението от неизричането им боли повече.
Понякога си мисля, че най-големият зложелател на любовта е страхът. Трудно е, когато таман си изплувал на повърхността, някой да те помоли да се върнеш на пробитата избавителна лодка. Да рискуваш още веднъж да потънеш, да рискуваш още веднъж да се удавиш, когато към момента сънуваш кошмари, само че в съня си търсиш ръката, която не е била до теб отдавна. В сънищата си към момента знаеш, че тя ще бъде тази, която ви избавя.
И в случай че сме задоволително смели да се върнем на лодката, кажете ми по какъв начин при първата висока вълна няма да се върнем към брега, развявайки бял байрак. Кажете ми по какъв начин да се завием през глава с одеало, изплетено от вяра и доверие, и да се оставим на течението.
Понякога си мисля, че най-големият зложелател на любовта сме ние самите. Защото непрекъснато желаеме, желаеме и желаеме. Лесно отваряме ръцете си, с цел да награбим още, без да осъзнаваме, че те към този момент са цялостни. Превръщаме се в океани, морета и вселени от неизречени думи. Пазим ги за по-късно. А по-късно по този начин и не идва…
Инфо: https://www.iwoman.bg
