Не знам как да бъда щастлив. В моето училище не

...
Не знам как да бъда щастлив. В моето училище не
Коментари Харесай

Уроците, които не се учат в училище

" Не знам по какъв начин да бъда благополучен. В моето учебно заведение не ни учиха на това. " - Ашли Брилиант

 Засега учебното заведение не се занимава с личностното развиване на децата. Надявам се някой ден фокусът на образованието да се реалокира от заучаването на информация към личностното и духовното развиване на дребните герои. Факт е, че има доста хора със солидно обучение, които не са прочувствено и духовно осъзнати, което им пречи да бъдат щастливи. Дипломите не ни вършат по-добри и не ни дават отговори на най-важните въпроси в живота ни. Личностното развиване на детето към този момент е отговорност най-много на родителите. Въпреки че множеството от тях не са били научени по какъв начин да работят за личното си личностно развиване. Цял живот се опитваме да сглобим пъзела от разпоредбите на живота. А мъдрите хора от епохи обратно са ни завещали своите прозрения. В учебно заведение се учат единствено дребна част от книгите, които съдържат философията на живота. Децата ни би трябвало да имат достъп до тези прозрения, с цел да ги надграждат, а не да стартират от нулата. Родителите, които четат и осъзнато се стремят към личностно развиване, дават късмет на децата си да тръгнат по пътя на персоналната си еволюция от едно по-високо равнище.

Кои са значимите уроци, които детето ни няма да научи в учебно заведение и на които би трябвало да го научим ние, родителите?

1. Да построи своя ценностна система и житейска философия.

За да се усеща мощно и решително, детето има потребност от своя система от полезности, цели и правила, които ще станат вътрешната опора за неговите житейски избори. Мъдрият родител употребява всяка обстановка да научи детето си да се оправя с живота, да взима решения, да поема опасности, да извлича поучения.

2. Да обича себе си и да цени своята уникалност.

Когато детето развие обич към себе си, поема отговорност за здравето си, за тялото и душата си. Тогава то самò избира да се храни здравословно, да спортува, да се грижи за външността си, да работи за личностното си развиване. Да се защищава в рискови обстановки. Не тъй като би трябвало да прави всичко това, а тъй като желае.

3. Да развие прочувствена просветеност (осъзнатост).

Децата интензивно търсят отговори на всичко, което им се случва, имат потребност някой да им изясни сложните и комплицирани човешки взаимоотношения, спорните усеща и страсти.

Как да помогнем на детето да развие прочувствена осъзнатост?

- като беседваме постоянно за човешките взаимоотношения и разясняваме разнообразни ситуации;

- като търсим дружно отговори на въпросите, които ни вълнуват;

- като споделяме и обясняваме на детето възприятията си и го предразполагаме то също да споделя;

- като почитаме правото на детето на всевъзможни усеща и страсти, в това число и негативни;

- като го насърчаваме да чете стойностни книги;

- като насърчаваме креативните му занимания.

4. Да поеме отговорност за живота си.

За да бъде детето ни сполучлива персона, е значимо да поеме отговорност за живота си и да планува следствията от дейностите си, да поема рационални опасности и да се пази от неразумните. Това би било допустимо единствено в случай че детето е развило самоуважение и си е повярвало, че може да преценя вярно обстановките.

5. Да се развива умишлено като персона, да следва фантазиите си.

Малките герои имат потребност да повярват, че фантазиите се сбъдват. Ако детето ви мощно мечтае за нещо – странствуване, кученце или колело, помогнете му да сбъдне фантазията си. Когато се убеди, че фантазиите се сбъдват, ще ги преследва още по-упорито и въодушевено, ще си слага все по-високи цели, а всяка нова цел ще е ново ходило в личностното му развиване.

6. Да не е подвластно от мнението на другите.

Основният аршин при подбора на хора, с които да поддържаме връзка, би трябвало да бъде дали те са подкрепящи и вдъхновяващи или осъждащи и обезкуражаващи. Много е значимо да научим детето си да отстоява границите на персоналното си пространство, да не разрешава да бъде манипулирано, да не се опасява да споделя " не " даже и на престижи.

7. Да преодолява страховете си.

Често ние, родителите, сме изпълнени със страхове, които предаваме на децата си неумишлено. Първата стъпка, с цел да помогнем на децата си, е да се оправим със личните си страхове. Страховете ни нормално са разследване по-скоро на избрани отрицателни убеждения, в сравнение с действителни обстоятелства и условия.

8. Да се учи от грешките.

Когато бърка, вместо наказване и наказание детето има потребност от схващане и поддръжка, от доброжелателен диалог, в който родителят да му помогне да проучва и разбере аргументите, следствията урока от грешката.

9. Да вижда в измененията положителните благоприятни условия.

Ако научим детето си да живее в очакване да му се случват все по-хубави и забавни неща, то ще бъде отворено към опциите, които животът му предлага. Няма да се опасява да излезе от зоната си на комфорт, няма да се тормози от нови условия, нови хора, нови действия.

10. Да реагира умерено в сложни обстановки.

Всеки път, когато ни се коства, че децата ни работят прекомерно постепенно, би трябвало да сме наясно, че в действителност ние сме бързащите. Децата ни учат на самообладание. Тяхната бавност скорост е доста по-естествена и здравословна от нашата прибързаност.

11. Да бъде толерантно към себе си и към другите.

Да си търпелив към другите значи да уважаваш различността и достолепията на другите, даже когато те имат напълно друга ценностна система и визия за живота. В същото време е значимо децата ни да схванат, че да си търпелив не значи да общуваш принудително с хора, които не харесваш, да правиш взаимни отстъпки със себе си, да се страхуваш да изразиш друго мнение.

12. Да основава другарства и да ги цени.

Приятелствата са един от най-важните фактори за личностното ни развиване и душевна естетика.  Приятелите ни дават другата позиция, която уголемява нашата. По този метод ни оказват помощ да се развиваме, да израстваме.

13. Да се научи да поддържа връзка с другия пол.

Най положителното, което можем да създадем, е да приказваме с детето за любовта от най-ранна възраст – непринудено и доброволно, постоянно, когато има мотив. Постепенно с порастването на детето естествено ще възникне подобаваща обстановка, в която да си поговорим и за секса. Най-често срещаните наставнически неточности, свързани с първите любовни прекарвания на децата са:

- дистанцираност или неявяване от страна на бащата;

- прекомерно обгрижващо и контролиращо отношение от страна на майката;

- забрани за другарство с другия пол поради предубеждения и отрицателни убеждения на родителите;

- липса на диалози за любовта и секса, заобикаляне на тези теми;

- осъждащо отношение към първите връзки на децата;

- втълпяване на страхове и отрицателни убеждения за любовта и секса;

- липса на метод, който да предразположи децата да споделят.

14. Да влага творчество и обич във всичко, което прави.

Всяка активност може да се трансформира в наслаждение, в случай че вложим обич, в случай че има ентусиазъм и възторг. Малките герои обичат да вършат всичко по собствен метод, да опитват. Любопитството им към самия живот ги прави неуморими запалянковци и откриватели.

15. Да развие възприятието си за комизъм.

Хуморът е композиция от творчество, разсъдък и мъдрост и е най-хубавият метод да трансформираме отрицателната сила в положителна. Как да насърчаваме възприятието за комизъм у децата:

- като развиваме своето възприятие за комизъм, като търсим умишлено занимателна позиция на всичко, което ни се случва;

- като се срещаме с повече хора с положително възприятие за хумор;

- като гледаме дружно комедии;

- като си описваме вицове, когато сме заедно;

- като насърчаваме детето да чете занимателни хумористични книги;

- като посещаваме хумористични театрални постановки.

16. Да живее в естетика с природата.

Отношението на децата ни към природата и света е значима част от тяхната житейска философия.  Всяко дете има потребност колкото е допустимо повече да бъде покрай природата, да играе на открито, да пътува до нови места, да опознава света, да се катери по планини, да плува в морета, да поддържа връзка с животни.

Откъс от книгата " Всяко дете е воин " на Стела Даскалова

Инфо: www.highviewart.com

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР